Обречени на безработица
Рецесията става все по-вероятна и правителството трябва да вземе мерки за либерализация на пазара на труда, сочи анализ на ИПИ
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Европа е на прага на нова рецесия, която е все по-вероятно да се пренесе и в България. При такова развитие на икономиката пазарът на труда няма да се стабилизира и през 2012 г., а безработицата ще продължи да се увеличава. Това коментираха от Института за пазарна икономика (ИПИ), който във вторник представи своя поглед върху икономическата ситуация в страната. Затова според икономистите на неправителствената организация са нужни мерки за либерализиране на пазара на труда, което да доведе до повече работни места, вместо да се залага на субсидирана заетост.
Прогнозите на ИПИ са в тон с тези на повечето експерти и международни финансови институции, които през последните седмици представиха ревизирани в посока надолу очаквания за икономиката на България през тази година.
След Европа
"Рецесията в ЕС започна отново през четвъртото тримесечие на 2011 г., когато статистиката отбеляза спад от 0.3% както за ЕС, така и за еврозоната. Очакванията са тя да бъде потвърдена и от данните за първото тримесечие на тази година", казва Десислава Николова, главен икономист в ИПИ.
Според нея България също няма да бъде подмината от рецесията и е възможно дори да усетим спад на БВП през първото тримесечие на тази година. Въпросът е колко дълго ще продължи това свиване. Още повече че износът, който беше основният двигател на растежа през последната година, вече отбелязва спадове. А и над 60% от българския експорт е за страните от еврозоната. Други сектори, които да играят ролята на двигатели на икономиката, обаче засега няма. "Постоянният и стабилен ръст на депозитите на домакинствата през последните няколко години е знак, че в очите на хората кризата все още не е отминала", твърди Николова. А това дава директно отражение и върху вътрешното потребление.
Като следствие на новото забавяне на икономиката очакванията са пазарът на труда също да стагнира. В ЕС през последното тримесечие на 2011 г. има рязко увеличение на безработицата. "Най-вероятно това ще е началото на ново покачване на безработицата в Европа", допълва Десислава Николова. В първите месеци на 2012 г. този показател за България прескочи 12-те процента, като младежката безработица премина над 30% (виж графиките).
Нови трусове на пазара на труда са възможни, ако ЕС започне да губи работни места, предупреди преди седмици и икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. Досегашните прогнози на повечето анализатори за тази година са безработицата в България да е 11-12%.
А работа няма
"Всеки месец като безработни се регистрират около 30-40 хил. души. Все по-малко хора обаче успяват да си намерят работа след това", твърди икономистът Петър Ганев от ИПИ. Според него на фона на обезпокоителните данни за развитието на икономиката и продължаващият вече четвърта година спад на заетостта и увеличаване на безработицата буди недоумение липсата на каквато и да било политика за създаване на нови работни места. До момента всички публични усилия се изчерпват с разходни мерки, било то за обучения и квалификация, субсидирана заетост или други подобни, и пренебрегват напълно структурните решения – промени в трудовите и осигурителните разпоредби.
"Те са доста закостенели. И по време на икономически подем запазват работни места, но по време на криза не помагат за създаването на нови, а по-скоро пречат на конкурентоспособността на икономиката", допълва Ганев. Регламенти, които според него са пречка пред заетостта, са минималните осигурителни прагове, минималната заплата и правилата за допълнителното възнаграждение, колективните трудови договори и насилственото им разпространение, административната тежест по отношение на условията на труд и др.
"Общо взето, осигурителните прагове си остават една от най-сериозните намеси върху трудовото възнаграждение. В кризата те бяха административно увеличени с над 20%", коментира Ганев. Институтът предлага минималните осигурителни прагове да бъдат върнати на нивата отпреди кризата, т.е. преди 2009 г., както и да се облекчат останалите регулации и тежести върху труда (виж карето).
Крайната цел на държавата според икономистите трябва да е по-малко пречки пред предприемачите, за да може те да създават нови работни места. Тя може да започне с изготвянето на изцяло нов Кодекс на трудa, в който регулаторните тежести да са много по-малко.
Какво да се промени
Основните предложения на икономистите от Института за пазарна икономика за създаване на по-гъвкав пазар на труда и създаване на нови работни места са няколко:- Връщане на минималните осигурителни прагове на нивата отпреди кризата. Данни на НОИ сочат, че един на всеки четирима се осигурява съвсем близо до минималния праг, а те скачат с 20% през последните 3 години въпреки нарастващата безработица
- Премахване на минималната работна заплата. Увеличението й ощетява наетите и ограничава заетостта
- Преосмисляне на колективните трудови договори – да не се налагат от министъра на труда например. Според ИПИ те повече пречат, отколкото помагат, защото носят нови разходи на работодателя, което го прави по-неконкурентен
- Свиване на административната тежест в трудовото законодателство. Например премахване на графика за платен годишен отпуск, по-малко административни изисквания при разписанията за условията на труд в "нискорискови" предприятия и сектори.
64 коментара
Не знам лошо ли е, но не е добро. :)
Безработицата в Бг. ще се решава както и до сега - работа в 4ужбина.
басня от 24.04
Бухала-мъдрия съветник на Лъвицата събрал няколко от "надарени" млади животни и им казал" Реших днес да ви изнеса лекция от дебелите книги на хората ,който са отдавна забравени от тях. Те сега имат същите проблеми като преди 100 години но са ги забравили.Ако някой открие 9 разлики от историята , която ще разкажа и днешните събития-ще стане мой фаворит за съветник на Лъва. А който открие, къде нашият уважаван off -късач на билети подражава на грешките от историята по отношение на сребърната касичка на нашия Зоопарк-ще стане новият продавач на билети с късмет."
Обикновено Голямата депресия е описвана така: Първо свободния пазар се срива поради една мистериозна причина, а президентът Хувър не прави нищо срещу кризата.Ссамо неговият наследник Рузвелт води САЩ към справяне с кризата със своя "нов курс".
Когато погледнем към историческите факти,можем лесно да докажем, че тази гледна тояка е лъжа: Причината за кризата не е мистериозна, Хувър не е привърженик на свободния пазар-напротив той увеличава правителствените слуцби и регулации; Рузвелтовата "New Deal" не е нова идея, напротив има много подобни, като тази на предшественика му - само че е за много по-голям мащаб. Все едно-"New Deal" не сложи край на депресията.
Бумът на кризата
Между средата на 1921 г. и края на 1927 г., централната банка увеличи паричното предлагане с 55%, които доведе до увеличение на цените, тъй като индустрията не е в състояние да увеличи производството съответно. ( Това също така показва, че инфлацията може да увреди икономиката, дори когато цените остават относително стабилни. )
През първата половина на 1928 г. централната банка намалява паричното предлагане с 9%, което предизвика криза една година по-късно.
Началото на кризата
Катастрофата на Нюйоркската фондова борса обикновено се интерпретира като началото на Голямата депресия.
Федералният резерв реагира незабавно на кризата,като през първата седмица инжектира 300 млн. долара, което се равняваше рейз /увеличаване/ на резервите с 12% (!), основно чрез закупуване на държавни облигации. На 22 ноември 1929 г., Уилям Грийн, шеф на профсъюзите,заяви:
"Всички фактори, които допринасят за по-бързо и бързо промишлено и икономическо възстановяване са очевидно налице. Системата на Федералния резерв работи и служи като бариера срещу финансова деморализация. В рамките на няколко месеца индистриалните затруднения ще се нормализират и доверието в стабилизиране на индустрията и финансите ще бъде възстановено. "
Президенстването на Хърбърт Хувър
Президентът Хувър, организира така наречените "Конференции в Белия дом" с бизнес лидерите,за да се постигне "координирането на бизнес и правителствените агенции в съгласувани действия." Най-важното за Хувър е да се предотврати понижаване на заплатите, което може да изглежда на пръв поглед като нещо добро, но което би причинило масова безработицата. Хувър успя да убеди големите компании публично да не се обявяват за по-ниски заплати.
Въпреки че конфронтацията с реалността е неудобна за синдикатите, то е очевидно, че много по-високите заплати на на много хора е нерентабилно, което често е де факто намалява заетостта, зящото може ли загубите да се очаква да бъдат стимул за работодателите ?
Нека обобшим: Президент, който създава огромни дефицити в борбата с безработицата и държи заплатите високи, централна банка, която бързо и ефективно се намесва в икономиката и служи като бариера срещу "финансова деморализациия"- Какво може да се обърка в този "добре обоснован" модел
Интересни са изявленията на икономистите от тези дни: Например Лео Волман, пише през 1931 г.: "В тази "просветена" епоха се постулира, че производството е в зависимост потребителското търсевне ". Убеждението, че производството зависи от търсенето или потреблението са точно глупостите, които Кейнс ще разпространи 5 години по-късно -и е много добро доказателство, че Кейнс аистина не пише нищо ново, но просто потвърди думите и действията на политиците.
В действителност , разбира се,е точно обратното: Само това, което се произвежда, може да се консумира.А за да се произведе трябва всички да са на мястото си-да има евтин кредит, нормален трудов пазар и прогнозируемост в параметрите на риска.Когато държавата като събирач на данъци е изкушена да задвижи целия механизум с парата на надъхването на производители , че има очаквано търсене а , останалите потребители че могат да пазаруваи на кредит /безумно скъп/=резултата е виден.И най-високато "нивото на потребление " не може да промени този фундаментален факт - наистина "ниво на потребление " е безгранично, защото желанията и нуждите на хората са безкрайно високи и никога не могат да бъдат изцяло изпълнени, в края на краищата всеки би искал да притежава огромни вили и яхти .
Ние имаме "силата" да потребявамр всичко това и даже много повече. Има ли увеличаване на производството поради това? Можем ли при това пложения да му отпуснем краяи всички продукти създадени от нас "да се консумират" автоматично? Едва ли.
Дефлация комбинирана със забраната за понижаване на заплатите доведе до масова безработица, никога не е виждана преди: От около 5% през 1929 г. тя се повиши до 22% през 1933 г. и стана над 15% до 1940.
Идеите не са лишени от логика, но мястото им не трябва да остава по вестниците.
Отдавна предложих всеки "специалист", чието предложение в сферата на икономиката се приложи и това не доведе до бързи и трайни положителни резултати, отговарящи на прогнозите му - моментално и за дълго да бъде въдворен в затвора. Не може ти да се гавриш с милиони хора, но това да остава без никакви последствия за теб. Какви точно ще са резултатите от мерките, които господата от ИПИ предлагат? Или господата от ИПИ и идея си нямат, приблизително с колко процента и след приблизително колко време ще нарастне икономиката ни след прилагането на предложенията им! Те, господата от ИПИ, просто си бъртвят, колкото да не заспят! Вместо да бъртвят само тъпотии - господата "икономисти" от ИПИ да запретнат ръкави и да започнат да вършат реална работа с полза за икономиката. Да започнат да садят картофи или друга земеделска продукция, да цепят дърва за зимата и други подобни, много по-смислени от актуалните им занимания...
Иначе, след като държавата, която и сега не се грижи за мен по никакъв начин, в бъдеще ще проявява още по-малка активност спрямо нуждите ми - аз ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО държа да бъда освободен от плащането на каквито и да било данъци. Ето една пълна либерализация на всичко, при която абсолютно всички функции на държавата ще се изземат от пазара, няма да има никакви управляващи, които да прибират данъци за нищо и така ще оцеляват само най-приспособените (един диктаторски клан, който ще определя законите така, че всички останали практически да прислужват на малцината членове на клана - горе-долу нещо подобно е и сега, но след прилагането на предложението на господата от ИПИ, ще имаме възможността отново да преминем през поредната гражданска революция и през поредната насилствена пренаредба на държавното устройство)...
До коментар [#3] от "la_fonten": За съжаление никой не обича историята :-) Тя ни кара да изглеждаме дребни :-)
ЗА нов кодекс на труда слушам и чета от 15 години. Да се надяваме в следващите 15 да го доживеем. Ако ние не се погрижим, Колапсът ще го направи вместо нас.
Още нещо интересно! Много е чудно, как безработицата ще се "бори" чрез ... тотално лишаване на работещите от и без така малкото права. които са им оставени?!!!!!!! Просто - страхотна икономическа логика!!! Въобще не е за чудене при такива икономически "капацитети", защо след така наречените "демократични промени" България е изпаднала във вечна криза... Както е написал "45iv" в коментара #2 тук - в емиграцията в чужбина е единственото ни спасение! Дано по-скоро ни пуснат в свободния пазар, за да можем по-лесно да се разкараме от българския ад, който господата "либерали" от ИПИ и от властта са ни приготвили...
Защо тъпотиите на ИПИ няма да доведат до никакъв положителен резултат? Нови работни места възникват при растяща икономика. Една икономика расте (особено, когато е пазарна...) при нарастване на потреблението. Потреблението расте при нарастване на доходите, без превъзхождащо (благодарение на реална конкуренция) нарастване на цените. И така - до какво ще доведе предлаганото от ИПИ ПОРЕДНО окастряне правата на работещите? До нарастване на доходите или до намаляването им? Май до второто, а? А до какво ще доведе намаляването на доходите? До икономическо съвземане или до задълбочаване на рецесията? Май до второто, а? Е? За икономическия възход ли си мислят ИПИ или за обратното? Май за второто, а? Симпатяги!
Аз зная как се излиза от криза в бедна страна.
И вие знаете как се излиза от криза в бедна страна.
В историята се учи и всички сме го учили.
На всички нас не ни се харесва ...
Има два пътя. И двата са лоши !
Обречени на безработица ...
Коментар #3 свършва в 1940 г. - защо ли тогава ?
Не питайте за кого бие камбаната !
Аман от "икономисти". Тези осигурителни прагове са им голям трън в очите. Нека криминализират неплащането на осигуровките в пълен размер и тогава може да отпаднат праговете... Не се напечелиха ей....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.