Рецесията в някои европейски държави вече започва да се отразява на българския индустриалния сектор. Данните на Националния статистически институт за март показаха спад на промишленото производство от 3.2% на годишна база и ръст от 1% на месечна.
Докато януари и февруари са традиционно слаби месеци за тези компании, март е време за набиране на скорост. Затова и повишените производствени обеми спрямо първите два месеца на годината не са изненадващи, но понижението в сравнение със същия период на 2011 г. е показателно за промяна в икономическата среда.
Ако спадовете в индустрията продължат, проблемите могат да се пренесат и върху останалите сектори от икономиката. А това ще потисне вътрешното търсене и може да доведе до по-висока безработица. Точно такъв път следваше развитието на кризата преди 3 години, но за момента мнозинството от анализаторите и представителите на бизнеса смятат, че черният сценарий може да се избегне.
Моментна снимка
Индустриалните компании произвеждат по-малко, отколкото преди година, но този път няма ясна тенденция за спад в поръчките. Сега клиентите им са променили поведението си и правят заявки в последния възможен момент, но те все още са близки до миналогодишните, споделят български мениджъри и предприемачи.
Повече яснота дали ще има стабилизация или влошаване на търсенето обаче ще има през втората половина на годината, твърди мнозинството от запитаните.
"Има стремеж у клиентите ни да поръчват възможно най-късно - едва в момента, когато им е необходимо, а не когато си градят складови наличности с цел дългосрочно подсигуряване на производството", каза за "Капитал Daily" Владимир Спасов, който е търговски пълномощник в "М+С хидралвлик".
Той посочи, че психологическите нагласи са променени към по-голяма предпазливост. В машиностроителния сектор, към който спада неговата компания обаче, има ръст и спрямо миналия март той е 22%.
Сходно е поведението на чуждите партньори на българските фирми от текстилната промишленост. Според данните на НСИ тя се понижава с 12% на месечна база. Този бранш вече четири години балансира между положителните тенденции като отлив на производства от Китай към по-близки центрове на Балканите, Турция и Северна Африка и спадащо търсене в държави като Италия, Испания и Франция, където отива основната част от българската продукция.
От бранша заявиха, че вътрешният пазар е замрял, като разцвет изживяват единствено магазините за дрехи втора употреба. Развитие имат и нишовите производства, където фирмите намират специфични клиенти с перспективен бизнес и се позиционират за поддоставчици. Така например в България няколко фирми са заели дял от пазара за автотапицерия и в момента продажбите им растат въпреки несигурността.
"Браншът ни е по-добре позициониран в Европа и България, въпреки че заплащането расте по-бързо от производителността на труда. От 2008 г. започна тенденция търговците, които са наши крайни клиенти, да поръчват по-късно и по-предпазливо. Ако търсенето се окаже над очакваното, те правят допълнителни поръчки и това е в наша полза, защото ние сме по-близо до пазарите до европейския съюз от Китай", обясни Камен Обрешков от русенската текстилна компания "Маркам".
Друг сектор,
който отчита спад на годишна и на месечна база, е производството на метали. Големите компании в сектора обаче продължават да са оптимисти. Никола Треан, който е изпълнителен директор на медния производител "Аурубис България", твърди, че търсенето за цветни метали продължава да е високо, както и цените, а компанията му не понижава производствения си обем.
Той дори посочи, че техните клиенти правят дългосрочни поръчки и затова не очаква производството да спадне тази година. Треан допълни и че компанията му не е изключение, а се намира в ситуация, присъща за целия сектор.
Нишов бизнес
Много компании от различните браншове все по-често се ориентират към нишови продукти, които да бъдат по специфичните изисквания на конкретни клиенти. Представителите на машиностроенето и текстилната промишленост например вече търсят и партньори в страни извън ЕС, които не са толкова засегнати от европейските проблеми.
Според Владимир Спасов от "М+С хидраллик" специфичните продукти са основното предимство на европейските и американските компании спрямо китайския внос. Тенденцията потвърди и анализаторът от "Елана" Цветослав Цачев. Според него това е една от причините българските износители да понасят добре свитото търсене в Европа.
Бизнесът: Най-лошото може да се размине
Владимир Спасов, търговски пълномощник на "М+С хидравлик"
До края на миналия март нещата при нас вървяха по-бавно, но след април отчетохме сериозен ръст, включително и на годишна база. Първото тримесечие на тази година е много по-добро, като спад имаме само спрямо последното на миналата година. Ситуацията е различна с това, че има притеснения навсякъде по пазарите. Не само за индустриалния сектор, а за всички. Но отливът е психологически. Ние вървим в нормални темпове, за годината сме заложили ръст на производството с 3.6% спрямо миналата и смятаме, че можем да изпълним задачата.Има стремеж у клиентите ни да поръчват възможно най-късно, а не когато си градят складови наличности и дългосрочно осигуряване. При това положение успяват тези, които могат да са гъвкави и да реагират бързо на пазара. Това се възнаграждава, защото поръчките в последния момент са по-добре платени.
Камен Обрешков, директор на "Маркам", Русе
Текстилният бранш е по-добре позициониран в Европа и България, отколкото преди години, но е проблем, че заплащането расте по-бързо от производителността. От 2008 г. започна тенденция търговците, които за нас се явяват краен клиент, да поръчват по-късно и по-предпазливо. Това е в наша полза, защото ние сме по-близо до пазарите на ЕС и имаме конкурентно предимство. Отделно от това тече отлив на производства от Китай и връщането им в Европа, от което българският бранш успешно се възползва. Спадащите поръчки са знакови от самото начало на кризата и те са обусловени от икономическото положение в западноевропейските страни, където изнасяме основно. Засега всичко изглежда стабилно в Германия, но това не е достатъчно да компенсира пониженото търсене в Италия, Испания и Франция.Ние не произвеждаме автомобилна тапицерия, но от наши колеги знам, че българските фирми, позиционирани в тази област, се развиват изключително бързо.
Никола Треан, изпълнителен директор на "Аурубис България"
Не отчитаме забавяне и не очакваме забавяне в темповете ни. В нашия сектор търсенето е високо, което поддържа и високи цени. Компанията ни не е изключение, просто ние се радваме на високо търсене.Потреблението леко нагоре
Ръст от 3.9% на продажбите на дребно на месечна база отчете Националният статистически институт за март. Той обаче идва след извънредния спад през февруари и за това данните само от един месец е рано да се разглеждат като нова тенденция. В същото време на годишна база този показател отново се свива и за март понижението е 1.8%.Потреблението е един от основните компоненти на брутния вътрешен продукт и правителството залагаше именно търсенето на домакинствата да движи икономическия растеж. През първото тримесечие на тази година обаче вместо потреблението растат депозитите в банките, което означава, че все още има несигурност и хората предпочитат да спестяват.
В сравнение с февруари растат продажбите на битова техника, мебели и домашни потреби - с 4.6%, на облекло и обувки - с 4.3%, а продажбите на лекарства намаляват с 0.1%. Спрямо миналата година обаче продажбите на облекло и обувки спадат с 21.8%, на битова техника и мебели - с 12.1%. За сметка на това оборотите в аптеките растат с 8.4%, а търговията с компютри и комуникационната техника се увеличава с 4.1%.
Рецесията в някои европейски държави вече започва да се отразява на българския индустриалния сектор. Данните на Националния статистически институт за март показаха спад на промишленото производство от 3.2% на годишна база и ръст от 1% на месечна.
Докато януари и февруари са традиционно слаби месеци за тези компании, март е време за набиране на скорост. Затова и повишените производствени обеми спрямо първите два месеца на годината не са изненадващи, но понижението в сравнение със същия период на 2011 г. е показателно за промяна в икономическата среда.
2 коментара
Да, Европа не е във форма. Но с какво нашето правителство помогна на българските фирми навреме да се преориентират и успеят на новите, растящи пазари: Бразилия, Русия, Индия, Китай? С нищо!
Наблюдавайки размаха и "визията" на управляващите ми идва на ум циничната, но точна, фраза "от боя пръдня не става".
Би било смешно ако не е тъжно! Един лидер предугажда ситуацията, а не я следва като шофьор по магистрала.
До коментар [#1] от "pzashev":
Ние, никога няма да излезем на пазарите в Бразилия, Индия и най-малко на Китайския. За Руския пазар има вариант но трудно.
За мен бизнеса трябва да търси възможности в Европа.
Български строители вече строят в централна Европа, не строят грандиозни неща, но се опитват да реализират някакви печалби и да останат в бизнеса.
Европейският пазар е най-големия пазар в света ако тук не можем да намерим купувач за стоките си, не знам къде ще го намерим!