Биляна Гяурова – Вегертседер: Промените в процедурата за избор на главен прокурор не са случайни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Биляна Гяурова – Вегертседер: Промените в процедурата за избор на главен прокурор не са случайни

Биляна Гяурова – Вегертседер: Промените в процедурата за избор на главен прокурор не са случайни

Председателят на УС на Български институт за правни инициативи пред "Капитал"

9388 прочитания

© Надежда Чипева


Профил

Биляна Гяурова–Вегертседер е един от учредителите на Българския институт за правни инициативи и понастоящем председател на управителния съвет на института. Адвокат от 1999, регистриран медиатор от 2006. Потърсихме я, защото БИПИ е неправителствената организация, която най-активно следи процесите в съдебната система и нейната реформа.

През седмицата се обърнахте с отворено писмо към парламента сегашният състав на ВСС да избира следващия главен прокурор? Какво ви мотивира да направите това предложение?

Предложенията, свързани с процедурата за избор на главен прокурор, едва ли могат да бъдат определени като случайни. Внасянето им в последния момент означава, че сред управляващите съществуват притеснения, че въпреки контрола върху процедурата за избор на нов ВСС, все пак има вероятност той да се еманципира и да избере нов главен прокурор, който да не бъде достатъчно удобен. В този смисъл, логично е обръщането към настоящия, отдавна "опитомен" ВСС, който лесно може да бъде заставен на прага на изтичане на мандата си да се отчете и в това отношение. Това звучи като подигравка не само срещу призивите на гражданското общество и професионалната гилдия, но и срещу директните изявления от страна на ЕК.

Мислите ли, че прозрачните процедури за избор на членове на ВСС от парламентарната квота ще гарантират, че в съвета ще попаднат хора, които ще отговарят действително на конституционните изисквания?

Изборът на авторитетни и компетентни хора излиза много извън спазването на конституционните изисквания.

В България проблемът не е толкова в спазването на изисквания, а по-скоро в приложението им. Именно поради това ние бяхме предложили с подготовката на процедурата за избор на членове на ВСС от парламентарната квота да се занимае нарочна временна комисия, която да разполага с достатъчно време да проучи кандидатите. Всички знаем, че комисията по правни въпроси в НС е една от най-натоварените и вменяването на още едно изключително сериозно и отговорно задължение може да затрудни нейната работа и да неглижира избора. 

Вашите анализи показват, че е възможен пряк избор на членове на ВСС от магистратската квота за този състав на съвета. Как ще коментирате обясненията на изпълнителната власт и народното представителство, че подобна промяна не е възможна поради технически причини?

Тук дори не става въпрос за нарочен анализ или за нуждата от такъв. В тази връзка и изявленията на министъра на правосъдието, че очаква анализ от ЕК за възможността за пряк избор, звучат несъстоятелно. Не случайно ЕК вече пет пъти повтори с абсолютна категоричност, че организирането на преки избори е безспорно най-демократичният начин за избор на членове за новия ВСС. Тук става въпрос за съществуваща в миналото практика, за възможност и за мотивация на съдии и прокурори да организират и проведат пряк избор на членове на ВСС от професионалната квота. Нека не подминаваме и примера на Румъния. Там вече се проведоха преки избори за членове на техния еквивалент на ВСС - Върховен съвет на магистратурата, като броят на съдии и прокурори е почти два пъти по-голям отколкото в България, а апелативните райони са 15. И въпреки това прекият избор е факт. Отделен е въпросът, че броят на членовете във Върховния съвет на магистратурата е 19. Обикновено на Румъния се гледа с пренебрежение и едва ли не се приема, че тя е виновна за съществуването на механизма за сътрудничество и проверка. Трябва обаче да приемем факта, че там наистина се полагат усилия за реформа в съдебната власт и резултатите са налице за разлика от България, където само сменяме декорите. Изявленията на изпълнителната власт за техническа невъзможност за организация на пряк избор са несериозни и не се нуждаят от коментар.

Последните избори на големите в съдебната система бяха състезание с един кон. Каква процедура за избор на главен прокурор би гарантирала достъп на повече кандидати и реално състезание на концепции?

В последните избори на големите просто нямаше състезание. Цялата процедура беше предварително режисирана и много добре изиграна. Целта на избора на главен прокурор и на председатели на двете върховни съдилища в страната е да има номинации на хора с висок авторитет сред колегите от гилдията и обществото, да има сблъсък на идеи и концепции, да има реална конкуренция и борба за мястото. Не случайно и мандатът им е по 7 години. Това са висши администратори, на които се гласува високо доверие и се дава достатъчно време, в което те могат да формират и моделират политиките в съдебната власт. В отвореното ни писмо отпреди няколко дена ние изрично казваме какво смятаме, че трябва да се промени. Процедурата по избор и номиниране на тримата големи трябва да придобие по-висока степен на демократичност и легитимност сред гилдията. В тази връзка тя трябва да се отвори както към съдии, така и към прокурори. Защо да не се даде възможност и на министъра на правосъдието също да номинира? От своя страна ВСС трябва да концентрира работата си върху щателна проверка на биографията, кадровото досие и всички останали налични данни на всеки един от номинираните кандидати, да организира в детайли процедурата по избор, като й осигури максимална публичност и обществено участие, и в крайна сметка да избере най-добрия кандидат. Ако това се постигне в максимална степен, нуждата ВСС да номинира кандидати за постовете на тримата големи ще отпадне от само себе си.

Как ще коментирате идеята настоящият състав на ВСС да получи кариерни бонуси?

Предложението за т.нар. кариерни бонуси съществуваше още от самото начало във варианта на законопроекта предложен от Министерството на правосъдието. Тогава те бяха предвидени за последващия ВСС, но не и за този. Още тогава ние го разкритикувахме като лишено от смисъл на фона на конституционно закрепените правомощия на членовете на ВСС. Не е оправдано и обяснението за необходимостта от допълнителна мотивация на магистратите, които ще бъдат избрани за членове на ВСС, поради факта, че тяхната работа в този колективен орган е насочена към администриране на съдебната власт в служба на публичния интерес и независимостта й. Мотивацията идва от начина, по който тези хора ще бъдат избрани, от личното им представяне в хода на процедурата и от оценката на гилдията за тях. Въвеждането на кариерни бонуси не представлява нищо друго освен купуване на нови послушни магистрати, чиито действия впоследствие ще могат лесно да бъдат контролирани и манипулирани.

Краят на мандата на този ВСС наближава. Каква е вашата оценка за работата му? Мислите ли, че трябва да има механизъм за оценка/атестация на членовете на съвета, преди те да бъдат автоматично "повишени"?

Наистина човек си задава въпроса трябва ли оценяващите да бъдат оценявани и от кого. И необходим ли е изобщо някакъв стимул/повишение или по-скоро работата като член на ВСС би трябвало да се възприема като такъв? Факт е, че към момента не съществува механизъм за атестиране работата на членовете на ВСС. Преди няколко дена министърът на правосъдието каза, че очаква ВСС да направи цялостен анализ на работата си през изтичащите пет години. Мисля, че лесно можем да предвидим какъв ще е тонът на един такъв документ. Отчитането на ВСС трябва да става чрез ежедневната му работа, чрез прозрачната и предвидима кариерна политика на назначенията на лидерските позиции в съдебната власт и не на последно място чрез начина, по който се избират неговите членове. Настоящият ВСС показа, че не иска и не може да се очисти от натрупаните шлаки през годините, а и гарван гарвану око не вади. За съжаление процедурата, чрез която ще бъде избран новият състав на ВСС, също не предполага висока степен на отговорност и чувство за дълг пред гилдията. Нещо повече - награждаването с кариерен бонус още от самото начало ще притъпи допълнително необходимостта от каквото и да било отчитане. Отново ще спомена Румъния, където във Върховния съвет на магистратурата участват и двама представители на гражданското общество. Макар и минимално като участие, подобно присъствие е гаранция за наличието на някакъв коректив на останалите членове, а и на работата на съвета.

Притеснява ли ви фактът, че близо три месеца преди края на мандата на ВСС все още не са оповестени евентуалните кандидати за членове на съвета от парламентарната квота?

Притеснява ме, че нашите народни избраници все още не са осъзнали нуждата от публично оповестяване на имената на кандидатите. Убедена съм, че всяка една парламентарно представена политическа сила отдавна е подготвила своя списък. Но все още чисто по нашенски някой някъде спряга някакви имена и мишкува. Въпреки заявките на изпълнителната и законодателната власт за прозрачност и информиран избор, той продължава да е в сферата на пожеланието. За пореден път управляващите показаха последователност единствено в непоследователността си да осъществят на практика устойчива реформа в съдебната власт. Очевидно е, че българската политическа класа не е дорасла за реално приложение на принципите на действащата демокрация.

Споделете вашия опит от инициативата за прозрачни съдебни назначения (judicialprofiles.bg)?

Скоро ще стане една година, откакто работим по този проект. До момента сме изготвили и публикували над 50 профила на магистрати, включително и пилотните на двамата кандидати за членове на ВСС от парламентарната квота, избрани миналата година. Съвсем наскоро изготвихме и за пръв път профил на кандидат за съдия в Конституционния съд, този на назначената тази седмица съдия Кети Маркова. Освен методологията за събиране на публично достъпна и проверима информация, инициативата разчита изключително много и на обратната връзка с магистрата, на когото правим профил и на неговото/нейното активно участие в работата по профила. До този момент имаме изключително висока степен на ангажираност от страна на магистратите. За нас това е показател, че сред тях има автентично желание за участие в процедури за избор на лидери в съдебната власт основани на високи професионални и личностни качества, които излизат много извън чистата статистика за решени дела и степен на натовареност. Имаме готовност да започнем да работим и по профили на кандидатите за ВСС, стига техните имена да станат известни достатъчно рано преди избора. Инициативата предлага уникална възможност на всеки гражданин да види кои са лицата в съдебната власт и по какъв начин те могат да служат за пример на обществеността на мястото, където работят. Обществото ни има нужда от водещи фигури и модели за подражание. Защо това да не бъдат почтени и авторитетни магистрати, отстояващи в ежедневната си работа независимостта на съдебната власт и върховенството на закона.

Профил

Биляна Гяурова–Вегертседер е един от учредителите на Българския институт за правни инициативи и понастоящем председател на управителния съвет на института. Адвокат от 1999, регистриран медиатор от 2006. Потърсихме я, защото БИПИ е неправителствената организация, която най-активно следи процесите в съдебната система и нейната реформа.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ku4e avatar :-|
    ku4e

    Промените не са случайни, но се правят от случайни хора.

  • 2
    vassilun avatar :-(
    vassilun

    Сравненията със ситуацията в Румъния са направо убийствени за нас! А помните ли в момента на приемането на двете страни в пакет в ЕС къде бяхме ние и къде беше Румъния? Ние бяхме поне с едни гърди пред Румъния, а сега е точно обратното и дори по-лошо - Румъния е с повече от две гърди преди нас! Имат ефективно осъдени министри, а ние не можем дори да открием Галевите! Красьо - Черничкият е невинен! За скандала "Приморско" виновни няма! Ковачки е оправдан! Спирам до тук, защото няма да ми стигне нито времето, нито мястото да опиша всички скандални случаи!

  • 3
    di.mi.28 avatar :-|
    di.mi.28

    Благодаря на г-жа Биляна Гяурова за активната гражданска позиция, която тя заема от години и отстоява във все по-изненадващата ни с решенията си българска съдебна система. Надявам се усилията й да доведат до промяна в статуквото и за подобряване на имиджа на държавата пред света.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK