Стратегията за третия сектор - крачка напред след две назад
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стратегията за третия сектор - крачка напред след две назад

Стратегията за третия сектор - крачка напред след две назад

Проектното финансиране ще бъде възстановено, но и спорните директни субсидии ще останат

Ани Коджаиванова
5216 прочитания

10.4

млн. лв. общо са директните субсидии за 2012 година, предназначени за 28 организации.

9

хиляди най-малко са организациите в обществена полза, вписани в Централния регистър.

Повече прозрачност и контрол при финансирането за неправителствения сектор се предвижда от 2013 г., след като години наред средствата се разпределяха без последваща оценка на резултатите. Последната пък беляза и връх в непрозрачността, след като държавата премахна изцяло финансирането чрез конкурси в бюджета за 2012 г., но запази спорния принцип на директни плащания към няколко организации.

Сега управляващите са подготвили "оздравителен" план - стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в България за периода 2012 - 2015 г., разработена съвместно от представители на сектора и екип от ведомството на министър Томислав Дончев. Тя връща конкурсното начало, въвежда експертно оценяване на проектите и преразглеждане на критериите за директни субсидии.

Какво "ново"

Стратегията предвижда през 2013 г. да се възстановят средствата за проекти на конкурсен принцип, но всички процедури по оценяване на предложенията, селекция, мониторинг и отчетност да се възложат на външна организация като гаранция за безпристрастност, а не на държавни структури, както беше досега. От 2014 г. пък целият процес трябва да се управлява от специална структура, в която да участват представители на НПО, на държавни институции, както и на Народното събрание. "Това е разпространен и работещ модел. Подобни структури са създадени в Естония, Унгария и Хърватия", обясни Любен Панов от Българския център за нестопанско право (БЦНП).

Миналата година организацията изготви анализ за изразходването на държавните пари за гражданския сектор в последното десетилетие, който показа хаос, липса на правила и фаворизиране на едни организации за сметка на достъпа до средствата на други.

Сдружението отдавна настоява за промяна в модела на финансиране на сектора - с преобладаващ проектен и конкурсен принцип. Финансовото министерство обаче предпочете да отреже именно парите, които се дават с конкурси. Сега Панов все пак е оптимист. "Засега няма конкретна сума, предвидена за финансиране на проекти догодина, но имаме уверението на финансовия министър, че благодарение на стратегията ще бъдат отпуснати средства", каза той.

Пороците умират трудно

Стратегията обаче не предвижда да бъдат спрени изцяло директните субсидии, които се дават на някои организации, макар че обещава да бъдат преразгледани критериите за включването им в списъка. Принципно средствата се отпускат на сдружения на хора с увреждания, но сред тях са попаднали и организации като Съюзът на ветераните, а чрез графата "други" сред субсидираните се оказаха и Институтът за стандартизация, както и Рилската света обител, които не са типични неправителствени организации. Растат съответно и средствата за тях (виж графиките), показва анализът на БЦНП. Реално обаче досега държавата никога не се е мотивирала защо едни организации намират място в списъка, а други не, както и защо през годините парите за част от тях са нараснали десетки пъти, а за други не са се променили.

Близо до премиера

Държавното финансиране за нестопанския сектор е широко разпространено в ЕС. Така държавите аутсорсват част от публичните си услуги, като осигуряване на социални асистенти, домашни грижи или обучения за хора с увреждания и т.н. Това обаче обикновено става на конкурсен принцип, а не чрез директни субсидии.

Конкурсите в България бяха въведени едва през 2005 г., но обемът на средствата, разпределяни с тях, постоянно спадаше, докато в крайна сметка бяха изцяло отменени през тази година.

Освен това докладът на Центъра за нестопанско право разкрива, че провежданите конкурси през годините се отличават с непрозрачност и липса на правила, с неясно оценяване и без процедура за отчитане на ефективността и контрол върху изпълнението на проектите. Няма процедури и за разграничаване на гражданските организации в обществена полза от други видове неправителствени организации като спортни клубове, библиотеки и читалища например. Така през 2009 г. 8 от общо 22 одобрени проекта бяха на спортни клубове.

Представителите на неправителствения сектор са наясно, че държавните пари не могат да стигнат за всички - според Централния регистър на Министерството на правосъдието организациите в обществена полза са над 9000. "По-важното е отношението, което властта демонстрира към сектора, а не самите средства", смята Любен Панов. Според авторите на стратегията законодателите често пренебрегват мнението на неправителствения сектор, тъй като дали ще го изслушат е въпрос единствено на добра воля. Затова се предвижда да се създаде съвет за развитие на гражданския сектор към премиера.

Криза в независимостта

С влизането на България в ЕС неправителственият сектор загуби огромна част от спонсорите си, а финансирането му стана почти изцяло зависимо от държавата. Към момента липсва информация каква част от парите на гражданските организации идват от чужди източници и каква част е от дарения, тъй като НСИ не събира подобни данни. Със сигурност обаче последното перо е минимално - според световния дарителски индекс за 2011 г. България е поставена на 145-о място от общо 150 страни.

Възможностите за по-сериозно финансиране се свеждат именно до държавните субсидии и средствата от оперативна програма "Административен капацитет". От 2008 г. насам обаче по нея не е отваряна схема за финансиране на НПО-тата.

Гражданският сектор в България е в криза, признава и разработената стратегия - индексът за устойчивост на гражданското общество през 2010 г. е най-лошият за страната през последните 10 години, а тенденцията е пак към влошаване.
10.4

млн. лв. общо са директните субсидии за 2012 година, предназначени за 28 организации.

9

хиляди най-малко са организациите в обществена полза, вписани в Централния регистър.

Повече прозрачност и контрол при финансирането за неправителствения сектор се предвижда от 2013 г., след като години наред средствата се разпределяха без последваща оценка на резултатите. Последната пък беляза и връх в непрозрачността, след като държавата премахна изцяло финансирането чрез конкурси в бюджета за 2012 г., но запази спорния принцип на директни плащания към няколко организации.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    aru avatar :-|
    aru

    "Така държавите аутсорсват част от публичните"

    По-скоро делегират, отколкото аутсорсват ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK