С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
128 1 юни 2012, 16:56, 18079 прочитания

Дяволът се крие в успехите

Брюксел ни напомня, че зад фискалните успехи, с които се гордее правителството, лежат загърбени проблеми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Докладите в българската политика са нещо като свещените скрижали. И колкото по-отдалечен е източникът им, особено ако е външен, толкова повече те дават някаква сакрална яснота на очевидни неща, които иначе биват успешно замазвани. Независимо дали ще е мониторингов за несъвършенствата на съдебната система, на Държавния департамент за човешките права или пък изтеклите грами на американското посолство в София.

Тази седмица Брюксел избълва цял залп. Първо, оценка на националната програма за реформи (заедно с  подробния документ, довел до изводите на Европейската комисия), след това оценка на дългосрочните икономически дисбаланси, а Европейската централна банка публикува двегодишния си анализ за готовността за членство в еврозоната и накрая решението си за страните в процедура по свръхдефицит. За всеки случай Институтът за развитие на управлението в Швейцария също оповести своя годишник за световната конкурентоспособност.


В общи линии има една добра, една пожелателна (и дошла в неподходящ момент), една умерено добра и няколко лоши новини.

Добрата новина

е, че България, както и се очакваше, излиза от процедурата за свръхдефицит. През миналата година дефицитът спадна до 2.1%, а тази се очаква да бъде под това ниво.

Процедурата беше започната през 2010 г., след като дефицитът през 2009 г. скочи на 3.9% (от очакваните 1.9%), а през следващата слезе до 3.1%. Тогава София се присъедини към други 22 държави членки в нарушение, които прехвърлят 3-процентовия праг, изискван от Европейския пакт за стабилност и растеж.



Досега нито една страна не е глобявана за това, че надвишава финансовите лимити, но Унгария беше много близо до това да загуби част от структурните си фондове.

Критиците биха казали, че това е лесна цел. Първо, тъй като България изпадна в процедурата поради рязкото нарастване на разходите през 2009 г. Второ, настоящият спад на дефицита е основно заради орязването на капиталовите разходи и замразяването на заплатите – това със сигурност не способства за растежа на икономиката, като в същото време не е довело и до особено голямо внимание от страна на инвеститорите.

Въпреки това, при условие че България тази година трябва да излезе на дълговите пазари, за да посрещне предстоящите през 2013 г. плащания по външния дълг, свалянето на дефицита е добра новина не заради Брюксел. По-добрите показатели означават от по-добри условия за финансиране. А както подчертава Европейската централна банка, стабилните нива, на които се финансира българското правителство (постигнати именно с нисък дефицит), водят до спад на лихвите.

Номиналното

Изпълнение на критериите за еврозоната


също е в графата добри новини. За пръв път от присъединяването си към ЕС България покривала всички четири показателя – съотношение БВП/публичен дълг, бюджетен дефицит, инфлация и дългосрочни лихви. До този момент въпреки изявленията на различни политици и икономисти страната не беше успявала да изпълни заветната четворка.

Проблемът е, че това се случва по време на поредния разгар на икономическата криза, когато въпросът е не дали да се приемат нови страни, а дали някои от членките на еврозоната няма да напуснат. Освен това ЕЦБ посочва, че за страната има заплаха от за повишаване на инфлацията. От банката подчертават, че е естествено – в процеса на догонване на европейската икономика ценовите равнища, които са все още значително по-ниски от тези в еврозоната, ще вървят нагоре.

В доклада си за дългосрочните макроикономически дисбаланси на страните членки (изследвани са 12 от 27-те) Европейската комисия отчита, че за България няма непосредствени заплахи, но има дългосрочни. Комисията признава, че някои от сигналите, заради които страната е била поставена под наблюдение, са били пресилени. Например разходите за труд, които по време на кризата продължиха да се увеличават с по-високо темпо от нарастването на производителността, вече не са проблем. Комисията отчита, че увеличението се е дължало на спада на заетостта, който е удар по хората с по-ниски доходи и образование, което изкуствено повишава средните заплати.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията 3 Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията

Частно обвинение и съдебен контрол ще решат голяма част от проблемите

13 дек 2019, 1464 прочитания

Накъде след Венеция 1 Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

13 дек 2019, 1123 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кристалина Георгиева: В криза трябва да се работи много повече

Българският еврокомисар пред "Капитал"

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10