За да не се пилеят данъците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За да не се пилеят данъците

Екипът на финансовия министър Симеон Дянков ще трябва да доработи и допълни проекта.

За да не се пилеят данъците

Държавата предлага правилата за публичните средства да се подобрят, но не достатъчно амбициозно

Вера Денизова, Стефан Антонов
4202 прочитания

Екипът на финансовия министър Симеон Дянков ще трябва да доработи и допълни проекта.

© Цветелина Белутова


Данъците са цената, която плащаме за възможността да живеем в цивилизовано общество.

Тази теза на американския поет и писател Оливър Уендъл Холмс би била вярна за България, ако като данъкоплатци бяхме напълно уверени, че нашите пари се харчат прозрачно и ефективно. Примерите за неправилно изразходвани публични средства обаче все още имат обилно присъствие във все по-беззъбите като цяло медии и опозиционни политически партии. А това само по себе си е показателно и опасно. 

Крачка напред към по-добро управление на бюджета на държавата се опитва да направи Министерство на финансите. То подготвя нов закон за публичните финанси, който ще влезе в сила най-рано от началото на следващата година. Според повечето анализатори предлаганите изменения са били нужни отдавна (работата по закона между другото е започнала още при предишния кабинет) и предложенията като цяло са в правилната посока. Въпросът е, че те са крайно недостатъчни, за да отговорят както на променените евроизисквания към публичните финанси заради кризата, така и на очакванията на обществото. 

Проектозаконът все още не е довършен, така че екипът на министър Симеон Дянков тепърва може да променя и допълва текстовете в него.

Предложенията

за промени идват след наскоро излязъл доклад на Сметната палата за бюджетния процес в периода от началото на 2008 г. до средата на 2011 г., т.е. обхваща отчасти и предходното правителство. В документа са посочени редица слабости – недобро планиране на приходите от някои ведомства; непоследователна инвестиционна политика на правителството, което е индикатор за лошо управление и за неефективно разходване на парите на данъкоплатците; многократно прекрояване на бюджета през годината без санкцията на парламента, което пък намалява прозрачността и т.н. Като друг недостатък се посочва липсата на критерии за оценка на ефективността на разходите. В заключение, одитният орган препоръчва да се разработи нов устройствен закон за публичните финанси.

В отговор, от финансовото ведомство предлагат няколко основни промени. С част от тях се прави опит да се сближат националните фискални правила, предложени от Дянков и Фискалния пакт на ЕС. Въвеждат се две определения за бюджет - консолидираната фискална програма (която обхваща републиканския бюджет, на Народното събрание и съдебната власт, на здравната каса, на осигурителната система, държавните медии, висшите училища и общините) и сектор "Държавно управление" (в него ще са само приходите и разходите, които се класифицират като държавни по методиката на ЕК и изключват еврофондовете). 

По националната методология, т.е. по консолидираната фискална програма, бюджетният дефицит няма да може да надхвърля 2% от БВП. За сектор "Държавно управление", който се следи от Брюксел, се оставя възможност дефицитът да стигне 3% от БВП. Въвежда се и правило бюджетният дефицит да не надхвърля 1% от БВП в структурно отношение, което се изисква от фискалния пакт на ЕС. Остават и лимитите за максимално допустимите разходи на държавата на 40% от БВП. Пределният размер на държавния дълг е 60% спрямо БВП (при 16% от БВП в момента).

Според Петър Чобанов от Институт за нов икономически напредък наличието на две определения за бюджет, както и за дефицит, е объркващо, особено като са въведени със законова норма. "Голяма крачка напред е записът, че целта на бюджета е балансирано или положително салдо. Но още следващите алинеи допускат дефицит, който стига 3% от БВП по европейска методология. Това обезсмисля до голяма степен записа за балансирания бюджет. След приемането на закона очаквам всяка година да се поставя цел за балансиран бюджет, но не и да се изпълнява винаги", обяснява той.

Законът предвижда по-голяма прозрачност на макроикономическите прогнози, на базата на които се изготвят предвиждания за приходите, разходите и бюджетното салдо за няколко години напред. Те ще се сравняват с тези на ЕК и БНБ. При сериозно разминаване на прогнозите от действителността за четири последователни години, се предприемат мерки. Тук обаче отново има противоречия. 

"Както е написан законът, известна прозрачност има само по отношение на средносрочната бюджетна прогноза и то съставена и приета през април. Водещ си остава бюджетът за конкретната година, прогнозата за който се съставя септември. За нея не е предвидена съпоставка с други. Нещо повече, едногодишният финансов план на държавата – бюджетът – продължава да е водещ и да изменя (актуализира) средносрочната прогноза, която си остава само едно добро пожелание", допълва Чобанов.

В новия закон остават възможностите за ръчно управление на бюджета, като дори се дава повече власт на финансовия министър. Без санкцията дори на правителството, той може да намали финансирането за едни ведомства или общини, за да даде повече на други, стига салдото да не се промени. Това е и един вид буфер срещу недобро планиране - министърът ще може да намали финансирането на едно ведомство, което има достатъчно приходи, за да увеличи издръжката на друго, при което е възникнал извънреден разход, например. Може и да звучи практично, но по този начин се губи прозрачността. Например, при обсъждането и гласуването на бюджета в парламента може да изглежда, че дадено ведомство получава по-малко пари спрямо година по-рано. В последствие, през годината, управляващите могат да дадат още пари на същото ведомство и то само след решение на правителството. В повечето случаи тези прехвърляния на пари остават скрити за широката публика. По този начин например, през последните години бюджетът на МВР успява да надхвърли милиард.

"Реално с дадената възможност за корекции през годината се променя целият бюджет спрямо този, който се внася и гласува в Народното събрание. А когато всички знаят, че могат да се правят промени, след като законът е приет, няма стремеж и да се изготвят истински бюджети", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество". 

Пропуските

Икономистите са единодушни, че работният вариант на проектодокумента има нужда от сериозно допълване.

"Няма глава, която посочва как ще се оценяват конкретните програми и политики. Дали да се прекратяват заради липса на ефективност или да станат дългосрочна цел на правителството", казва Любомир Дацов, който е бивш зам.-финансов министър. "Ако в нашия бюджет не се заложат подобни правила, ще продължим да мерим постиженията на правителството в произведени количества, но няма да има оценка на ефективността и полезността за обществото", убеден е той. 

Георги Ангелов допълва, че това е една от основните препоръки, залегнали в доклада на Сметната палата. Според него трябва по-ясно да е записано и изискване бюджетите и отчетите за изпълнението им на всяко ведомство да се публикуват в интернет, за да има по-добра отчетност.

Извън отделните пропуски, липсва и усещането за общ поглед на нещата и подчиняването на закона на една цел. А за да се случи това, е нужно бюджетът да се изготвя по-прецизно, да не се оставят хиляди вратички за заобикаляне на иначе строгите правила и всичко това да е гарнирано с достатъчно публична информация. Иначе мечтата да живеем в цивилизовано общество, като си плащаме доброволно всички данъци, ще си остане само куха фраза.

Данъците са цената, която плащаме за възможността да живеем в цивилизовано общество.

Тази теза на американския поет и писател Оливър Уендъл Холмс би била вярна за България, ако като данъкоплатци бяхме напълно уверени, че нашите пари се харчат прозрачно и ефективно. Примерите за неправилно изразходвани публични средства обаче все още имат обилно присъствие във все по-беззъбите като цяло медии и опозиционни политически партии. А това само по себе си е показателно и опасно. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    forumer avatar :-|
    forumer

    Интересно е тримата изказали се дали изпълняват поръчка на МФ

  • 2
    0888571682 avatar :-|
    0888571682

    Би било добре да се задължават администрациите да плащат към външни фирми само по банков път. Също така приходи да не се приемат в брой, а пак по банков път. След това извлечението от онлайн банкирането да се качва в интернет. Така не държавата ще контролира държавата, а обществото.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    aaa avatar :-|
    aaa

    Господа и дами, българина докато мисли като дребна душица, или по-просто казано е „скъп на триците и евтин на брашното” все ще е последен в Европа, ако не и по-зле.

    Обществото е надъхвано да очаква хора които разпределят милиони и милиарди да взимат заплата под 1000 лева..

    Извинявам се, но несериозно е подобно очакване! Забележете къде е дебата, не колко плащаме за дадена обществена услуга, а колко взима конкретен чиновник.. без значение дали тази услуга се изпълнява от 2-ма или 22-ма чиновници!

  • 4
    bateVal avatar :-?
    bateVal

    До коментар [#3] от "aaa":

    Тъй, тъй - разбира се ,че е по-добре 3 чиновника с по 3000 лева заплата, отколкото 22 с по 1000. И сега в администрацията има едно 10% от хората, които работят съвестно и компетентно. Проблемът е как точно те да останат на работа и останалата измет да бъде изритана с шут отзад.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK