Изкуството да управляваш вода
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изкуството да управляваш вода

Ако загубите на вода намалеят, изчезват и оплакванията на клиенти

Изкуството да управляваш вода

Публичният сектор невинаги е най-добрия предприемач, докато проектите с частно участие обикновено водят до повишена ефективност на ВиК дружествата

Георги Жечев
4167 прочитания

Ако загубите на вода намалеят, изчезват и оплакванията на клиенти

© Надежда Чипева


България не може да се похвали с нефт и газ, но разполага със солидни запаси от един ресурс, по-ценен от всички горива. За съжаление използването на водите е съпътствано от проблеми, известни от години – стара и слаба инфраструктура, нереформирано управление, спорове около собствеността и в резултат крещяща нужда от свежи пари за сектора. Дори правителството да получи поисканите от Европейския съюз 2.95 млрд. евро за водна инфраструктура през следващия програмен период (2014 – 2020 г.), за подобряването й до санитарния минимум са нужни над два пъти повече средства. "Луксозното" изпълнение би струвало 3-4 пъти над минималния праг. Междувременно общините, които не получават подкрепа от Брюксел, хвърлят усилия единствено за аварийни ремонти. Като в порочен кръг липсата на средства води до повече аварии.

Откъде тогава ще дойдат инвестициите и могат ли да се случат без драстично поскъпване на ВиК услугите? На този въпрос се опитаха да отговорят участниците в конференцията "Публично-частно партньорство във водния сектор", организирана от "Капитал" и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Най-важният източник на инвестиции си остава цената на водата и приходите от продажбата й, категорични бяха представителите на бизнеса, политици, експерти и инженери. Но оттам насетне възможностите за сътрудничество и определяне на правилата и задълженията на страните не са малко.

Хайде да си партнираме

Единият модел е между оператора и общината да се сключи т.нар. договор за управление и поддръжка, който е сравнително краткосрочен - между 3 и 10 години. Според такъв тип контракти общината не получава такса или някакво друго възнаграждение, като операторът се задължава да изпълни предварително договорени показатели - подобряване на финансовото състояние, намаляване загубите на води и т.н. При договора за лизинг, който се сключва за между 10 и 35 години, общината получава приход, но тя е отговорна за изпълнението на инвестиционния план. Третата възможност е концесията да се даде за 20-35 години на смесено (ПЧП) или изцяло частно предприятие, което отговаря за инфраструктурните инвестиции. При всички модели за ПЧП собствеността върху мрежата и другите активи остава публична.

Според експертите частни инвеститорите се намират по-лесно за населени места с поне 200-250 хил. души, защото могат да се правят икономии от мащаба и вложените средства за ремонти и разширяване на канализацията например да се разпределят чрез тарифата върху повече клиенти.

Сравнението на водоснабдяването и канализацията на по-голям град като София с тези в Букурещ е удачно, защото градовете са съизмерими и в тях горе-долу по едно и също време навлиза частен инвеститор. От 2000 г. в румънската столица ВиК концесионер е Apa Nova, собственост на френската Veolia Water. Договорът е 25-годишен и за това време компанията трябва да инвестира 19.2 млн. евро (в пречиствателна станция за питейни води) плюс процент от приходите. "До 2008 г. спестихме 349 млн. долара чрез повишаване на ефективността, а инвестирахме 259 млн. долара", разказа на форума Бруно Рош, управител на Apa Nova Bucharest. При този модел се изхожда не от фиксираните инвестиции, а от изискването за постигане на определено качество на услугата. Оттук насетне е работа на концесионера по какъв начин и с колко пари ще постигне това качество. Факт е, че тарифата е по-висока отколкото тази в София, но резултатите не закъсняват. Адриан Кристеа от букурещката общинска регулаторна служба признава, че с концесията публичните услуги са станали по-добри – загубите по мрежата са спаднали, а с тях и оплакванията на абонатите.

В повечето случаи прибягването до публично-частно партньорство действително покачва цените на водата, но на много места преди това тарифите не са покривали разходите. Затова ПЧП е приложимо за подобряване на ВиК услугите в развиващите се държави, но в някои случаи публичният мениджмънт също постига успех. Така звучат изводите от ново изследване на Световната банка на 65 публично-частни оператора в цял свят, които обслужват 100 млн. души. "Частните оператори имат стимул да подобряват качеството на услугите и ефективността", каза при представянето на данните на форума Орлин Диков, който е експерт в международната институция. Добра новина е, че според изследването водните ПЧП по света вече не са доминирани само от шепа мултинационални компании, а в тях участват и много местни бизнеси.

ВиК на концесия

При споменаването на публично-частно партньорство в българския ВиК сектор обикновено всички се сещат за концесията в София. В дружеството "Софийска вода" общината държи 22.9% от акциите, а останалите 77.1% принадлежат на френската Veolia Water, която през 2010 г. изкупува мажоритарния дял от британската United Utilities. 25-годишният концесионен договор е сключен през 2000 г. Лошият привкус, оставащ след споменаването на водната концесия в столицата, си има обяснение. Според заместник-министъра на регионалното развитие Добромир Симидчиев първоначалните очаквания и на общината, и на концесионера са били далеч от реалността. Местната управа се е надявала проблемите с водоснабдяването да се оправят като с магическа пръчка, а частната компания пък се е изненадала от състоянието на мрежата, която получава за управление.

Сега опит за възраждане на интереса към ПЧП се прави в Плевен, където има сериозни водни проблеми. По-малко от половината общини в региона са свързани с пречиствателна станция, а местното дружество снабдява плевенчани с "вносна" вода от съседното ВиК в Ловеч. За подобряването на инфраструктурата са нужни 400 млн. лв. Идеята е 280 млн. да дойдат от частния инвеститор, който държавата и Международната финансова корпорация (част от Световната банка) в момента търсят.

Не всички са оптимисти, че скоро в страната може да има нова форма на водно партньорство с бизнеса. "Обществото в момента не подкрепя ПЧП. Не виждам как Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще гарантира прозрачността на такова партньорство при сегашните 5-годишни инвестиционни планове", аргументира се председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов. Според него регулаторът трябва да има активна роля в писането на правилата. За да се случат партньорствата, трябва да се приемат последните поправки в закона за водите, да се формират 28-те регионални асоциации (сдружения на общини и държава за стопанисване на инфраструктурата), да им се прехвърлят активите, така че да започнат търсенето на партньор в лицето на бизнеса. Добромир Симидчиев обобщава ясно, че в публично-частното партньорство доверието е на първо място. "Няма как едно партньорство да се случи без партньорски отношения. Ситуацията става или win-win, или lose-lose", коментира зам.-министърът.

Марк Мюлер: Важно е да работим прозрачно

Генералният мениджър на Aqualia New Europe, ВиК концесионер в Сантандер и една от най-големите компании в сектора в Испания, пред "Капитал"

Инвестирахме 15 млн. евро през първите 6 години на концесията, т.е. от 2006 г. досега. От 2012 г. нататък ще влагаме по около 2 млн. евро годишно до края на концесията. Преди нас имаше недостиг на инвестиции във водния оператор на града. Сега подобрихме и доближихме услугите си до хората, обясняваме им какво правим и защо. Работим прозрачно и мисля, че хората оценяват това.

Загубите на вода са много важен въпрос. На практика продукцията ти или изтича като загуби, или защото от мрежата се краде. Това е разход и като всяка друга компания ние се опитваме да го оптимизираме. Основната ни грижа в Сантандер е чрез ремонти да намалим физическите загуби, да обновим най-вече тръбите и крановете в мрежата.

Цената беше увеличена в началото на концесията, а след това всяка година тя се индексира според инфлацията. Всички инвестиции са калкулирани според финансовия ни модел, под който сме се подписали с общината, включително и увеличаването на тарифата. Отражението върху тарифата беше много под прага на социална поносимост (според ООН поносимо е за вода да се харчат до 4% от месечните доходи – бел. авт.)

България не може да се похвали с нефт и газ, но разполага със солидни запаси от един ресурс, по-ценен от всички горива. За съжаление използването на водите е съпътствано от проблеми, известни от години – стара и слаба инфраструктура, нереформирано управление, спорове около собствеността и в резултат крещяща нужда от свежи пари за сектора. Дори правителството да получи поисканите от Европейския съюз 2.95 млрд. евро за водна инфраструктура през следващия програмен период (2014 – 2020 г.), за подобряването й до санитарния минимум са нужни над два пъти повече средства. "Луксозното" изпълнение би струвало 3-4 пъти над минималния праг. Междувременно общините, които не получават подкрепа от Брюксел, хвърлят усилия единствено за аварийни ремонти. Като в порочен кръг липсата на средства води до повече аварии.

Откъде тогава ще дойдат инвестициите и могат ли да се случат без драстично поскъпване на ВиК услугите? На този въпрос се опитаха да отговорят участниците в конференцията "Публично-частно партньорство във водния сектор", организирана от "Капитал" и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Най-важният източник на инвестиции си остава цената на водата и приходите от продажбата й, категорични бяха представителите на бизнеса, политици, експерти и инженери. Но оттам насетне възможностите за сътрудничество и определяне на правилата и задълженията на страните не са малко.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    paradoxgirl4 avatar :-P
    paradoxgirl

    Защо ли се сещам за Боливия, когато прогониха френската "Суец" - тогава корпорациите имаха претенции и над дъждовната вода, ако не се лъжа...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK