С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
259 1 юни 2012, 17:17, 27495 прочитания

10 000 часа разлика*

Защо амбицията на Меглена Кунева е добра новина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато била на осем години, Меглена Кунева влязла в кухнята, където седели родителите й, с въпроса: "Може ли да чета Лора Байрон?" Помолили я да повтори името – Лора Байрон, след което се засмели весело. "Тогава усетих – няма да го забравя никога, била съм втори или трети клас – колко е ужасно да бъдеш осмян, защото не знаеш. Толкова преживях своята неграмотност, че все още си спомням чувството: как може аз да не знам, да направя такава грешка и да се изложа пред нашите."

Четиридесет и седем години след тази случка, Кунева има най-високите отличия на пет европейски държави. Тя е първият български еврокомисар и първият комисар с ресор защита правата на потребителите в Европейската комисия. Комисар на годината на ЕС за 2008, европеец на годината според European Voice и един от 30-те най-влиятелни политици в Европа в класацията на брюкселския офис на в. Financial Times. И въпреки всичко най-големият комплимент за нея си остава репликата на колега от комисията: "Кунева си знае файловете много добре." "Стига ми тая награда – усмихва се тя, за мен суетата е да знам." Същото това отношение към работата и света (нали начинът, по който вършим едно нещо, е показателен за това как правим всичко) отдавна е пришило към образа й недотам милото "отличничка".


Седим в офиса на "България на гражданите" на софийската улица "Бенковски". Този път не в приемната, а в нейния кабинет, където Меглена Кунева, в джинси и маратонки, работи на много топло, защото е настинала.

Наоколо звънят телефони, трафикът от стъпки не секва и по всичко личи, че в централата на бъдещата партия с пълна сила се изпълнява осмата от десетте управленски заповеди, формулирани от самата Кунева: "Работи. Непрекъснато. 24 часа, седем дни в седмицата." (Ето още няколко от тях: 1. Чети повече. 2. Питай, има експерти. 10. Не убивай. С некадърност, с неподготвеност, с думи.)
...

Преди да започне интервюто, Кунева любезно пита как съм прекарала Великден. Самата тя, потомствена католичка, е празнувала седмица по-рано.



Дядо й по майчина линия е завършил Сорбоната, адвокат. "Майка ми е учила в католически колеж. Името й е Мария-Антоанета, но е трябвало да остане само едното и дядо ми избира Антоанета - много силен знак за привързаността, която е имал към френската култура."

Името на Антоанета Кунева до ден днешен стои на уебстраницата на инфекциозното отделение на университетската болница "Света Анна" като "самоотвержен, непознаващ умората лекар". Георги Кунев, починалият млад брат на Меглена Кунева, също е бил талантлив лекар. Другият й брат, Николай, е филолог.

Бащата Щилян Кунев е завършил право, но е име, познато в артистичните среди – буфосинхронист, актьор, работил дълги години в Младежкия театър.

"Татко не е лежал в Белене. Завършил е Военното училище – последният випуск на Борис III - и се е отървал само с профилактиране, както са му казвали. Пак лагер, ама по-лек. Чомаковци. Бил е съвсем млад, 17-18-годишен. Неговият баща е царски офицер. Изхвърлят го от армията и също е профилактиран. Умира скоро след това. Другият ми дядо - на мама баща й, е лежал в Белене."

"Родителите ми не бяха озлобени. Може би защото тяхното страдание е било много истинско и жертвите им са били реални, затова за тях най-важното е било не да получат персонално възмездие, а това никога повече да не се случва. Истински хуманисти. Бяха широко скроени хора и биха защитили всеки, абсолютно всеки. От агресивна идеология, от човеконенавистничество..."

Щилян Кунев не доживява 1989 г. и това е едно от най-големите съжаления на неговата дъщеря.

Меглена Кунева има син – Александър, докторант по икономическа статистика в Германия. "Много логичен е. Според мен има преподавателски талант – може да ми обясни и най-сложната икономическа теория, така че да я разбера бързо и с много конкретни примери. Хубаво ми е, че мога да избера кого да питам – дали мъжа ми, който също е икономист, или сина ми."

Мъжът до Меглена Кунева е почти двуметровият на ръст финансов консултант Андрей Пръмов (р. 1960 г.) Двамата са женени от 1984 г.

"Той винаги е бил скала до мен. Достатъчно е само да спомена, че на два пъти го оставих сам със сина ни, за да уча в чужбина, което малко мъже биха приели с такава готовност, без никакви уговорки, без мрънкане."

Жълтите издания биха умрели от скука (риболовът не е най-атрактивното хоби), ако не беше една важна биографична подробност – до 1978 г. неговият баща Иван Пръмов е бил секретар на ЦК на Българската комунистическа партия.

Родът Пръмови е червен, а Куневи са "врагове на народа". "Да, съзнавам, че има голямо различие в историята на двете семейства. В моето семейство няма нито един партиен член. Дядото на моя съпруг е основавал комунистическа партия в селото. Бил е учител, тоест тази лява интелигенция, която е вярвала, че това ще донесе някаква нова справедливост, някакъв баланс в обществото между богати и бедни. Дълбоко погрешна теза, невъзможна и изключително кърваво изпълнена в България. С Андрей никога не сме имали драматични различия в оценката си на събитията... Но за мен е повече от естествено човек да не хвърля камък срещу родителите си."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията 3 Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията

Частно обвинение и съдебен контрол ще решат голяма част от проблемите

13 дек 2019, 1132 прочитания

Накъде след Венеция 1 Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

13 дек 2019, 912 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Джеймс Уорлик: Атаките срещу мен идват от крайната десница и крайната левица

Посланикът на САЩ в България пред "Капитал"

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10