А мога ли да запаля "ей там"?

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Ако запалите цигара в заведение в Турция, нищо чудно след малко край вас да се появи екип от полицай, представител на общинска полиция, здравен инспектор, служител на районния инспекторат по образование... В някои случаи може да дойде и жандармерия. Учтиво ще ви помолят да изгасите фаса и ще ви глобят 85 турски лири (около 72 лв.). След това ще огледат заведението и ако забележат други хора с цигари, пепелници по масите или пък липсата на отличителни знаци, че вътре не се пуши, ще напишат акт на собственика и ще го изпратят в областната управа. Оттам ще наложат глоба от 600 до 6 хиляди турски лири (от 500 до 5000 лв.).

Турция стана един от добрите примери за това как забраната за пушене на закрити обществени места може да се прилага ефективно. И доказа, че нищо страшно не следва от това. Трябва да уточним, че става дума за страна с немалък брой пушачи. Ефектите от мярката са изцяло положителни. Изследвания на медицинския факултет на университета Hacettepe и граждански организации показват, че след влизането в сила на ограниченията служителите в ресторантьорския и хотелиерски бизнес се оплакват значително по-малко от неща като затруднено дишане, кашлица и насълзяване на очите. Броят на спешните случаи заради кардиологични и дихателни проблеми намалява с около два процента при мъжете.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Интересно е да се отбележи, че продажбите на цигари спадат, но не и интересът към ходенето на ресторанти и барове. Броят на заведенията дори се увеличава, както и на работещите в този сектор (които между другото днес получават и по-високи заплати). В крайна сметка през 2010 г. Турция беше посочена като четвъртата страната в Европа (след Великобритания, Исландия и Ирландия), която се бори ефективно с рисковете от тютюна. "Не сме успели 100%, все още има много нарушения. Инспекторите не могат да проследяват всичко, но важното е, че на хората им хареса да живеят в среда без тютюнев дим", коментира проф. Назми Билир от университета Hacettepe. Той е член на борда за контрол на ограниченията за пушене в област Анкара и беше в България, за да представи опита на Турция по отношение на контрола върху спазването на забраната.

На 1 юни свежият въздух и в България отпразнува малка победа. Забраната за пушене на закрити обществени места, както и на някои открити като стадиони и детски площадки, влезе в сила.Така че, докато обядвате, клиент от съседната маса не би трябвало да ви дими в лицето. Или пък след питие с приятели в иначе приятен бар да се налага да оставяте дрехите си на балкона, за да се измиришат. По-голямата победа обаче ще дойде тогава, когато тези ограничения започнат да се спазват и контролират. И то без изключения и двойни стандарти.

Кой и как ще следи за забраната



Ограниченията за тютюнопушене и в момента се контролират от районните здравни инспекции (бившите ХЕИ-та). Техните служители - 600-650 за цялата страна, всъщност следят за спазването на всички изисквания по Закона за здравето, например санитарни и хигиенни норми. Това съвсем не е малко и капацитетът на практика е крайно недостатъчен. "Не може неколцина инспектори, в чиито ресор дори не са заведенията, да следят за спазване на забраната в цялата страна. Самите те признават, че не могат да се справят", коментира за "Капитал" Орлин Мирчев от гражданската инициатива "България без дим". Според него контролът трябва да се прилага съвкупно от здравните инспекции, полиция, упълномощени длъжностни лица от кметове и от гражданите.

"Броят на инспекторите не е особено голям", съгласява се д-р Димитър Димитров, и.д. директор на дирекция "Обществено здраве" в Министерството на здравеопазването. И допълва: "Но дори да има армия от контролни органи, пак е невъзможно до всеки нарушител да има по един инспектор." По-важният въпрос според д-р Димитров е как да направим така, че гражданите да приемат тези ограничения като обществена норма. Той дава пример с въвеждането на забрана за пушене в градския транспорт през 60-те години - в началото също е имало недоволни, но след време хората свикват. Освен това институциите разчитат и на сигнали от граждани за това къде забраната не се спазва. Според статистиката на софийската здравна инспекция сигналите на гражданите значително се увеличават през последните години (виж графиката).

И все пак няма да се мине без санкции. "Силата на инспекцията идва от правото на глобяване и от размера на глобата", установил е и проф. Назми Билир. С новите законови промени големината на санкциите стана по-адекватна от преди - от 300 до 500 лева за физическите лица (при повторно - от 500 до 1000 лв.) и 1000 и 1500 лева за търговците (при повторно - от 1500 до 3000 лв.). Досега глобите бяха по 50 лв., които собствениците на заведения плащаха без проблем. И освен това при повторно нарушение не се предвиждаше по-висока санкция. За да се глобяват физически лица, ще има нужда от полиция, тъй като само така могат да се изискат лични документи. Все пак д-р Димитров обяснява, че първото ниво на контрол ще бъде от собствениците на заведения, които според него няма да рискуват  наказания.

• 1
• 2
• Следваща страница » "С цигарата - навън"