България покрива всички критерии за приемане в еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България покрива всички критерии за приемане в еврозоната

Новият управител на ЕЦБ се още е фокусиран върху преодоляването на дълговата криза в еврозоната, а срокът за приемане на България и другите държави във валутния съюз остава неопределен.

България покрива всички критерии за приемане в еврозоната

В ЕЦБ имат съмнения дали постигнатите нива са устойчиви, или са само ефект от кризата

Стефан Антонов
12871 прочитания

Новият управител на ЕЦБ се още е фокусиран върху преодоляването на дълговата криза в еврозоната, а срокът за приемане на България и другите държави във валутния съюз остава неопределен.

© KAI PFAFFENBACH


България покрива напълно изискванията за приемане в еврозоната, съобщава Европейската централна банка. В специалния си доклад за сближаването на европейските икономики, който се публикува веднъж на две години, за първи път се признава, че страната отговаря формално на всички количествени изисквания. От институцията обаче имат съмнения дали постигнатите нива са устойчиви.

Ако правителството бе постигнало целта си от 2009 г. за влизане във валутния механизъм ERM II, от публикуването на този доклад щеше да започне 2-годишният изпитателен срок, в който България трябваше да поддържа стабилни макроикономически показатели и при успех да замени българския лев с евро.

Точка по точка

Критериите от Маастрихт изискват държавите, кандидатстващи за еврозоната, да поддържат стабилни лихви и валутен курс, нисък бюджетен дефицит и държавен дълг, както и ниска инфлация за срок от поне две последни години, след като влязат в ERM II - своеобразната чакалня на еврозоната.

България няма проблем с държавния си дълг, който е в пъти под допустимия праг 60% от БВП. С изключение на кризисните 2009 и 2010 г. успешно се изпълняваше и изискването бюжетният дефицит да не е над 3% от БВП, а в условията на валутен борд и фиксиран курс на лева към еврото националната ни валутата изпълнява изискването за стабилност на валутния курс, откакто еврото съществува.

Не така обаче стоят нещата с инфлацията. За март поскъпването на живота, мерено по европейския хармонизиран индекс, е 2.7% в България, а препоръчителната стойност е 2.8%.

Дори и от ЕЦБ обаче отдават ценовата стабилност на трудното положение, в което се намира икономиката ни.

Потиснатото вътрешно търсене, високата безработица и несигурната външна среда ще потискат цените надолу, а рисковете за висока инфлация ще идват от шок в цените на енергийните суровини, коментират от ЕЦБ. Възстановяването на икономическия растеж и съпътстващият го ръст на доходите ще означават по-високо вътрешно търсене, а това неминуемо ще предизвика и покачване на цените.

Така преследваното членство в еврозоната, преди българите да достигнат средния жизнен стандарт на западните държави, ще е в конфликт с тяхното забогатяване, защото то е съпътствано от неизбежна инфлация.

Най-трудният критерий Големият прогрес е при критерия за стабилни лихвени равнища, които досега страната никога не покриваше. За ЕЦБ важно е при какви нива на доходност се търгуват новоиздадените десетгодишни държавни облигации.

"За периода от април 2011 г. до края на март 2012 г. дългосрочните лихвени равнища в България се стабилизираха на средното равнище от 5.3%, което е под препоръчителната стойност от 5.8%" , се казва в документа. Това става както благодарение на стабилните нива, на които се финансира българското правителство, така и на покачването на нивата в редица европейски страни.

Преди кризата дългосрочният лихвен процент на сближаване на България постепенно падаше, но след фалита на Lehman Brothers отново скочи. Сега обаче страната успя да запази относителна финансова стабилност на фона на европейската дългова криза.

Според главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов изгледите са добри дългосрочната лихва да остане близка до средната за еврозоната, тъй като България е разпознавана като държава с дисциплиниран бюджет и нисък държавен дълг, а в бъдеще това ще бъде важно.

Остава ли приоритет

Икономическите анализатори са раздвоени дали приемането в ERM II и еврозоната трябва да бъде приоритет на политиците, или трябва да се отложи.

"Европейският съюз и в частност еврозоната трябва да представляват единен пазар, който работи оптимално, за да използва и различията и да ги превърне в потенциал. Само че пазарът не е единен и не работи оптимално, а явно не съумява да се възползва и от различията дългосрочно и устойчиво", твърди Петър Чобанов, който ръководеше държавната агенция за макроикономически анализи при предишното правителство.

Той предлага кабинетът да използва доклада на ЕЦБ и да настоява за приемане в ERM II. Самото присъединяване към валутния съюз пък може да се отложи като цел, но бъдещите правителства ще имат още един стимул за реформи.

"Кризата изложи на показ съществуващите слабости в архитектурата на общия валутен съюз. Става ясно, че трябва да се направи повече за изграждането на общ фискален съюз. Общият пазар на стоки и услуги също изглежда незавършен, особено що се отнася до някои сектори на услугите", каза Кристофор Павлов.

"Още по-смущаващо е, че кризата засили структурните различия между страните членки и така усещането за липса на достатъчно хомогенност също се засили. Всичко това означава, че съществуващите критерии за членство ще бъдат пренаписани или най-малкото допълнени, за да се вземат предвид уроците от продължаващата и в момента криза", допълва той.

За това Кристофор Павловсмята, че Европа не желае да се занимава с този въпрос, преди краят на кризата да се очертае достатъчно ясно. А това ще означава, че вече приетите в ЕRМ II ще влязат в еврозоната по старите правила, а останалите вероятно ще трябва да изчакат нови критерии.


29 коментара
  • 1
    birdman avatar :-|
    birdman

    За чий ни е еврозоната ? Кой се качвана кораб пълен с пробойни ...

  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#1] от "niceprson":

    Ще се освободят за харчене много милиарди ;)

  • 3
    aron25 avatar :-P
    aron25

    Абееее! А исете се скрийте някъде, бре! Покривала, дръжки! Чудят се какво да правят тези мишоци, че са издънени отсекъде, ама продължават нагло да лъжат! Па и ония как им верват, нинам:))))))
    Държавата не плаща на бизнеса, бизнеса има задължения "само" към 150 милиарда между фирмите, банките са спрели кредитирането, бордът се клати, заплатите и пенсиите символични, младежката безработица гони 40%..направо сме си едно Косово, ама без война!..Покрили..лъжкотарнии от класа:))))))

  • 4
    ju_li avatar :-P
    ju.li

    АМА ДАЛИ "ЕВРОЗОНАТА" покрива критериите на българия е въпросът.
    Едно референдумче няма да е излишно.

  • 5
    syrditko avatar :-P
    BGman1

    Интересно пък ако нямаше криза и с това стабилно правителство германците сигурно щяха да ни дишат прахта:)

  • 6
    latinka_ avatar :-?
    latinka_

    Защо ли ни е Евромор?

  • 7
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Това е все едно непосредствено след Сталинград да се присъединиш към оста Рим.Берлин-Токио! Четете какво става в Гърция, Испания, Италия, Ирландия, Португалия - все членове на ЕЗ.
    Предпочитем лева в режим на валутен борд.

  • 8
    45iv avatar :-|
    45iv

    Дянков в последно време пак обърна резбата и пак взе да ни запътва към Еврозоната , защото тя се нуждае от кръводарители. Euro macht frei.

  • 9
    pavlov10 avatar :-|
    pavlov10

    I need to make notice, that in article is not shown the name of new governor.

  • 10
    vnikolov79 avatar :-|
    vnikolov79

    Чрез борда ползваме на практика еврото - когато беше силно - експорта страдаше. Това, че не сме в евро зоната не ни позволява да ползваме евтин ресурс от ЕЦБ. Така ние понасяме негативите без да ползваме изгодите. Тук се изказват мнения, че еврото е пробито. Към коя валута тогава да се насочим? Долара за мен е дългосрочно в криза. Рублата е силна но Кремъл е непредвидим, Юана е една източна загадка - на къде да вървим? Аз не мисля, че има по-добра алтернатива в момента от еврото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK