Черен Петър
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Черен Петър

Държавата направи много компромиси по отношение на "Брикел"

Черен Петър

Индустрията се пречиства, но има още грешници

Калина Горанова
5357 прочитания

Държавата направи много компромиси по отношение на "Брикел"

© Анелия Николова


Колко души са необходими за събирането на 50 грама жълт прах? В абсурдната ситуация преди месеци изпадат група старозагорчани, които искат фината жълтеникава субстанция, която се получава при характерния от време на време за града жълт дъжд, да бъде изследвана. От лабораторията обаче поискали от тях минимум 50 грама и начинанието се провалило.

Причината за самоинициативата е, че жителите на града не вярват на институциите, които казват колко е чисто и кога трябва и кога не трябва да се притесняваме. Групата "За чист въздух над Стара Загора" се създава през януари 2010 г. след поредното силно обгазяване на града през декември 2009 г. Тогава училищата и детските градини остават затворени за два дни. "Позицията на групата е, че не вярваме на официалните показатели", коментира Пенка Георгиева, неин член. През годините обединението се бори да докаже тезата, че освен ТЕЦ-вете от комплекса "Марица-изток" военният полигон в Змейово също замърсява града, и то с доста опасни представители на менделеевата таблица. Аргументите им стъпват на независими изследвания на експерти. Държавните институции обаче години наред отричат полигонът да е източник. Най-мръсните години за Стара Загора са 2004 - 2006 г. "През последните една-две подобни сериозни проблеми с въздуха няма", коментира Пенка Георгиева.

Дори и притесненията да са пресилени или дори неоправдани, недоверието в съвестната работа на екоинспекциите и общините от години е един от проблемите в екологията. Замърсяванията на водите и въздуха и най-вече техният произход винаги се оказват трудно доказуеми. Така екоактивисти от Варна още дълго време ще се съмняват върши ли нещо нередно корабостроителницата през нощта, а в Бургас дали миризмата във въздуха, която се усеща, когато задуха от сушата към морето, е толкова безобидна, колкото се твърди. Най-скептични логично са жителите на т.нар. класически мръсни места в страната. 

През 2008 г. Министерският съвет обяви 14 града и 10 села за райони с повишен риск за здравето заради мръсния въздух. В черния списък попаднаха  района на Кремиковци, Перник, Кърджали, Асеновград, Куклен, Златица, Пирдоп, Димитровград, Девня, Бургас, Камено, Стара Загора, Гълъбово, Раднево, Челопеч. Приемането на списъка беше необходимо условие, за да може да се одобряват от правителството различни профилактични програми за тези селища. Няколко години по-късно там, където инвеститорите са модернизирали производството си, нещата изглеждат променени. На други места обаче предприятията все още създават трудности на самите себе си, на мястото домакин и на страната като цяло. Въпреки че проблемът на деня са фините прахови частици, някои големи горивни инсталации все още не ни позволяват да забравим

за серния диоксид, оловото, кадмия и т.н.

Пример за това е Оловно-цинковият комбинат (ОЦК) Кърджали. Последните развития около него - стачки, неизплатени заплати, натрупване на загуби - много напомнят края на "Кремиковци". Приликата има и по отношение на големите дългогодишни замърсявания, които причиняват в районите, в които се намират. През миналата пролет оловното производство на завода най-накрая беше затворено поради постоянни надвишавания на позволените норми. Дългоочакваното ново модерно цинково производство пък изглежда илюзорно, след като предприятието беше принудено да спре работа заради проблем със заплатите. Така равносметката 15 години след приватизацията не е в полза на екологията, а явно и на бизнеса. 

Последния доклад на Европейската агенция за околна среда показва, че нивата на серния диоксид през 2009 г. са надвишени в само две страни в ЕС – Румъния и България. Заради наднорменото му съдържание в някои общини, сред които Перник и Гълъбово, срещу страната има наказателна процедура, която отдавна е преминала досъдебната фаза и от Европейската комисия зависи дали и кога тя ще бъде внесена в съда. Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" се забави много с изграждането на сероочистващите съоръжения на блокове 5 и 6. ТЕЦ "Свилоза", намираща се в Свищов, собственост на Красимир Дачев, също не разполага още със сероочистка, като през миналата година от компанията се оплакаха, че забавянето е поради липсата на финансиране. Централата е преминала към вносни въглища с ниско съдържание на сяра, а към днешна дата и не работи. Третата в списъка на неизпълнителните е Топлофикация Перник, свързана с Христо Ковачки.

Именно той има и най-много големи горивни инсталации без сероочистки на сметката си, а инвестициите в предприятията свързани с него вървят бавно и мъчително и често се издигат на политическа основа. По отношение на пернишкия ТЕЦ МОСВ излезе с решение работата й да спре след края на отоплителния сезон, а през лятото да се случи и необходимият ремонт. Не е изключено обаче, за да не се стига дотам перничани да останат без топла вода, да се пуснат компромисно някои от мощностите. А Ковачки неведнъж се е радвал на компромиси от страна на институциите. Така основният замърсител на Гълъбово "Брикел" дълго време работи извън позволеното, остана затворен 4 месеца, постави сероочистка със съмнително качество и бързо се снабди с ново комплексно разрешително през юли миналата година. Отново свързани с него и отново без сероочистки са и ТЕЦ "Бобов дол" и "Марица 3". Там трудностите тепърва предстоят.

Въпреки лошите примери

не може да се отрече и направеното от страна на някои от инвеститорите. "Металургията е тотално преобразена през последните 15 години", коментира Антон Петров, представител на групата Viohalco в България, собственик на "Стомана индъстри", "София мед" и др. Инвестиции има и в другите сектори. Преди по-малко от година торовия завод "Агрополихим" откри пречиствателната си станция за отпадни води. Инвестицията е на стойност 18 млн. евро, а водата се пречиства и се връща обратно в производството. От компанията изчислиха, че в сферата на въздуха са инвестирали около 6 млн. евро. Екоплановета предвиждат и изграждането на депо за производствените отпадъци, като инвестицията ще бъде 15-20 млн. евро. Според Васил Александров, изпълнителен директор на торовия завод, предприятията нямат икономически стимул да не подобряват еконормите си, тъй като глоба от 200 хил. лв, на месец за около 2 години би покрила себестойността на сероочистката например. Освен избягването на наказание подобни инвестиции правят компаниите по-енергийно ефективни и конкурентоспособни. "Агрополихим" дава пример със себе си. След като предприятието успява да намали емисиите си, сега дружеството успешно продава излишъците си от безплатни квоти в Дания.

От гледна точка на общините пък наличието на инвеститор, който гледа професионално и дългосрочно на бизнеса си е още по-значимо. "До 1995 г., когато започна приватизацията на медодобивния комбинат МДК - Пирдоп, имаше системно замърсяване на града. Тук се шегувахме, че когато пирдопчани са на смяна, газта се пуска към Златица, а когато златичани - към Пирдоп. Преди 1995 г. в Пирдоп имаше 7 пъти по висока заболеваемост от средната в страната, и то при децата и младежите между 5 и 15 години", разказва Николина Божкова, секретар на община Пирдоп. Става въпрос основно за белодробни и ракови заболявания. Градът е бил на второ място по мръсен въздух. "Сега пак сме в десетката, но вече сме по-назад в класацията", продължава тя. "След реконструкциите на "Аурубис" залпови изпускания може да се случат само ако има авария в комбината. Ако има риск от подобно нещо те предупреждават. Отношенията ни с комбината са много добри", заяви Божкова.

В общината обаче завиждат на Хамбург, където е централата на "Аурубис" и компанията е финансирала изграждането на най-голямата музикална зала. Пирдоп и Златица получават по 110 хил. евро на година за определени социални дейности от комбината, като той може да посочи в какви направления да бъдат насочени. В случая - към младежите и хората с увреждания. До края на септември двете общини трябва да се споразумеят с комбината за парите за следващата година.  

За пирдопчани е ясно, че не живеят на място, където се произвеждат шоколадови бонбони. Балансът между чистота и работа обаче е по-добър. 

Тецове без сероочистки

- ТЕЦ "Варна" - срок на изграждане на съоръжението - 2014 г.

- ТЕЦ "Марица 3", гр. Димитровград - ще работи до изчерпване на позволените 20 000 часа

- ТЕЦ "Република" на "Топлофикация Перник"- предстои изграждане

- ТЕЦ "Бобов дол", гр. Бобов дол - предстои изграждане

- ТЕЦ "Свилоза", гр. Свищов - няма посочен срок на изграждане

Колко души са необходими за събирането на 50 грама жълт прах? В абсурдната ситуация преди месеци изпадат група старозагорчани, които искат фината жълтеникава субстанция, която се получава при характерния от време на време за града жълт дъжд, да бъде изследвана. От лабораторията обаче поискали от тях минимум 50 грама и начинанието се провалило.

Причината за самоинициативата е, че жителите на града не вярват на институциите, които казват колко е чисто и кога трябва и кога не трябва да се притесняваме. Групата "За чист въздух над Стара Загора" се създава през януари 2010 г. след поредното силно обгазяване на града през декември 2009 г. Тогава училищата и детските градини остават затворени за два дни. "Позицията на групата е, че не вярваме на официалните показатели", коментира Пенка Георгиева, неин член. През годините обединението се бори да докаже тезата, че освен ТЕЦ-вете от комплекса "Марица-изток" военният полигон в Змейово също замърсява града, и то с доста опасни представители на менделеевата таблица. Аргументите им стъпват на независими изследвания на експерти. Държавните институции обаче години наред отричат полигонът да е източник. Най-мръсните години за Стара Загора са 2004 - 2006 г. "През последните една-две подобни сериозни проблеми с въздуха няма", коментира Пенка Георгиева.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK