Окончателно: Парламентът одобри закона за отпадъците
Бизнесът не е доволен от новите правила, но Брюксел може да спре санкциите срещу страната
Новият закон за управление на отпадъците, по който бизнесът и министерството на околната среда спореха около година, най-накрая беше приет. В четвъртък депутатите одобриха на второ четене в пленарната зала и последните текстове в законопроекта. Решението е важно, защото може да спре наказателната процедура и санкциите, които Европейската комисия поиска срещу България. Брюксел съди страната заради забавянето на закона, който въвежда европейските цели за рециклиране и оползотворяване на сметта. Въпреки дългите дискусии бизнесът с отпадъци остава неудовлетворен по някои от най-спорните моменти в закона.
Високи екоцели
Според новите разпоредби до 2020 г. поне 50% от хартията, стъклото, металите и пластмасата, изхвърляни от домакинствата, трябва да се рециклират. Дотогава биоразградимите боклуци от бита, които се депонират, трябва да спаднат с 65% спрямо нивата от 1995 г. В момента България е сред най-зле представящите се държави в ЕС в областта на отпадъците и боклука - от години страната се бави с изграждането на модерните регионални депа. Затова целите, гласувани от депутатите, са истинско предизвикателство.
Изискванията обаче идват от рамковата евродиректива за отпадъците, с чието въвеждане България също се забави с 18 месеца. ЕК започна наказателна процедура, а през април поиска от Съда на ЕС в Люксембург да наложи глоба от 15 000 евро на ден, защото страната не е въвела директивата. От пресслужбата на еврокомисаря по околната среда коментираха пред "Капитал Daily", че е твърде рано да се каже дали делото в Люксембург ще бъде прекратено. "Законът ще бъде анализиран, за да се види дали директивата е транспонирана правилно", обясниха от ЕК.
Оспорван мач
Въпреки че управляващите се съобразиха с някои от исканията на рециклиращите компании – например намалиха двойно (до 25 000 лв.) банковите гаранции за площадките им, в крайна сметка в закона останаха и ограничения. Гражданите ще предават стари метални вещи само на общински пунктове, и то без да получават пари, гласи една от най-противоречивите разпоредби в новия закон. По настояване на екоминистерството до 2 години общините с над 10 000 души население трябва да направят такива пунктове. Това ще са единствените законни места, на които хората ще могат да връщат безвъзмездно отпадъците. Идеята е кражбите на метална инфраструктура, от които страдат железниците и телекомите, да станат по-непривлекателни. Площадката ще струва на общинския бюджет не повече от 300 000 лева, прогнозира зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева, цитирана от "Фокус". "Имаме ресурс и общини, които не могат да се справят, ще ги подпомогнем", каза още тя. Мярката обаче ощетява обикновените потребители и изкривява пазара на преработвателите. "Идеята за безвъзмездно събиране на отпадъците противоречи на икономическата логика и не стимулира намаляването им в бита", коментираха след приемането на закона от Българската стопанска камара (БСК). Освен това рециклиращите фирми твърдят, че държавата трябва да осъществява ефективен контрол срещу кражбите, а не да забранява на частните площадки да работят с материали от бита.
Малка победа
Фирмите за скрап обаче отбелязаха точка в мача срещу министерството. Пунктовете им ще могат да са върху територии, определени с какъвто и да било устройствен план. Първоначално от ведомството на Нона Караджова искаха да се признават само общи устройствени планове. Оказа се, че повечето общини в страната не разполагат с такива документи и подобно изискване към бизнеса е непосилно. Решаваща роля изигра Конституционният съд, който отсъди в полза на бизнеса и сега пунктовете могат да минават и по по-либерален режим например с подробни устройствени планове. Всички фирми за черни и цветни метали обаче ще трябва да кандидатстват за нови разрешителни до 6 месеца след влизането в сила на закона.
