Средствата на държавата ще консолидират почти изцяло в Българската народна банка (БНБ), а търговските банки ще обслужват министерства и ведомства само по специфични операции и картови разплащания.
Тенденция да се работи по този начин има и в момента, но процесът не е подробно регламентиран в сегашното законодателство. Липсата ще се запълни от новия Закон за устройство на държавния бюджет, който Министерство на финансите подготвя. "Капитал Daily" разполага с черновата му.
Прекият резултат от подготвяните промените е, че ще стане възможно размерът на фискалния резерв да се следи с много по-голяма точност.
Изземва ли държавата бизнес
Според експерт от ведомството на Симеон Дянков, работещ по проекта, новите разпоредби няма да засегнат състоянието на банковата система, нито пък ще променят отношенията на частния сектор с държавата, но ще спести пари на бюджета и ще направи управлението му и прогнозите по-лесни и точни. Изключение пък ще са общините, които не могат да бъдат обслужвани от БНБ.
Представители на банковия сектор също коментираха, че измененията няма да засегнат дейността на търговските банки, тъй като и в момента голяма част от държавните средства се държат в БНБ. Последствия би имало, ако промяната засегне компаниите, в които собственост има правителството, заради чиято концентрация в Корпоративна търговска банка Европейската комисия вече разследва държавата ни.
Управлението и депозирането на парите на държавните фирми обаче няма да се обхване от подготвяния закон. Той ще засегне само държавните предприятия, които са не са търговски дружества, като РВД например.
Готвената законова промяна реално ще се усети след окончателното разплащане на средства по предприсъединителните програми на европейския съюз (ФАР и ИСПА). До края на следващата година парите трябва да се изплатят към крайните бенефициенти или да се върнат на Европейската комисия.
Точно тези средства формират частта от фискалния резерв, която правителството не държи в БНБ, а в търговските банки. Новопостъпващите средства по оперативните програми обаче постъпват и се съхраняват в централната банка, като този режим ще са запази и занапред.
По-добра отчетност
Така през ежедневния баланс на управление "Емисионно", публикуван от БНБ, ще стане възможно данните за размера на фискалния резерв да са много по-точни. Сега действащият режим позволява да се пораждат спекулации около нивата му в месеци, когато бюджетът прави сериозни разходи и отчита дефицити на месечна база.
Двама бивши заместник-министри на финансите подкрепиха законопроекта. Те обясниха, че той няма да лиши банките от бизнес и съпътстващите ги приходи, но ще направи по-лесно проследяването и планирането на ликвидността в държавата. Спестяванията все пак щяло да има, но те няма да са в значителни обеми, обясниха те.
Ефект върху частния сектор
Посредник при плащанията на данъци, такси и глоби към държавните учреждения обаче и занапред ще са търговските банки. Приходната администрация ще поддържа сметки и задълженията да се превеждат по тях.
Останалите ведомства също ще могат да откриват временни сметки в търговските банки, когато това е необходимо за картови разплащания и други операции, които не се предлагат от централната банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки ще се закриват, а средствата, които са останали по тях, ще се възстановяват в БНБ.
Директор на една от търговските банки обясни, че това няма да промени нещата значително, защото и в момента финансовите институции правят ежедневно приключване на разчетите си с държавата, като превеждат на бюджета средствата, които събират в негова полза.
Друга новост е, че всички банки, които искат да обслужват държавата, ще трябва да подпишат договор с Министерството на финансите. Той ще съдържа едни и същи клаузи и цени, приложими за всички. Освен това се предлага за картови плащания към държавата хората и фирмите да не дължат банкови комисиони и такси.
Средствата на държавата ще консолидират почти изцяло в Българската народна банка (БНБ), а търговските банки ще обслужват министерства и ведомства само по специфични операции и картови разплащания.
Тенденция да се работи по този начин има и в момента, но процесът не е подробно регламентиран в сегашното законодателство. Липсата ще се запълни от новия Закон за устройство на държавния бюджет, който Министерство на финансите подготвя. "Капитал Daily" разполага с черновата му.
6 коментара
До коментар [#1] от "Галя G":
Конспиративното мислене е присъщо на хора, които не искат и не могат да поемат живота си в свои ръце. Замисли се и по-добре не чети такива глупости, а ако искаш да ги четеш, не ги разпространявай.
До коментар [#2] от "Filip":
слушала съм такива като теб , които правеха пачка от лихва по Жанвиденово време, слушал съм такива като теб, които правеха пачка от купуване на долари в началото на Костово време - сега всички те са с разбити нерви и влошено здраве - а аз може да не съм милионер, но здраво стискам живота в ръцете си:)))
До коментар [#1] от "Галя G":
Галя, не се напъвай толкова. Търговските ни банки далеч не страдат от липса на капиталова неадекватност. Напротив- чудят се дори къде да си инвестират парите, след като почти са замразили кредитирането на чстни лица и малки и средни стопански субекти...Освен това банките, които обслужват държата и в момента са малко и главната част от този капиталов поток е съсредоточен в шепа "наши" банки...
До коментар [#4] от "gagrolet":
А какво ще кажеш за Алфа банк, Общинска и Корпоративна:)))
Засега ми се струва, че не е решен основният проблем - изтегляне на парите на държавние фирми от Корпоративна. На първо време в БНБ ще бъдат прехвърлени само средствата на РВД и други подобни нетърговски държавни дружества, което е добра първа крачка. Но трябва да се продължи и с търговските дружества с държавно участие, които имат нелоша маса депозити в КТБ. Освен КТБ това ще засегне в много по-малка степен и други наши банки - Инвестбанк, СИБанк, ЦКБ и Общинска. Но във всеки случай парите на държавата трябва да се управляват прозрачно и депозитите да са допустими само след конкурси.