Този луд, луд 4-ти километър
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Този луд, луд 4-ти километър

Близо половината от всички патенти в Холандия идват от тех парка в Айндховен

Този луд, луд 4-ти километър

Какво може да направи технологичния парк наистина успешен. Или да го провали

Люба Йорданова, Асен Георгиев
8367 прочитания

Близо половината от всички патенти в Холандия идват от тех парка в Айндховен

© High Tech Campus Eindhoven


"Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага." Фразата на Кърт Вонегът неизбежно изниква, когато става дума за бъдещия тех парк, удобно разположен между Специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Свети Наум" на "4-ти километър" и корпусите на БАН. И да, след толкова много идеи за трансформация на пространството на бившия щаб на 1-ва българска армия, както и мрачни пророкувания, че в България такова нещо не може да стане, трябва малко повече от храброст, за да се надявате, че проектът ще успее.

Но ако все пак искаме за България да не се говори само като дестинация за алкохолен туризъм и домати, тех паркът трябва да успее. "Успешната иновация не е нещо, което компаниите могат да постигнат сами. Всичко е въпрос на умни контакти и споделяне на знанието." Така смята професор Сьорд Роме, който изследва факторите за успех на научно технологични паркове в света. Роме коментира по повод един от най-значимите световни центрове от такъв тип - високотехнологичния кампус Айндховен. Във него работят осем хиляди изследователи, производители и предприемачи от различни държави и повече от сто компании, 40 от които стартиращи. Точно тези сто произвеждат близо половината от всички предложения за патенти в Холандия.

Паркът е иницииран от Philips в края на 90-те години, за да събере цялата научно-изследователска и развойна дейност на едно място. Управлява се от холандски консорциум от частни инвеститори. Само Philips инвестира в парка 500 млн. евро през 2003 г., за да го направи място, където бизнесът и изследователите могат да се срещнат, да се вдъхновят един от друг и да преодолеят технологичните предизвикателства. Основната цел е достъпност: паркът е отворен за всички. Дори архитектурата му е проектирана с тази мисъл - преобладават стъклените фасади. Резултатите са впечатляващи - в кампуса са разработени проекти за интелигентни хапчета, високоефективни соларни клетки, 3D телевизия, подобрена версия на Bluetooth, мобилно сканиращо устройство на мозъка, супербързи зареждащи станции за електромобили...

Има цяла серия публикации, които показват защо ще е ужасно трудно да се репликира Силициевата долина на друго място в света. Моделът й обаче - пари, наука, бизнес - очевидно може да бъде ползван в различни мащаби, с различен фокус и с по-умерена амбиция. Кампусът в Айндховен например има рецепта, която работи. Може ли подобна рецепта да бъде пренесена в България? След месеци на преговори, в които са участвали и академични представители, и бизнес, повечето от тях вярват, че да. Но различия има.

Connecting people

Като начало важното е учените и бизнесът наистина да се срещнат. И то в реална изследователска среда. Според изследване на Масачузетския технологичен институт идеите за 80% от значимите иновации не са се появили по време на семинари, официални срещи или планирано време за брейнсторминг. Те са резултат най-вече от неформални и случайни срещи между работещи в сферата. С други думи, едно от най-важните места в новия парк може да се окаже зоната за почивка. "Много рядко някой създава нещо, седейки изолиран в едно мазе. Деветдесет процента от идеите се раждат в общите места, в споделянето", казва Евгени Ангелов, съветник на президента Плевнелиев.

"Целта на научно-технологичния парк е да се интегрират разпръснатите научен потенциал и инфраструктура", казва проф. Тони Спасов, декан на Химическия факултет в СУ и също член на работната група. Според него центърът трябва да концентрира изследователския потенциал и да надгражда - да създава допълнителен капацитет и нови възможности за иновативни дейности. Важно е също да е обърнат както към приложната, така и към фундаменталната наука, защото двете са свързани - ако фундаменталната е на ниво, тя ще роди приложни изследвания, близки до интересите на индустрията и бизнеса, добавя още Тони Спасов.

Ако можем да сумираме онова, което учените всъщност искат, то е това, което в момента най-много им липсва - реална връзка и интерес от страна на бизнеса. "Необходимо е продуктът на учения да става разбираем за фирмите. Този модел не работи добре засега в България", казва научният секретар на БАН проф. Костадин Костадинов. "Имаме всички елементи от веригата за създаване на добавена стойност, но тя не води до бързо и конкурентно появяване на новото знание до пазара. Една от причините е, че  доскоро публично финансираните научни организации и университети нямаха политика за интелектуалната собственост." Не е сигурно, че тази верига ще появи скоро. Както отбелязва Петър Статев, председател на Български ИКТ клъстър "паркът към момента няма какво да предложи на българските компании, защото го няма. Ще го има след 3 години". Това обаче не означава, че двете страни не могат да мислят еднакво. Например Статев и ректорът на Техническия университет проф. Марин Христов имат еднакво виждане за целите на новия парк. За тях той е място, където се внедряват нови идеи, научни разработки и патенти директно за производство и водят до реален бизнес успех и оттам - до нови инвестиции. Същото между другото е мнението на новия шеф на ТехПарка Елица Панайотова.

Точно това се случва в биотехнологичния парк Genopole, разположен на 30 км от Париж. Тук за първи път е картографиран човешкият геном. Създаденият преди 12 години клъстър е и мястото, където докторът по молекулярна биология и директор на биотехнологичната компания Imagene Софи Тюфе успява да осъществи своя проект - миникапсули за съхраняване на ДНК. "Изследователската част по този проект започна през 1995 г. в Бордо. Дойдохме в Genopole, когато настъпи моментът за производството, за да използваме базата. Благодарение на управлението на парка се срещнахме и с големи китайски клиенти", разказва Тюфе пред "Капитал".

Един за всички

Има и много чисто практични сфери, в които новата структура може да е полезна. "Анализирайки сектора микроелектроника, ние установихме, че когато става въпрос за тестване на чипове, българските фирми ги изпращат в Германия, САЩ или Англия и плащат по 250 евро на час, защото няма такава лаборатория в България и в региона", дава пример Петър Статев. Тяхното предложение е в технологичния парк да се направи такава лаборатория, а компаниите да разработят бизнес модела, с който за няколко години тя ще се изплати и ще започне да печели. Друга възможност, която паркът може да предоставя, е закупуването на скъпи технологични лицензи, които никоя българска компания не може да си позволи да ги купи поотделно. "Ние си представяме, че технологичният парк може да направи тази инвестиция и след това много фирми в България да ги използват", допълва Статев. 

От БАН пък предлагат паркът да интегрира виртуално част от апаратурата, която те са изградили и която към момента е натоварена едва 15-20%.

Владимир Ставров, предприемач и изпълнителен директор на ботевградската фирма AMG Technology, която е специализирана в производството на нано и микрообекти, също има конкретни идеи за бъдещия парк. Според него той трябва да решава важни проблеми на широк кръг потребители, да е устойчив във времето (вкл. частично да се самоиздържа), да работи за върхови постижения и да създава и поощрява създаването на крайни продукти. Важен аспект за Ставров е и подготовката на кадри със специфична квалификация. Образователната част от целия проект ще бъде особено интересно да се наблюдава: идеите са тя да включва насочено обучение за онези, които имат интерес, както и участие на международни университети с програми и лекции. 

Според Елица Панайотова нереално е да се счита, че само местният бизнес и наука ще могат да пълнят новия тех парк. "Според мен той трябва да има регионално влияние. Трябва да бъдат ясно определени стратегическите предимства на България, както и на този проект, за да може той да привлече интерес извън граници."

Добре дошли в парка

Eдно от най-големите притеснения на бизнеса и научните среди по отношение на новия технологичен парк е той да не се превърне в пространство, което да не предлага нищо повече от нови офис площи. "За да не е просто офисно пространство, трябва да има такива лаборатории, които да могат да се ползват споделено от различни фирми и от това да има шанс да се родят нови бизнеси или съществуващите да навлязат на нови територии", коментира Тодор Ялъмов от фондация "Приложни изследвания и комуникации", който е бил координатор (2008 - 2012) на Мрежата на Световната банка от бизнес инкубатори и технологични паркове в Източна Европа и Централна Азия.

Така един от големите въпроси, който тепърва ще трябва да се решава, е кой да присъства в бъдещия парк. Плановете предвиждат една или две големи международни компании и много стартиращи компании. Все още не е ясно на какъв принцип ще бъдат подбирани те, но идеите бушуват. "Планираме също в парка да има високотехнологичен инкубатор за стартиращи фирми, който да подпомага бързото им развитие, както и производствени помещения за най-бурно разрастващите се високотехнологични фирми", коментира проф. Костадин Костадинов. "Важно звено са офисите за трансфер на технологии - там трябва да се срещат бизнесът и ученият-изследовател - носител на експертизата", добавя Костадинов.

Паркът трябва да бъде отворен и за научни колективи, които искат да обменят опит със свои колеги и да стигнат по-лесно до бизнеса. Изключително важно е до него да имат достъп млади изследователи и студенти, за да видят потенциалната реализация на идеите си. Според проф. Тони Спасов един добре функциониращ научно-технологичен парк би бил "мощен стимул за най-добрите мозъци". Дори и за тези, които са се реализирали в чужбина. От контактите си с български изследователи, които работят извън страната, Спасов е установил, че те имат интерес да се върнат, стига обаче средата да е подходяща и да е налична модерна изследователска инфраструктура.

Технологичният парк в Дортмунд, Германия, например нарочно е разположен много близо до Техническия университет на града, където учат 25 хил. студенти. Решението за създаването му е било политическо, а целта - превръщане на града от индустриално-металургичен в чист и зелен град с малки фирми. "Те залагат на младите завършващи студенти, които нямат капитал за започване на бизнес, но пък имат добри идеи, които могат да бъдат осъществени", разказва Миглена Димитрова, доктор по физика, която в момента работи в Чешката академия на науките и е изследвала успешните модели за научно-технологични паркове по света. Миглена казва, че паркът в Дортмунд има само три направления и когато пристигне млад предприемач с идея в някое от тях, мениджърите решават дали да го подкрепят. Ако се съгласят, гарантират цялостна грижа за успешното развитие на стартиращата фирма - първоначален капитал, оборудване, кредит с преференциални условия, непрекъснато следене на финансовото състояние на младата фирма в продължение на 5 години. Част от тази идея е залегнала в софийския вариант.

"Ако идеята за научно-технологичния парк успее, тя ще продължи с изграждането на по-малки научни паркове в други градове", казва проф. Тони Спасов. "Ако се провали обаче, това ще изгони от България и не многото останали учени на световно ниво."

По темата работи и

Светломира Гюрова

"Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага." Фразата на Кърт Вонегът неизбежно изниква, когато става дума за бъдещия тех парк, удобно разположен между Специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Свети Наум" на "4-ти километър" и корпусите на БАН. И да, след толкова много идеи за трансформация на пространството на бившия щаб на 1-ва българска армия, както и мрачни пророкувания, че в България такова нещо не може да стане, трябва малко повече от храброст, за да се надявате, че проектът ще успее.

Но ако все пак искаме за България да не се говори само като дестинация за алкохолен туризъм и домати, тех паркът трябва да успее. "Успешната иновация не е нещо, което компаниите могат да постигнат сами. Всичко е въпрос на умни контакти и споделяне на знанието." Така смята професор Сьорд Роме, който изследва факторите за успех на научно технологични паркове в света. Роме коментира по повод един от най-значимите световни центрове от такъв тип - високотехнологичния кампус Айндховен. Във него работят осем хиляди изследователи, производители и предприемачи от различни държави и повече от сто компании, 40 от които стартиращи. Точно тези сто произвеждат близо половината от всички предложения за патенти в Холандия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Цитат:

    " липсва - реална връзка и интерес от страна на бизнеса. "Необходимо е продуктът на учения да става разбираем за фирмите. Този модел не работи добре засега в България", казва научният секретар на БАН проф. Костадин Костадинов

    Коментар:

    В момента обаче има златен шанс точно това да се случи, и то под натиска на самите фирми. Разликата между финансовите резултати на фирмите, които работят в технологични сфери и за външни пазари започна да става колосална спрямо тези от общия фон от дистрибутори, представителства, строители, хотелиери, мебели, дограма, търговия на дребно, фирми от услугите и др. средностатистически родни бизнеси. Голяма част от последната група направо губи пари, вместо да прави. Буквално не остана друго на хората с пари, освен да си разместят вложенията към технологии и може би селско стопанство. Друго няма в какво, колкото и да го мислят. Ще дойде много добре, ако се разчуе да поне 5-10 успешни проекта, от които ивеститорът да е спечелил от работата с БАН или ВУЗ. Повече едва ли ще е нужно, за да се задвижи машината...

    ПС. Моментът щеше да назре още преди 3-4 години, ако държавата не беше отприщила малоумното явление "държавногарантирана преференциална цена за ток ВЕИ", и в по малка степен "договор с НЗОК с медицински центрове". От 3-4 години насам, де-що попиташ някой оцелял в кризата предприемач какви са му плановете, освен слъчнева централа и медицински център няма друго да чуеш. Гарнирано с допълението, че "държавното плащане е най-сигурно и друго не ти трябва". Време е ДКЕР и НЗОК да спукат тези два балона, защото дърпат цялата държава назад!

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#1:"cinik"]В момента обаче има златен шанс точно това да се случи, и то под натиска на самите фирми.[/quote]
    Това откровено са мокри сънища на строителните предприемачи водени от президента....
    За да тръгне схемата в Холандия, Philips, който е технологична компания, а не строителен предприемач като президента, е инвестирал 500 млн. евро само през 2003 г, вероятно не ги е изсипъл на главата на "учените", а като ги е инвестирал е поставил конкретни ТЕХНОЛОГИЧНИ ЦЕЛИ на бенефициентите....
    Тука имаме едни 50 млн.ЕВРА "заделени" и затова бързаме да ги "усвоим"... знаем да строим, затова начело слагаме архитектка и тя почва да рисува къщички по снимките....
    Какво ще ги правят къщичкиге, ще мислим след като ги построим...
    Както обикновено.....

  • 3
    atlantic avatar :-|
    Атлантик

    Май Боби-то е прав....Тия 50 млн. евро - за изкопните работи и СМР след това...А после? По 100 евро на кв.м наем, че да избием "инвестицията"? Щото с 50 млн. - дотам - едни голи офис площи..

  • 4
    kireto avatar :-P
    Кирето

    Заглавието случайно ли е или е свързано с намиращата се отсреща психиатрия? :)

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#2] от "boby1945":

    В първия момент и аз се усъмних, че идеята е плод на някакъв пиянско-кокаинов пир между политици и строители, обагрен с цветущ език в стил записа от Сливен. Но после се замислих, че 50 милиона евро е колкото един мол - твърде малка хапка, за нашите строителни акули. Те парите няма и да стигнат - този военен кютюк има 500 метра дувар откъм шосето - плътен, висок, сив, грозен и окичен с бодлива тел. Пхенянски изтърсак измежу новите лъскави съседи. Заедно с поделението Враня (още по-грозно), два такива на основния градски булевард наистина му идват много. Да направят тази добрина да отворят пространството, сложи паркинг, подземна инфраструктура и за чисто РЗП няма да останат много средства. 1-2 сгради най-много, а тях на 7 милиона нация все 100 ентусиаста ще се съберат....

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#4] от "Кирето":

    Отсреща, готин, се намира Младост 1, не че и в нея не се срещат откачалки, но чак психиатрия не е!! Правилно е не специалистите да казват, неврология.... :-)

  • 7
    fred avatar :-|
    Fred

    [quote#1:"cinik"]От 3-4 години насам, де-що попиташ някой оцелял в кризата предприемач какви са му плановете, освен слъчнева централа и медицински център няма друго да чуеш. [/quote]
    А преди това хотели.

    Типично за хора които имат пари наготово /дадени в куфарче или спечелени с далавера/ а не да са ги спечелили като са развили някаква идея или продукт. Те не могат да раждат и реализират идеи защото никога не са го правили. Искат да ги вложат тези пари някъде където ще се печели от рентата а не всеки ден да се борят с конкуренцията и непрекъснато да усъвършенстват продукта си за да оцелеят. Какво по-хубаво за тях от тези ВЕИ където 20г ти изкупуват тока на гарантирани свръхвисоки цени.

    Тези хора са буквално като паразити които са се вцепили в икономиката ни и изсмукват последните и жизнени сили.

  • 8
    fred avatar :-|
    Fred

    Горното естествено не се отнася за готвеният технологичен парк който поне като идея иска да даде условия за работа и начален старт за истинският предприемач. Струва ми се доста закъснял, нивата вече е много буренясала но може поне да се опита.

  • 9
    midilev avatar :-|
    Марин Мидилев

    Ще се прави технологичен парк= за какъв вид технологии, догонващи и дублиращи ли!? То БАН си е достатъчен!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK