В очакване на Плевнелиев
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В очакване на Плевнелиев

В очакване на Плевнелиев

100 дни след като влезе на "Дондуков" 2, новият президент още търси точния си образ

13704 прочитания

© Анелия Николова


Има политици, които печелят изборите с ясна програма какво ще направят, когато влязат във властта. Президентът Росен Плевнелиев не беше от тях. Някои гласуваха за него, защото виждаха успешния министър от ГЕРБ, който ще пренесе активността си и в президентството. Други защото не харесваха Георги Първанов. Общото между повечето от тези, които подкрепиха бившия регионален министър, вероятно беше вярата, че ще изпълни обещанието си да смени миризмата на мухлясал застой в президентството със свежия въздух на прогреса.

Сто дни по-късно новият образ на президента все още не се е показал иззад тежките завеси на "Дондуков" 2. Оттам понякога се усеща и чува, че на новата политическа сцена тече усилена подготовка, но резултатът засега остава скрит. Потенциалът, който много хора вярват, че Плевнелиев има, тепърва предстои да се развие през конкретни действия и ясни послания.

Разбира се, анализът на работата след първите 100 дни обикновено се прави за правителства или държавни глави с много повече пряка власт от българския президент. В случая с Плевнелиев трите месеца са само повод да се види каква посока чертаят първите стъпки на новия държавен глава и екипа му. Грешките на този етап не са фатални, но веднъж затвърдени в следващите 100 дни, те трудно могат да бъдат поправени.

За мнозина, които гласуваха за Плевнелиев като представител на по-добрия ГЕРБ, очакванията бяха, че той ще намери собствен глас и ще започне ако не да критикува, то поне тихо да поправя Бойко Борисов. Други, обратно, твърдяха, че той няма шанс, тъй като премиерът просто ще го смаже с мачовщината си.

Това обаче е безсмислен спор. Както преди 30-ина година покойният вече президент Франсоа Митеран казва: "Не можеш да бъдеш едновременно капитан и рефер в един и същ отбор." Плевнелиев просто няма как да се превърне в по-доброто алтер его на ГЕРБ. Това обаче не означава, че той не може да постави свой отпечатък.

"Ролята на президентството не е да се превърне в опозиция на премиера, но то не е и церемониална институция", обяснява преподавателят по политология в Софийския университет Даниел Смилов. "Не е реалистично той да диктува политиките. Но за да запази доверието на хората, като минимум той ще трябва периодично да дава обективна оценка на движението на страната. От способността му да прави всичко това по един предизвикващ уважение начин, без същевременно да се конфронтира с другите клонове на властта, зависи и успехът на неговия мандат", категоричен е Смилов.

За това обаче трябва да има ясни цели.

Твърде много приоритети означава, че нямаш нито един

В първата си реч като държавен глава в парламента Росен Плевнелиев вдигна високо летвата на очакванията към себе си. В изказването си след клетвата в Народното събрание той очерта прогресивна и модерна програма за своя мандат и дори за годините след това. Капанът в нея обаче беше, че много малка част от описаните приоритети зависят от президента. Ако те не бъдат припознати от изпълнителната власт като свои, има опасност позицията на президента да олекне. Припомнянето на общи предложения може да го направи да изглежда празнословен. "Действа като министър на министерството на бъдещето", казва политологът Румяна Коларова. Според нея президентът просто няма как да запълни всяка реформаторска празнина в ГЕРБ и трябва доста да оптимизира "ресорите" си там, където може да има реално влияние.

След отминаването на първоначалната еуфория за президента е ключово да формулира какво за него е много важно – линията, от която няма да отстъпи. Това не трябва да са кухи фрази като "европейските и евроатлантическите ценности", "възстановяване на българската държавност" или пък "въздигане на българската култура на полагащото й се място". Те няма как да бъдат изпълнени със съдържание и биха създали проблеми поне на две нива. Хората бързо ще решат, че и той е заговорил на празния политически език, а други ще се опита да пришият всяка глупава инициатива за "патронаж" към президентството. Това би било загуба на фокус, пропиляване на време и усилия. И Плевнелиев само ще потвърди усещането на онези 14% от българите, че веднъж избрани, политиците спират да взимат под внимание интересите на хората.

Едно от основните очаквания към Росен Плевнелиев беше

да смени стила на президентството

и в тази посока има потенциал за по-сериозна промяна. В част от действията на президента през първите му 100 дни – срещи, коментари и инициативи, наистина се усеща вятърът на промяната. В други обаче (като например той да стане "патрон" на честванията за 250 години от написването на "История славянобългарска") все още е видима инерцията от предишните обитатели на "Дондуков" 2. Това са инициативи, които звучат като "президентски" само защото бяха любими на Георги Първанов и екипа му. По принцип не е лошо да ги има, но времето и ресурсът на президента са ограничени и е по-добре да бъдат инвестирани в действия, от които има видим ефект.

"Плевнелиев тепърва ще избистря своя президентски образ, но едно е сигурно отсега - той ще е съдържателно различен от този на Първанов", казва Даниел Смилов. Според него бившият държавен глава е фигура на 90-те, през които "неговата партия (умишлено или не) забави прехода и интеграцията на икономиката ни с европейската и даде възможност на назначени капиталисти и обикновени мошеници да източат най-безобразно както държавата, така и спестяванията на хората". Според Смилов историческата роля на Първанов като президент, а и като лидер на БСП, беше да прикрива и омаловажава този факт, да осигурява защита и реабилитация на замесените в аферата. "Плевнелиев е отрицание на всичко това като биография и убеждения. Като добавим и възможността му да комуникира като равен с европейските партньори, необвързаността му с бившата ДС и липсата му на склонност към интриги и политически машинации, предпоставките за един позитивен президентски мандат са налице", категоричен е Даниел Смилов. Той смята, че ще е хубаво Плевнелиев да се поучи от някои от успешните страни на Първанов като президент, като например "способността да общува с хората, уважението към авторитета на държавата, добрата школовка в тънкостите на парламентарната игра и конституционните правила". "Но заради церемониала и формата на политиката не бива да се забравя съдържанието", мисли Смилов.

През трите месеца от встъпването в длъжност на Росен Плевнелиев съществена част от вниманието на президента беше фокусирана върху

Избора на екип

За това време той успя да сглоби почти пълния състав от секретари и съветници, които ще имат значително влияние върху политиката на държавния глава отсега нататък.

"Стратегията на Плевнелиев е да създаде екип от млади професионалисти, чиито основни достойнства са доброто образование, експертността и липсата на сложно политическо минало и обвързаности. Тази стратегия е заявка, че за Плевнелиев е по-необходима обективна и независима преценка, отколкото политически опит из коридорите на властта", смята Смилов. Според него тази стратегия има за цел да подчертае разликите с предишния президентски екип, който според Смилов беше изграден от познати имена, представители на различни интереси в БСП.

Коларова не дава напълно положителна оценка на близкия кръг около държавния глава. "Екипът на Плевнелиев е познат единствено на Плевнелиев. Той не привлече нито една публично известна фигура", казва тя. Според нея президентът се е оградил с млади хора, експерти без политически опит или хора, чийто таван на политическия опит е "зам.-министър". "Въпросът е дали Плевнелиев ще съумее да укроти този екип - прекалено активни и амбициозни сътрудници могат да дискредитират авторитета на институцията", смята Коларова.

За Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда е добре, че екипът на Плевнелиев е по-малък от този на Първанов. "Очаквам да видя как ще заработят обществените съвети към президента – началото беше по-скоро неубедително", казва обаче тя. Според нея е добра идеята то да се излъчва през интернет, но избраният формат е бил неефективен. "30 души – половината Министерски съвет, областни управители, синдикати и т.н. - хаотично, разхвърляно и декларативно говорене, при както че ли недостатъчно добре подготвен дневен ред", недоволна е Цонева.

И така, 100 дни след като влезе на "Дондуков" 2, новият президент се свързва повече с надежди, отколкото с реални постижения. Какво той трябва да направи

Оттук насетне

Един от най-важните приоритети на Росен Плевнелиев трябва да е свързан с решаването на "тежкия репутационен проблем, който България има в Европа", твърди Смилов. "Президентът трябва да бъде много активен и да представя на света едно ново, модерно и наистина европейско лице на страната ни в чужбина. В това отношение не трябва да има никаква ревност между Министерството на външните работи и президентството - работата е толкова много, че ще има достатъчно за всички", убеден е политологът.

В случая президентът малко трябва да надскочи правомощията си. В момента координацията на българската политика към Европейския съюз е доста объркана, случва се Министерството на финансите, БНБ и външното ведомство да имат противоречиви възгледи. Проблемът допълнително се усложнява от оттеглянето на МВнР от темата и липсата на реално действащ съвет за европейска интеграция към Министерския съвет. Тук Плевнелиев може да използва желанието си за публични дискусии, които да помогнат за по-ясно формулиране на позиции, които не отразяват едностранчиво само едната страна. За това обаче е нужно той сериозно да засили външнополитическия си екип.

Външната политика открива и друг аспект. Крайно време е Плевнелиев да изпълни обещанието си да изисква публично обявяване на мотиви за назначенията на дипломати. Президентът може, но бе бива да спира тези назначения, тъй като все пак е работа на правителството да води на оперативно ниво външната политика на страната. И ако има неподходящи хора, за тях отговорност да поемат външният министър и премиерът. Скоро едно предложение за посланик ще трябва да бъде изтеглено поради недоволството на приемащата страна. Това е шамар за Министерския съвет, но и за президента, с когото все пак имената са съгласувани (и за които той явно не е могъл да чуе обективно мнение). Засега Плевнелиев малко или много успява да удържи на назначаването на посланици с досиета (поне на такива, които те са разкрити), но далеч по-съществен въпрос е техният професионализъм. Ако за назначенията се обявяваха публични мотиви, МС едва ли щеше да изпраща като представители на България в чужбина незнайни депутати или съветници, от които министър-председателят вече е недоволен.

Същата логика важи и за всички други назначения, за които президентът има право на вето - специални служби, генералитет и, разбира се, ключови постове като членовете на Конституционния съд. Всичко това поне малко ще възвърне вярата на хората, че висшите постове за заемат заради качества, а не заради заслуги.

За Смилов трябва внимателно да се следи как ще се задейства екипът на президента при оценката на законодателство, сезирането на Конституционния съд, общуването с партиите, правителството и парламента. "Една неизползвана достатъчно възможност е сезирането на КС с цел да се подобри защитата на правата на гражданите. У нас нямаме индивидуална жалба и обикновено до КС стигат дела, по които интерес имат партии и институции. Плевнелиев може да промени предходната практика и да отправя питания до съда, касаещи основните права на гражданите. Пак полето за действие тук е толкова голямо, че конкуренция с омбудсмана ще е само от полза", предлага Даниел Смилов. Цонева допълва, че към президента може има обществен съвет, чрез който да може да чуе и направи публични критики към управлението, виждания и позиции по темата за човешките права и полицейското насилие, да е загрижен за условията за развитие на гражданското общество, свободата на медиите, честността на изборите.

Румяна Коларова е доста по-крайна. "[Очаквам от него] да влезе в ролята на държавен глава. Да разбере, че не е му е работата да генерира идеи, да поставя началото на инициативи, а преди всичко да бъде арбитър", казва политологът. Според нея първата проява на подобно истинско президентско поведение са действията на Плевнелиев на Консултативния съвет по национална сигурност тази седмица.

И друго важно. "Да промени ситуацията с новогодишната реч. Може да се помисли дали този новогодишен жанр да не отпадне изобщо или ако остане, поне да не е в полунощ, като прелюдия преди Дунавското хоро", смее се Цонева. Това може и да изглежда шега, но всъщност има и сериозна страна. Новогодишната реч, скучните слова на площадите, патронажите и честванията, взирането в пропагандни исторически факти и прочее историко-политически кич трябва да останат в миналото. Ако Росен Плевнелиев иска да бъде "министър на бъдещето", трябва да измисли и напълни със съдържание изцяло нов образ на държавния глава. Без много "уважаеми сънародници" и бутафорна помпозност. Достатъчно е да има смисъл и резултати. 100 дни след встъпването в длъжност продължаваме да чакаме този образ.

Има политици, които печелят изборите с ясна програма какво ще направят, когато влязат във властта. Президентът Росен Плевнелиев не беше от тях. Някои гласуваха за него, защото виждаха успешния министър от ГЕРБ, който ще пренесе активността си и в президентството. Други защото не харесваха Георги Първанов. Общото между повечето от тези, които подкрепиха бившия регионален министър, вероятно беше вярата, че ще изпълни обещанието си да смени миризмата на мухлясал застой в президентството със свежия въздух на прогреса.

Сто дни по-късно новият образ на президента все още не се е показал иззад тежките завеси на "Дондуков" 2. Оттам понякога се усеща и чува, че на новата политическа сцена тече усилена подготовка, но резултатът засега остава скрит. Потенциалът, който много хора вярват, че Плевнелиев има, тепърва предстои да се развие през конкретни действия и ясни послания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

56 коментара
  • 1
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    "...новия президент търси точния си образ".
    Новия президент знае точния образ на кого е и за какво служи мъглявия му аватар.
    Бях забравил, че имаме президент. И помня най-вече историята с Г-жа Плевнелиева, поздравления за позицията отново. И онзи гаф на срещата с Полша ли беше, Чехия ли, Чехословакия.
    То това е да си президент - да се сещат за теб по национални празници и в 11.55 на 31.12. И скандали с имоти и много млади момичета, ако има, разбира се.

  • 2
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Много надежда, малко покритие.

  • 3
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    Странно написана статия. Започва с търдения на Смилов, дори без да са го представили. Като че ли е захваната от средата.

  • 4
    latinka_ avatar :-?
    latinka_

    Човекът няма здравословен вид , а очаквате да бъде гид.От медикаментите ли гледа все така на една страна.Няма я харизмата , вкаран е в призмата.С идиоми говори, не умее квалитетно да спори.

  • 5
    45iv avatar :-|
    45iv

    В о4акване на Годо. Да ама този има фамилия Плевенлиев.Нищо ще 4акаме следващия.

  • 6
    omniam avatar :-|
    omniam

    Добър анализ. За речта на президента - искам да чувам "Уважаеми сънародници" и да ми е хубаво, че думите са адресирани до мен и до хората от мен. И въобще искам да вярвам в институциите и в тяхното съдържание. Затова, макар да не харесвам Плевнелиев и да имам съмнения, му желая успех.

  • 8
    avalon_j.n. avatar :-P
    avalon_j.n.

    Предпочитам "Комиците". Лека нощ.

  • 9
    savov_d.a. avatar :-|
    savov_d.a.

    Ако Президента не е в ежедневието на избралите го - направо да закриваме парламата воля на избирател за парламата.

  • 10
    rkirov avatar :-P
    rkirov

    Явно мъжът в къщи е г-ж Плевнелиева :))))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.