Сеизмични съвпадения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сеизмични съвпадения

Второто силно земетресение в Северна Италия на 29 май остави 8000 души без дом

Сеизмични съвпадения

Защо няма връзка между земетресенията в България и Италия и отговори на други въпроси около затихващите трусове

Зорница Стоилова, Бисера Станева
10618 прочитания

Второто силно земетресение в Северна Италия на 29 май остави 8000 души без дом

© reuters


"Вечер на нашата уличка няма хора и коли. Светят едва два-три прозореца. Така е след първия трус", разказва млада перничанка. За разлика от повечето си съседи тя няма къде да отиде. "Нямам роднини в София, нямам имот в селата в по-високата част, нямам и кола", разказва младата жена. Повечето от нейните съседи са се изнесли от Перник след земетресението от 22 май - някои са отишли при роднини в съседни градове, други са се преместили във вилните си имоти, а трети спят в своите коли на "безопасно" разстояние от епицентъра.

Паниката е най-лошият съветник. Този тривиален израз обаче може да загуби своя смисъл в ситуация на незнание, безпомощност и липса на адекватна държавна намеса. Доказа го и пернишкото земетресение. Въпреки организираните посещения от министри, администратори, научни работници, психолози и техните успокоителни думи хората в града се поддадоха на стреса и на слуховете. Некоординираните действия от страна на държавата провокираха недоверие и отприщиха поредица от конспиративни сценарии и слухове за ситуацията, които пък на свой ред провокираха ирационалните реакции. Подсилени от неспиращите трусове в Италия, опасенията за връзка между земетресенията в двете държави продължават да държат будни и извън домовете им стотици хора в Перник. А "отговорните" изказвания за това доколко по Рихтер издържат сградите в България допълнително подсилват чувството на безпомощност.

Има ли връзка между земетресенията в Италия и България?

Категорично не.
Макар и да се случиха в подозрително близък период от време, земетресенията в Западна България и Северна Италия са резултат от отделни процеси и съвпадението им е случайно. В това ни убеждават цяла седмица учените от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. Потвърждават го и сеизмолозите, които наблюдават сеизмичните активности в цяла Европа, с които "Капитал" се свърза.

Проф. Франк Рот от Института за геофизически изследвания в Потсдам дава краткото обяснение: "Заради голямото разстояние от повече от 1000 километра не виждам директна връзка между земетресенията в Италия и България. Нито от тези от миналата седмица, нито пък тези, които ни държаха заети през последните няколко дни." Д-р Харалампос Фасулас, преподавател в Университета в Крит и завеждащ департамента по геология и палеонтология към местния Природно-исторически музей, уточнява, че причините за възникването на двете земетресения също са различни. В случая с Апенините, които помнят много трусове през годините, те възникват, тъй като в продължение на хиляди години част от Африканската плоча, наречена Апулия, се сблъсква с Европа. Част от скалите са били принудително придвижени върху други или са се приплъзнали странично. България, разказва Фасулас, е разположена върху Европейската плоча. Тук земетресенията се случват, защото кората става по-тънка и по-тънка, формирайки басейна около София. "Следователно скалите са разширени хоризонтално и гравитацията ги притегля надолу", коментира още той.

Защо земетресения с почти един и същ магнитуд предизвикаха повече разрушения в Италия, отколкото в България?

Факторите са комплексни, но преди всичко, защото става дума за различен тип земетресения.

На 20 май в четири часа сутринта Северна Италия беше разлюляна от 6.1 по скалата на Рихтер. На 21 май в три сутринта земетресение с манитуд 5.8 разтърси България. В Италия загинаха седем души и пострадаха сериозно сгради, тук щетите бяха само материални, най-тежки в селата около епицентъра в Перник. Следващото земетресение от 29 май в Италия, което също беше 5.8 по Рихтер, пък отне живота на 17 души, над 350 са ранени, а 8000 останаха без покрив над главите си.

Сеизмолозите обясняват, че ефектите, които предизвика едно земетресение, зависят от редица параметри. Според д-р Харалампос Фасулас най-важните са разстоянието от централната зона, типът на фундамента и геоморфологичните фактори (например планина може да играе ролята на бариера за сеизмичните вълни или да абсорбира част от енергията на труса). Тоест дори едно и също земетресение може да има различни ефекти на различни места.

В случая с България и Италия става дума за две отделни земетресения, които освен това са били предизвикани от различни разломи. Д-р Фасулас обяснява, че това, което наричаме земетресения, всъщност представлява освобождаването на енергия, концентрирана върху един разлом, която се пренася в пространството чрез сеизмични вълни и в резултат се появяват трусове на земята. Разрив и следователно земетресение се случва, когато енергията, концентрирана върху разлома, надмине търкането, което възниква на него.

Земетресението в България е предизвикано от т.нар. разсед, когато една скална маса пропада надолу върху друга, а това в Италия на научен език се нарича възсед, когато една скална маса се издига нагоре към друга. Според Фасулас второто изисква много по-голяма енергия, тъй като се случва срещу гравитацията, и следователно ефектите от него може да са много по-опасни, ако са близки до повърхността, както в случая с Италия.

Проф. Франк Рот от Института в Потсдам обръща внимание, че разрушенията, които нанася едно земетресение върху сградите, зависят от няколко аспекта: моделът, по който сеизмичните вълни се разпространяват от източника на земетресението, особеностите на земята между земетресението и сградата, особено тези под самата сграда, и, разбира се, от това как е била изградена постройката и колко е стара. "За къщите значение има самото люлеене и честотата на труса, а тези две неща не могат да бъдат описани добре само чрез магнитуда на земетресението", добавя той.

Къде се намира България в сеизмичната карта на Европа в сравнение с Италия?

В по-ниско сеизмична зона.

България е разположена във вътрешната зона на Европейската плоча и следователно е с много по-ниска сеизмичност в сравнение с Гърция и Италия. Според сеизмолозите България е по-скоро близка до Южна Испания, Словения, Хърватия. "Предимно южната част на България се явява с по-висока сеизмичност, което малко или много е свързано със сеизмичността на Северна Гърция и Западна Турция. В тази област се намира големият Анатолски разлом, който започва от най-източните части на Турция и е вторият най-голям отсед (при тях скалните късове се местят хоризонтално, паралелно на посоката разлома) в света след Сан Андреас в Калифорния", казва д-р Харалампос Фасулас.

Как се оценява силата на земетресението?

Като природно явление - по Рихтер, като въздействие върху хората и сградите - по скалата Медведев-Шпонхойер-Карник.

Един от основните въпроси, който възниква при всяко земетресение, е колко издържат сградите, в които живеем? След всяко събитие се намират хора, които да излязат и публично да обяснят, че в България сеизмичното оразмеряване на строежите през годините е било занижено. От 1987 г. обаче са въведени норми, които гарантират устойчивост до 9-а степен. Априори това се възприема като максимална сигурност по Рихтер - скалата, добила гражданственост. Истината обаче е, че тя не е тази, която измерва въздействието върху конструкциите. Рихтер е скалата, която определя земетресението като природно явление. Тя оценява освободената от земята енергия или т.нар. магнитуд в епицентъра на труса.

Системата, която степенува въздействието на трусовете върху хората, сградите и подземните водни източници, е Медведев-Шпонхойер-Карник. Тя определя т.нар. интензивност на земетресението в степен от едно до дванайсет и е тази, която е залегнала в националните и европейски норми за проектиране на сгради и съоръжения. "Няма корелация между двете скали -  Рихтер и Медведев-Шпонхойер-Карник. Първата посочва интензивността в епицентъра, а втората - въздействието на мястото на сградата", обяснява инж. Ирен Дабижева, изпълнителен директор на Българския институт по стандартизация. Тя допълва, че през последните над 30 години строежите в по-голямата част от страната са оразмерявани за 9-а степен по скалата Медведев-Шпонхойер-Карник.

И въпреки че според статистиката става дума само за 15% от сградния фонд в страната, това не е повод за притеснение. Според Дабижева тези данни не означават, че останалите постройки са несигурни. "Дори и строени при други норми, повечето от старите сгради са дори по-сигурни от новото строителство. Преди години хората са имали емпирични познания за нещата, взимали са мерки за безопасност и сградите са строени солидно", категорична е Дабижева.

"Вечер на нашата уличка няма хора и коли. Светят едва два-три прозореца. Така е след първия трус", разказва млада перничанка. За разлика от повечето си съседи тя няма къде да отиде. "Нямам роднини в София, нямам имот в селата в по-високата част, нямам и кола", разказва младата жена. Повечето от нейните съседи са се изнесли от Перник след земетресението от 22 май - някои са отишли при роднини в съседни градове, други са се преместили във вилните си имоти, а трети спят в своите коли на "безопасно" разстояние от епицентъра.

Паниката е най-лошият съветник. Този тривиален израз обаче може да загуби своя смисъл в ситуация на незнание, безпомощност и липса на адекватна държавна намеса. Доказа го и пернишкото земетресение. Въпреки организираните посещения от министри, администратори, научни работници, психолози и техните успокоителни думи хората в града се поддадоха на стреса и на слуховете. Некоординираните действия от страна на държавата провокираха недоверие и отприщиха поредица от конспиративни сценарии и слухове за ситуацията, които пък на свой ред провокираха ирационалните реакции. Подсилени от неспиращите трусове в Италия, опасенията за връзка между земетресенията в двете държави продължават да държат будни и извън домовете им стотици хора в Перник. А "отговорните" изказвания за това доколко по Рихтер издържат сградите в България допълнително подсилват чувството на безпомощност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    tsmanov avatar :-|
    Цанко Манов

    "Има ли връзка между земетресенията в Италия и България?
    Категорично не."

    "Между земетресенията в България и Италия има връзка, твърди германският вестник "Зюддойче Цайтунг". И двата труса са били по дължината на една и съща граница между тектоничните плочи."

  • 2
    e_mil avatar :-|
    tamada

    "Рихтер е скалата, която определя земетресението като природно явление."

    Грънци. От поне 30 години насам учените масово преминават към Moment Magnitude Scale. Тази на Рихтер я ползват главно журналистите.

    "Системата, която степенува въздействието на трусовете... е Медведев-Шпонхойер-Карник."

    Пак глупости. Още преди 15 години Европейската сеизмологична комисия препоръча преминаване към European Macroseismic Scale. Нейният актуален вариант е EMS-98. Близо 40 страни са членове на комисията, включително Турция, Египет, Мароко, Йордания, Тунис, Алжир, Ливан и т.н.

  • 3
    ju_li avatar :-|
    ju.li

    Не знам как си обясняват света специалистите, но от два дни няма и едно земетресение в цяла Европа, а миналата седмица от точките изобразяващи земетресениятя едва се виждаше контура на картата...

  • 4
    schlupf avatar :-|
    Нищо лично

    "В това ни убеждават цяла седмица учените от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН."

    Не са ли същите тези "учени", които ни убеждават в чистотата и природосъобразността на шистовия газ? Ако да - е не мерси, ама по-добре да отворя някой жълт вестник - дори тяхното мнение е по-меродавно.

  • 5
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Може ли ,значи , и аз да кажа. При земетресенията се отделя огромно количество КИНЕТИЧНА енергия във ВЪЛНОВ вид. Като такава тя може да тръгне по каквито си иска разломи , ползвайки ги като ВЪЛНОВОДИ. По този начин може да се пренесе там, където по геоложки и други съображения няма условия за земетресения. Това обяснява и земетресенията след активни бомбардировки , както в Ирак. Това може да активизира разломи , които не се изразяват в релефа и в геоложките струкутури и съществуват затрупани от млади отложения. По кои разломи и кога ще се задействат натрупаните или спусковите енергии е работа само на майката Природа. не е съдено на човека да знае всичко.

  • 6
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Така. Д.р Фасулас обяснява нещата по фасулски. Разсед е общо понятие. Как ще се движат двете му крира определя дали ще е възсед, отсед

  • 7
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Да си довърша : разсед , навлак. Енергетичният ефект никак не зависи от типа на движението.

  • 8
    ecolomix avatar :-|
    Ecolomix

    Тази статия ми напомня на една друга статия на Капитал пусната дни след ядрената авария във Фукушима и озаглавена "моля

  • 9
    ecolomix avatar :-|
    Ecolomix

    ..без паника". В която се твърдеше, че радиацията от аварията която някога би могъл да получи човек около АЕЦ-а ще е по-малка от "халба бира" :)

    Ето я: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2011/03/14/1059248_molia_bez_panika/

    Не че нещо, ама "категорично не" в науката за разлика от журналистиката още не съществува

  • 10
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Господ се смили над нас!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK