Интересът на чуждите инвеститори към България се пробужда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Интересът на чуждите инвеститори към България се пробужда

Shutterstock/Капитал

Интересът на чуждите инвеститори към България се пробужда

Евросубсидии за 459 млн. евро подкрепят текущата сметка на платежния баланс през март

Стефан Антонов
10320 прочитания

Shutterstock/Капитал

© Shutterstock/Капитал


"Интересът на чуждите фирми към инвестиране в България се повишава и работим по повече проекти спрямо началото на миналата година."

Борислав Стефанов,

изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции
33% се увеличават преките чуждестранни инвестиции от март 2011 до март 2012 г. спрямо предходните 12 месеца.

Интересът на чуждите инвеститори към България започва да се пробужда. Това показва статистиката на БНБ за платежния баланс на страната, според която за първото тримесечие на годината са постъпили чужди инвестиции за 236 млн. евро при отлив на 42 млн. евро за същия период на миналата година. Числата се потвърждават и от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов. Той коментира за "Капитал Daily", че в последните месеци ведомството му консултира повече проекти на чуждестранни компании, което показва повишен интерес към България. Освен това според него също има забавяне в изтичането на капитали от страната ни, но отказа да посочи по-подробни данни за сектори и конкретни компании.

Новата тенденция

В първото тримесечие на годината се затвърждава нова тенденция в динамиката на преките чуждестранни инвестиции. За последните 12 месеца (март 2011 г. - март 2012) спрямо предходните преките инвестиции в България са нараснали с 33% до 1.62 млрд. евро. Това означава, че от пролетта на миналата година чуждите фирми постоянно влагат повече и повече средства, а дъното на чуждите инвестиции е било в края на 2010 г. и началото на миналата година.

Данните на БНБ обаче са предварителни и може да се ревизират до 2 години след публикуването им. Затова се случват корекции на стари стойности и сравняването на новите данни с тях поражда изненади. Така например в данните за януари и февруари дори в нетно изражение преките инвестиции спадаха, но заради корекции в стойността на изтеглените капитали през миналата година сега данните показват, че преките инвестиции растат. Все още обаче чуждите компании продължават да изтеглят капитали от България и това влияе на общата картина, защото данните на БНБ са нетни и представят разликата между новопостъпилите инвестиции и тези, които са направени в миналото, а сега се изтеглят.

"Според мен няма основания да се очаква значително повишение на инвестициите през тази година", каза икономистът и преподавател в УНСС Димитър Чобанов. "Няма подобряване на бизнес средата. Ниските данъци са положителни, може и ситуацията в Гърция да предизвика преместване на бизнеси в България, но като цяло през последните месеци чуваме как големи компании инвестират в Сърбия, Румъния и Турция, а България се заобикаля. Оттам нататък, дори и да има малък растеж на инвестициите, трябва да се има предвид, че базата е много ниска и дори да има ръст, той няма да е достатъчен да повиши икономическата активност или да допринесе за създаване на значителен брой работни места", обясни Чобанов. За привличане на нови инвестиции той посочи, че ниското данъчно облагане трябва да се запази, но по отношение на законодателството държавата трябва да стане по-предвидима. Това означава преди гласуването на самите закони проектите им да са придружени от оценка за въздействието, което те биха оказали.

Еднократни ефекти

Иначе данните за месеца показват излишъци както по текущата, така и по финансовата сметка, което обръща тенденцията на дефицити от предишните месеци. И в двата случая обаче има чувствителни еднократни ефекти, които изкривяват картината.

При текущата сметка това са плащания от Европейската комисия, благодарение на които е регистриран излишък в размер на 118.9 млн. евро при дефицит от 98.7 млн. миналия март.

За разлика от други месеци, когато резултатите по текущата сметка са повлияни основно от външната търговия, този път определящи са текущите трансфери. В тази графа се вписват субсидиите, които Европейската комисия превежда на България, като за март стойността им е 459.9 млн. евро. Основната част от тези постъпления обаче има еднократен характер. Такива приходи постъпват всяка година и с тях Брюксел възстановява платените през януари агросубсидии от правителството. По-малка част от приходите са грантове на Европейската комисия по изпълнени проекти, твърди Димитър Чобанов.

След 96.5 млн. евро излишък през март дефицитът по финансовата сметка за трите месеца намалява с 18% до 591 млн. евро, а ако явлението се затвърди през следващите месеци, ще е показателно, че изтичането на капитали от България се забавя. Това ще е полезно за икономиката, защото през първото тримесечие стойността на износа спада с 3% на годишна база, вносът расте с 9%. Така по текущата сметка се формира дефицит от 345.6 млн. евро, или почти 1% от брутния вътрешен продукт (четирикратен ръст на годишна база). Големите дефицити обаче не са довели до съществено намаление на резервите на БНБ, които намаляват само със 175 млн. евро. Това формира големи грешки и пропуски от 747 млн. евро, което означава, че вероятно ще има чувствителни ревизии на данните.

До края на миналата година растежът на износа осигуряваше валутни приходи, които формираха излишък по текущата сметка. С тях се покриваше изтичането на капитали под формата на плащания към чуждестранни кредитори, което раздуваше дефицита по финансовата сметка. Така капиталовите потоци от двете сметки практически се балансираха. Сега приходите от износ намаляват, но и изтеглянето на капитали също се забавя.

НСИ: Доходите на домакинствата нарастват с над 10%

Българските домакинства формално са обеднели през първото тримесечие на тази година. Данните на Националния статистически институт (НСИ) за домакинските бюджети показват 10.6 % ръст на доходите на годишна база, но при разходите повишението е по-голямо - с 14.7%. Общият доход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2012 г. е 960 лв. Основен източник на средства за домакинствата продължава да бъде работната заплата, която формира 52.1% от общия доход. Приходите от работна заплата през първото тримесечие на 2012 г. средно на лице от домакинството са 500 лв., което е с 8.8% повече спрямо същото тримесечие на миналата година. Преди ден НСИ отчете, че през първите три месеца средната заплата се е повишила с 8.9 на сто спрямо година по-рано.

Обичайно на второ място по значение са доходите от пенсии, като техният дял е 30.2% и намалява с 2.7 процентни пункта през първото тримесечие на годината. През януари - март статистиката отчита лек ръст в доходите от самостоятелна заетост средно на лице от домакинството – до 68 лв. Относителният им дял се повишава с 2 процентни пункта и представлява 7.1% от структурата на общия доход.

Общият разход на лице от домакинство през първото тримесечие на 2012 г. е 888 лв. и се увеличава спрямо същото тримесечие на 2011 г. с 14.7%. Най-голям дял от разходите по традиция се падат на тези за храна и жилище (енергия, горива, вода и др.) - 52.8%. Отделно разходите за дома – освен за погасяване на битови сметки, но и за обзавеждане и поддържане, се повишават от 140 на 170 лв. средно на човек от домакинство.

Парите, похарчени за храна и напитки, се увеличават с 5.4% и през първото тримесечие на 2012 г. са 299 лв. средно на човек в домакинството. Относителният им дял в общия разход обаче намалява с 2.9 процентни пункта и представлява около една трета от него през първото тримесечие.Потреблението на основни храни не се е променило съществено спрямо година по-рано. Увеличена е консумацията на плодове – от 9.4 на 9.9 кг, на месо - от 8 на 8.4 кг, и на месни произведения - от 3.4 на 3.7 кг. Намалява потреблението на хляб и тестени изделия - от 26.8 на 26.2 кг.

През първите три месеца нарастват и разходите за здраве – от 45 на 54 лв. По 39 лева средно са харчили членовете на едно домакинство за алкохол и цигари през първите три месеца, като това е ръст за година от 22.4%. Делът на този разход в общите е 4.4%, което е с 0.3 процентни пункта повече в сравнение с първото тримесечие на 2011 г. През първите три месеца на годината българските домакинства са харчели повече и за облекло и обувки – средно по 23 лева на човек.
"Интересът на чуждите фирми към инвестиране в България се повишава и работим по повече проекти спрямо началото на миналата година."

Борислав Стефанов,

изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции
33% се увеличават преките чуждестранни инвестиции от март 2011 до март 2012 г. спрямо предходните 12 месеца.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    mitkovasilev avatar :-?
    Митко Василев

    Не видях никъде да се споменава типа инвеститори. Има значение дали това ще бъдат шивашки манифактури разчитащи на евтин полуробски труд или масивни компании, които търсят нови пазари и респективно организиращи производствена дейност на местна почва с цел продуктовото им обезпечаване.
    Има голямо значение от кой вид точно ще са тези инвеститори, а по въпроса няма и една запетайка написана.

  • 2
    bbs avatar :-|
    Lord

    До коментар [#1] от "Митко Василев":

    Митко, дори да са шивашките манифактури, не виждам какво лошо има в това. Има цели градове в България, които са зверски западнали, защото нямат едно работещо предприятие и ако някой открие шивашки цех за 1000 човека ще им оправи поминъка за много време напред. И докато учените хора в София и големите градове обясняват как трябва да фокусираме само върху иновациите и върху високата добавена стойност, милиони (не чак толкова учени) хора се надяват да имат каквато и да е работа.

    България е много малък пазар и освен банките и търговските вериги, почти няма фирма, която да е дошла тука заради местния пазар. Силата ни е, че може да произведем нещо с почти същото качество, като в Чехия, Румъния и Полша, но на по-ниска цена. Няма нищо ненормално в това, че инвеститорите идват защото търсят ниски цени за производство и добро качество. Пък било то и за да отворят шивашка манифактура. Стига само да спазват законите, да си плащат данъците и да плащат редовно заплати на работниците.

  • 3
    mitkovasilev avatar :-P
    Митко Василев

    Лорде, сам прецени доколко тезата ми е правилна. Кока-Кола, телекомите, Актавис, инвестициите в банковия сектор. компаниите в шоколадения бизнес - всички до една работят тук, с местни ресурси и предимно за местния пазар. Значително по-светли, по-коректни, създаващи повече добавена стойност компании с устойчив принос за БВП и плащащи с пъти повече, от която и да било шивашка манифактура... Сам си отговори. Да продължавам ли с обясненията?

  • 4
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#3] от "Митко Василев":

    Май френд, прав си, ама донякъде. Повечето чужди компании в БГ купиха местни производители и търговци или просто им взеха клиентите и на практика не донесоха нов продукт или услуга. Така че не бих бързал да ги хваля. Единствените им предимства са иновативния подход, и икономиите от мащаба, което понижава крайната цена на продукта. От друга страна обаче, те притискат местните си доставчици до стената и са склонни към образуване на картелни споразумения. По тези причини не виждам и къде е добавената стойност, за която говориш.

    Това не значи, че съм "за" шивашките каторги... Всъщност на Тиквостан са нужни инвестиции в производство, насочено към износ, защото търговският ни баланс е жива трагедия в последните години. А когато търговският баланс е добър, има приходи за всички - от работника до държавата.

  • 5
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    А иначе от статията става ясно само едно - добре, че е евросубсидията, та да нагласим данните, иначе сме пак в кереча.

  • 6
    mitkovasilev avatar :-|
    Митко Василев

    Добре, Ключаре
    Може ли един българин да изконсумира, колкото един австриец, да речем? Може ли един българин да си го произведе - може,
    Тук идва въпроса защо не се случва. Къв износ, кви пет лева, когато потенциалът за развитие навътре е повече от голям. И пак, защо този потенциал не може да сереализира?
    Напъвам се, старая се да видя някаква мисъл в тази посока - отнякъде, без значение откъде, но нъцки, нема.

  • 7
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#6] от "Митко Василев":

    "Защо не се случва?" казваш... Този въпрос може би трябва да зададеш на Костов, ФД, Кобурга и цялата клика, произлязла от ДС и разрушила съвсем преднамерено и последователно леката промишленост и селското ни стопанство, два отрасъла, които хем даваха заетост (т.е. вътрешен пазарен потенциал), хем носеха приходи от износ.

    В момента Българистан няма потенциал, защото нито има работната сила (говоря за подготвени кадри), нито има инвеститор, който да се ангажира с разработки и производство. Държавата отдавна абдикира, тя не се интересува от създаване и съблюдаване на стандарти, нито от поддържане на добра инвестиционна среда. А родните "бизнесмени" с БМВ-тата не ги слагам в сметката, сам знаеш защо.

    Системата ни е сбъркана, като тръгнеш от ученическата скамейка, минеш през неадекватното "вишу", липсата на каквито и да е стажове за завършилите и стигнеш до нискоефективния ни труд, направляван от работодатели с най-ниския среден образователен ценз в Европа.

  • 8
    epoc avatar :-|
    epoc

    До коментар [#1] от "Митко Василев":

    Що да не се споменава - споменава се - ЕС със субсидията е най-дголемия инвеститор....добре че сме вътре в съюза, иначе отдавна да сме фалирали...

  • 9
    sqrt avatar :-|
    Daria

    Леле, тук толкова лъжи на едно място дори и за БГ е много. Първо БНБ статистиката показва приток на 262 млн. евро, но и отлив на 194млн евро. Т.е. нетните инвестиции за първите 3 месеца са 68 млн. евро. При това май никой не следи наистина какво се случва в банковата сфера и къде са парите на "бг банките". Като се има впредвид историята на БНБ по отношение на управление на банковата сфера най-вероятно депозитите вече са се изнесли и е въпрос на време да започнат фалитите при 25% лоши кредити. Лъженето вече тотално е заместило реалността и това е признак, че ни водят на заколение.

  • 10
    neznaiko_2011 avatar :-|
    райничка цветкова

    Ключар,абсолютно съгласна с теб.Не съм против инвестициите, но някък си не смятам че те са панацея за развитието на страната.Според мен държавата трябваше да упражни протекционизъм за производства,които имаха пазари навън и продукцията им беше добре позната.За съжаление,както казваш,всичко бе разграбено и ликвидирано,та не зная дали това е възможно вече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.