Хайде да направим Пе Че Пе
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хайде да направим Пе Че Пе

Хайде да направим Пе Че Пе

Държавата и общините ще могат да търсят частни партньори за инвестициите в дейностите, за които публични средства не са достатъчни

5913 прочитания

© shutterstock


С по-ясен обхват и повече прозрачност. Така ще види бял свят Законът за публично-частното партньорство. Близо девет месеца след като беше внесен в Народното събрание, нормативният акт вече е факт и неговите разпоредби ще започнат да се прилагат от 1 януари 2013 г. Дотогава ще трябва да бъдат готови правилникът и методическите указания за неговото прилагане, тъй като чрез тези документи ще се уредят финансовите аспекти на подобен тип партньорства, методите на оценка на финансово-икономическия модел и др.

"От - до", и не за всичко

За разлика от проекта на Министерския съвет, който предвиждаше в обхвата на публично-частното партньорство да попадат всички обекти, ангажимент на държавата и общините - от предоставянето на социални и обществени услуги, през изграждането и експлоатацията на газопроводи и водопроводи до летища и пристанища, сега обхватът е ограничен. "По същество няма отклонение от първоначалната идея на закона. Направено е обаче същинско разграничение в приложното поле – кога един обект може да е предмет на обществена поръчка, кога на процедура за концесия, и кога да се изпълнява чрез публично-частно партньорство", обяснява Таня Бузева, експерт по търговско право и експерт, участващ в подготовката на Закона за публично-частното партньорство за второ четене. Така след направените корекции в обхвата на закона вече попадат дейности, които или не генерират собствен приход, или той е недостатъчен, за да могат да се самофинансират. Такива са например строителството, управлението и поддържането на публичното осветление, системите за наблюдение, парковете, спортните съоръжения, социални сгради и места за лишаване от свобода. Договорите за тях ще се сключват за срок от 5 до 35 години.

"Това е положително развитие, защото има държавни и общински дейности и услуги, които поради липса на публични средства до момента нямаше как да бъдат финансирани. Сега за тях се предоставя възможност да привлекат частен капитал", казва адвокат Светлана Ганева. Тя обаче се опасява, че след направените изменения е отпаднал един много съществен елемент, а именно т.нар. пряко споразумение, или възможността за споразумение между публичния партньор и третата страна в един процес на подобно партньорство - финансиращата институция.

Липсващият трети

"В един такъв проект винаги има трета страна и това е финансиращата институция", казва и адвокат Камелия Ангелова. Тя допълва, че в реализацията на обществен обект на принципа на публично-частното партньорство обикновено съществена част от инвестицията се осигуряват от финансираща институция и ако тя е в отношения единствено с частния партньор, това може да е в ущърб на публичния. "Прякото споразумение беше развито, макар и спорно в първоначалния вариант на закона, но впоследствие отпадна, а всъщност уредбата на този институт би бил в полза както на публичния партньор, така и на частния", допълва Светлана Ганева. Въпреки тази критика обаче няма пречка едно подобно споразумение да се случи. Проблемът обаче е, че държавата и общините, които се явяват в ролята на публичен партньор, обикновено не си позволяват да правят неща, които не са изрично нормативно регламентирани. Според законодателя причината за отпадането на тази разпоредба е, че в първоначалния си вариант тя не е осигурявала нужната сигурност на частните инвеститори. Текстовете са създавали хипотеза, при която е можело да се стигне до директни споразумения между публичния партньор и финансиращата институция, при които частното дружество да бъде игнорирано изцяло от проекта. "Нищо не пречи в един последващ момент законът да бъде доразвит", казва Таня Бузева. Според нея и в момента няма проблем още при протичане на процедурата и когато частният партньор е предвидил участие на финансов инвеститор, да се прави тристранно споразумение между страните.

Не всяка идея води до ПЧП

Една от основните пречки пред развитието на публично-частните проекти може да се окаже не законодателната рамка, а липсата на зрели проекти. "Ключът за прилагането на закона ще бъдат достатъчно добре подготвени проекти, които да не защитават само интереса на частният партньор", обяснява Таня Бузева.

Ето защо една от най-важните разпоредби в новия закон са текстове, които уреждат инициирането на евентуални партньорски проекти. Предвижда се, че това може да направи всяко заинтересовано лице, като отправи предложение към съответния публичен партньор, придружено с обосновка и финансов анализ. "Това е нещо, което го няма в другите форми на партниране - нито в обществените поръчки, нито при концесиите", казва Таня Бузева.

Ако общината или държавата преценят, че предложеният проект е качествен и необходим, това обаче не прави неговият инициатор автоматично и партньор на публичния субект. Предвидено е, независимо по чия инициатива стартира проектът, изборът на партньор да мине през процедура по Закона за обществените поръчки. За инициатора на проекта, в случай че не бъде определен за партньор по него, обаче е предвидено заплащане. В какъв размер ще е то зависи от текстовете, които бъдат разписани в подзаконовите актове.

Пито - платено

Концепцията на този вид партньорства е, че частният инвеститор извършва определен вид инвестиции за своя сметка, които публичният партньор му възстановява във времето. Законът е предвидил, че това може да става под формата на плащания от държавата или общината към частния партньор или чрез предоставянето на права върху имоти извън предмета на партньорството, където той да извършва стопанска дейност или услуги, които да му носят приход. Тази разпоредба според юристи не е добре разписана и позволява различни хипотези. Тя може да е както в ущърб на частния партньор, така и в негова полза. "Има ограничения за това какви проекти могат да се обект на публично-частното партньорство, но са оставени широки възможности за това какви имоти могат да бъдат предоставяни като финансова подкрепа", казва Светлана Ганева. Според нея тези текстове трябва да се прецизират, с което да се избегнат бъдещи конфликти.

Подобна разпоредба обаче според Таня Бузева е напълно логична и не по ражда притеснения. "Когато публичният инвеститор не може да осигури парични плащания, той още в процедурата по избор на партньор може да предложи алтернативния вариант за възвръщане на инвестицията", казва тя. Преценка на частния партньор е дали той ще поеме този риск. Според разпоредбите на закона обаче приходите, които той получава от разпореждането с тези имоти, се приспадат от дължимите плащания на публичния партньор, а в случай че нормата на възвращаемост бъде надвишена, съответната община или държавна администрация ще започне да получава част от печалбата.

С по-ясен обхват и повече прозрачност. Така ще види бял свят Законът за публично-частното партньорство. Близо девет месеца след като беше внесен в Народното събрание, нормативният акт вече е факт и неговите разпоредби ще започнат да се прилагат от 1 януари 2013 г. Дотогава ще трябва да бъдат готови правилникът и методическите указания за неговото прилагане, тъй като чрез тези документи ще се уредят финансовите аспекти на подобен тип партньорства, методите на оценка на финансово-икономическия модел и др.

"От - до", и не за всичко


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    fras avatar :-?
    fras

    Хайде да направим Пе Че Пе
    -------------------------------------
    Струва ми се, че Пе Че Пе-тата ще са новите Ре ме Де-та.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    "има държавни и общински дейности и услуги, които поради липса на публични средства до момента нямаше как да бъдат финансирани. Сега за тях се предоставя възможност да привлекат частен капитал"

    >>> Чудесно. Значи за очевидно губещите начинания, за които никоя банка не иска да отпуска заем, нито пък фондове желят да купят общинските облигации, вече ще има ново "решение" - частник ще лее бетонец и после ще бомбардира с фактурки общината 35 години подред. Банките, и те се споменават на 2 пъти в статията. Едно е да купуват ДЦК за 2% лихва, друго е пак на държавното, но през частника-партньор - срещу 8 или 10 %. Няма край поривът към държавния казан! Тъкмо има изгледи да се отървем от ВЕИ-пиявиците и следващата мащабна далаввера вече е на хоризонта!

  • 3
    stdmv avatar :-|
    stdmv

    За много общинари след Пе Че Пе следва Це Се Зе
    (Централен Софийски затвор)

  • 4
    the_core avatar :-P
    The Core

    Това Пе Че Пе много, ама много ми намирисва на Пе Те Пе (ПТП)!!!

  • 5
    grazhdanin avatar :-|
    гражданин

    Законовият начин да се източват обществени пари за частни интереси...
    И това Тройната Коалиция не успя да го направи, но ГЕРБ успя...

  • 6
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    "Концепцията на този вид партньорства е, че частният инвеститор извършва определен вид инвестиции за своя сметка, които публичният партньор му възстановява във времето"

    Е то ще излезе по-изгодно директно да се договарят с банки. За какво им е частен партньор?

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#6] от "The.Teacher":

    Защото ако е банка, има лимит за лихвените плащания - 20% от годишния бюджет. А тук лимит няма, така че да могат да се нагрухат с квази-заеми та чак да се задавят....

  • 8
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    [quote#7:"cinik"]Защото ако е банка, има лимит за лихвените плащания - 20% от годишния бюджет[/quote]

    Вярно, че имаше такова ограничение. И май повечето общини са го прехвърлили вече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK