С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
8 юни 2018, 13:26, 33723 прочитания

GDPR или цензура, облечена в закон

Българският вариант на промените в защитата на личните данни може сериозно да затрудни журналистите и да се превърне в бухалка срещу неудобните

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Технологични компании опитват да блокират нов закон за личните данни в Калифорния

Amazon, Microsoft и Uber твърдят, че той ще наруши бизнес модела им

19 юни 2018

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Къде се вижда Делян Пеевски в делото за КТБ, GDPR в България като бухалка срещу неудобни журналисти, докъде е София по пътя към еврото и още

9 юни 2018

Гиди закон за личните данни

Как ще бъде доразвит GDPR на национално ниво е много по-голям проблем от самия регламент. Началото не изглежда обещаващо

1 юни 2018

Как антикорупционната комисия отказа да проверява министър *****

Срещу земеделския министър е имало сигнал за злоупотреба с еврофондове, а от институцията търсили и не открили конфликт на интереси

29 май 2018

Лекари и фармацевти не трябва да искат декларации за лични данни от пациентите

Декларации в здравния сектор не са необходими, казват от Комисията за личните данни

25 май 2018
Начинът, по който новият регламент на ЕС за защита на личните данни, известен като GDPR, ще влезе в националното законодателство, може да създаде тежък проблем с демокрацията в България. Проектът за промени в едноименния закон, чието обсъждане приключи, събра грамада от критики - от бизнес, адвокатура, правозащитници, като стряскащи опасения изразиха Асоциацията на европейските журналисти в България, "Програма Достъп до информация" (която помага на разследващи журналисти по защитата на личните данни) и Съюзът на издателите в България.

Неясните разпоредби могат силно да вържат ръцете на журналистите, а Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), избирана от парламента, да се превърне в бухалка срещу медиите. Предвидените високи санкции ще са непосилни за печатни и интернет издания, работещи реално в обществен интерес - те и бездруго търсят как да оцелеят във враждебната среда и свит рекламен пазар.

Държавни регулатори и в други сфери се използват за натиск върху издания и журналисти, неудобни за властта или свързаните с нея икономически интереси - от НАП, през Комисията за финансов надзор и Комисията за защита на конкуренцията до Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Да смразиш журналистиката

Влезлият в сила регламент предвижда ясно изключение за обработването на лични данни от журналисти - не е необходимо съгласие на субекта при използването им, защото по дефиниция медиите работят в обществен интерес. В българския закон обаче се въвеждат десет критерия (действащи едновременно) за това изключение. И ако повечето са ясни и са свързани с баланса между защитата на обществен интерес от публикацията и на личните данни, то последният критерий - "други обстоятелства, относими към конкретния случай", е огромна врата в полето.



"Ако се схваща като необходимост от документиране на преценка преди всяко събиране, съхраняване или публикуване на лични данни, това би смразило журналистиката", смята адв. Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация".

Пример е случаят със смолянския вестник "Отзвук", който през 2011 г. публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. След като той загуби делата за клевета срещу изданието, пусна жалба до КЗЛД - заради публикуван нотариален акт с негови лични данни. Регулаторът наложи глоба от 11 хил. лв., която щеше да доведе до затварянето на вестника, но съдът я обяви за незаконна.

Темата мотивира искания за открита цензура. Петьо Цеков, редактор във вестник "Сега", разказва как доктор поискал преди няколко дни да свалят дописка от 2007 г., защото му уронвала престижа. "Информацията е фактологически точна - докторът нападнал роднини на пациент, дошла полиция, повдигнали му обвинение. Сега той се позовава на GPDR", посочи журналистът.

От Съюза на издателите обръщат внимание на факта, че в промените в закона за личните данни в Германия изрично е отбелязано, че ограниченията на европейския регламент не важат за журналистите и медиите, които служат на обществения интерес да информират. "Точно това трябва съвсем ясно да бъде записано и в българския закон, за да не се окажем в ситуацията на главния герой от "1984" на Оруел, чиято работа е да преправя и старите вестници, за да се фалшифицира историята", се казва в становището на СИБ.

Друг проблем е запазеното изискването, според което проверяваните от комисията са длъжни (иначе ще бъдат глобени) да разкриват източниците си на информация. Това е в пряк конфликт с практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), според която журналистите имат не само право, а и задължение да защитават източниците си. Тази разпоредба, вече обвързана с GDPR, може да откаже държавни служители, склонни да съобщят за нередности, да общуват с журналисти.

"Не сме специалисти по всичко, затова беше общественото обсъждане", коментира пред "Капитал" председателят на КЗЛД Венцислав Караджов. Той заяви, че в закона ще бъде записана ясна дерогация от правилата, когато става дума за журналистическа работа. Заради обяснението му, че комисията ще прави разлика между използването на лични данни за целите на журналистически разследвания и самоцелното им публикуване в папарашки и жълти издания, от Съюза на издателите отбелязаха, че "тъй като в правния мир не съществува определение коя новина е "жълта" и коя - не, преценката на комисията няма как да е друга освен субективна, което би могло да доведе до цензура или разправа с неудобни медии".

Прозрачността пада жертва

Ограничаването на информацията с мотив "защита на личните данни" не е ново. Едва от десетина години след натиск от Брюксел съдилищата започнаха да публикуват присъдите и мотивите към тях по наказателни дела и решенията по граждански и търговски спорове. ВСС изхарчи милиони от европейски фондове за централизиран портал, на който да се качват всички съдебни актове.

По ирония сайтът, предоставящ най-широк достъп, включително до протоколите на заседанията и сканирани основни документи по делата, беше този на Върховния административен съд. Преди две години със заповед на тогавашния му председател Георги Колев тази информация беше премахната, а всички решения - свалени за "обезличаване". Под ножа минаха не само имената на физически лица и фирми, но и на държавни институции. Заповедта на Колев беше обжалвана от група съдебни репортери, но жалбата беше отхвърлена, заради което те потърсиха правата си пред Европейския съд в Страсбург.

Новото ръководство на ВАС пое ангажимент да върне имената на фирмите и държавните учреждения, но не и на гражданите, които са страни по дела. Мотивът - жалби в Комисията за защита на личните данни.

Обезличаването на съдебните актове става по неясни критерии. В някои съдилища тайни остават имената на съдиите и прокурора, понякога съдебното решение става неразбираемо, а дори и комично (из решение на ВАС: "Иконата е произведение на изкуството... На нея са представяни Х., Б., апостолите, светците...") Съдилища започнаха да ограничават и възможността за онлайн деловодни справки, което се отрази и на адвокатите и страните по делата.

Прокуратурата пък спря да изписва дори и инициали, съобщавайки, че срещу някого е повдигнато обвинение или е внесен обвинителен акт, включително за публична личност. Новината за обвинителния акт срещу бившия директор на НДК Мирослав Боршош беше съобщена така: "... Едното длъжностно лице (д.л.) - изпълнителен директор, е обвинено за това, че е разпоредило част от целевите средства"

Това заедно с твърдия отказ на държавното обвинение да предоставя информация по проверки и разследвания, за които няма интерес да говори, циментира липсата отчетност на институцията. Новата антикорупционна комисия скри противоречиво решение, с което беше прекратена проверка срещу земеделския министър Румен Порожанов. Тя беше обявена като водена "относно ***** - министър на ******".

Потенциална жертва са и публичните регистри (търговски и имотен), които също могат да бъдат затворени с аргумент защита на личните данни. Това силно ще затрудни разследващата журналистика. "Не можем да ограничим регистрите, защото те следват от специално законодателство", коментира Караджов, който обясни, че този въпрос ще бъде регулиран след обсъждане със съответните институции. Ако председателят на КЗЛД засега показва, че по-скоро е готов да чуе критиките към проекта, крайната дума ще е на парламента, който се очаква да гласува промените до края на юли.

Отношението на управляващите към медиите не вдъхва големи надежди. Преди дни председателят на комисията по култура и медии Вежди Рашидов заяви, че Бойко Борисов има една "вина" - толерира свободата на словото", което позволило "на едни хора да развихрят слободията и да го нападат".

"Може би е време да помислим за закон за печата и други актове, които да внесат правила в изграждането на гражданското общество", заяви през 2002 г. бившата му колежка в комисията и зам.-председател на ДПС тогава Емел Етем. Е, помислено е - Законът за защита на личните данни може да заработи като скрит закон за печата, който да сложи край на слободията да се критикува властта.
Опасността е от държавен регулатор на медиите
проф. Нели Огнянова, специалист по медийно право

Според новия регламент "обработването на лични данни единствено за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване следва да подлежи на освобождаване от изискванията на някои разпоредби, за да се съчетае при необходимост правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, заложени в член 11 от хартата".

От особено значение е какви освобождавания от задължения за журналистиката ще предвиди българският закон и как ще се прилага. Проектът не конкретизира "освобождаване от изискванията на някои разпоредби", а само критерии към дейността на съответния администратор, което налага преосмислянето и допълването му. Текстът трябва да е максимално еднозначен и ясен, защото е от ключово значение за демократичните процеси у нас.

Възможността на медиите да работят за аудиторията си при преобладаващ обществен интерес, когато разкриват нарушения, корупция, злоупотреба с власт, риск обществото да бъде сериозно заблуждавано и изпълняват критичната си функция, трябва да бъде гарантирана, но в същото време без неоснователно нахлуване в личната сфера на граждани.

Европейската конвенция за правата на човека и практиката на съда в Страсбург остават ориентир, включително относно публичните фигури. Не бива за пореден път да се допуска регулатор от друга област - в случая КЗЛД, да се превърне в де факто държавен регулатор на медиите.
Разследващ журналист да уведомява разследваните
Симона Велева, юрист, член на Асоциацията на европейските журналисти-България

Предложеният законопроект вместо да внесе ред, повдигна още повече въпроси и притеснения. Не може да се очаква, че медия, блог или журналисти ще бъдат в състояние да изпълнят изискванията му.

Регламентът на ЕС предвижда изключения от изискването да се уведомява лицето, чиито данни се обработват, във всеки конкретен случай. Законопроектът обаче не го предвижда. Когато става дума за разследваща журналистика, не може да се очаква, че журналистът ще уведоми онзи, когото разследва, че го проверява и има информация за действията, разговорите и сметките му. Регламентът и не цели това. Общественият интерес трябва винаги да надделява. Обществото има право да знае за извършени злоупотреби, свързани лица на властови позиции и т.н.

Минималните санкции в някои случаи от по 10 000 лева са в състояние да съборят всеки малък бизнес, журналист или разследващ блогър например, особено в най-бедната членка на ЕС. Самият регламент не цели и не позволява въвеждане на минимални санкции.

По отношение на публичните регистри някои текстове в проекта обезсмислят функцията им на публични.

В свят, в който лични данни се предоставят масово, както и доброволно се публикуват, е абсурдно от тяхната защита да страдат журналисти, писатели, блогове и най-вече обществото, което има фундаменталното право да бъде информирано.
Британска защита за качествените медии
Бойко Боев, старши консултант в Data Protection People, Великобритания

По отношение на медиите основните принципи на европейското право за лични данни не се променят с новия регламент. Давам си сметка, че много български журналисти ще научат за задълженията си благодарение на GDPR. Сегашният закон създава впечатление, че медиите са изключени от обхвата му. Липсват и указания от комисията, както и съдебна практика.

В Обединеното кралство преди влизането в сила на регламента беше приет нов закон за защита на личните данни. Специална част от него описва изключенията от общите правила, свързани със свободата на изразяване. На медиите се дава възможност да откажат например да удовлетворят искане за промяна на публикации или на достъп до лични данни, които те имат за определено лице. Изключенията са допустими за материали в обществен интерес, както и когато спазването на правилата за личните данни би било несъвместимо с журналистическата професия. Медиите носят тежестта да докажат и двете условия.

Нараства значението на етичните правила: ако досега британските съдилища бяха задължени да ги взимат предвид, новият закон изисква изрично от медийните организации да ги спазват, за да се ползват от изключенията.

Британските власти положиха доста усилия да дадат възможност на гражданите да определят как медиите използват техните лични данни и заедно с това да защитят качествената журналистика, работеща в обществени интерес. Бъдещето ще покаже какви ще са резултатите.
"Смразяващият ефект" е равен на цензура
адв. Александър Кашъмов, "Програма Достъп до информация"

Изключението от правилата на GDPR само за целите на журналистическата дейност е направено като част от правото да се търси, получава и разпространява информация. Не е допустимо този, към когото е насочено едно журналистическо разследване, да може да атакува удобно свободата на словото и публичността, за да попречи истината да излезе на бял свят.

У нас и досега липсваше разбиране за важността на този баланс. Жалбите до КЗЛД нерядко водят до производства и провеждане на процедури. По Закона за защита на личните данни е предвидена глобата с най-висок минимум в българското законодателство, включително за медии.

В проекта за изменение на закона се предвижда проверка за наличието на 10 критерия, за да се приеме едно слово за журналистическо изразяване, т.е. да му се признае статут на изключение, при което е допустимо обработване на лични данни. Тази разпоредба е неясна и опасна. Ако се схваща като необходимост от документиране на преценка преди всяка операция по събиране, съхраняване или публикуване на лични данни, това би не сковало, а смразило журналистиката.

Т.нар. смразяващ ефект е равнозначен на цензура според Европейския съд по правата на човека.

Подобно изискване, съчетано с изключително високите глоби и неразбирането за значимостта на медиите и тяхната роля на "обществен страж" и критик на властта, може да доведе до най-силния в законодателството ни инструмент за задушаване на свободата на словото.
С обвинителните актове е пълен абсурд
Фани Давидова, юрист с правозащитна практика

Най-вероятно с промените в законодателството България вече ще мине на 211 място в класацията за медийна свобода. За съжаление моята прогноза как ще бъде приложени новите изисквания на Общия регламент за защита на личните данни (a.k.a GDPR) по отношение на журналистите е твърде мрачна и се базира на досегашната практика на КЗЛД. Комисията има няколко решения, в които дава приоритет на защитата на данните, и то в публични документи, пред правото на свобода на изразяване. В практиката на съдилищата, слава Богу, има и решения в полза на публичността на информацията от публични регистри.

Миналата седмица прокуратурата пък заличи данните в обвинителни актове, позовавайки се на "задължително изискване на GDPR". Пълен абсурд, защото регламентът изключва от приложното си поле данните, свързани с наказателното преследване. На обществото трябва да стане пределно ясно, че GDPR е ясен, конкретен и рационален документ, който категорично не предвижда ограничаване на достъпа до публична информация. Всички опити да бъде наложено ограничаване на такива данни се коренят другаде, а не в GDPR. Целта на регламента е да подсигури обмена на данни, а не да го забрани.

По отношение на публичните регистри и информацията от обществен интерес регламентът е пределно ясен - има категорични дерогации за това. Те задължително трябва да останат публични. Противното би означавало очевидна цензура.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Европейците остават в Лондон след Brexit, Италия се скара с Германия за бежанците Вечерни новини: Европейците остават в Лондон след Brexit, Италия се скара с Германия за бежанците

И още: Тръмп подписа указ срещу скандалното отнемане на деца от мигранти; Утре влизат в сила контрамитата на ЕС към САЩ; Премиерът на Нова Зеландия роди момиче

21 юни 2018, 2306 прочитания

Защо България може да остане без прогноза за времето 1 Защо България може да остане без прогноза за времето

И още няколко важни последици, ако НИМХ на БАН спре след 9 юли

21 юни 2018, 1676 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
България остава на дъното по почасова заетост в ЕС

В другия край на класацията е Холандия, където всеки втори през миналата година е бил на непълно работно време

Повече светлина за софийския боклук

Столицата е напът да задвижи един от най-скъпите си проекти - за изгаряне на RDF в "Топлофикация", без да предостави пълната информация а него

Продава се хъб

Създаването на газовия разпределителен център може да отвори за приватизация газовата мрежа в България

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Докато YouTube ни раздели

Какво ни казва най-гледаното напоследък видео в света

Паметник на незнайния фотограф

Изложба припомня забравеното творчество на един от майсторите на българската фотография – арх. Николай Попов

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 24

Капитал

Брой 24 // 16.06.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Европейците остават в Лондон след Brexit, Италия се скара с Германия за бежанците

Емисия

DAILY @7PM // 21.06.2018 Прочетете