Индустрията спада с 3.2% през март
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Индустрията спада с 3.2% през март

Рецесията в някои от големите европейски икономики вече е засегнала индустриалния сектор на България

Индустрията спада с 3.2% през март

Рецесията в еврозоната вече започва да се усеща и от българската икономика

Стефан Антонов
3786 прочитания

Рецесията в някои от големите европейски икономики вече е засегнала индустриалния сектор на България

© Cathal Mcnaughton


Рецесията в някои европейски държави вече започва да се отразява на българския индустриалния сектор. Данните на Националния статистически институт за март показаха спад на промишленото производство от 3.2% на годишна база и ръст от 1% на месечна.

Докато януари и февруари са традиционно слаби месеци за тези компании, март е време за набиране на скорост. Затова и повишените производствени обеми спрямо първите два месеца на годината не са изненадващи, но понижението в сравнение със същия период на 2011 г. е показателно за промяна в икономическата среда.

Ако спадовете в индустрията продължат, проблемите могат да се пренесат и върху останалите сектори от икономиката. А това ще потисне вътрешното търсене и може да доведе до по-висока безработица. Точно такъв път следваше развитието на кризата преди 3 години, но за момента мнозинството от анализаторите и представителите на бизнеса смятат, че черният сценарий може да се избегне.

Моментна снимка

Индустриалните компании произвеждат по-малко, отколкото преди година, но този път няма ясна тенденция за спад в поръчките. Сега клиентите им са променили поведението си и правят заявки в последния възможен момент, но те все още са близки до миналогодишните, споделят български мениджъри и предприемачи.

Повече яснота дали ще има стабилизация или влошаване на търсенето обаче ще има през втората половина на годината, твърди мнозинството от запитаните.

"Има стремеж у клиентите ни да поръчват възможно най-късно - едва в момента, когато им е необходимо, а не когато си градят складови наличности с цел дългосрочно подсигуряване на производството", каза за "Капитал Daily" Владимир Спасов, който е търговски пълномощник в "М+С хидралвлик".

Той посочи, че психологическите нагласи са променени към по-голяма предпазливост. В машиностроителния сектор, към който спада неговата компания обаче, има ръст и спрямо миналия март той е 22%.

Сходно е поведението на чуждите партньори на българските фирми от текстилната промишленост. Според данните на НСИ тя се понижава с 12% на месечна база. Този бранш вече четири години балансира между положителните тенденции като отлив на производства от Китай към по-близки центрове на Балканите, Турция и Северна Африка и спадащо търсене в държави като Италия, Испания и Франция, където отива основната част от българската продукция.

От бранша заявиха, че вътрешният пазар е замрял, като разцвет изживяват единствено магазините за дрехи втора употреба. Развитие имат и нишовите производства, където фирмите намират специфични клиенти с перспективен бизнес и се позиционират за поддоставчици. Така например в България няколко фирми са заели дял от пазара за автотапицерия и в момента продажбите им растат въпреки несигурността.

"Браншът ни е по-добре позициониран в Европа и България, въпреки че заплащането расте по-бързо от производителността на труда. От 2008 г. започна тенденция търговците, които са наши крайни клиенти, да поръчват по-късно и по-предпазливо. Ако търсенето се окаже над очакваното, те правят допълнителни поръчки и това е в наша полза, защото ние сме по-близо до пазарите до европейския съюз от Китай", обясни Камен Обрешков от русенската текстилна компания "Маркам".

Друг сектор,

който отчита спад на годишна и на месечна база, е производството на метали. Големите компании в сектора обаче продължават да са оптимисти. Никола Треан, който е изпълнителен директор на медния производител "Аурубис България", твърди, че търсенето за цветни метали продължава да е високо, както и цените, а компанията му не понижава производствения си обем.

Той дори посочи, че техните клиенти правят дългосрочни поръчки и затова не очаква производството да спадне тази година. Треан допълни и че компанията му не е изключение, а се намира в ситуация, присъща за целия сектор.

Нишов бизнес

Много компании от различните браншове все по-често се ориентират към нишови продукти, които да бъдат по специфичните изисквания на конкретни клиенти. Представителите на машиностроенето и текстилната промишленост например вече търсят и партньори в страни извън ЕС, които не са толкова засегнати от европейските проблеми.

Според Владимир Спасов от "М+С хидраллик" специфичните продукти са основното предимство на европейските и американските компании спрямо китайския внос. Тенденцията потвърди и анализаторът от "Елана" Цветослав Цачев. Според него това е една от причините българските износители да понасят добре свитото търсене в Европа.

Анкета с мнения:

Бизнесът: Най-лошото може да се размине

Владимир Спасов, търговски пълномощник на "М+С хидравлик"

До края на миналия март нещата при нас вървяха по-бавно, но след април отчетохме сериозен ръст, включително и на годишна база. Първото тримесечие на тази година е много по-добро, като спад имаме само спрямо последното на миналата година. Ситуацията е различна с това, че има притеснения навсякъде по пазарите. Не само за индустриалния сектор, а за всички. Но отливът е психологически. Ние вървим в нормални темпове, за годината сме заложили ръст на производството с 3.6% спрямо миналата и смятаме, че можем да изпълним задачата.

Има стремеж у клиентите ни да поръчват възможно най-късно, а не когато си градят складови наличности и дългосрочно осигуряване. При това положение успяват тези, които могат да са гъвкави и да реагират бързо на пазара. Това се възнаграждава, защото поръчките в последния момент са по-добре платени.

Камен Обрешков, директор  на "Маркам", Русе

Текстилният бранш е по-добре позициониран в Европа и България, отколкото преди години, но е проблем, че заплащането расте по-бързо от производителността. От 2008 г. започна тенденция търговците, които за нас се явяват краен клиент, да поръчват по-късно и по-предпазливо. Това е в наша полза, защото ние сме по-близо до пазарите на ЕС и имаме конкурентно предимство. Отделно от това тече отлив на производства от Китай и връщането им в Европа, от което българският бранш успешно се възползва. Спадащите поръчки са знакови от самото начало на кризата и те са обусловени от икономическото положение в западноевропейските страни, където изнасяме основно. Засега всичко изглежда стабилно в Германия, но това не е достатъчно да компенсира пониженото търсене в Италия, Испания и Франция.

Ние не произвеждаме автомобилна тапицерия, но от наши колеги знам, че българските фирми, позиционирани в тази област, се развиват изключително бързо.

Никола Треан, изпълнителен директор на "Аурубис България"

Не отчитаме забавяне и не очакваме забавяне в темповете ни. В нашия сектор търсенето е високо, което поддържа и високи цени. Компанията ни не е изключение, просто ние се радваме на високо търсене.

Потреблението леко нагоре

Ръст от 3.9% на продажбите на дребно на месечна база отчете Националният статистически институт за март. Той обаче идва след извънредния спад през февруари и за това данните само от един месец е рано да се разглеждат като нова тенденция. В същото време на годишна база този показател отново се свива и за март понижението е 1.8%.

Потреблението е един от основните компоненти на брутния вътрешен продукт и правителството залагаше именно търсенето на домакинствата да движи икономическия растеж. През първото тримесечие на тази година обаче вместо потреблението растат депозитите в банките, което означава, че все още има несигурност и хората предпочитат да спестяват.

В сравнение с февруари растат продажбите на битова техника, мебели и домашни потреби - с 4.6%, на облекло и обувки - с 4.3%, а продажбите на лекарства намаляват с 0.1%. Спрямо миналата година обаче продажбите на облекло и обувки спадат с 21.8%, на битова техника и мебели - с 12.1%. За сметка на това оборотите в аптеките растат с 8.4%, а търговията с компютри и комуникационната техника се увеличава с 4.1%.
Автор: Капитал Daily
Автор: Капитал Daily

Рецесията в някои европейски държави вече започва да се отразява на българския индустриалния сектор. Данните на Националния статистически институт за март показаха спад на промишленото производство от 3.2% на годишна база и ръст от 1% на месечна.

Докато януари и февруари са традиционно слаби месеци за тези компании, март е време за набиране на скорост. Затова и повишените производствени обеми спрямо първите два месеца на годината не са изненадващи, но понижението в сравнение със същия период на 2011 г. е показателно за промяна в икономическата среда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Да, Европа не е във форма. Но с какво нашето правителство помогна на българските фирми навреме да се преориентират и успеят на новите, растящи пазари: Бразилия, Русия, Индия, Китай? С нищо!
    Наблюдавайки размаха и "визията" на управляващите ми идва на ум циничната, но точна, фраза "от боя пръдня не става".
    Би било смешно ако не е тъжно! Един лидер предугажда ситуацията, а не я следва като шофьор по магистрала.

  • 2
    morgann avatar :-|
    morgann

    До коментар [#1] от "pzashev":

    Ние, никога няма да излезем на пазарите в Бразилия, Индия и най-малко на Китайския. За Руския пазар има вариант но трудно.
    За мен бизнеса трябва да търси възможности в Европа.

    Български строители вече строят в централна Европа, не строят грандиозни неща, но се опитват да реализират някакви печалби и да останат в бизнеса.

    Европейският пазар е най-големия пазар в света ако тук не можем да намерим купувач за стоките си, не знам къде ще го намерим!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK