Сбогом, Ленин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сбогом, Ленин

Огромният комплекс има нужда от основен ремонт. Според ръководството на НДК това би струвало поне 50 млн. лв.

Сбогом, Ленин

НДК прави първите си плахи стъпки в пазарната икономика

Ани Коджаиванова
18703 прочитания

Огромният комплекс има нужда от основен ремонт. Според ръководството на НДК това би струвало поне 50 млн. лв.

© Надежда Чипева


Филмът "Сбогом, Ленин" разказваше историята на жена от Източна Германия, която изпада в кома малко преди падането на Берлинската стена. Така тя "пропуска" провала на перестройката и първите стъпки на страната в пазарната икономика. Когато се връща в съзнание, нейните роднини решават да й спестят културния шок и дълго време крият от нея истината за края на ГДР, създавайки й и илюзорна представа, че всичко е постарому.

Нещо подобно се случва и с Националния дворец на културата (НДК) в София. Точно преди година символът на развития социализъм излезе от своята "кома", в която беше изпаднал след 10 ноември 1989 г. През всичките 20 години на преход НДК съществуваше като "творческо-стопанско обединение" - форма на управление, каквато отдавна не съществува в правния мир на държавата. На хартия негов "принципал" се явяваха дузина сдружения на творци (писатели, художници, кинодейци и др.), като последните дори и не подозираха за това. На практика "дворецът" се управляваше като еднолична собственост на нейния генерален директор Христо Друмев, който бе единственият директор на държавно предприятие, оцелял от времето на Тодор Живков.

Подобно на героинята във филма, сега НДК прави първите си плахи стъпки в пазарната икономика. Отпечатъците на миналото са видими в първия финансов отчет на НДК от 30 години насам – шестте милиона лева счетоводна загуба се дължат основно на амортизациите, начислени за първи, но далеч не за последен път в историята на комплекса. Те ще дърпат финансовите му резултати назад още дълго време.

Въпреки това безспорно е позитивен факт, че НДК излезе от нелегалност, в която прекара двадесет години – на непрозрачно управление, субективно ценообразуване и кич. Защото освен сцена за културни изяви дворецът е и фирма, която трябва да печели като конгресен център и отдаване на офиси под наем.

След година на установяване, ревизия и инвентаризация задачата на новото ръководство на НДК сега е да намери точното му място на пазара и най-успешния за днешната реалност модел. А тя не е твърде благосклонна към захабения дворец с огромни разходи и още по-огромна нужда от инвестиции - той е притиснат от конкуренцията на модерните изложбени центрове, концертни зали, мултиплекси и дори от хотелите с конферентни условия.

Реалността зад числата

Загубата за отчетения период от 6.03 млн. лв. даде повод на мнозина да обявят провала на новото управление и да припомнят старите слухове, че капиталът на дружеството от 371 млн. лв. (265 млн. лв. данъчна оценка, увеличена с 40%, тъй като собствеността е държавна) е умишлено занижен, за да може то да се приватизира. НДК обаче е в забранителния за приватизация списък и новото ръководство категорично отхвърля подобни планове.

Огромните амортизации са основната причина за минусовия резултат. "Тридесет години такива не са начислявани. Например стол, купен преди десет години за 120 лв., или компютър IBM, закупен през 1992 г. за 2000 долара, 10 години по-късно по документи пак струват толкова", обяснява Ивайло Георгиев, председател на съвета на директорите на НДК. И ако това са сравнително малки суми, то в НДК има и огромни съоръжения като сценичното оборудване на зала 1.  Според Георгиев, ако в предходните няколко години са били начислявани амортизации, НДК щеше да отчете загуба в размер на 6.2 млн. лв. за 2008 г., 5.4 млн. лв. за 2009 г. и 7.2 млн. лв. за 2010 г.

Така или иначе обаче цитираните в някои медии печалби на НДК за минали години трудно могат да бъдат приети за чиста истина. По време на 21-годишното управление на бившия директор Христо Друмев НДК никога не е представял одитиран финансов отчет, нито е бил цялостно проверяван от Сметна палата или друг контролен орган. Когато през 2011 г. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за пръв път ревизира финансите на двореца за три години назад, тя откри хаос и десетки нарушения. "Палитрата на нарушения в обществените поръчки в НДК е толкова широка, че финансовият инспекторат смята да напише наръчник по казуса как по различен начин може да се наруши Законът за обществените поръчки", коментира тогава финансовият министър Симеон Дянков.

Днес НДК трябва да изплати около милион и половина "забравени" осигуровки за периода 2005 - 2010 г. на служителите във Фестивалния комплекс във Варна, както и около 140 хил. лв. по наказателни постановления издадени от АДФИ за минали периоди. Отделно от това с преобразуването на комплекса в юридическо дружество рязко нарастват и дължимите суми за данък сгради и такса смет.

Малко варианти за маневриране

Амортизациите още дълго ще тежат счетоводно на НДК – поне до 2020 г. според очакванията на новото ръководство. Въпреки това във финансово отношение дружеството не може да бъде определено като проблемно, а има и буфери в ДЦК и банкови депозити. Актуалният въпрос обаче е откъде да дойдат повече приходи, които не само да покриват огромните му разходи, но също така да остават достатъчно средства за инвестиции и обновяване. НДК е строен за прослава на достиженията на социализма, а не с идеята да се самоиздържа, още по-малко да бъде печеливш. Огромен като площ, той има впечатляващи режийни разходи – около 2 млн. лв. годишно, и е антипод на енергоспестяващо строителство. Нуждата му от инвестиции също е огромна – той никога не е бил реновиран сериозно, а по оценка на ръководството един основен ремонт би струвал поне 50 млн. лв. За съжаление НДК за момента не може да се възползва и от европейско финансиране. Докато не изплати осигуровките на служителите от Фестивалния комплекс във Варна, дружеството се води длъжник към държавата и няма право да кандидатства с европроекти.

"Нямаме намерение да искаме субсидия и да тежим на държавата. Убедени сме, че можем да се справим сами. НДК има потенциал", твърди въпреки това Ивайло Георгиев.

От къде са приходите

Основните постъпления на НДК идват от наеми. Главното приходно перо идва от административната сграда (т.нар. ПРОНО), следвана от търговските и офис площи в централната постройка и "малкото НДК", а на трето място са постъпленията от наем на зали и площи за прояви.

В административната сграда около 80% от офисите в момента са заети. "Договорите бяха ревизирани и коригирани, където това се налагаше. Беше изготвен и анализ, който ни задава минимални цени за квадратен метър за всички видове площи, под които не можем да падаме", обяснява и изпълнителният директор на дружеството Тодор Влайков. Офис сградата обаче е също така амортизирана и има нужда от обновяване. Освен това приходите от нея почти са достигнали тавана си – те могат да нарастват само до 100% заетост, както и с помощта на ръст на цените на пазара, какъвто в момента няма.

Засега ръководството отхвърля сценария, в който продава административната сграда и влага средствата в обновяване на самото НДК, за да го направи по-привлекателно за прояви. "Приходите от сградата са твърде голям процент, за да се лишим от тях", казва Ивайло Георгиев.

За последните месеци НДК загуби няколко по-малки наематели в основната сграда и "малкото НДК". С други пък като базара "Пасажа" се раздели доброволно. "Спряхме и изложенията тип "гащи и чорапи", които не съответстват на един дворец на културата. Премахнахме и външната реклама. Това ни лишава от допълнителни приходи, но има една граница за имиджа, която не е добре да се преминава", обясни Георгиев.

Запълването на празните търговски площи е възможност за известен ръст на тези приходи, но не и твърде значителен. Още повече че това няма да е лесно. Например заради затегната икономика и липсата на свободни инвестиционни средства са пропаднали преговорите с голяма търговска верига за откриване на обект на мястото на бившия базар "Пасажа".

Така остава възможността по-голям ръст на приходите да се търси от събития като конгреси, изложения, културни и други прояви, които реално са далече от тавана си.

Спорни предимства

НДК има бъдеще като конгресен и изложбен център, смята ръководството. "Конгресите се организират много бавно и трудно – с години напред. Ще мине време, но засега върви добре – вече спечелихме домакинството на две много големи събития през 2014 и 2015 г.", казва Тодор Влайков.

Оптимизмът обаче трябва да е много умерен. За да бъде конкурентен в региона, НДК има нужда от обновяване и инвестиции. Но дори и да оставим настрана този факт, по-големият проблем е, че България никога не е била силна конгресна дестинация – в региона лидери са държави като Полша, Чехия, Унгария и дори Кипър. Не работи в полза на НДК и фактът, че заради кризата в последните години конгресните прояви в световен мащаб рязко намаляха.

Не е толкова безспорно и първенството му като изложбен център. Той няма дадености да бъде такъв – вътрешното пространство донякъде обслужва добре малките и непретенциозни щандове на скромни, локални прояви, но в никакъв случай няма простора, нужен за едно голямо модерно изложение, в което щандовете се изграждат като цели сгради. Фоайетата на НДК пък нямат дадености да обслужват и нуждите на големия човешки поток, който привличат изложенията – тоалетни на удобни места, заведения за бързо хранене, кафетерии и т.н.

Най-голямото му предимство пък – идеалната локация, губи известна тежест, след като метрото вече стига до по-модерно изградения изложбен Интер експо център. Но тези аргументи звучат и малко като извинение - от една страна, заради комунистическата гигантомания пространствата в НДК са наистина внушителни и всеки кадърен архитект би ги усвоил блестящо, ако иска да направи нещо модерно, от друга, само този, който не е ходил в сервизните помещения на двореца, не се е чувствал самотен и изгубен в гигантските тоалетни. От трета страна, с откриването на метроспирката под НДК той отново ще е еднакво удобен за всички квартали в София.

С малки културни стъпки

Логично фокусът пада върху по-ефективното управление и по проекти, които средносрочно да превърнат НДК в културен център. Мениджърите работят по тригодишен бизнес план, който ще е готов през септември. Той предвижда оптимизация на режийните разходи, анализ на заетостта на залите и другите площи, както и план за профилиране при отдаването им под наем. Разработват се и проекти за нов туристически център, музейна експозиция, нов сайт, ново осветление, както и пресцентър, билетен център и т.н. (виж карето). Започнало е и обновяване на красивата амфитеатрална зала 2, подходяща за сценични постановки и бутикови концерти. В програмата ще останат успешните фестивални формати от предходните години като Салон на изкуствата, "Киномания", Коледен музикален фестивал и др.

Със сигурност ще бъде от полза и ако общината вложи усилия и средства за своя дял – неин е площадът пред НДК заедно с може би най-дразнещия елемент на София – полуразрушеният паметник "1300 години България".

В края на филма "Сбогом, Ленин" все пак действителността влиза в живота на източногерманката, така е и със съдбата на НДК - налага се да излезе от амнезията и да срещне с капитализма, колкото и трудно да е това.

Какво ново

Новият билетен център вече се изгражда в противоположния на сегашния край на централната сграда - срещу паркинга. В него ще се продават билети не само за събитията в НДК, но и за всички събития на промотърските компании. Вече са сключени договорите с тях. Инвестицията в размер на 100 хил. лв. е от бюджета на НДК.

Фасадата на НДК ще бъде осветена с падащо LED осветление - като допълнение към съществуващото осветление. За него ще се търси сътрудничество с частни компании.

НДК ще има нов интернет сайт със система за онлайн продажба на билети и свързаности, които да го направят културен портал.

Зала 9 ще бъде превърната в професионален пресцентър, който ще се отдава под наем.

Обмисля се изграждането на информационен туристически център като съвместен проект с министерството на икономиката, Столичната община, сдружението на общините и компаниите от туристическия бранш.

Част от плановете на ръководството са НДК да се превърне и в своеобразен филиал на Музея на социалистическото изкуство. Предвижда се експонатите, които не са намерили място в новия музей, да бъдат изложени тук. Отделно ще бъде направена и собствена експозиция за историята на НДК, таргетирана към учениците, заедно с обиколка из "потайностите" на комплекса.

В момента се разчистват нефункциониращите помещения на енергийния център. Старите неработещи вече генератори и друго оборудване ще бъдат разпродадени, а помещенията ще се отдават под наем за снимки.
Новият ръководен екип на НДК (от ляво на дясно) - Десислава Бинева, Тодор Влайчев и Ивайло Георгиев
Фотограф: Надежда Чипева
Оттук се контролират всички камери в сградата на НДК
Фотограф: Надежда Чипева
Звукозаписното студио, в което записи е правил и композиторът Енио Мориконе
Фотограф: Надежда Чипева
Новата, стара зала 2 на НДК, която наскоро е била възстановена
Фотограф: Надежда Чипева
Три нива под основната сграда се намират трудно достъпни проходи към потайностите на НДК
Фотограф: Надежда Чипева
Част от същите тунели
Фотограф: Надежда Чипева
Електрически генератор
Фотограф: Надежда Чипева

Филмът "Сбогом, Ленин" разказваше историята на жена от Източна Германия, която изпада в кома малко преди падането на Берлинската стена. Така тя "пропуска" провала на перестройката и първите стъпки на страната в пазарната икономика. Когато се връща в съзнание, нейните роднини решават да й спестят културния шок и дълго време крият от нея истината за края на ГДР, създавайки й и илюзорна представа, че всичко е постарому.

Нещо подобно се случва и с Националния дворец на културата (НДК) в София. Точно преди година символът на развития социализъм излезе от своята "кома", в която беше изпаднал след 10 ноември 1989 г. През всичките 20 години на преход НДК съществуваше като "творческо-стопанско обединение" - форма на управление, каквато отдавна не съществува в правния мир на държавата. На хартия негов "принципал" се явяваха дузина сдружения на творци (писатели, художници, кинодейци и др.), като последните дори и не подозираха за това. На практика "дворецът" се управляваше като еднолична собственост на нейния генерален директор Христо Друмев, който бе единственият директор на държавно предприятие, оцелял от времето на Тодор Живков.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

33 коментара
  • 1
    the_shadow avatar :-|
    The Shadow

    Само не разбрах на Друмев кога ще му потърсят сметка за 20 години съсипия.

  • 2
    convince avatar :-|
    convince

    Не за съсипии, а за доживотно поклоленческо нагушване характерно и емблематично за прехода ни оформен агентурно и поръчково от съответните служби отговарящ на главното изискване:

    "Как общодържавното да се прелее в частни джобове?"

  • 3
    salinarka avatar :-?
    salinarka

    Само не разбрах, каква е тази истерия за това, НДК да е търговско дружество? Каква му е културната стратегия? Говорят за някаква плахост? Този миш-маш от неясни тези идва от липсата на ясен план за действие и грешки на иначе може би добрите намерения за някаква промяна. Жалка немощ!

  • 4
    salinarka avatar :-|
    salinarka

    Между другото ако "плахост" е другата дума за неуспялата концепция на Доротея Пандова-Гаргова - съветник на министър Дянков и натоварена със задачата да уравлява НДК в сянка, може. Приемам! Както е казал поетът - Пази, боже, сляпо да прогледа.

  • 5
    kirka80286 avatar :-P
    kirka80286

    Колко да са "първи", колко да са "плахи"? Не сте ли обърнали внимание отколко години вътре има битак? По-пазарно здраве му кажи.

  • 6
    kirka80286 avatar :-P
    kirka80286

    Ами клубовете? Фънки, мънки, трънки? Това са доста аренди...

  • 7
    salinarka avatar :-?
    salinarka

    Предвижда се... Планира се.... Как беше в Библията - по делата им ще ги познаете! Че нещо само се говори, ама делата.... никакви ги няма!

  • 8
    ventsy avatar :-|
    ventsy

    Да се приватизира. Не е работа на държавата да дава помещения под наем и да организира симпозиуми.
    Хем по този начин ще се осигурят пари за ремонт, хем НДК ще има кадърно ръководство, хем държавата ще прибере 100 - 200 милиона които в момента стоят затворени в разпадащото се НДК.

    Ако държавата иска да подпомогне някоя културна проява, може да го направи с пари.
    Разбира се много е важно за купувач да се избере голяма компания с опит в тази сфера, за да не стане като с панаира в Пловдив.

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    ако общината вложи усилия и средства за своя дял – неин е площадът пред НДК заедно с може би най-дразнещия елемент на София – полуразрушеният паметник "1300 години България".

    >>> В Столична община циганията не само е издигната на пиедестал, ами УМИШЛЕНО СЕ НАСЪРЧАВА. Градски пейзажи като този грохнал, категорично неподлежащ на ремонт паметник имат функцията да отклоняват вниманието от дребната циганийка - маршрутки, сергии и павилиони, които са на 100% в ръцете на конкретни "знакови" общинари

  • 10
    bungee avatar :-|
    Вовка Вурдалак

    Филмът "Сбогом, Ленин" е много добър и го препоръчвам на всички, а дворецът "Людмила Живковна" ако ще и да потъне, не ме интересува, не дочетох дори вълнуващия материал...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK