С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
37 22 май 2012, 20:30, 11875 прочитания

Почти солидни въпреки труса

Силното земетресение внесе паника, но сградите издържаха теста

Ани Коджаиванова | Капитал Daily
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Сградите и съоръженията в София са строени добре. Факт е, че издържаха земетресението

Петър Диков, главен архитект на София, пред bTV

България има добри сеизмични норми. Въпросът е добра ли е практиката

инж. Йордан Милев,
преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия
Едно от най-силните земетресения за района на София от близо век насам изплаши всички и изкара голяма част от хората по улиците, но не причини значителни щети. То беше в малките часове на деня на 22 май с магнитуд 5.9 по Рихтер и множество вторични трусове с епицентър Перник и село Рударци. Най-сериозните последици са напукани стени, паднали керемиди на покриви и срутени комини - предимно в миньорския град и селата около него.

В миналото трусове с подобна и дори по-слаба сила, например този в Стражица от 1986 г., са причинявали значителни разрушения. Една от причините сега пораженията да не са фатални може би е фактът, че вече има все по-строги нормативни изисквания за сеизмична устойчивост на сградите и те са дали резултат. Факт е, че щети претърпяха най-вече старите сгради, които дори преди труса често влизаха в определението съборетини.


Все още обаче няма еднозначен отговор на въпроса трус от каква степен биха издържали българските градове. А причината е, че сградите са строени в различни периоди, в които са действали различни изисквания за сеизмичната им устойчивост. Остава обаче съмнението дали нормативната уредба е била спазвана и дали контролните органи са си свършили съвестно работата.

Известни съмнения

"Сградите и съоръженията в София са строени добре. Факт е, че издържаха земетресението", каза във вторник пред bTV и главният архитект на София Петър Диков.
Все пак има и песимисти. "България има добри сеизмични норми. Въпросът обаче е в практиката", коментира преподавателят от Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. д-р инж. Йордан Милев. Наблюдението му е, че в последните две-три години заради кризата част от инвеститорите са започнали да икономисват материали от конструкцията. Според него този процес може да доведе до неспазване на сеизмичните норми. "Работата в бранша е малко и много хора са готови на компромиси", казва той. Препоръката му е общините и Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК) да изпълняват стриктно функциите си и да не допускат разрастването на тази практика.



"И при строги сеизмични норми за строителство може да има случаи на тяхното заобикаляне, ако контролът е слаб", казва и зам.-директорът на Геофизичния институт на БАН проф. Светослав Симеонов. Според него обаче едва ли се пести от противоземетръсни елементи, защото стойността им е сравнително малка сума от цялостната цена на една сграда. По-скоро проблеми могат да имат хилядите незаконно построени в миналото къщи в малките градове и села – с аматьорски (или без никакъв) план и общите усилия на приятели и съседи, както и сградите, в които приземните етажи са преустройвани в магазини, салони за красота и т.н. Там масово са премахвани стени и носещи елементи, за да се разширят пространствата.

"Не бива да се твърди лековато, че не се спазват сеизмичните норми в строителството, защото това няма как да се докаже, а освен това, ако е вярно, е престъпление, случило се с участието на много хора от най-различни нива на контрола. Не мисля, че подобно нещо може да е масово", смята от своя страна и председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране инж. Стефан Кинарев.

Нормативите

Близо 97% от територията на България е сеизмично активна. Първите земетръсни норми в страната са от края на 40-те години на XX век, но в сравнително модерния си вид се появяват в средата на 60-те години. Оттогава техните изисквания на няколко пъти са били завишавани. Днес София заедно с региона на Балчик-Шабла, Рило-Родопският масив и малка зона около река Тунджа по границата с Турция са определени като най-рискови в България.

След земетресението от 5.7 по Рихтер в Стражица от 1986 г., което причинява огромни разрушения, въпреки че не е с твърде голяма сила, нормативите изискват новите сгради в районите с доказана сеизмична активност да се проектират така, че да издържат до 9-а степен по Европейската макросеизмична скала (EMS), което съответства на 7.4-7.5 по Рихтер. В десетилетието преди труса в Стражица изискването е било за 8 по EMS (около 6.7 по Рихтер), а между 1964 и 1977 г – за 7 по EMS (около 6 по Рихтер). За по-голямата част от страната и сега изискванията са за 7 или 8 по EMS.
Всички сеизмични изисквания по отношение на проектирането и строителството са уредени в Закона за устройство на територията и като цяло са добри, коментират експерти от бранша. От февруари е в сила и Наредбата за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, която дава подробни указания. Новите, още по-завишени европейски норми, известни като "Еврокод 8", вече са приети и в България.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите

Борис Джонсън е новият британски премиер, "Атака" опитва да освободи ББР от новите правила за контрол над държавните компании

23 юли 2019, 1421 прочитания

София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв. София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв.

Във ваканционния август и малко преди изборите столицата ще разпредели между играчи най-скъпата си задача

23 юли 2019, 1012 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Над половината незаети българи са без работа от над година

Към края на март безработни са 23% от младежите до 29-годишна възраст

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков