Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
83 8 юни 2012, 14:31, 23668 прочитания

Кой всъщност вдига цената на тока

Зелената енергия все още не е основната причина за поскъпването

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Инфографика

Инфографика

Инфографика

Инфографика



За масовия потребител поскъпването на електроенергията означава едно - че в края на месеца ще получи по-висока сметка за ток и съответно ще трябва да отдели по-голяма част от своя бюджет за това перо. В този дух са и повечето читателски коментари в сайта Capital.bg, свързани с новината, че от началото на юли електроенергията в България ще поскъпне с 10-11%. Въпреки че потребителите не се интересуват от причината за увеличението на цените, голяма част от тях смятат, че основният виновник е все по-голямото развитие на зелената енергия в България. Това убеждение се насажда и от правителството, както и от енергийния регулатор, който от почти половин година обяснява предстоящото поскъпване с бума на възобновяемите мощности.

Това отчасти е така, но картината е малко по-сложна. В цената, която всеки потребител, независимо дали е битов или стопански, плаща, влизат 13 компонента, които по различен начин влияят върху нейното формиране (виж графиката). В тази връзка "Капитал" се нае да изчисли каква е тежестта на всеки от тях и какво всъщност плаща потребителят.


Според предложенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) от 1 юли битовите потребители ще плащат 17–18 ст. за киловатчас с включен ДДС, стопанските потребители на средно напрежение, което включва цялата лека промишленост и всички малки и средни предприятия - 14-16 ст. за киловатчас с включен ДДС, а стопанските потребители на ниско напрежение, като например малките квартални магазинчета - 18-22 ст. на киловатчас с ДДС. Това означава, че средната цена за мегаватчас електроенергия ще стане 174 лв., на базата на която ще изчислим какъв е делът на отделните компоненти при нейното формиране.

Стимули за мръсните

Основният дял в цената за регулирания пазар е на производителите, които формират така наречения енергиен микс. Той се образува от цените на електроенергията от всички производители - от евтиния АЕЦ "Козлодуй" с неговите 42 лв. за мВтч до скъпия ТЕЦ "AES Гълъбово" с неговите 105 лв. мВтч  (при работа с пълен капацитет). От 1 юли цената на този микс, който НЕК продава на електроразпределителните дружества, а оттам той стига до потребителите, ще стане 78.93 лв., което е увеличение с 4.24 лв. спрямо сега действащата цена.



Като се има предвид, че цените на основите производители в микса - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток" 2, остават непроменени, а скъпата енергия на "AES Гълъбово" ще бъде извадена от него, става ясно, че увеличението идва основно от две места - ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Марица 3", които получават съответно с 21 лв. и 18.19 лв. повече на мегаватчас. Скокът вероятно е щял да бъде още по-голям, ако ДКЕВР не беше предвидил увеличение в квотата за регулирания пазар на евтините централи (което пък вещае по-високи цени за индустрията, тъй като двете централи покриват загубите си от регулирания с продажби на свободния пазар).

Според енергийния регулатор основната причина за поскъпването на въглищните ТЕЦ са разходите  за вредни емисии, които те трябва да започнат да купуват от началото на следващата година. От доклада на ДКЕВР обаче се вижда, че реално тези разходи са признати само на ТЕЦ "Бобов дол". В същото време държавната ТЕЦ "Марица изток 2", която осигурява 11% от електроенергията за битовите потребители, остава с почти непроменена цена. От доклада на ДКЕВР става ясно, че на централата ще бъдат признати само направените разходи за закупуването на допълнителни квоти през 2011 г. заради по-голямото производство. Това реално ще доведе до увеличение в цената на ТЕЦ-а със 70 ст., като никъде не се посочват разходите, които тепърва трябва да бъдат направени за квоти. От доклада на ДКЕВР също не става ясно дали цената на ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3" ще се увеличи или намалее, тъй като в него е записано, че промяната е съгласно дългосрочния договор за изкупуване на електроенергия от централата.

Малко или много е това? Увеличението в цената на микса с 5% изглежда поносимо (макар че ако ТЕЦ AES "Гълъбово" не беше изваден от него, то би било по-високо). Заместник-министърът с ресор енергетика в икономическото министерство и доскорошен член на ДКЕВР Евгения Харитонова пък прогнозира, че поскъпването при топлоцентралите на въглища през следващата година ще бъде много по-голямо и ще достигне 11%.

Проблем е източникът. Според изпълнителния директор на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ) Иванка Диловска с цените, определени от ДКЕВР, реално се стимулират мръсните централи ТЕЦ "Бобов дол" и "Марица 3", които би трябвало да бъдат затворени. Според нея причината последното да не се случи е политическа, тъй като е ясно, че няма как заетите в тези дружества да останат без работа. "Така обаче всички потребители плащат за мръсното производство", допълва тя.

Добавки всякакви

Другата голяма компонента в цената на електроенергията е цената за пренос, която освен разходите за самия пренос включва и три добавки – за зелена енергия, за кафява енергия (високоефективно комбинирано производство, т.е. електричеството, произведено от топлофикациите) и новата добавка за невъзстановяеми разходи. Така цената за тази услуга, която се заплаща от всички потребители, става 24.92 лв., което представлява около 14% от крайната цена на енергията.

Новост е добавката за невъзстановяеми разходи от 2.94 лв. на мегаватчас. С тях ще се покриват част от разходите на американската централа TEЦ "AES Гълъбово", която продава по дългосрочни договори и беше включена в енергийната система през 2011 г. До този момент (т.е. около девет месеца) НЕК изкупуваше цялото количество енергия и го вкарваше в микса си. Това обаче го оскъпяваше и за да не се получи скок на цените, държавната компания беше принудена да излиза на загуба.

От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори вече се обявиха срещу тази добавка. "Такова животно няма в целия Европейски съюз", коментира председателят на федерацията Константин Стаменов.

Тежест създава и така наречената кафява надбавка, с която се заплаща електроенергията, произвеждана от топлофикациите, коментира Костадинка Тодорова, бивш директор на дирекция "Възобновяеми източници и енергийна ефективност" в министерството на икономиката и енергетиката. "Топлофикация – София" например ще продава електричество срещу 316 лева на мегаватчас при средна цена, по която НЕК продава на ЕРП, от 78.93 лева. "Така разходите, които регулаторът ще признае на НЕК от 1 юли до 1 юли следващата година, ще скочат от сегашните 2.86 лева на мегаватчас до 3.93 лева мегаватчас", допълва тя. Иванка Диловска пък коментира, че няма логика в размера на преференциалните тарифи за тази енергия, които ДКЕВР определя за различните топлофикации. "Така например цената за когенерационната енергия на "Топлофикация - София" ще е втората най-скъпа цена след тази на слънчевата енергия", посочва тя. За пример - пловдивската "ЕВН България Топлофикация", която има много по-високоефективно комбинирано производство, получи преференциална тарифа от 254 лв. за мегаватчас. "Получава се така, че колкото си по-неефективен, толкова по-висока цена получаваш", коментира политиката на ДКЕВР Диловска.

Макар и минимално поскъпва и цената за пренос на ток през електропреносната мрежа – от 9.32 на 9.40 лева на мегаватчас.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 1264 прочитания

Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента

И още: Бюджетът излезе на дефицит през март; Производствената активност в еврозоната е намаляла рязко през март

1 апр 2020, 2796 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Казусът "Хохегер" – диалози и документи

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10