Университетите намаляват леко приема на студенти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Университетите намаляват леко приема на студенти

Университетите намаляват леко приема на студенти

Повечето висши училища запазват таксите непроменени

Люба Йорданова
5771 прочитания

© Георги Кожухаров


340

лв. е таксата за най-евтините специалности в Софийския университет за бакалавърска степен - педагогика, икономика и туризъм. Най-скъпите са 750 лв. - математика, информатика, химия, физика, биология.

Местата за първокурсници във висшите училища през следващата учебна 2012/2013 г. ще бъдат с 1521 по-малко в сравнение с миналата година. Това стана ясно от постановлението за броя на приеманите студенти и докторанти за следващата година, което Министерският съвет гласува в сряда.

Приоритет са природните науки и спортът

Общо местата за първокурсници бакалаври и магистри ще бъдат 70 259, като има увеличение в приоритетни според правителството области като природни науки, математика и информатика, педагогически науки, здравеопазване и спорт. Бъдещите докторанти ще бъдат 2116 - със 150 повече в сравнение с миналата година.

През последните години повечето висши училища не запълниха обявените места дори след трето и четвърто класиране. Освен чисто демографските фактори до това доведе и увеличаващият се брой български студенти, които заминават да учат в чужбина. До тази година обаче университетите упорито държаха висок план-прием, защото държавната им издръжка зависи от броя студенти, които обучават.

Медицината остава най-скъпа

Правителството одобри и размера на таксите за обучение на студенти и докторанти, които от тази година могат да са до две трети от издръжката на един студент (досега ограничението беше да не надхвърлят 50 процента от издръжката). Повечето от държавните висши учебни заведения обаче запазват миналогодишния размер, като например Софийският, Великотърновският, Русенският, Минно-геоложкият и Лесотехническият университет. Няма да има промяна в таксите и в Университета по архитектура, строителство и геодезия, УНСС, НСА и Техническия университет във Варна, както и в медицинските университети в София, Пловдив и Варна.

С от 10 до 100 лв. са увеличени годишните такси за обучение в Пловдивския и Шуменския университет, Югозападния в Благоевград, Техническия в София и Габрово, Аграрния в Пловдив, Тракийския в Стара Загора, Икономическия във Варна и Университета по библиотекознание и информационни технологии. Няколко висши училища увеличават таксите за кандидатстудентските изпити по 5-10 лв., като например Югозападният университет, Шуменският университет, Медицинският университет в Плевен и Университетът по библиотекознание и информационни технологии.

Таксите варират и според специалността - най-скъпи са медицината и изкуствата (между 540 лв. и 1500 лв.), а най-евтини - педагогическите специалности, администрация и управление и туризмът (между 300 и 420 лв.).

340

лв. е таксата за най-евтините специалности в Софийския университет за бакалавърска степен - педагогика, икономика и туризъм. Най-скъпите са 750 лв. - математика, информатика, химия, физика, биология.

Местата за първокурсници във висшите училища през следващата учебна 2012/2013 г. ще бъдат с 1521 по-малко в сравнение с миналата година. Това стана ясно от постановлението за броя на приеманите студенти и докторанти за следващата година, което Министерският съвет гласува в сряда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Българските университети имат нужда от сливания и поглъщания. Самото име "лесотехнически университет" е смешно. Защо да не е факултет на Техническия университет?

    По-малко университети с по-отворена и силна конкуренция за професорски места биха дали незабавен ефект за подобряване на висшето ни образование. Което, да не забравяме, е на последно място в ЕС и една от най-големите причини да губим млади хора, които избират да учат в чужбина.

    5-10 лева по-голяма такса!!! О ниво, о мащаб!

  • 2
    ngyurov avatar :-(
    Никола

    До коментар [#1] от "pzashev":


    Българските университети се нуждаят от промяна на принципа на приемане... Не може всеки, който завършва гимназия да отива в университет. Та това обезсмисля висшето образование като идея. Не трябва да се плаща издръжка на принципа - колко студенти има, ами колко завършили си работят по специалността. Висшето образование трябва да е привилегия, за хората, които са показали, че го заслужават - чрез специални заслуги в училище, покрити ВИСОКИ изисквания за прием или финансово спонсориране на даден ВУЗ(официално, не под масата).

    В момента, в който не всеки 2ри хванат на улицата има или в момента следва за висше образование, резултатите коренно ще се променят. Таксиджии икономисти не трябва да има!

  • 3
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    До коментар [#2] от "Никола":

    Приемът в БГ би трябвало да е възможен за всеки, покриващ някакви минимални общи изисквания по грамотност и математика, но да се учи сериозно и мнозинството да не завършват.
    Това с трудния прием най-сетне изкласи резултат - всеки с малко мозък ще отиде да учи в чужбина, приемът е по-лесен отколкото в БГ, имаш възможност да маневрираш между специалности, ако си способен - дипломираш се с добро образование и много персонални контакти, научаваш перфектно поне един признат бизнес език, намираш си добра работа покрай множеството корпоративни инициативи в големите университети. Животът в БГ поскъпна дотолкова, че вече няма финансов смисъл да се харчиш за образование в БГ и да пилееш време. Образователните такси и бариери за влизане в учебно заведение само засилват тази тенденция...
    Как виждам образователния път на един млад човек - докато е в средно училище учи сериозно английски, немски или френски, веднага след дипломиране от гимназията кандидатства и учи в Западна Европа - ако детето е с произход град в БГ без добър университет /т.е. София/, цената на живот /квартира, храна, книги../ така или иначе ще е съизмерим с българския. Докато учи си намира работа - покрай работата получава възможност за легално постоянно пребиваване, междувремено създава семейство и деца, никога не се връща в БГ - резултатът е демографска криза в БГ. В тази верига, брънката с житейските разходи по време на образованието общо взето решава къде ще се живее.

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Вариантът с разширен прием и последователех отсев през първите две- три години е сходен с френския модел и не е най-добрия. Най-вероятно в България ще се реализира с увеличени подкупи и машинации при нарастване опастността за отпадане - ще пострадат по-бедните студенти.
    Ученето в чужбина е добър вариант, но в интерес на истината има смисъл на магистърско и докторско ниво, освен за талантливи деца по търсени специалности където изоставаме безнадеждно поради слаба техническа база, например някои инженерни науки.
    При сегашната структура на българската икономика може да се имитира канадският вариант с разширяване на двегодишното обучение след средното училище, с възможности за получаване на професионално-технически квалификации. Има остра липса на средно-технически кадри, на хора които реално могат да работят и с ръцете си.

  • 5
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    До коментар [#4] от "daskal1":

    Аз не коментирам дали е най-добрият вариант, просто казвам че при такъв вариант е възможно някой умен човек да остане в България. Защото настоящата ситуация мотивира необратима емиграция. Тоест, не е проблем самото българско образование, проблем е че при сравнение с алтернативите, то не си заслужава, а оттам произтичат и други още по-тежки последствия.

  • 6
    neelton avatar :-|
    neelton

    До коментар [#2] от "Никола":

    Това е стара и отдавна отшумяла позиция. Годините минават и светът се променя. Защо да нямат всички, които имат желание, възможност да учат висше образование?

    Проблемът, както е до болка познато на много от нас, е в системата на преподаване. Това, което Зашев е предложил, звучи интересно. Вероятно това би била една добра стъпка напред за да може и нашите университети да станат конкурентноспособни. Трябва да има и стимул и възможност за развитие на младите в образователната сфера.

    Имаме нужда от млади преподаватели, които са запознати как се практикува в държавите с добро образование, но както и с медицината в България, заплатите, условията на работа и възможността за развитие по-скоро имат обратен ефект.

    Обратно към Вашия коментар: Надявам се и в нашата родина някой ден хората, работещи в селско-стопанската сфера, шофъорите и един куп други професии, да не бъдат обобщавани като глупави, неможещи, ненужни. В развитите страни хората се гордеят с тези свои професии/занаяти и за тях също се изисква четене и научаване.

    За да не бъде коментара ми напълно не по темата: Защо толкова ценна и ценена специалност като медицината е направена да е толкова трудно достъпна? Не съм запознат, но дори и ако медицинското образование трябва да е най-скъпо, то определено трябва да бъде и образованието с най-много възможности за стипендии и спонсориране на искащите. Истинска трагедия е в света, в който живеем, някой да не може да учи това, което наистина желае, заради финансови ограничения.

  • 7
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    до mirohero: Разбирам загрижеността Ви. Прав сте до голяма степен, за съжаление. Моето изказване беше повлияно единствено от желанието да се обсъди модел за излизане от абсурда в който се намира системата на висшето образование сега.

  • 8
    zogorsone avatar :-|
    zogorsone

    Висшето ни образование има нужда от прагматизъм. Академичното образование, само по себе си, няма стойност. Прилагането му в практиката дава такава. Основният ни проблем е, че връзката между двете е прекъсната. Виновни са и учебните заведения и бизнеса. Повечето от предприемачите са некомпетентни и имат неправилна кадрова политика. Резултатът - лош продукт и висока неефективност, следва слаба конкурентоспособност Повечето от училищата са с бавна и мудна, силно бюрократична администрация, бавно адаптиране към промените на пазара, неадекватни учебни планове, от там безполезни за учениците. Проблемите са сериозни, и трябва да се търсят сериозни решения.

  • 9
    tanya_ivanova32 avatar :-|
    tanya_ivanova32

    Университетите ни са добри, висшето ни образование също е на добро ниво !!! Ще си позволя да цитирам министър Игнатов - " В България голяма част от проблемите идват от това, че има по-скоро някакъв здравен подбор, а не образователен ценз при изборът на служители и работници...", от тук идва и по-ниското заплащане за труд. Тази реалност важи навсякъде, особено в малките населени места и общините с висока безработица - там НЕ СЕ ТЪРСЯТ ВИСШИСТИ и не се насърчава образованието.

  • 10
    ngyurov avatar :-P
    Никола

    До коментар [#6] от "neelton":

    Системата на преподаване в България, за мен е по-добра от тази във Великобритания, където аз уча в момента. Защо? По простата причина, че в България се учи много. Под учи много имам предвид - предоставя се много и разнообразна информация на студентите, за разлика от тук, където само ти изплюват много тясно специализирани неща на сравнително ниско ниво.

    Къде според мен са проблемите в България? Просто никой не те гони да учиш. Това е и разликата между образованието в България и в чужбина. Тук и да искам, няма как да не стъпя на нито една лекция или упражнение, след това да отида на изпита, да препиша и да си взема дипломата, защото на университета се плаща на количество, а не на качество.

    Казвам, че висшето образование трябва да е привилегия, защото в университет трябва да се влиза трудно, а не като сега, някой 4 години и половина си пипа ушите в гимназията и видиш ли февруари месец от последната година решава, че ще ходи в университет и БАМ - влиза без проблем, просто защото има повече места отколкото кандидатстващи. След това в университета продължава по същия път, което се случва, защото никой няма да изгони нашия интелектуалец, понеже университета получава пари за него, въпреки че не можеш да наречеш студент, човек, който не знае каква му е специалността и ходи по-често на зъболекар отколкото на лекции.

    Относно таксиджиите икономисти - не се опитвам да омаловажа ничии труд, дадох това като пример за моята теза - всеки и навсякъде в България има висше образование. Какво означава това? Прекалено достъпно е. На въпросния таксиджия, изключително силно се съмнявам, че ще му влязат в употреба нещата, които е "научил" по икономика в УНСС, но той е отишъл и завършил ей така, за да има.
    Точно това е и проблема с пазара на труда - абсолютно всички имат висше, ама на дипломата не пише дали си учил и си ходил изобщо, или просто си минал.

    Затова и в чужбина висшето образование се цени - понеже не се изкарва лесно. Макар и самите англичани да си признават, че образователната система е в криза, на човек с висше образование му се отварят съвсем нови възможности, тъй като да имаш висше означава, че си положил труд и старание, а не че просто си се записал .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.