Нечовешки проблем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нечовешки проблем

Нечовешки проблем

Как бездействието на българските власти спрямо системните нарушения на човешките права стана проблем на цяла Европа

13458 прочитания

© Инна Павлова


Ако в момента завършите право в най-елитния юридически факултет в България - този на Софийския университет, вероятно няма да се сблъскате с дисциплината "Човешки права". За сметка на това обаче със сигурност ще се наложи да държите поне три изпита по спорт. Според учебния план "Човешки права" е избираема дисциплина, а спортът - задължителна. Грижата на държавата за здравия дух в здравото тяло на юристите е достойна за уважение, но все пак...

Това пренебрежение предопределя цялостното отношение на държавата към проблема с нарушаването на човешките права и причините за това. И юридическата, и социалната политика у нас е изградена върху убеждението, че липсата на защита на човешките прав няма да доведе до ничия оставка, няма да разтърси никоя бюрократична съвест, нито пък държавна структура. Затова наблюдаваме най-вече симулативни и неискрени действия за пред чужденците и нищо повече. Фактите обаче са притеснителни:

- България е една от десетте държави в Европа, които имат най-много неизпълнени решения на Европейския съд по правата на човека.

- Заради многото еднотипни жалби срещу България държавата ни заедно с Турция и Русия беше поставена под специално наблюдение от Съвета на Европа.

Продължаващото с години бездействие на българските власти, освен че стана проблем на европейските институции, рефлектира всекидневно върху качеството на правосъдието, което българските граждани получават.

Съд пред блокаж

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) за разлика от Съда на Европейската общност в Люксембург разглежда поставените пред него спорове по същество. Това означава, че за всяка жалба трябва да се проучат внимателно фактите и да се чуят доводите на страните по тях. Под неговата юрисдикция попадат 800 милиона души.  След присъединяването на Източна Европа и държавите от бившата СССР обаче този съд е пред блокиране -  с  наличните ресурси (47 съдии) институцията не е в състояние да се справи с всички тези дела в рамките на разумен период от време. Средно на година в Европейския съд по правата на човека се допускат за разглеждане около 50 хил. казуса. Капацитетът на съда е да излиза с около две хиляди решения на година.  В средата на март 2012 г. в Брайтън, Великобритания, се проведе среща на високо равнище за бъдещето на съда. Ако до този момент всички мерки за разтоварването му бяха в посока намаляване броя на жалбите, този път като особен проблем беше посочен големият брой идентични казуси.  Правозащитникът Йонко Грозев обяснява: "От общо 50 хиляди дела в началото на 2012 г. 19 хиляди са приоритетни, защото повдигат нов проблем. Около 34 хиляди са делата, които повдигат повтарящ се проблем - такъв, по който съдът вече се е произнесъл, но на национално ниво няма ефективно приемане на общи мерки за изпълнение и в резултат се получават идентични, повтарящи се дела." Според комисаря по човешките права Нил Муйжниекс България е на шесто място в Европа сред държавите, които предизвикват идентични жалби.

И ний сме дали нещо на света

От последния  доклад по изпълнението на решенията на съда става ясно, че България е поставена под "засилено наблюдение" именно заради неизпълнението на решенията. Страната ни се нарежда на трето място (пред нея са Турция и Русия) сред 47 държави от Европа в тази класация. На България се падат 9% от казусите, които са посочени като заслужаващи "специално внимание" от Комитета на министрите. Кои са специфичните казуси - разказваме подробно.  С голямо внимание се следят двете пилотни решения (процедура, според която някои казуси могат да се гледат приоритетно от съда) за дължината на производството по наказателни и граждански дела и липсата на ефективно средство за защита. Другите казуси са за неправомерното използване на  огнестрелно оръжие от полицията; лошите условия в затворите и местата за задържане; липсата на достатъчно процедурни гаранции срещу произволно експулсиране при решения за експулсиране, взети с мотив "защита на националната сигурност";  недостатъчни гаранции при прилагането на специални разузнавателни средства; незачитането на религиозните свободи.

От Министерството на правосъдието - институцията, която носи мандат за решаването на проблема, коментираха, че мерките, които се предприемат, в повечето случаи са комплексни:  "Те могат да засягат законодателни промени, когато е констатиран дефект или пропуск в нормативен акт (например променени са Законът за чужденците в Република България, Законът за МВР, Законът за съдебната власт, Законът за специалните разузнавателни средства и др.), структурни промени, водещи до промяна в организацията на дейността на дадени органи, включително на съдебната власт, повишаване на квалификацията и обучение и др." Адекватни ли са мерките, които се взимат обаче?

Законите ни пречат

Според Министерството на правосъдието "нормативната база, разглеждана в по-голяма част от решенията, вече е променена и това ще доведе до закриване на тяхното наблюдение".

Дали това е така обаче? Не точно. Пример в тази посока е законовата уредба на специалните разузнавателни средства. Преди години срещу Закона за СРС-тата беше подадена жалба от правозащитника Михаил Екимджиев. Тогава съдът в Страсбург прие, че орган извън МВР не може да осъществява контрол върху това какво се случва със събираната информацията. В решението си ЕСПЧ прие, че регламентацията за даване на разрешение е сравнително надеждна - това става от съд. Няма орган обаче, който да може да контролира какво се случва със събраната информация, колко време се подслушва. Адвокат Екимджиев разказва, че в резултат на решението в края на мандата на тройната коалиция е бил създаден такъв орган (т.нар. Бюро за контрол над СРС), който обаче просъществувал само на хартия: "След идването на ГЕРБ на власт едно от първите неща, което направиха, беше да го закрият." С нов закон беше създадена парламентарна подкомисия. В нея влизат 5 души: "Няма яснота как те, които са народни представители и основната им функция е законотворческа, ще контролират 10 хил. разрешителни за СРС-та", допълва Екимджиев.

Проблемите обаче остават дори след ангажиментите, които правителство пое покрай скандала с подслушването на директора на Агенция "Митници" Ваньо Танов. 

Като добра практика можем да посочим приетите наскоро промени в Закона за МВР, които въвеждат стандарта за "абсолютна необходимост" при използването на огнестрелно оръжие от полицията.

За да няма осъдителни решения за полицейско насилие обаче, е необходимо много повече от това - трябва промяна в практиката на прокуратурата по разследването на тези случаи, в дисциплинарната политика на вътрешното министерство и т.н.

Да извадиш око...

В някои случаи действията, които държавата предприема срещу осъдителните решения, не само не помагат, но и нанасят вреди. Така например българските власти се отчитат пред Съвета на Европа за мерките срещу бавното правосъдие с... броя на дисциплинарните производства срещу съдии, забавили делата си. В масовият случай обаче това забавяне е резултат от тежки проблеми на цялата система на правораздаване, които остават нерешени. Например свръханатовраеността на някои съдилища.

В България няма стандарти за определяне на допустима норма на натовареност, която дапозволява делото да се изгледа бързо и правилно, за разумния срок наразглеждане, за квалифициране на делата по сложност - все насъщниангажименти от най-първа необходимост.

"Трябва да се определят стандарти за сроковете по видовете дела, за натовареност и т.н.",  коментира Герхард Райснер, президент на Европейската асоциация на съдиите и вицепрезидент на Международната асоциация на съдиите. Той допълва: "Когато има отклонение от стандарта, трябва да видим каква е причината, а не веднага да започваме дисциплинарно производство."

От Министерството на правосъдието отговарят, че с последните внесени предложения за промени в Закона за съдебната власт (които бяха приети на първо четене от парламентарната правна комисия) "се предвижда въвеждането на механизми за обезщетение на граждани в случаи на забавено производство, което ще реши този въпрос на национално ниво. Със създаването на тези механизми за обезщетение всички жалби, висящи пред ЕСПЧ с оплакване за липса на компенсаторно средство за обезщетение при нарушения на правото на гледане на дела в разумен срок, ще бъдат върнати и разгледани на национално ниво". Ще бъде създаден орган към Инспектората към ВСС, който прави проверки за бавност.

Йонко Грозев предрича, че след влизане в сила на промените всички висящи жалби пред съда в Страсбург, в които има оплаквания за бавност (нарушения на чл. 6§1 Конвенцията по правата на човека), ще трябва да бъдат върнати на България и разгледани по новите процедури.

Човешките права - външното тяло в системата

От Министерството на правосъдието коментират, че проблемите, довели до еднотипни решения, са натрупани през годините. Няма никакво съмнение, че това е така, но според правозащитниците, с които разговаряхме, причините са фундаментални.

"България не е държава с историческо съществуване на човешките права", коментира адвокатът правозащитник Александър Кашъмов, който има зад гърба си множество казуси пред съда в Страсбург. И допълва: "Тук човешките права са привнесени." Той веднага дава пример с Великобритания, където европейската конвенция не е директно действаща, но държавата няма такъв проблем, защото там действа Харта на правата (Bill of Rights), която се прилага директно.

"Сблъсквал съм се в зала с колеги, които съвсем сериозно коментират, че текстовете от европейската конвенция или решенията на съда в Страсбург не са задължителни и не могат да изместят разпоредбите на българските закони", обяснява адвокат Кашъмов и със съжаление допълва, че понякога този подход се възприема и от съда. В практиката си той има много казуси срещу институции, отказали да предоставят информация, както и дела за клевета срещу журналисти. Кашъмов разказва как много често съдът съвсем формално и автоматично приема, че свободата на изразяване не може да бъде насочена срещу доброто име на някого (по делата за клевета) или пък, че достъпът на информация може да се ограничи, когато информацията се ползва с някаква защита.

"Не се прави баланс на интересите - дали публикацията е била в обществен интерес и дали фактът, че информацията, която се иска, е важна, за да може обществото да си състави мнение и нейното предоставяне е по-защитимо от факта, че е търговска тайна или съдържа лични данни например."

Колегата му Йонко Грозев добавя и наличието на някои структурни проблеми, които водят до осъдителни решения. Такъв е казусът, прозиращ от делото на покойния прокурор Николай Колев срещу България, в което съдът приема, че структурата на прокуратурата и механизмите за контрол не позволяват обективно и независимо разследване на главния прокурор. След това решение властите не намериха за необходимо да ревизира структурата на прокуратурата, а единствената гаранция е надеждата, че следващият главен прокурор няма да е като Филчев.

Показателно за безразличието на властите е отказът на Министерството на правосъдието да изпълни ангажимента си и да превежда решенията на ЕСПЧ срещу държавата ни на български. Александър Кашъмов дава пресен пример - по делото "Идакиев срещу България" (казус с реституционни претенции): "Трябваше да се мине през формална процедура по отмяна на решението през Върховния административен съд. Делото обаче беше отложено, защото Министерството на правосъдието не беше превело решението." И действително. Съдът е записал в мотивите си, че очаква от министерството това да стане в най-кратки срокове.

Правозащитникът дава и друг пример - с полицейското насилие: "На всякакви кръгли маси съм обръщал внимание, че решенията не само не се превеждат, но и не се обясняват на разбираем език на полицаите." Той дава пример: "Някой трябва да анализира практиката и да обясни ясно и нормално, че при един арест не трябва да правят  1), 2) и 3), за да не се стига до нарушение на конвенцията."

Явното обаче е, че и Европейската конвенция за правата на човека, която България е поела ангажимент да спазва, и практиката на съда се възприемат като нещо неприсъщо за системата. Малцина ги взимат на сериозно. Системното пренебрежение обаче силно прилича на съвсем умишлено незачитане. И най-малкият проблем е, че почти на всяко заседание правителството взима решения за отплащане на обезщетения по дела, които е загубило. Бедата е, че всичките тези дела са синтезиран пример за безразличиетона държавата към хората и тяхното право да бъдат зачитани, когато сенамират на нейна територия и под нейна власт.

Какво е Европейският съд по правата на човека?

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е правораздавателна институция на Съвета на Европа, създадена с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. Намира се в Страсбург, Франция. Юрисдикцията на който се разпространява върху всички държави-членки на Съвета на Европа, които са ратифицирали Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това е първият международен съд, който дава на гражданите право на индивидуален риск.

 

Ако в момента завършите право в най-елитния юридически факултет в България - този на Софийския университет, вероятно няма да се сблъскате с дисциплината "Човешки права". За сметка на това обаче със сигурност ще се наложи да държите поне три изпита по спорт. Според учебния план "Човешки права" е избираема дисциплина, а спортът - задължителна. Грижата на държавата за здравия дух в здравото тяло на юристите е достойна за уважение, но все пак...

Това пренебрежение предопределя цялостното отношение на държавата към проблема с нарушаването на човешките права и причините за това. И юридическата, и социалната политика у нас е изградена върху убеждението, че липсата на защита на човешките прав няма да доведе до ничия оставка, няма да разтърси никоя бюрократична съвест, нито пък държавна структура. Затова наблюдаваме най-вече симулативни и неискрени действия за пред чужденците и нищо повече. Фактите обаче са притеснителни:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    ku4e avatar :-|
    ku4e

    Хубава, правдива статия. Малко ми е едностранчива, звучи като преразказ на вижданията на двамата правозащитници. Които са назовани с имената си като добрите, а държавните служители в МП - анонимните нищо неправещи чиновници. А дали е тъй?
    Редно е да се отбележи, че делата в ЕСПЧ касаят случаи от преди години. Най-малкото от преди новия НПК.
    как да е... ясно, че не сме стока, но на мен негативни обобщения не са ми интересни

  • 2
    lubomirgavrilov avatar :-|
    Любо

    ЕСПЧ е последната инстанция, към която можете да се обърнете, след като сте се убедили, че в България и "Бог е високо и Царя е далеко" http://www.echr.coe.int/ECHR/EN/Header/The+Court/Introduction/Information+documents/
    Решенията на ЕСПЧ имат задължителен характер за държавите, които са я подписали (като България).

  • 3
    lubomirgavrilov avatar :-|
    Любо

    Основни права които Европейската конвенцията за човешки права гарантира:
    http://www.youtube.com/watch?v=eUszw0n2A7Q&feature=plcp&context=C3860fd3UDOEgsToPDskIQXuVLCReMoiIMy55CJZVn

  • 4
    kardinalat avatar :-|
    kardinalat

    За съжаление трябва да признаем,че това е преобладаващото мислене и на голяма част от сънародниците ни. Българинът с удоволствие гледа сеир, особено и най-вече чуждия. Той подскача,когато е накърнен личния му.

    Примери бол в последните 3 години. Всяко 2-ро изказване на премиера и вътрешния министър представляват недопустими изкази, действия и показват начин на мислене и манталитет НЕПРИЕМЛИВ и НЕДОПУСТИМ за всяка нормална и демократична държава. Някой може ли да опише каква би била реакцията в Германия на изказването на Цветанов за случая в Горна Оряховица и лекарите?

  • 5
    tukashen avatar :-|
    tukashen

    05.05.2012.тукашен.Нека се знае:ЕКПЧ Е НЕДЕЛИМА ОТ ЕВР. ПРАВОПОРЯДЪК- догов. от Лисабон.
    "Извършеното от държавите прехвърляне на произтичащите от ДЕО ПРАВА ЗАДЪЛЖЕНИЯ ОТ ТЕХНИЯ ВЪТР. ПРАВЕН РЕД В ПОЛЗА НА ОБЩНОСТНИЯ ВОДИ ДО ОКОНЧАТЕЛНО ОГРАНИЧАВАНЕ НА ТЕХНИТЕ СУВЕРЕННИ ПРАВА"-реш.СЕО,1964Г., Коста/Е.Н.Е.Л.
    "Произтичащо от членството на Б-я ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА НАЦ. СЪД да осигурява пълното действие на евр.право,като НЕ ПРИЛАГА ,всяка противоречаща местна правна разпоредба и БЕЗ ДА ИСКА ИЛИ ЧАКА ОТМЯНА ОТ ЗАКОНОДАТЕЛЯ ИЛИ КОНСТ.СЪД"-реш.СЕО.
    "Не прилагането на евр.право поставя под съмнение равенството на държавите и създава ДИСКРИМИНАЦИЯ ВЪВ ВРЕДА НА ГРАЖДАНИТЕ НА Д-ТА,ПОСТАВИЛА СЕ ИЗВЪН ОБЩНОСТНИТЕ ПРАВИЛА"-СЕО

  • 6
    maina100 avatar :-(

    С две думи-бяхме и си оставаме ретроградна държава.Незнам доколко ще ни търпят в ЕС и ще ни изритат с шутове.

  • 7
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67

    Какво друго може да се очаква, след като вече 67 години не можем да се отървем от ЧЕРВЕНАТА ХИДРА.
    Която в момента ни "управлява" с една от главите си.
    Тия некадърни и самозабравили се ченгета и лапачи са виждали демокрация и човешки права през крив макарон.
    А за тях ментор, патрон и кумир е Шутът от Правец.

  • 9
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Конвенцията е изцяло имплементирана в българското законодателство и не е необходимо директното й прилагане, а простия факт на прилагане на националното законодателство. Статията е написана малко помпозно и едностранчиво.

  • 10
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    [quote#9:"Нефертити"]Статията е написана малко помпозно и едностранчиво.[/quote] И аз стигам до същият извод.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK