20 млн. лв. от евросъюза отиват за интернет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 млн. лв. от евросъюза отиват за интернет

В големите градове има силно развита оптична инфраструктура, но в отдалечените селски райони прокарването на широколентов интернет затруднява операторите.

20 млн. лв. от евросъюза отиват за интернет

Държавата ще опита да подкрепи достъпа до глобалната мрежа от малките населени места

Юлиян Арнаудов, Асен Георгиев
5259 прочитания

В големите градове има силно развита оптична инфраструктура, но в отдалечените селски райони прокарването на широколентов интернет затруднява операторите.

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


До 75% от българите трябва да използват интернет през 2015 г. Това предвижда новата национална програма "Цифрова България 2015", публикувана за обществено обсъждане от Министерството на транспорта, информационните съобщения и технологиите (МТИТС). Програмата обединява различни дейности и политики на държавата, свързани с налагането на дигиталните технологии в страната. Документът засяга разпространението на широколентов фиксиран интернет, особено до отдалечените райони, електронното правителство, равнопоставеността на електронните фактури с хартиените и др.

"Програмата не претендира за уникалност. Тя по-скоро обединява на едно място отделните секторни и стратегически документи с цел създаване на общ план", коментираха от МТИТС. Самата стратегия е разработена от широк кръг експерти, а идеята е да се обхванат задълженията на различните администрации, свързани с европейската инициатива Digital Europe. 

Дигитално проникване

Един от приоритетите на "Цифрова България 2015" е развитието на високоскоростния достъп до глобалната мрежа. Като аргумент за това в документа е записано, че страната ни изостава в проникването му сред населението спрямо средните равнища на Европейския съюз. Нивото на този показател в България през 2011 г. е 15.4% при средно за ЕС 26.6%. Показателят се формира на базата на брой отчетени фиксирани абонати на 100 жители. Тази методология обаче не отразява реално колко са потребителите на интернет в страната, защото един абонамент може да се използва от повече от един човек. Освен това предимно в по-малките населени места, но не само там, оперират и доставчици на интернет, които предпочитат да работят в сивия сектор, което затруднява допълнително коректното измерване на проникването на интернет достъпа в България.

Министерството обаче си поставя за цел т.нар. проникване на фиксиран широколентов интернет сред населението (като брой абонати) да достигне 35% до 2015 г., а 75% от българите да имат достъп до глобалната мрежа. Пак в същия срок се предвижда процентът на хората, които никога не са използвали интернет, да падне наполовина. В момента по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в тази категория са 51.2% от българите, а амбицията на държавата е те да спаднат до 25% след три години.

В целия документ се акцентира на необходимостта от оптична връзка, която да осигурява скорост над 20 Mb/s. Въпреки това е възможно в някои по-трудни за достигане региони да бъде изградена и безжична инфраструктура, която също дава възможност за високоскоростна интернет връзка.

Силните миграционни процеси през последните 20 години, които обезлюдиха големи територии от страната, аргументират държавна намеса за развиване на интернет инфраструктурата в отдалечените райони според МТИТС. Лошите икономически условия в тези райони са една от основните причини за отлива на хора. Това затруднява създаването на рентабилен бизнес модел на IT компаниите за прокарването на широколентов интернет до тези региони.

Оперативни пари

За изграждането на инфраструктура за широколентов достъп до глобалната мрежа в отдалечените селски региони са предвидени 20 млн. евро по оперативна програма "Регионална развитие" на Европейския съюз. С парите трябва да бъдат изградени оптични мрежи до всички училища, здравните и лечебните заведения. Проектът за изграждане на интернет инфраструктура в слабо населените райони обаче буксува вече трета година. След последното му удължаване, което се случи миналия месец, вече не е съвсем ясен и фокусът му и каква е крайната цел, която трябва да бъде постигната с него. Т.е. дали ще се строи опорна инфраструктура до слабо населените райони и свързването на отделните абонати ще се остави на местни фирми, или ще се изгради връзка до обществени институции като училища, читалища, болници и др.

Допълнително се предвижда усвояване на 7.5 млн. евро за изграждането на центрове за информационни и комуникационни услуги по Програмата за развитие на селските региони.

Електронно правителство

Макар и с по-малко нова конкретика "Цифрова България 2015" засяга и темата за електронното управление. Тъй като програмата се базира на вече разписани документи, тя просто споменава вече стартираните проекти като двете обществени поръчки на транспортното ведомство, финансирани по ОПАК, чрез които трябва да се изградят редица електронни услуги и да се запълнят липсващи звена от пъзела на е-управлението. И по двата проекта, които са на обща стойност от около 30 млн. лв., все още няма подписани договори, но се очаква по първия в рамките на няколко дни да бъдат подписани договори за 4 от 5-те лота, защото по петия текат обжалвания. Втората обществена поръчка е на етап отваряне на ценови оферти, което се очаква през следващите седмици. 

До 75% от българите трябва да използват интернет през 2015 г. Това предвижда новата национална програма "Цифрова България 2015", публикувана за обществено обсъждане от Министерството на транспорта, информационните съобщения и технологиите (МТИТС). Програмата обединява различни дейности и политики на държавата, свързани с налагането на дигиталните технологии в страната. Документът засяга разпространението на широколентов фиксиран интернет, особено до отдалечените райони, електронното правителство, равнопоставеността на електронните фактури с хартиените и др.

"Програмата не претендира за уникалност. Тя по-скоро обединява на едно място отделните секторни и стратегически документи с цел създаване на общ план", коментираха от МТИТС. Самата стратегия е разработена от широк кръг експерти, а идеята е да се обхванат задълженията на различните администрации, свързани с европейската инициатива Digital Europe. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Щом държавата се заеме да оправя нещо то явно ще пострадат интересите на гражданите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK