Проектът за конфискацията породи тежки спорове

Второто четене на проектозакона за конфискацията на незаконно имущество започна вчера с няколкочасови спорове, по време на които бяха приети само заглавието му и чл. 1. Ключово се оказа разминаването дали да е закон за отнемане на незаконно придобито имущество или на имоти, които не са с доказан законен финансов източник.

Мнозинството отхвърли предложението на опозицията дискусията да се  спре до приемането на европейска директива по този въпрос.

Кое е законно и кое не

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Преди да бъде взето решение, че законът ще е за отнемане на незаконно придобито имущество, депутатите дълго спориха по юридическите детайли. "Къде са критериите кое имущество е незаконно? Наследството законен източник ли е?", попита Мая Манолова от левицата, като посочи, че в предложените текстове се предвижда и конфискация на наследено имущество, ако няма доказателства за законния му произход. Тя нарече проекта "каша".

Представители на опозицията отново заявиха, че бъдещият закон ще е силно репресивен за гражданите и няма да засегне сериозната организирана престъпност, изнесла имотите си в офшорни зони.

"Министърът не е чел проекта"



Правосъдният министър Диана Ковачева припомни, че за закона настояват от Европейската комисия. Тя заяви, че готвената директива за гражданската конфискация ще постави само минималните стандарти, с които всяка държава ще се съобрази както намери за добре.

Изказването й предизвика раздразнението на Христо Бисеров, който извика, че Ковачева явно не е в състояние да цитира нито един конкретен текст от подготвяната директива. Той добави, че европейският акт ще се отнася до много тесен кръг от престъпления – тероризъм, трафик на хора и дрога, пране и фалшифициране на пари, участие в организираната престъпност.

Бисеров беше подкрепен от Мая Манолова, според която Ковачева не е чела не само проектодирективата, но и предложения от ГЕРБ проектозакон за конфискацията.