Някъде около нулата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Някъде около нулата

Някъде около нулата

Въпреки че според статистиката българската икономика не се свива, тази година няма какво да донесе растеж

Вера Денизова
9001 прочитания

© shutterstock


"Годината на Трайчо Трайков" и на мерките за по-голям икономически растеж. Така премиерът Бойко Борисов определи 2012 г. По ирония на съдбата няколко месеца след това икономическият министър беше сменен, а очакванията за бързо възстановяване на икономиката започнаха да изглеждат все по-имагинерни. Следизборният хаос в Гърция и продължаващите проблеми в периферията на еврозоната охладиха надеждите за безпроблемно измъкване от дълговата криза. А заедно с тях надолу бяха ревизирани и очакванията за европейската икономика.

Новата доза несигурност неминуемо ще се пренесе и в България. В допълнение националната статистика отчете едва 0.5% годишен ръст на БВП за първото тримесечие на тази година, и то след ревизия на данните за предходните тримесечия в посока надолу (вижте карето).

Изгледите за цялата година също не са добри - много анализатори вече залагат ръстът на БВП (ако има такъв) да е в рамките на статистическата грешка, т.е. максимум процент. Песимистите дори предричат нова рецесия.

Ако Гърция не излезе от еврозоната с гръм и трясък (вижте повече по темата тук), най-лошият сценарий може и да се избегне. Въпросът е, че и тогава икономиката ще продължи да лази по дъното, ако няма какво да я дърпа нагоре. А очевидно двигателите (с извинение за клишето) не работят на пълни обороти по куп причини.

Инвестициите

бяха един от най-важните фактори за бързото развитие на България преди кризата. Голяма част от тях обаче бяха съсредоточени в секторите, които пострадаха най-бързо и най-много от рецесията. Така още през 2009 г. притокът на капитали към страната ни намаля в пъти. Оттогава в определени месеци статистиката дори отчиташе изтичане на преки чуждестранни инвестиции от страната.

Данните на БНБ за платежния баланс през март обаче изненадаха приятно. Те показват, че за първото тримесечие на годината са постъпили чужди инвестиции за 236 млн. евро (неревизирани) при отлив на 42 млн. евро (ревизирани) за същия период на миналата година. Неревизираните данни след това претърпяват по няколко корекции, обикновено нагоре. За последните 12 месеца пък (март 2011 - март 2012) спрямо предходните преките инвестиции в България са нараснали с 33% до 1.62 млрд. евро.

"Вече минахме дъното на чуждите инвестиции. Въпросът е, че темпът на нарастване е изключително бавен", казва Георги Ангелов от "Отворено общество".

Сухата статистика без разбивка на данните обаче невинаги може да даде пълна картина на ситуацията. Според източник от управляващите ръстът на инвестиции за първото тримесечие до голяма степен се дължи на нормални финансови операции на вече присъстващи в България компании, които имат свои дружества в Холадния. Все пак има и няколко изключения на фирми от ВЕИ и хранително-вкусовия сектор, които са направили реално вложение в производство в страната.

Така или иначе чуждите инвеститори все още са предпазливи по причини като лоша бизнес среда и несигурност в еврозоната и Гърция. А и никой не си прави илюзии, че през тази година така желаното от всички завръщане на милиардните чужди капитали ще се случи изведнъж и лесно.

"Ако ситуацията в Гърция получи положително решение - след новите избори се реши, че страната ще направи нужните усилия да остане в еврозоната, България ще изглежда добре", твърди Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Според него в противен случай по асоциация нашият регион ще се избягва от инвеститорите.

"Това, което чувам и виждам, е, че фирмите, влезли в България по време на бума 2003 – 2008 г., активно преоценяват региона и страната като част от стратегиите си за оставане. Теориите, че като част от ЕС ще бъдем години наред с изпреварващ темп, докато догоним старите членки, вече не са релевантни", твърди банкер. Според друг банкер пък "сега повече от всякога ни гледат в пакет с Гърция и няма как да се избяга от тази асоциация".

Износът

В условията на свито вътрешно търсене през последните години именно той дърпаше икономиката напред. От началото на годината обаче експортът стагнира - има лек ръст през март след спад преди това. Лошите данни за първите два месеца на годината донякъде можеха да се обяснят и с временни фактори, като необикновено студеното време например. Прогнозите на икономистите обаче са, че дори и да има ръст на износа оттук нататък, той ще е много по-нисък.

"Очаквам между 5 и 10% номинален ръст на износа на годишна база, ако еврозоната се възстанови бързо", твърди Ганев. Той допълва, че вносът ще продължи да се движи с изпреварващи темпове спрямо износа, както през март.

Други анализатори са по-големи песимисти. Причината е, че в момента няма позитивна глобална конюнктура – Европа стагнира, а Китай и САЩ се борят по свой начин да отскочат от дъното. А това не предполага увеличено търсене на суровини и стоки.

Как ще завърши годината за българския експортен сектор обаче зависи и от фактори като цената на медта и на житните култури на международните борси. Дали земеделието ще отчете поредната си силна година е рано да се гадае. Лошите икономически новини напоследък обаче вече понижиха котировките на медта, а индустриалният метал е водещо перо в износа.

Кредитът

Преди кризата кредитирането във всички сегменти на пазара бележеше двуцифрени ръстове. В последните няколко години обаче тази тенденция се обърна и вместо на дадените пари на заем банките започнаха да отчитат двуцифрен ръст на привлечените депозити. Депозитната конкуренция между банките доведе до увеличение на лихвите, а при равни други условия това се отразява и в цената на кредита. Сега има слаба тенденция на плавно понижаване на лихвите, но тя е ограничена от скъпо привлечения по-рано ресурс и от необходимостта на българските банки вече да разчитат само на вътрешния пазар вместо на по-достъпно финансиране от централите си.

А финансовите институции печелят най-добре, когато кредитират. Привличането на качествени клиенти обаче се оказва трудна задача заради свитото търсене на кредити. "Бизнесът и гражданите имат основания да са предпазливи и да изчакват", посочва главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов пред "Капитал Daily". Причината по думите му е нестабилната външна среда и негативните сигнали, които тя изпраща. Според прогнозата му въпреки желанието на банките да кредитират предстоят поне още няколко тримесечия на слаба активност на пазара, който ще се задържи около постигнатото за момента своеобразно равновесие.

Потреблението

При състояние, в което всички останали двигатели на икономиката са на полусъединител, част от надеждите за нейното съживяване са обърнати към вътрешното потребление. Растящата депозитна маса в банките обаче не дава надежда, че хората се чувстват достатъчно сигурни, за да харчат.

Потребителското доверие също остава ниско и през април е без промяна спрямо през януари, когато то беше на изключително ниско ниво за последната над година и половина, показват данните на НСИ. Друг индикатор за поведението на потребителите е търговията на дребно, която също остава на ниско ниво.

Всички тези данни не са изненада. Освен чисто психологическата предпазливост заради кризата, много хора не харчат както преди и заради по-ниските си доходи. А причината е загубата на работни места. В началото на месеца националната статистика отчете и най-високото равнище на безработица в страната от осем години насам. Според предварителните данни на НСИ през първото тримесечие на 2012 г. безработицата в България е достигнала 12.9% и се е увеличила с 0.7 процентни пункта спрямо година по-рано. Заетостта също продължава да намалява, макар и с постоянно намаляващи темпове.

"Пазарът на труда ще продължава да се свива. Няма как с този ръст на икономиката да се генерира заетост", убедена е Десислава Николова от Института за пазарна икономика.

Теоретично държавата също може да насърчи потреблението и ако се погледнат данните за първото тримесечие, колективното потребление, т.е. държавните разходи и на годишна, и на месечна база се увеличават. Правителството вече обяви намеренията си да увеличи минималните пенсии и дори даде заявка за ново вдигане на доходите през 2013 г. Въпросът е, че подобни инжекции са твърде малки, а и много спорни откъм ефект. А и в момента разхлабването на финансовата дисциплина е крайно нежелателно предвид бурята в Гърция.

И какво

"От какво зависи да изпаднем в повторна рецесия – от случайността. В момента метеоритите все още летят около нас, но засега не сме ударени", обяснява ситуацията банков анализатор.

И все пак, ако успеем да останем настрани от метеоритния дъжд, а правителството не свие по пътя на популисткото харчене заради изборите, България ще излезе от кризата сравнително в добро здраве. А това ще ни помогне да се оттласнем от дъното много по-бързо, когато възстановяването започне.

Плюс или минус

Статистическите данни рядко предизвикват голям дебат. Тези за брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на годината обаче постигнаха точно такъв ефект. Причината е, че въпреки лошите резултати за износа и индустрията през първите три месеца на годината икономиката не се е свила - бележи ръст от 0.5% на годишна база и остава без промяна спрямо последното тримесечие на 2011 г. Изненадващо добрите резултати обаче идват след ревизия на данните за предходните тримесечия в посока надолу. Това означава, че брутният вътрешен продукт за първите месеци е сравняван спрямо по-ниска база и без корекциите щеше да е под нивото си от предходното тримесечие."Второ поредно тримесечие номиналният БВП е по-нисък, а инфлацията предполага отрицателен дефлатор. Ясно е, че се използват различни методологии, но това противоречие между статистиките е странно", казва Десислава Николова. Други икономисти също упрекнаха НСИ в некоректно представяне на данните. От института обаче отговориха, че ревизиите са обичайна практика.

Извън тези странни разминавания разбивката на данните показва, че основният ръст идва в графата "корективи" (данъци минус субсидии), които са измерител основно за увеличената събираемост на косвените данъци като ДДС и акцизи.

"Засега подобрената ДДС събираемост е чисто инфлационна заради по-високите цени на горивата. Скептичен съм, че събираемостта расте реално. Така че реално БВП си върви надолу, но хубавото е, че е с малко", допълва Ангелов.
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

"Годината на Трайчо Трайков" и на мерките за по-голям икономически растеж. Така премиерът Бойко Борисов определи 2012 г. По ирония на съдбата няколко месеца след това икономическият министър беше сменен, а очакванията за бързо възстановяване на икономиката започнаха да изглеждат все по-имагинерни. Следизборният хаос в Гърция и продължаващите проблеми в периферията на еврозоната охладиха надеждите за безпроблемно измъкване от дълговата криза. А заедно с тях надолу бяха ревизирани и очакванията за европейската икономика.

Новата доза несигурност неминуемо ще се пренесе и в България. В допълнение националната статистика отчете едва 0.5% годишен ръст на БВП за първото тримесечие на тази година, и то след ревизия на данните за предходните тримесечия в посока надолу (вижте карето).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Надеждата е за бум в туризма и даже ще ви кажа как! Вържете им хотелския софтуер с НАП! Онлайн! Свети ли вечер прозорчето на хотелската стая, да се вижда на лаптопа на инспектора какво е платено за тази стая. Няма ли платено - хайде на ревизийка. 2-3 акции да се разчуе така леко, и ще видите как броят нощувки ще се удвои и утрои, а за някои хотели ръстът ще е 15-20 пъти! Няма другаде такова криене, каквото пада в туризма…Още Мургина заставаше началот на май месец пред картата на България в поза Норман Шварцкопф, теглеше една черта с показалката между ямбол и Силистра и казваше на подчинените си, източно от тази линия данъчен да не е стъпил на проверка преди октомври

  • 2
    chichi01 avatar :-P
    Чичи (Ice Man's fan)

    До коментар [#1] от "cinik":

    Идеята ти е колкото хиперболизирана, толкова и съвсем смислена и логична. Абсолютно е така. Не знам дали Мургина е чертала линии или е правила други неща с други линии, но определно Дянков и подчинените му висши административни ръководители нямат оправдание, за бездествието си в тази посока вече трета годинка.
    Няма такова криене, както в нощувките, така и в разходите за персонала, произвеждащи ДОД, здравни осигуровки и други видове държавни повземания... За приходите от нощните заведения и тези за хранене направо знам от първа ръка, какво се прави... Максимум 20%...

  • 3
    daria_vip avatar :-P
    daria_vip

    А нали знаете че колко повече натискате в един бизнес толко повече тъмно става и изчезват работници .Стига бизнеса ви е виновен .
    Погледнете че 250 милиона готова събрана пара от вас и всички данъкоплатци замина в Бонуси за тази държавно регулираща паплач която предлагате да увеличите .
    Не е проблема в приходите въпросът е как се харчат те .
    Липсват реформи и оптимизация в криза

  • 4
    venc100 avatar :-|
    venc100

    Стагнация за една економика потънала на дъното погледнато с очила на зряла економика значи депресия в относителния контектс тоест по просто казано една економика паднала назад и трябва феноменален растеж за да навакса разтоянието

  • 5
    tiggo avatar :-|
    Тихомир Гочев

    До коментар [#3] от "Seola":
    Ей, аман ве. Не се наядохте...По тази логика да вземат да ги оставят хептен на мира - да не им нарушават спокойствието...
    Държавата е направила достатъчно, кото е приела да следва политика на ниски данъци. В замяна на това очаква, че тези данъци ще бъдат плащани...
    Няма оправдания - щом едни могат да бъдат изрядни, значи всички могат. Другият вариант е данъците да се вдигат и контрола да се затяга /защото по един или друг начин това ще стане - тенденция е и по- бавно или по- бързо ще стане навсякъде.../ - така по- добре ли ще е?

  • 6
    kihano avatar :-|
    kihano

    На ниво 1986та сме дами и господа. Така излиза по реалния БВП http://www.tradingeconomics.com/bulgaria/gdp-at-constant-prices-imf-data.html
    Толкова можаха пазарните "експерти" и инициативните частници. :)

  • 7
    yotata avatar :-|
    йотата

    До коментар [#6] от "kihano":

    Само дето изпускате, че онова БВП го произведоха 8.9 милиона българи, а сегашното 7.3 милиона.

    Ма иначе аз лично съм по-беден. Защо така са получи някакси?

  • 8
    kihano avatar :-|
    kihano

    До коментар [#7] от "йотата":

    ами коригирай си ги, ама картината пак няма да е радостна. За 20 години едва сме стигнали нивото от 88ма. 20 години са половината соц време.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK