Застраховките срещу фалит на България започнаха да поскъпват
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Застраховките срещу фалит на България започнаха да поскъпват

Shutterstock

Застраховките срещу фалит на България започнаха да поскъпват

Причината е, че пазарите отново разглеждат страната ни в комплект с Гърция

Стефан Антонов
4872 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Новите проблеми в еврозоната отново доведоха до покачване на застраховките срещу фалит в региона, включително и в България. Нарастването през последните два месеца е в рамките на 30 до 50 базисни точки, като българските 5-годишни суапове (CDS) в момента са на нива от около 350 пункта. Според анализ на Reuters финансовите връзки на източноевропейските страни с проблемни държави като Гърция, Италия и Испания вече притесняват западните пазари. Конкретните опасения зад поредното им покачване е фактът, че в Източна Европа значима част от банковия сектор се държи от финансови институции, базирани в Гърция, Италия и Испания, поясняват от агенцията. Внимание се обръща на България, където гръцки банки държат една четвърт от пазара.

Други анализатори не споделят тази теза.

Притесненията

"Ако тези нововъзникващи икономики, често критикувани за слабите си финансови системи, се наложи да спасяват банките си, притиснати от кредитори в еврозоната, това може да се отрази и върху кредиторите на самата държава", се твърди в статията на Reuters.

Според дилър от международна банка, базирана в Лондон, обаче няма извънредни събития, които да налагат България да се разглежда с повече тревога от обикновеното. "Страната няма големи държавни задължения и е в по-стабилно състояние спрямо Гърция, и това се отчита. Вниманието към България обаче е по-високо в сравнение с Естония например и това е именно заради проблемите в Гърция. Основният сигнал, който се чака, са изборите в Гърция. Ако бъдат спечелени от социалистите, никой няма да се сеща за България", коментира банкерът пред "Капитал Daily".

"Според мен влиянието на Гърция над България се надценява от чуждестранните инвеститори", допълни портфолио мениджър от българска институция, пожелал анонимност.

По-силна позиция

Притесненията за изтичане на капитали от български банки към техните централи заради финансовите им проблеми на този етап не са оправдани, подчертават вече неколкократно и от Българската народна банка (БНБ). От началото на кризата по-скоро тече процес по намаляване на задлъжнялостта (deleverage), който се изразява в това, че изплащането на стари задължения към външни кредитори превишава получаването на нови заеми отвън.

Външният дълг на банковия сектор по данни на БНБ към 31 март е бил 5.72 млрд. евро, или с 40% под върховата си стойност (9.63 млрд. евро) през ноември 2008 г. За сметка на това банките разчитат много повече на привлечен капитал от местния пазар.

Цената на този процес е причина в България икономическият растеж да бъде под потенциалния, тъй като средствата се използват за плащане на стари дългове вместо за инвестиции и създаването на работни места.

Със свиването на потреблението от 2009 г. в банките се натрупа депозитна маса, която при липсата на качествени и значими по бройка или обем проекти за кредитиране се използва за погасяване на външните задължения, а дори и се инвестира зад граница, за да не губят банките от лихвите, които плащат по тези депозити.

Подобен коментар направи наскоро пред "Капитал Daily" и директорът на Световната банка за Централна и Източна Европа и балтийските държави Петер Харолд. Българските финансови институции не държат в портфейлите си сериозни количества облигации на страни, търсещи финансова помощ. Затова и рискът от загуби при потенциално отписване на вземания не съществува.

Според Петер Харолд българските банки дори са станали по-устойчиви на външната несигурност поради факта, че в последните години депозитната база нарасна и така те разполагат с по-голяма сигурност.

Игра на цена

"Ройтерс" сочат като парадокс високата цена на българските CDS-и и добрият кредитен рейтинг, който България има. Справка с данните показва, че CDS-ите ни са достигнали 353 базисни точки, а в началото на юни са били над 380 пункта.

В същото време обаче агенцията не отчита факта, че България е пред пласиране на емисия ерооблигации и е много вероятно застраховките й срещу фалит да се завишават от инвеститорите с цел да постигнат по-висока доходност по книжата, твърди портфолио мениджърът.

Емил Аспарухов, директор "Трежъри  и капиталови пазари" в "ДСК България", смята, че страната ни има реалистични шансове да постигне доходност между 4 и 4.5%, ако еврооблигациите са 5- или 6-годишни.

Според други експерти, анкетирани от "Капитал Daily", страната ни ще постигне изгодна доходност по новите облигации, ако след изборите Гърция сформира правителство, което ще изпълнява договореностите с МВФ и Европейската комисия. Победа от социалистите обаче ще означава висока доходност по книжата.

Новите проблеми в еврозоната отново доведоха до покачване на застраховките срещу фалит в региона, включително и в България. Нарастването през последните два месеца е в рамките на 30 до 50 базисни точки, като българските 5-годишни суапове (CDS) в момента са на нива от около 350 пункта. Според анализ на Reuters финансовите връзки на източноевропейските страни с проблемни държави като Гърция, Италия и Испания вече притесняват западните пазари. Конкретните опасения зад поредното им покачване е фактът, че в Източна Европа значима част от банковия сектор се държи от финансови институции, базирани в Гърция, Италия и Испания, поясняват от агенцията. Внимание се обръща на България, където гръцки банки държат една четвърт от пазара.

Други анализатори не споделят тази теза.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    aron25 avatar :-?
    aron25

    И..сякаш никой не вижда огромният айсберг, който бавно се носи и неминуемо ще срещне икономиката ни - междуфирмената задлъжнялост е толкова страшна беда, че никой не иска даже и да говори на тази тема. А тя ще бъде решаващ фактор само след месеци...

  • 3
    dadam avatar :-|
    dadam

    "В същото време обаче агенцията не отчита факта, че България е пред пласиране на емисия ерооблигации и е много вероятно застраховките й срещу фалит да се завишават от инвеститорите с цел да постигнат по-висока доходност по книжата, твърди портфолио мениджърът."

    Именно...

  • 4
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#1] от "aron25":

    Не разбирам какво искаш да кажеш - "междуфирмената задлъжнялост" засяга финансовите отношения между частни компании, държавата няма участие в това и тяхната "задлъжнялост" не виждам по какъв начин може да се отрази на финансовия рейтинг на България. В такива случаи някои фирми могат да фалират, но като цяло това не засяга стабилността на финансовата система освен, разбира се, ако държавата не е гарант по такива заъдължения и поема токсичните активи. Ама в българския случай май не е така?

  • 5
    aron25 avatar :-|
    aron25

    До коментар [#4] от "zumz":
    Много неясна остава позицията на правителството - Дянков твърди, че се е издължил по договорите с частните фирми, но май не е съвсем така. Някои от тях продължават да се оплакват, че неизпълнените задължения към държавата ще доведат до верижни фалити на фирми, които взаимно имат да погасяват много пари, кредити от банките.. Ако фалират, както казваш, че държавата няма отношение, кой ще тръгне да спасява взетите вече кредити/надали фирмите ще разполагат с активи да ги погасят/? Много от тези застрашени фирми са наистина сериозни банкови длъжници. Този въпрос може би трябва да се обсъди внимателно.

  • 6
    aron25 avatar :-|
    aron25

    [quote#5:"aron25"]неизпълнените задължения към държавата [/quote]
    от държавата

  • 7
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#5] от "aron25":

    е добре де, що ми сложи минус, аз на тебе сложих ли? Нали сме за цивилизована дискусия?:)

  • 8
    aron25 avatar :-?
    aron25

    [quote#7:"zumz"]е добре де, що ми сложи минус, аз на тебе сложих ли? Нали сме за цивилизована дискусия?:)[/quote]
    Не, не съм аз - гледай сега, че ти слагам +:)

  • 9
    dadam avatar :-|
    dadam

    До коментар [#5] от "aron25":

    Междуфирмената задлъжнялост засяга държавата минимално. Единственият механизъм за утежняване на държавния бюджет е при положение, че банките не могат да си получат кредитите обратно и това доведе до банкови фалити и нужда от държавна помощ. Това е много малко верятно, защото нивата на банково кредитиране са много под средните за Европа, а и процеса на изплащане на кредити започна още преди няколко години.

  • 10
    daria_vip avatar :-|
    daria_vip

    Междуфирмената задлъжнялост засяга държавата когато е в пропорция 10 пъти на цялостният БВП който произвежда държавата както е в момента.
    Тези неразплатени задължения са основен структурен проблем на икономиката защото за държава като Българияте убиват растежа
    Държавата краде " приходи от Бизнеса и корпоративният сектор за да заплаща заплати,бонуси и услуги
    Проблем е когато двигателят на икономиката не работи и приходите ти падат от стотици закрити бизнеси и работни места ти генерираш същевременно генерираш държавни разходи много над това което можеш да покриваш


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK