Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Филмът "Сбогом, Ленин" разказваше историята на жена от Източна Германия, която изпада в кома малко преди падането на Берлинската стена. Така тя "пропуска" провала на перестройката и първите стъпки на страната в пазарната икономика. Когато се връща в съзнание, нейните роднини решават да й спестят културния шок и дълго време крият от нея истината за края на ГДР, създавайки й и илюзорна представа, че всичко е постарому.
Нещо подобно се случва и с Националния дворец на културата (НДК) в София. Точно преди година символът на развития социализъм излезе от своята "кома", в която беше изпаднал след 10 ноември 1989 г. През всичките 20 години на преход НДК съществуваше като "творческо-стопанско обединение" - форма на управление, каквато отдавна не съществува в правния мир на държавата. На хартия негов "принципал" се явяваха дузина сдружения на творци (писатели, художници, кинодейци и др.), като последните дори и не подозираха за това. На практика "дворецът" се управляваше като еднолична собственост на нейния генерален директор Христо Друмев, който бе единственият директор на държавно предприятие, оцелял от времето на Тодор Живков.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
33 коментара
Само не разбрах на Друмев кога ще му потърсят сметка за 20 години съсипия.
Не за съсипии, а за доживотно поклоленческо нагушване характерно и емблематично за прехода ни оформен агентурно и поръчково от съответните служби отговарящ на главното изискване:
"Как общодържавното да се прелее в частни джобове?"
Само не разбрах, каква е тази истерия за това, НДК да е търговско дружество? Каква му е културната стратегия? Говорят за някаква плахост? Този миш-маш от неясни тези идва от липсата на ясен план за действие и грешки на иначе може би добрите намерения за някаква промяна. Жалка немощ!
Между другото ако "плахост" е другата дума за неуспялата концепция на Доротея Пандова-Гаргова - съветник на министър Дянков и натоварена със задачата да уравлява НДК в сянка, може. Приемам! Както е казал поетът - Пази, боже, сляпо да прогледа.
Колко да са "първи", колко да са "плахи"? Не сте ли обърнали внимание отколко години вътре има битак? По-пазарно здраве му кажи.
Ами клубовете? Фънки, мънки, трънки? Това са доста аренди...
Предвижда се... Планира се.... Как беше в Библията - по делата им ще ги познаете! Че нещо само се говори, ама делата.... никакви ги няма!
Да се приватизира. Не е работа на държавата да дава помещения под наем и да организира симпозиуми.
Хем по този начин ще се осигурят пари за ремонт, хем НДК ще има кадърно ръководство, хем държавата ще прибере 100 - 200 милиона които в момента стоят затворени в разпадащото се НДК.
Ако държавата иска да подпомогне някоя културна проява, може да го направи с пари.
Разбира се много е важно за купувач да се избере голяма компания с опит в тази сфера, за да не стане като с панаира в Пловдив.
ако общината вложи усилия и средства за своя дял – неин е площадът пред НДК заедно с може би най-дразнещия елемент на София – полуразрушеният паметник "1300 години България".
>>> В Столична община циганията не само е издигната на пиедестал, ами УМИШЛЕНО СЕ НАСЪРЧАВА. Градски пейзажи като този грохнал, категорично неподлежащ на ремонт паметник имат функцията да отклоняват вниманието от дребната циганийка - маршрутки, сергии и павилиони, които са на 100% в ръцете на конкретни "знакови" общинари
Филмът "Сбогом, Ленин" е много добър и го препоръчвам на всички, а дворецът "Людмила Живковна" ако ще и да потъне, не ме интересува, не дочетох дори вълнуващия материал...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.