Наоколо звънят телефони, трафикът от стъпки не секва и по всичко личи, че в централата на бъдещата партия с пълна сила се изпълнява осмата от десетте управленски заповеди, формулирани от самата Кунева: "Работи. Непрекъснато. 24 часа, седем дни в седмицата." (Ето още няколко от тях: 1. Чети повече. 2. Питай, има експерти. 10. Не убивай. С некадърност, с неподготвеност, с думи.)

...

Преди да започне интервюто, Кунева любезно пита как съм прекарала Великден. Самата тя, потомствена католичка, е празнувала седмица по-рано.

Дядо й по майчина линия е завършил Сорбоната, адвокат. "Майка ми е учила в католически колеж. Името й е Мария-Антоанета, но е трябвало да остане само едното и дядо ми избира Антоанета - много силен знак за привързаността, която е имал към френската култура."

Името на Антоанета Кунева до ден днешен стои на уебстраницата на инфекциозното отделение на университетската болница "Света Анна" като "самоотвержен, непознаващ умората лекар". Георги Кунев, починалият млад брат на Меглена Кунева, също е бил талантлив лекар. Другият й брат, Николай, е филолог.

Бащата Щилян Кунев е завършил право, но е име, познато в артистичните среди – буфосинхронист, актьор, работил дълги години в Младежкия театър.

"Татко не е лежал в Белене. Завършил е Военното училище – последният випуск на Борис III - и се е отървал само с профилактиране, както са му казвали. Пак лагер, ама по-лек. Чомаковци. Бил е съвсем млад, 17-18-годишен. Неговият баща е царски офицер. Изхвърлят го от армията и също е профилактиран. Умира скоро след това. Другият ми дядо - на мама баща й, е лежал в Белене."

"Родителите ми не бяха озлобени. Може би защото тяхното страдание е било много истинско и жертвите им са били реални, затова за тях най-важното е било не да получат персонално възмездие, а това никога повече да не се случва. Истински хуманисти. Бяха широко скроени хора и биха защитили всеки, абсолютно всеки. От агресивна идеология, от човеконенавистничество..."

Щилян Кунев не доживява 1989 г. и това е едно от най-големите съжаления на неговата дъщеря.

Меглена Кунева има син – Александър, докторант по икономическа статистика в Германия. "Много логичен е. Според мен има преподавателски талант – може да ми обясни и най-сложната икономическа теория, така че да я разбера бързо и с много конкретни примери. Хубаво ми е, че мога да избера кого да питам – дали мъжа ми, който също е икономист, или сина ми."

Мъжът до Меглена Кунева е почти двуметровият на ръст финансов консултант Андрей Пръмов (р. 1960 г.) Двамата са женени от 1984 г.

"Той винаги е бил скала до мен. Достатъчно е само да спомена, че на два пъти го оставих сам със сина ни, за да уча в чужбина, което малко мъже биха приели с такава готовност, без никакви уговорки, без мрънкане."

Жълтите издания биха умрели от скука (риболовът не е най-атрактивното хоби), ако не беше една важна биографична подробност – до 1978 г. неговият баща Иван Пръмов е бил секретар на ЦК на Българската комунистическа партия.

Родът Пръмови е червен, а Куневи са "врагове на народа". "Да, съзнавам, че има голямо различие в историята на двете семейства. В моето семейство няма нито един партиен член. Дядото на моя съпруг е основавал комунистическа партия в селото. Бил е учител, тоест тази лява интелигенция, която е вярвала, че това ще донесе някаква нова справедливост, някакъв баланс в обществото между богати и бедни. Дълбоко погрешна теза, невъзможна и изключително кърваво изпълнена в България. С Андрей никога не сме имали драматични различия в оценката си на събитията... Но за мен е повече от естествено човек да не хвърля камък срещу родителите си."

...

В книгата си "Изключителните" Малкълм Гладуел обяснява правилото на десетте хиляди часа - "магическото число на истинското експертно познание". Всички сме чували, че успехът е комбинация от дарба и подготовка. Да, но, казва Гладуел, колкото по-задълбочено психолозите изследват кариерата на надарените, толкова по-незначителна им се струва ролята на дарбата по рождение за сметка на подготовката. Хората на върха работят много, много повече от другите.

"Необходими са 10 000 часа практика, за да се достигне майсторство на световно ниво в която и да било област - пише неврологът Даниъл Левитин. Това число се появява отново и отново при изучаване на композитори, баскетболисти, писатели, кънкьори, пианисти, шахматисти, виртуозни престъпници и каквото друго ви хрумне..."

Политици? Меглена Кунева е посветила своите първи 10 000 часа на правото. "Професията ми ме е белязала. В мисленето си минавам всичко първо през закона, това ми е нещо като втора природа." Кунева влиза в политиката "много странно и много трудно", пак по линия на правото. През 2001 г. тя е съветник в отдел "Правен" на Министерския съвет, когато нейният колега от университета Огнян Герджиков й се обажда, за да каже, че трима души от листата на НДСВ са отпаднали, заради принадлежност към службите. "Беше въпрос на часове, малко чувството ми за отговорност се задвижи." Така Кунева става народен представител от НДСВ, после главен преговарящ на България по присъединяването към Европейския съюз и заместник-министър на външните работи, първият български министър по европейските въпроси и първият български еврокомисар с ресор защита на потребителите.

"Това, че тя попадна в Европейската комисия, в някакъв смисъл е пълна случайност, но това, че там се вписа добре, не е никаква", казва адвокат Йонко Грозев, един от учредителите на "България на гражданите". И добавя: "Тя е западен човек като манталитет и като отношение към света: изпълняваш си задълженията, правиш едно, второ трето, нямаш втори и трети план, който при нас винаги съществува." Не всички, обаче, приемат маниера й - дори човек, който я познава много отдавна и отблизо, избира да я опише като "Луканов в женски дрехи". "...Може да говори с часове и да не каже нищо. Свръхинтелигентна, амбициозна, непроницаема."

Още при първата ни среща в една софийска сладкарница попитах Кунева кой стои зад нея. Просто повторих въпроса на всички онези, за които тя е неразбираема без кукловод. Тя отговори, че всички конспиратори ще бъдат страшно разочаровани, когато разберат, че зад нея стои единствено големият й инат.

В едно свое старо интервю като еврокомисар Меглена Кунева казва, че нещото, което най-много я стресира в България, е това, че ние не знаем причината за успеха или неуспеха. Защо някой успява в професията, в работата, в живота си, а друг – не? "И когато не виждаме причина за този успех, тогава ставаме цинични."

...

Меглена Кунева често повтаря, че гледа на политиката като на работа ("Политиката е и полезност за държавата. Професионализмът е да можеш да вземеш най-доброто решение от всички и за всички.")

Към работата тя подхожда винаги по един и същ начин – отговорно, с желание, зачитане на сроковете и прекомерно концентриране върху резултатите и отчетността ("да, знам, че съм малко obsessed с тази мисъл, но тя много помага - да можеш да кажеш накрая: постигнах това, което ми възложихте"). Тя мисли в точки, дедлайни и "benchmarks". Признава, че нищоправенето не й се удава. Ако реши да го постигне – да не прави нищо за известно време – трябва да го превърне в проект и да мери ефективното му изпълнение.

"Ние сме нечовешки тъпаци." Това заключили Йордан Жечев и колегите му от DDB, ангажирани с предизборната кампания на Кунева, след като прекарали известно време с нея на път.

"В началото искахме да имаме един кадър, който със сигурност да влезе в двеминутния клип: в някаква много голяма зала или много голямо фоайе на хотел, абсолютно всичко спи, само Меглена седи и работи нещо – обяснява Жечев. Тя е работохолик и, смятахме, това е хубав художествен начин да покажем нещата. Веднъж като тръгнахме, разбрахме, че нямаме никакво право да я дирижираме, по-скоро, ако се справим добре със задачата си, ще използваме от нещата, които са се случили. И, както виждаш, този кадър го няма никъде, ние не го и заснехме. Видяхме, че тук всичко е такова, каквото е. Няма измишльотини. Тя просто е такава, изчита документите до последната буква, подготвя се, мисли ги и това си личи, личи си дори в походката, ако щеш. Това е до типаж, тя просто е такава."

Меглена Кунева e от хората, пристрастени към печатен текст, които четат всичко – книги, списания, документи, инструкциите за безопасност в самолета, некролози, етикети... "Четенето е начин за оцеляване при мен. Все едно какво, но трябва да чета. Дори да са документи – за мен е успокоително, защото това все пак са думи. Има някаква история и в документа. Нищо не ценя повече от добре разказана история."

Речта й е посипана с фрази на латински, английски, руски, френски, много цитати и литературни препратки. Това е и превключване между различни култури, в които се чувства уютно. "Just Do It, Yes We can – много показателно, че подобни зареждащи изречения идват директно от американския английски", казва тя и отбелязва, че не случайно на български няма добър превод на меритокрация.

В някакъв смисъл самата Кунева е чуждица в българската политическа действителност.

Когато я притискат да се самоопредели идеологически, тя обяснява, че за нея е важно от двете страни на пътеката в парламента да има хора като Марко Ганчев и Валери Петров. "Бих искала да бъда разпозната като добър човек от Валери Петров. За мен той е абсолютен кумир – с писането си, с поведението си. Имам с него много повече общо, отколкото с някого, който си слага един голям етикет на челото "Десен" и това нищо не ми говори. Но за Валери Петров знам. Знам, че неговите оценки са правилни, защото той е хуманист."

Разговорът отново се завърта около книгите. Тя си спомня колко силно искала да се научи да чете като малка. Била някъде на пет, когато прочела сама първата си книга по трудния начин - отбелязвала с червен молив до коя сричка е стигнала.

Това много прилича на маниера, по който прави нещата и до днес. Буква по буква, сричка по сричка, с постоянство и понякога смущаваща целеустременост. "Меглена като слоган? - изненадва се креативният мениджър и глас на нейната предизборна кампания Йордан Жечев. Хм, може би Guiness-овото Good Things Come To Those Who Wait - не толкова, защото я описва, а защото й го пожелавам."

*Откъс от портрета, публикуван в специалното издание на "Икономедиа" "100-те най-влиятелни жени", което излиза от печат на 7 юни