По-значително, но и до голяма степен очаквано е намалението на наземните фотоволтаични инсталации до 200 киловатпика, което е 54%. При вятърните централи намалението на цената на енергията е между 21% и 30%. Почти минимално пък е намалението на цените за енергията, произвеждана от централите на биомаса, за които правителството и най-вече отделни депутати многократно изразяваха подкрепата си по различни начини.

Реакции

Безспорно най-засегнати от предложенията на ДКЕВР са фотоволтаичните проекти. Орязването на цените беше очаквано заради значителното намаление на разходите за този тип инсталации в световен мащаб още от средата на миналата година. Председателят на енергийния регулатор Ангел Семерджиев многократно вече коментира, че най-вероятно намалението ще е голямо, макар че обсъжданият процент беше за 30-40%. Въпреки това през миналата седмица той заяви, че заради по-ниските инвестиционни разходи цената на покривните инсталации, която достига 600 лв. за мегаватчас, вече е неадекватна.

Така браншът реално се оказа неподготвен за намалението от над 50%, което ДКЕВР предложи. "Очаквахме, че ще има голямо намаление, което да охлади инвеститорския интерес, но не и такова, което да убие сектора", коментира председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов. "Това е ритуално убийство", допълни той. Според Газдов на тези цени ще може да се работи едва след година, когато технологията ще поевтинее още повече.

По думите му държавата тотално абдикира от обещанията си да стимулира малките покривни инсталации за производство на слънчева енергия, така че всеки обикновен потребител да си позволи предимствата на възобновяемата енергия. Освен голямото намаление на цената, което прави инсталирането на фотоволтаични панели напълно неизгодна инвестиция, управляващите не спазиха и обещанието си да опростят административните процедури за тези мощности. "Депутатите записаха в закона, че сроковете за покривните инсталации ще бъдат съкратени, но наредбите, които реално трябва да регламентират как това ще стане, все още не са променени", посочи Газдов. Все още не са направени и промените в Закона за устройство на територията, които да променят статута на тези съоръжения като преместваеми, което не изисква разрешително за строеж както е в момента.

Не всички обаче се оказаха недоволни от новите цени. Според управителя на "СънСървиз" Румен Христов, който има солиден опит в изграждането на фотоволтаични паркове, предложението на ДКЕВР да намали с над 50% цената на големите централи, особено тези над 5 мегавата, е правилно. По думите му тяхната цена дори е трябвало да бъде намалена още повече. Причината за това според Христов е, че зад тези проекти седят чужди инвеститори, които изнасят българските капитали в чужбина. "Тези компании не инвестират в България, защото са загрижени за развитието на възобновяемата енергия, а за да печелят", посочи Христов. Той обаче е силно разочарован от голямото занижение на цените на малките централи за покриви и фасади. По думите му регулаторът е допуснал грешка.

"Цените, които регулаторът предлага за възобновяемата енергия, се доближават до тези в Германия", коментира и Васил Петев от фотоволтаичната асоциация. Той обаче посочи, че този сектор там е на коренно различно ниво на развитие и има много повече изградени мощности. "В Германия големите централи не получават преференциална тарифа. Но там има свободен пазар и тези централи дори помагат за свалянето на пиковите цени с до 40%", посочи Петев.

Намалението на цената на вятърната енергия също не е за пренебрегване. Въпреки че то е по-малко от това на фотоволтаиците, също завари сектора неподготвен. "Не сме очаквали такова голямо намаление. То е несправедливо", посочи заместник-председателят на Българската ветроенергийна асоциация Мариана Янева.

Как се ценообразува?

От доклада на ДКЕВР реално не става ясно какви точно стойности са ползвани при ценообразуването на цените на ВЕИ. Не става ясно и колко точно мегавата предстои да бъдат присъединени, което е определящ фактор при формирането на цената. В доклада на ДКЕВР е записано само, че до края на 2011 г. са издадени лицензии за изграждане на енергийни обекти на общо 2 513.148 MW възобновяеми мощности. От тях за ветрови електрически централи – 2 160 MW, фотоволтаични електрически централи – 330 MW, и за водноелектрически централи – 22. 268 MW. До момента пък са инсталирани общо 2169.5 MW зелена енергия. От тях обаче големи водноелектрически централи, за които не се заплаща преференциална цена, са 1390 MW.

Освен това в доклада е записано, че делът на възобновяемата енергия в България е 15%, при положение че ден по-рано Евростат излезе със статистика, че този дял е едва 10.1%. В доклада също така прави впечатление, че нормата на възвращаемост на тези проекти е намалена от действащите в момента 9% до 7% от юли.

На финалната права

След като новите цени за възобновяемата енергия станаха ясни, вероятно много инвеститори ще побързат да завършат проектите си до края на месеца, което ще им осигури по-високата цена. Според Николай Газдов по неофициална информация на финалната права са проекти за около 300 - 400 мегавата. По думите му обаче това означава, че те вече трябва да са завършили фазата на строителството и да са започнали процедурата по получаване на акт 16. След това остава и още една стъпка преди въвеждането на обекта в експлоатация. "За тези, които вече не са започнали процедурата за одобрение на акт 16 от ДНСК, ще бъде много рисково дали ще успеят да вземат старата цена", посочи Газдов.

Общественото обсъждане на предложенията за цени на ДКЕВР ще се проведе на 12 юни. Според сектора обаче то ще бъде формално, тъй като практиката показва, че регулаторът рядко променя първоначалните си предложения. Окончателно цените ще станат ясни в края на юни.

Преглед на оригинала