Петър Статев: Иновациите ще ни изкарат от безпътицата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Петър Статев: Иновациите ще ни изкарат от безпътицата

Петър Статев, председател ИКТ Клъстер

Петър Статев: Иновациите ще ни изкарат от безпътицата

Председателят на Български "ИКТ клъстър" пред "Капитал"

Асен Георгиев
7839 прочитания

Петър Статев, председател ИКТ Клъстер

© ИКТ Клъстер


"Капитализъм в тази страна има само на Женския пазар." Тази констатация направил преди двадесетина години вече покойният Рей Мазурек, директор на съвместно дружество между БТК и Sprint, основано през 1991 г. Това си спомня Петър Статев – председател на браншовата организация "ИКТ клъстър", по повод факта, че и до днес в България виреят най-добре предприемачи от сферата на търговията. И за това има съвсем логично обяснение: "Предприемачеството в търговията може да се случи относително лесно и независимо от държавата", коментира Петър Статев. "Има и един друг тип предприемачество обаче, което се занимава с проекти в сектори с по-висока добавена стойност, добавя Статев. То не може да се случи по този елементарен начин, защото при него има продължителен инкубационен период, в който трябва да се вложат много ноу-хау, любов, жар и познания, за да се получи в крайна сметка добър продукт", обяснява Статев.

За да се култивират предприемачи от втория тип обаче, които да създават бизнеси с висока добавена стойност, които могат да издърпат напред българската икономика, е необходима подходяща среда. Тя включва добри образователни практики, активна академична общност, адекватна държавна политика по отношение на иновациите и участие на бизнеса.

Липсващата екосистема

Именно липсата на част от компонентите на тази екосистема и на дългосрочна държавна политика за стимулиране на иновации и предприемачество е причината браншовите организации в сферата на високите технологии - "ИКТ клъстър", Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Асоциация "Телекомуникации" (АСТЕЛ), да организират кръгла маса по темата, която се проведе на 22 февруари. Нейното послание беше, че предприемачеството и иновациите могат да помогнат на България да подобри икономическото и общественото си развитие. "В момента България с всичките си проблеми – демографската криза, малкия пазар, нивото на развитие на обществото, обществените ценности – е в безпътица", обобщава Статев. Според него подобни държави с оскъдни природни ресурси и демографски проблеми нямат друг изход за устойчиво развитие освен иновации, конкурентоспособност и предприемачество.

Проблемът обаче е, че не се води смислена политика за насърчаване на високотехнологичните компании. Има различни инициативи – частни и държавни, които не са систематични и обвързани помежду си. Ефектът от тях не е достатъчно добър. Средствата по оперативните програми например, които са насочени към иновативни проекти, реално не стигат до бизнеса, категоричен е Статев. Според него до голяма степен това е така, защото самата основа за усвояване на тези средства е сбъркана. "На пръв поглед политиците създават илюзия, че има мерки и политика. Всъщност такива няма. На пръв поглед има мерки, но те натоварват с такива рестриктивни тежести и правила, че отказват истински работещите компании", казва още Статев. За сметка на това обаче от мерките се възползват основно два типа фирми - близки до властта и такива, които са част от корупционни схеми. "Преди Станишев да бъде свален от власт, пари за технологично обновление взеха фирми, близки до социалистическата партия. Сега има пет-шест различни оси вътре в ОПАК, които не се усвояват, защото са безумни", добавя Статев.

Другият клас фирми, които взимат пари, са създадени само с тази цел. "Те отиват при консултантите, които са разработили корупционна схема с хората в министерството, което отпуска финансиране с европейски средства. Така се одобряват странни проекти и парите се завъртат", казва Статев.

Всичко това не помага по никакъв начин на работещите по правилата на пазара български компании. Проблемът е, че наближава и следващият програмен период 2014 – 2020, където всичко това може да се промени. "Най-страшното в момента е, че държавната администрация отново пише правилата за следващия планов период без участието на бизнеса", казва Статев. "Има шанс да допуснат същите грешки, които допусна Николай Василев, като писа сегашните правила", добавя той.

IT специалистите пишат писмо до премиера

За да не се случи нещо подобно, в края на февруари браншовите организации от IT сферата изпращат писмо до министър-председателя Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев и четирима министри от кабинета. С него те искат да предизвикат дебат по темата за краткосрочната и дългосрочната визия и политика на България по отношение на иновациите и предприемачеството. В писмото са направени препоръки за създаването на по-добра среда, за промяна на правната рамка, създаване на работещи механизми за финансиране, разписване на дългосрочен план за развитието на иновациите и други.

Резултатът до момента е, че има бърз отговор и осъществена среща с президента Росен Плевнелиев. Има и уверение от администрацията на премиера, че въпросът е важен и че Бойко Борисов ще приеме представителите на технологичния сектор. Има и отговор от Министерството на труда и социалната политика.

Една от водещите краткосрочни цели например е да се променят правилата за инвестиране на публични средства. "Текущото положение е следното: правилата за разходване на публични средства казват, че те не могат да се инвестират така, че да се губят. Не може да има загуби. Може да има 0 печалба, но не може да има загуба", обяснява Статев. И продължава: "Но развитието на иновациите и предприемачеството е свързано със загуби, защото няма как да се търси 100% възвращаемост от инвестициите във всеки отделен проект." Ако целта е подобна възвращаемост, това вече не е развитие, не е иновация, категоричен е Статев.

Сред важните краткосрочни цели е и приемането на Закон за иновациите, който трябва да направи връзка между отделните елементи от екосистемата.

Липса на систематичност

За изграждането на благоприятна среда за устойчиво развитие на иновативни проекти и бизнеси е необходима работеща екосистема от предприемачи, академични институции, бизнес, инвеститори. В някои от тези направления има развитие, смята Петър Статев, но, за да има по-добър ефект, трябва да има повече систематичност. Така например през последните години се организират различни събития за предприемачи като StartUp, Start It Smart, състезанието за млади предприемачи Empower и др. "Но това не е достатъчно, защото те достигат до сравнително малка затворена група от хора", казва Статев.

Междувременно следващият месец започват да работят първите два фонда за начални (seed) рискови инвестиции в стартиращи компании по програма JEREMIE (съвместна програма между Европейската комисия и ЕИФ). Eleven (с ресурс от 12 млн. евро) и LAUNCHub (с 9 млн. евро) пък ще развиват инкубатори на идеи и ще предоставят начално финансиране на начинаещи компании. Всеки от екипите ще инвестира до 200 хил. евро в даден проект, което означава, че до 2015 г., когато парите по JEREMIE трябва да се разпределят, те ще имат възможност да подкрепят стотици нови начинания.

Отново по програмата JEREMIE се очаква в близките месеци да заработят и другите фондове (рисков фонд, фонд растеж и мецанин фонд), които ще разполагат с ресурс от около 150 млн. евро. На практика това означава, че за пръв път в България ще има сериозни възможности за финансиране на стартиращи проекти и развиващи се иновативни бизнеси. Затова може би сега е и моментът да се направят и другите важни крачки за подкрепа на иновациите и предприемачеството - приемане на Закон за иновациите и полагане на основите на систематична и целенасочена дългосрочна политика в тази сфера.

Според Петър Статев има и благоприятни условия това да се случи: "Президентът има дълъг хоризонт и е изкушен от идеята, а премиерът влиза в избори."

Визитка

Петър Статев е председател на УС на браншовата организация "ИКТ клъстър", която беше сред организаторите на кръгла маса с тема "Националната Екосистема за подкрепа на иновации и конкурентоспособност", проведена в края на февруари. Участниците в събитието, сред които  Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Асоциация "Телекомуникации" (АСТЕЛ), изпратиха писмо до премиера, президента и четирима министри от кабинета, с което целят стимулиране на диалога за развитието на иновациите и конкурентоспособността между трите основни страни: държава, бизнес, наука. Разговаряме с Петър Статев, за да разберем какви ще бъдат следващите им действия и защо иновациите са важни за България.

"Капитализъм в тази страна има само на Женския пазар." Тази констатация направил преди двадесетина години вече покойният Рей Мазурек, директор на съвместно дружество между БТК и Sprint, основано през 1991 г. Това си спомня Петър Статев – председател на браншовата организация "ИКТ клъстър", по повод факта, че и до днес в България виреят най-добре предприемачи от сферата на търговията. И за това има съвсем логично обяснение: "Предприемачеството в търговията може да се случи относително лесно и независимо от държавата", коментира Петър Статев. "Има и един друг тип предприемачество обаче, което се занимава с проекти в сектори с по-висока добавена стойност, добавя Статев. То не може да се случи по този елементарен начин, защото при него има продължителен инкубационен период, в който трябва да се вложат много ноу-хау, любов, жар и познания, за да се получи в крайна сметка добър продукт", обяснява Статев.

За да се култивират предприемачи от втория тип обаче, които да създават бизнеси с висока добавена стойност, които могат да издърпат напред българската икономика, е необходима подходяща среда. Тя включва добри образователни практики, активна академична общност, адекватна държавна политика по отношение на иновациите и участие на бизнеса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    m_style avatar :-|
    m_style

    Хубаво интервю, ама на нашите управници и преди всичко на бизнесмените трябва да се обяснява какво е това иновация и каква е разликата между предприемач и назначен бизнесмен. Писмото до "властта" защо не е публикувано открито?

  • 2
    maina100 avatar :-|

    Абсолютно вярно до последната дума!

  • 3
    asengeorgiev avatar :-|
    Асен Георгиев

    До коментар [#1] от "m_style":

    Писмото вече е прикачено към статията.

    Поздрави,
    Асен Георгиев

  • 4
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    Докато хора с чиновническо мислене като Статев са занимават с иновациите в България , инивации никога няма да има .
    Този човек преповтаря всеизвестни истини и прави констатации , без да обяснява начините за излизане от сегашното състояние на нещата.

  • 5
    m_style avatar :-|
    m_style

    До коментар [#3] от "Асен Георгиев":
    Благодаря!

  • 6
    venimus avatar :-|
    Волен от Ривиа

    И тези програми които реално ще отпускат 20-30 хиляди при непоносими условия ще са пълен ташак, нормално за средностатистичеси иновационен продукт са нужни поне 100 000 и то за нещо посредствено. Същевременно рискът е огромен, а самите програми са естествено разработени за проекти с нисък риск.

    IT сферата не е като производството на компоти. Въпреки това тези програми са разработени от хора, на които представата им за IT е именно някакво подобие на консервена фабрика. Браншът трябва да разработи програмите, не еснафи.

    Точно това е и предпоставката за корупционното им използване. Никой работещ бизнес няма да има полза от тях. 2014 програмите ще са със същите автори и в самата им същност ще са сбъркани.

    Смятам, че ефект може да има програма за осигуряване на работещите в проекта, поемане на данъчната тежест и т.н. Неща които биха подтикнали бизнеса да излезе от сивия сектор. Браншът има недостиг на кадри, поради което ги привлича с високо заплащане и данъците и осигуровките натоварват бизнеса до ръба на оцелявавнето, поради което работещите се осигуряват на минимални суми за да могат да взимат повече пари кеш. Компаниите свалят разходите за оборудване, режат отпуски и т.н. за да намалят разходите си. В такава среда как очаквате иновации? IT фирмите нямат проблем със стартовия капитал и самоиздръжката имат проблем с кадрите и осигуряването им на нормална среда за работа!

    Нека тези програми улекотят данъчната тежест, предоставят средства за техника и разширяване на бизнеса, да спонсорират ноухау семинари и курсове на по-високо ниво.

    Не ни трябва подпомагане на стартъпи които после се оставят на произвола. Те сами се пръкват много и без спонсори. Трябва ни условия за вече работещите бизнеси, само така ще се развие сектора. Освен това с размерите на държавката ни единственият двигател за икономиката имащ потенциал да ни измъкне бързо от блатото е IT сектора. Но с манталитета у нас и профанизацията на управляващите това е една химера.

    Корумпираните кръгове отново ще източат фондовете с измислени проекти с раздути цени. Пример "електронно правителство" за милиарди, което представлява 3-4 сайта с 10 работника да ги поддържат и раздута администрация около тях.

  • 7
    mapto avatar :-|
    mapto

    Много ми е любопитно какво би представлявал "Закон за иновациите" и какви са евентуалните ползи от него. Защото на мен не ми звучи много смислено и изглежда като поредната бюрокращина. Дано целта е прозрачен механизъм за управление на държавните средства насочени към иновации (предложеното име далеч не подсказва това). Иначе съм сигурен, че със или без закон, не държавата е тази, която ще накара някого да иновира или не. Въпреки, че със сигурност може да бъде създадена среда, в крайна сметка иновации се правят, ако от тях има смисъл и наливането на държавни пари не е непременно придаване на смисъл.

  • 8
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#6:"pedro"] за средностатистичеси иновационен продукт са нужни поне 100 000 и то за нещо посредствен[/quote]

    Любопитно ми е откъде идва подобна оценка, какъв тип исторически иновации взима тя предвид, обезпечение за какъв период покрива и дали е съобразена с разходна част според нашите географски ширини? Не на последно място 100 000 какво? Или валутата няма значение в случая?

  • 9
    venimus avatar :-|
    Волен от Ривиа

    До коментар [#8] от "mapto":

    Като говорим за България, каква ли според теб е валутата?

    Работил съм и работя от над 15 г. в ИТ сферата и иновациите, на пост в който пряко следя разходите. Една малка фирма с нормални заплати и 5-10 тина души персонал се нуждае около 10 000 лв. на месец, конкурентноспособен продукт е абсурдно да се изработи и да започне да връща инвестицията за по-малко от година. Който си мисли, че може по-бързо и по-евтино си е направил сметката без кръчмаря. Познавам десетки такива фалирали точно заради криви сметки. Познавам и много успели вкарали посочените суми и си работят отлично. То на хартия - лесно, но в живота не е така.

    Случайните изблици на екипи от по 1-2 души успели да направят нещо се броят на пръстите на едната ми ръка и всички те си продават бизнесите на други, защото не умеят да се справят с експоненциалното развитие на продукта им и се захващат с нови стартъпи. Единици са в света, които могат да бъдат мениджър, програмист, финансист и инвеститор за да се справи с успеха на продукта си. Всички ги знаем кои са.

    Като (ако) придобиеш житейски опит започваш да виждаш, как не всичко става с трици и не всичко, което лети се яде. Много хора, само си мислят, че са го разбрали това, но уви, хабер си нямат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK