Мила, мръсна, Родино,...

Как въздухът и водата в България станаха по-чисти, но страната остана една от най-мръсните в Европа

В сумрачната 1988 г. в миришещия на прах и паркетин салон в Дома на киното са се събрали около 200 души за премиерата на документалния филм "Дишай" на режисьора Юри Жиров. Той разказва за обгазяванията в Русе от румънски завод на отсрещния бряг на Дунав. Филмът е по-особен от другите, най-малкото защото е много по-смел, отколкото предполага лепкавата мрежа на комунистическия конформизъм. В него се показват протести на майки с детски колички пред окръжния комитет на партията. След прожекцията пред смаяния поглед на присъстващите вътре кадрови служители и немалко доносници на Държавна сигурност се създава Комитетът за защита на Русе. По-късно той се превръща в "Екогласност" - една от първите граждански организации срещу комунистическия режим.

Изводите и сюжетите в тази случка са много, но има един, който впоследствие беше позабравен. Желанието на хората за свобода и промяна беше заявено през една много проста цел - за чист въздух и запазване на природата. Близо четвърт век по-късно, след всичките турбуленции на прехода, тази мечта все още не е напълно осъществена.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се