Невероятната съдба на затворникa Маникатов...

или за волята да се преследва и наказва престъпността

Трагикомичната ситуация, в която се намира държавата покрай изчезналите братя Галеви, доведе до перифраза на един изтъркан лаф - Ние ги осъждаме, те не ги хващат (където ние е съдът, а те - полицията, прокуратурата). И докато прокуратура и полиция се опитват да ги намерят, за да ги настанят в китното затворническо общежитие в с. Самораново, ремонтирано едва ли не в тяхна чест, никой не си зададе въпроса ще бъдат ли те действително изолирани, ако бъдат хванати. Ще спрат ли престъпната си дейност?

Напълно възможно е и това да не се случи. Или поне това показва историята на един приятел на дупнишките "братя" - Васил Маникатов. Тя показва как затворът вместо да всява страх в престъпниците в действителност се превръща в удобна среда за продължаване на престъпната им дейност. Със съдействието на държавата, разбира се.

Разследването


През лятото на 2007 г. двама надзиратели претърсват килията на 48-годишния тогава Васил Маникатов в Софийския централен затвор. Там той излежава деветгодишна присъда за наркоразпространение. Откриват три мобилни телефона.
 Горе-долу по същото време в локалното платно на бул. " Мария Луиза", срещу хотел "Принцес", спира черна тойота. Зад волана е възпълничък мъж - дългогодишният приятел на Маникатов - Петър Стоичков. Секунди по-късно към колата се запътва друг човек, който носи черен плик.

Отваря вратата на тойотата и хвърля плика на пода пред дясната седалка. Тойотата потегля веднага. Нито непознатият мъж, нито Стоичков подозират, че в района има половин дузина служители на ГДБОП. Секунди по-късно шофьорът е проснат по корем. В колата му е открит близо килограм хероин. 
Един ден по-късно Васил Маникатов ще получи обвинение за това, че е създал и ръководил от затвора организирана престъпна група за разпространение на хероин. В нея влизат още Петър Стоичков и съседът му Филип Кръстев, който е трябвало да препакетира и размесва дрогата. 
По това време Маникатов излежава деветгодишна присъда (отново за разпространение на наркотици) в Централния софийски затвор.

Съдът приема, че от затворническата килия Васил Маникатов първо се обаждал на продавачите на хероин, за да уговори цената. Преди сделката той изпращал свой човек да направи "снимка" - т.е. проба, от която да стане ясно качеството на наркотика. След като получел хероина, Маникатов давал инструкции как наркотикът да бъде обработен - разреден, раздробен и т.н.

След това пак той организирал реализирането на хероина на гръцкия пазар. Куриер преминавал с хероина през граница и оставял наркотика най-често на пътна табела по пътищата към Солун, за Аспровалта, Серес, Ксанти или Кавала. 
Плащането се извършвало задължително след получаването на наркотика. В повечето случаи Маникатов изпращал в Гърция свои приближени (Петър Стоичков), които се срещали с гръцките си "партньори" в крайпътни заведения за хранене или бензиностанции. Друг път били правени парични преводи по "Уестърн юнион" или по банков път.

Фактите за наркоразпространението от Сандански към Гърция липсват в обвинителния акт и макар да се извеждат от подслушаните разговори, за първи път се появяват в мотивите на присъдата на съда.

Съдът, председателстван от съдия Мирослава Тодорова, осъжда и тримата подсъдими (Маникатов получава осем години), но в мотивите казва, че по делото има много повече престъпност от включената в обвинението. Подробно се описват поредица от действия на лица, които Васил Маникатов ръководи от затвора по разпространение на наркотици от Сандански към Гърция, включително участието на хора, които не са привлечени като обвиняеми. По тези факти той не може да бъде осъден, защото не е обвинен от прокуратурата. Но тези факти от подслушването са били известни на службите, а това значи, че са знаели и какви суми събира Васил Маникатов.

Затвор с пет звезди и престижна работа

Какво по-лошо може да направи един затворник от това да извърши престъпление и в затвора? 
Докато телефонът на Маникатов е подслушван, а действията му наблюдавани от разследващите режимът му в затвора е променен от "строг" на "общ". Съществената разлика между двата режима е, че при строгия режим затворникът може да работи само в обслужваща дейност в корпуса на затвора.  При общия режим може да се работи и извън затвора. Промяната на режима става с решение на комисия, в която влизат шефът на затвора, негови заместници, съдия, прокурор, пробационен служител и психолог. 
Към момента на промяната на режима му Маникатов действително не е бил обвиняем, а е бил контролиран. В същото време обаче в комисията е участвал и прокурор от Софийската градска прокуратура (оттам не можаха да кажат кой е бил, предвид това, че са минали много години.)

След като групата на санданския наркотрафикант е разбита, а телефоните му са иззети от килията, "либерализацията" на режима му продължава.
 Три месеца след като е получил обвиненията, пак с решение на същата комисия, Маникатов е преместен в затворническото общежитие в Казичане.
 По закон подобно преместване може да стане само за "осъдени с добро поведние", какъвто Маникатов явно не е бил. 
Не е ясно как режимът му е бил променен, при положение че той е бил привлечен като обвиняем именно за престъпление, извършено от затвора. Разследването срещу него се води от Софийската градска прокуратура, чийто представител е участвал в комисията, която го е преместила.
 От Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не отговориха на въпроса дали според тях е нормално при тези факти Маникатов да бъде преместен и дали са направили проверка по случая. Вместо това те преразказаха законовите процедури.

От справка на директора на общежитието в Казичане относно режима на Маникатов се казва, че "във взаимодействието и взаимоотношенията си с админситрацията Маникатов е сдържан и изпълнителен" и че при "условия на смекчени режимни изисквания Маникатов демонстрира нагласа за безпроблемно изтърпяване на присъдата". Kаквото и да означава това.

Веднъж попаднал в общежитието в Казичане, Васил Маникатов веднага е разпределен по работа на т.нар. външни обекти. На практика това означава, че затворникът е в общежитието само за да пренощува, а през деня работи извън затвора.
 Това не е всичко. Васил Маникатов (пак повтаряме - докато е обвиняем за разпространение на наркотици от килията в затвора, където излежава присъда за същото деяние) успява да издейства разрешение от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не кой да е, а именно тогавашната му приятелка Анелия, да го взима всяка сутрин и да го прибира всяка вечер от затвора. 
Наркобосът работи за фирма "Нико комерс", където по думите му поддържал апарати за минерална вода. Самият той ще разкаже по-късно: "Докато изтъпрявах наказанието при по-лекия режим, ходех на фитнес на бул. "Симеоновско шпосе", в една зала заедно с Ивайло и с лицето, което беше мой работодател във външния обект, в който работех." Маникатов нарича работодателя си по прякор и не крие, че са се познавали.

Да, и това е възможно. Процедурата е следната - фирмата, която иска да вземе затворници на работа, сключва договор с Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която от своя старна определя кои лишени от свобода да работят. Неясно как от 1100 затворници в София затворническата администрация е избрала точно Маникатов и жена му.

"Затворът е като обществото ни, но в по-малък мащаб. Има всичко - баровци, корупция, маргинали, силни, слаби", разказва ни Калин (името му е сменено), бивш затворник, лежал по същото време с Маникатов. Той си спомя как луксозен автомобил е идвал всяка сутрин да го взима и го е връщал вечерта обратно в затвора. "Въпрос на връзки е. По принцип осъдените за наркоразпространение не ги пускаха на външни обекти, защото имаше инциденти – започваха пак да разпространяват", разказва още той. По думите му, "важно е да имаш човек, нищо, че решението е на комисия, никой не пречи на другите". Според актуални данни в Софийските затвори (Централния, Казичане и Кремиковци) работят около 25% от затворниците. И ако едни поддържат парното или метат плаца, други ходят на фитнес с работодателя си. Работата е важна за затворниците, защото всеки два работни дни се считат за три излежани от наказанието.

Чудесата продължават

През ноември управителят на "Нико комерс" се обажда в затвора, за да каже, че Маникатов е отишъл до тоалетна и повече не се е върнал. По думите на самия Маникатов и на приятелката му - тя го е взела от работа, минали са да приберат дъщеря им от училище и са отишли до дома, за да се преоблекат, а той ги е изчакал в колата. Появил се тъмен автомобил със синя лампа. От него изскочили няколкодуши, които започнали да викат: "Полиция!" Васил Маникатов е отвлечен от групата на "Наглите" (така прие съдът на първа инстанция). Той прекарва в плен 11 дни, като е освободен срещу 241 хил. евро, които той казва, че ще вземе от своите познати, Братя Галеви.

Наркотрафикантът е захвърлен на бул. "Симеоновско шосе". Обажда се на полицая, който отговаря за оперативното наблюдение в затвора Йордан Костов. Той го закарва на другата сутрин Казичане.

Това вероятно е първият случай в света на отвлечен (не спасен с хеликоптер) затворник. А е отвлечен, защото: натрапчиво е правил впечатление с възможностите си в затвора (това го признава самият Маникатов пред съда, като казва, че двама от групата на Наглите, с които е лежал, са го разпитвали за това колко пари има); От мотивите на последното му осъждане е видно, че и службите знаят за наличието на пари от наркоразпространение към Гърция; защото вместо в затвора Маникатов е бил на улицата с жена си...

Чак след отвличането затворническата администрация премества обратно Маникатов в Централния затвор, а после в Бобов дол.

Димитър Бонгалов, бивш зам.-министър на правосъдието, коментира, че по негово време е започнал да отменя решенията на комисиите, които променят статута на лишените от свобода: "Трябва винаги да се прави оценка на риска – това става с психотест и е единственият обективен показател. Отменях всички решения на комисии, които не бяха базирани на този тест." Той отказа да коментира конкретния случай с Маникатов, защото не е запознат с фактите, но изрази недоумение как точно е бил прекатегоризиран предвид разследването срещу него.

Васил Маникатов изтърпява 9-годишната си присъда за 6 години, защото успява да работи над 1400 дни, които се равняват на 700 дни излежано наказание. 

Ако следите внимателно криминалните хроники, сигурно сте чували за Васил Маникатов. Вътрешният министър Цветан Цветанов го използва, за да насъска обществото срещу съда и да атакува "най-големия му критик", както сам я нарече - председателката на Съюза на съдиите, Мирослава Тодорова. Тя забавила мотивите по дело срещу Маникатов (осъден от нея на осем години) така се забавило изпълнението на наказанието му лишаване от свобода.. Последното според Цветанов означава буквално, че съдия Мирослава Тодорова подкрепя организираната престъпност. Цветан Цветанов е прав за едно – историята на Васил Маникатов наистина е показателна. Но не за корупцията в съда, а за това как затворът вместо социална изолация за някои привилегировани престъпници се превръща в удобна среда за продължаване на престъпната им дейност. А това разбира се, е възможно само ако държавата го позволява.

Използването на историята на Маникатов срещу неудобния съд е дейност безотговорно опасна, защото противопоставя съдия срещу подсъдим и то съдия, който в мотивите на присъдата е описал повече престъпления от тези, за които прокуратурата са предали Маникатов на съд.

След нападките на Цветанов, че съдия Мирослава Тодорова е тази, която толерира Маникатов, в отговора си до медиите, тя обяснява, че не би могла да предполага, че Маникатов не е в затвора, защото няма предпоставки за по-ранното му освобождаване.

Според Наказателния кодекс лишаването от свобода има за цел: а) да поправи подсъдимия, и б) да му попречи да извършва нови престъпления. При Маникатов не се случва нито едното, нито другото. Но затова със сигурност не е виновен съдът.