С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
33 8 юни 2012, 14:22, 18267 прочитания

Сбогом, Ленин

НДК прави първите си плахи стъпки в пазарната икономика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Филмът "Сбогом, Ленин" разказваше историята на жена от Източна Германия, която изпада в кома малко преди падането на Берлинската стена. Така тя "пропуска" провала на перестройката и първите стъпки на страната в пазарната икономика. Когато се връща в съзнание, нейните роднини решават да й спестят културния шок и дълго време крият от нея истината за края на ГДР, създавайки й и илюзорна представа, че всичко е постарому.

Нещо подобно се случва и с Националния дворец на културата (НДК) в София. Точно преди година символът на развития социализъм излезе от своята "кома", в която беше изпаднал след 10 ноември 1989 г. През всичките 20 години на преход НДК съществуваше като "творческо-стопанско обединение" - форма на управление, каквато отдавна не съществува в правния мир на държавата. На хартия негов "принципал" се явяваха дузина сдружения на творци (писатели, художници, кинодейци и др.), като последните дори и не подозираха за това. На практика "дворецът" се управляваше като еднолична собственост на нейния генерален директор Христо Друмев, който бе единственият директор на държавно предприятие, оцелял от времето на Тодор Живков.


Подобно на героинята във филма, сега НДК прави първите си плахи стъпки в пазарната икономика. Отпечатъците на миналото са видими в първия финансов отчет на НДК от 30 години насам – шестте милиона лева счетоводна загуба се дължат основно на амортизациите, начислени за първи, но далеч не за последен път в историята на комплекса. Те ще дърпат финансовите му резултати назад още дълго време.

Въпреки това безспорно е позитивен факт, че НДК излезе от нелегалност, в която прекара двадесет години – на непрозрачно управление, субективно ценообразуване и кич. Защото освен сцена за културни изяви дворецът е и фирма, която трябва да печели като конгресен център и отдаване на офиси под наем.

След година на установяване, ревизия и инвентаризация задачата на новото ръководство на НДК сега е да намери точното му място на пазара и най-успешния за днешната реалност модел. А тя не е твърде благосклонна към захабения дворец с огромни разходи и още по-огромна нужда от инвестиции - той е притиснат от конкуренцията на модерните изложбени центрове, концертни зали, мултиплекси и дори от хотелите с конферентни условия.



Реалността зад числата

Загубата за отчетения период от 6.03 млн. лв. даде повод на мнозина да обявят провала на новото управление и да припомнят старите слухове, че капиталът на дружеството от 371 млн. лв. (265 млн. лв. данъчна оценка, увеличена с 40%, тъй като собствеността е държавна) е умишлено занижен, за да може то да се приватизира. НДК обаче е в забранителния за приватизация списък и новото ръководство категорично отхвърля подобни планове.

Огромните амортизации са основната причина за минусовия резултат. "Тридесет години такива не са начислявани. Например стол, купен преди десет години за 120 лв., или компютър IBM, закупен през 1992 г. за 2000 долара, 10 години по-късно по документи пак струват толкова", обяснява Ивайло Георгиев, председател на съвета на директорите на НДК. И ако това са сравнително малки суми, то в НДК има и огромни съоръжения като сценичното оборудване на зала 1.  Според Георгиев, ако в предходните няколко години са били начислявани амортизации, НДК щеше да отчете загуба в размер на 6.2 млн. лв. за 2008 г., 5.4 млн. лв. за 2009 г. и 7.2 млн. лв. за 2010 г.

Така или иначе обаче цитираните в някои медии печалби на НДК за минали години трудно могат да бъдат приети за чиста истина. По време на 21-годишното управление на бившия директор Христо Друмев НДК никога не е представял одитиран финансов отчет, нито е бил цялостно проверяван от Сметна палата или друг контролен орган. Когато през 2011 г. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за пръв път ревизира финансите на двореца за три години назад, тя откри хаос и десетки нарушения. "Палитрата на нарушения в обществените поръчки в НДК е толкова широка, че финансовият инспекторат смята да напише наръчник по казуса как по различен начин може да се наруши Законът за обществените поръчки", коментира тогава финансовият министър Симеон Дянков.
Днес НДК трябва да изплати около милион и половина "забравени" осигуровки за периода 2005 - 2010 г. на служителите във Фестивалния комплекс във Варна, както и около 140 хил. лв. по наказателни постановления издадени от АДФИ за минали периоди. Отделно от това с преобразуването на комплекса в юридическо дружество рязко нарастват и дължимите суми за данък сгради и такса смет.

Малко варианти за маневриране

Амортизациите още дълго ще тежат счетоводно на НДК – поне до 2020 г. според очакванията на новото ръководство. Въпреки това във финансово отношение дружеството не може да бъде определено като проблемно, а има и буфери в ДЦК и банкови депозити. Актуалният въпрос обаче е откъде да дойдат повече приходи, които не само да покриват огромните му разходи, но също така да остават достатъчно средства за инвестиции и обновяване. НДК е строен за прослава на достиженията на социализма, а не с идеята да се самоиздържа, още по-малко да бъде печеливш. Огромен като площ, той има впечатляващи режийни разходи – около 2 млн. лв. годишно, и е антипод на енергоспестяващо строителство. Нуждата му от инвестиции също е огромна – той никога не е бил реновиран сериозно, а по оценка на ръководството един основен ремонт би струвал поне 50 млн. лв. За съжаление НДК за момента не може да се възползва и от европейско финансиране. Докато не изплати осигуровките на служителите от Фестивалния комплекс във Варна, дружеството се води длъжник към държавата и няма право да кандидатства с европроекти.

"Нямаме намерение да искаме субсидия и да тежим на държавата. Убедени сме, че можем да се справим сами. НДК има потенциал", твърди въпреки това Ивайло Георгиев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона 10 Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона

Според публикация на El Periódico испанските власти проучват има ли данни за пране на пари и свързано ли е с българския премиер

21 фев 2020, 3477 прочитания

Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията 1 Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията

Гласуванвето в парламента доведе до нов трус в управляващата коалиция, "патриотите" питат ГЕРБ с тях ли управлява или с ДПС

21 фев 2020, 1999 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кой всъщност вдига цената на тока

Зелената енергия все още не е основната причина за поскъпването

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10