Бъдеще без бъдеще
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бъдеще без бъдеще

И за тези млади хора възможностите за ранен старт на кариерата са ограничени

Бъдеще без бъдеще

Младежката безработица в България се превръща в сериозен проблем с тежки последици

Силвия Радославова
24732 прочитания

И за тези млади хора възможностите за ранен старт на кариерата са ограничени

© Надежда Чипева


"1, 2, 3... 12!!!" След еуфорията около абитуриентския бал обаче Боян* бързо трябва да стъпи на земята. Резултатите му на матурите не са добри, а средният успех от дипломата е недотам задоволителен. Боян кандидатства в няколко университета, макар и сам да усеща, че между желаното и реалното съществува огромна пропаст и шансовете му за университет спрямо тези на останалите връстници са нищожни. Какво ще прави, ако не бъде приет да учи? Отговаря лаконично "ми ше работа". Боян все още не знае, че сбъдването и на това желание няма да е лесно. Огромна пропаст между желаното и реалното съществува и на пазара на труда, а пред младите хора този проблем е дори по-голям.

Ние, нищоправещите

Младежката безработица в Европа в момента има почти епидемични размери. В държави като Испания и Гърция нивото й през тази година вече минава 50% по данни на Евростат. Това практически означава, че всеки втори младеж (между 15 и 24 г.), който не учи и активно търси работа, не може да си намери. България не остава изолирана от тази тенденция, нивото на годишната безработица при младежите за 2011 г. е 26.6%, което е е над средното за Европа (виж графиката) и продължава да расте и през тази година. Тенденцията се потвърждава и от данните на Националната статистика, които за първото тримесечие на 2012 г. отчитат безработица сред младите над 31% – по този показател България вече се нарежда веднага след първите пет проблемни държави в Европа. А прогнозите са дори по-песимистични.

Международната организация на труда (МОТ) предрича, че тенденцията е този процент да се запази висок и в следващите години. Младите хора не само ще са затруднени да започнат първа работа, но и все по-често ще отпадат от пазара на труда, заради оптимизациите, които бизнеса прави, посочва доклад на МОТ. Алтернативите пред младежите ще останат временната заетост и работата на половин работен ден. Т.е. ще могат да работят на позиции, които не изискват висока квалификация или образование. Такава е картината и в България, където през 2011 г. от 179 хил. заети между 15 и 24 години, около 82% са със средно образование, а едва 8% от тях с висше (виж графиката). Все пак 77% от неактивните младежите на пазара на труда (които не работят и не търсят работа) през миналата година посочват като причина за това продължаването на образованието. Обезкуражените (тези, които не работят, но и са спрели да търсят работа) са малко над 7%. Обаче трябва да се има пред вид, че най-често младите хора попадат в капана на временната заетост, а сезонните работници рядко сключват трудови договори и на практика са в сивата икономика, така че статистиката може и да не е съвсем точна.

Проблеми в намирането на работа обаче има

Боян все още не знае нищо от това, но инстинктивно е убеден, че и от "ученето голяма файда няма". И ако тези негови съждения в някаква степен разочароват родителите му, то за анализаторите, работодателите и агенциите, които се занимават с подбор на персонал отдавна е известно, че образованието в България се задъхва сериозно пред нуждите на бизнеса. Кадрите не са достатъчно добре подготвени и почти всяка компания прави вътрешни обучения, за да се справи с този проблем. Основната пречка пред намирането на работа за младите наред със слабата подготовка в училище и университета е тривиалната липса на опит. Тя може да бъде компенсирана само със стаж, което се оказва и една от малкото възможности за започване на работа на тази възраст. Въпросът е, че започването на стаж се оказва по-трудно и от започването на работа, поради големия брой кандидати.

Образование, криза и още нещо

Когато говорим за за младежката безработица е редно да мислим за нея като за структурен проблем, а не само като следствие от кризата. Действително, забавянето на икономиката и свиването на печалбите на фирмите логично доведе и до загуба на работни места. В същото време след 2009 г. рязко намаляха и инвестициите в икономиката, а от там и предпоставките за създаване на нови работни места. Проблемите обаче се крият в до-дълбоки структурни причини, които няма да изчезнат и след кризата. Най-важният от тях е образованието и ранното отпадане от училище. Езиковото обучение в профилираните гимназиите, към което масово се насочват младежите е задължително, но не и достатъчно като квалификация. Професионалните училища, където кадрите са по-конвертируеми на пазара на труда пък имат нужда от осъвременяване на методите на обучение и материалната база, повишаване ефективността от учебните стажове и практики и комбиниране на професионалното с езиково обучение. Проблемите на висшето образование също са сериозни, като се започне от това, че от университетите излизат кадри, които са ненужни на пазара на труда, и се мине през липсата на реална конкуренция между университетите заради начинът, по който се финансират. "Заради стремежът да се получи по-голяма субсидия, висшите училища започват да се борят за бройки, смъкват критериите за прием, а оттам и на целия образователен продукт", обяснява Ясен Алексиев от Института по пазарна икономика.

Като причина за младежката безработица той посочва и факта, че повечето младежи са с ниско образование. "Тези хора не са добре платени, в много случаи се осигуряват на минимума. Затова и когато се увеличават минималните осигурителни прагове по време на криза, тази група е най-уязвима. Работодателят може да прибегне до уволнение или пък да предложи на хората с минимални заплати да работят без трудов договор", допълва Алексиев. Младежката безработица се насърчава донякъде и от факта, че много младежи разчитат на подкрепата на родителите си, дори след като завършват образованието си. Според Георги Ганев, икономист в Центъра за либерални стратегии това ги прави по-склонни в началото на своята кариера да работят на по-ниско от нормативно определеното заплащане, или дори безплатно под формата на стаж. Но това е проблем, само ако продължи по-дълго, защото в началото е добра изходна база за натрупване на стаж.

Какво следва?

Макар и на пръв поглед незначителен проблем, младежката безработица ще окаже в дългосрочен план негативни ефекти върху цялата икономика. Ако няма достатъчно работещи млади хора е немислимо да се говори за висока производителност на труда, растеж, постъпления от данъци или в пенсионния фонд. В момента на 100 работещи се падат 80 пенсионера, а за да бъде балансирана пенсионната система това съотношение трябва да е 100 към 40.  Прогнозата е процентът заети да намалява спрямо пенсионерите, което може да обрече на бедност цели поколения.

Много е възможно и младите да се насочи към търсене на работа извън България, което ще доведе до демографски проблеми. Социалните рискове също са значителни.

"Всички проучвания сочат, че безработните младеж от два до три пъти по-често посягат към наркотиците. Те са основният контингент, "вербуван" за участие в престъпни групи, трафик на хора и дрога. В Западна Европа, поради високата концентрация на младежката безработица сред имигрантските общности, а в България - сред ромската общност (над 80% от младите роми са безработни), тя се явява сериозна предпоставка за етнически напрежения и конфликти", разказва Боряна Димитрова, управляващ партньор на "Алфа рисърч".

Според нея, когато става въпрос за политическите последствия от младежката безработица, би трябвало да разграничим две основни групи. Тази на нискообразованите младежи, които биват експлоатирани за участие в престъпни групи, за политически цели и пр. И групата на по-образованите, които стават апатични, демотивирани и изолирани и виждат изход в емиграцията или бягство от гласуване.

Икономистът Георги Ганев обяснява и за още един негативен от младежката безработица, който може да се появи дългосрочен план, а именно деквалификация на работната сила – когато си безработен не трупаш опит, а това води до намаляване на човешкия капитал в икономиката.

Между слабата подготовка и нереалистичните представи

Безработните младежи не са намерили реализация на пазара на труда, защото вероятно не са били добре ориентирани. "Още в училище те масово се насочват към хуманитарните науки или искат да стават певци, актьори, дизайнери, защото това са моделите, които познават. Много от завършващите висше образование пък не знаят какво да правят и не получават достатъчно адекватни услуги от бюрата по труда", обяснява Деяна Костадинова, секретар на президента по социална политика и образование. Училището също не им дава достатъчно.

"В България дефицитите по отношение на образованието са съществени и подготовката на младите хора не отговаря на нуждите на бизнеса. Наблюденията ми са от последните 15 години и нещата не се променят" , казва Зорница Янкова, мениджър "Човешки ресурси" в "Хюлет - Пакард България". Компанията се превърна в един от най-големите работодатели за младежи, които владеят западни езици. Изискванията за започване на първа работа не са така тежки и специфични, както в някои други организации, а възнагражденията са над средното за страната. И въпреки че работата с млади хора означава за мениджмънта преди всичко работа с креативни и енергични хора, създаването на трудови навици се превръща задължителен, но неформален елемент от обучението. "Много често се срещаме с млади хора, които имат амбиции и качества, но заедно с това и нереалистични очаквания за среда, за взаимоотношения, ако щете и за заплата.

Работната дисциплина, която трябва да съществува много често я няма. Това е пропуск, който идва от обществото, средата и семейството от една стана и от образованието от друга. Мисля, че всички ние не сме направили достатъчно", казва Янкова.

В България почти всеки голям работодател минава освен през това и през организация на задължителните допълнителни курсове, като така на практика сам осигурява нужните за позицията знания и умения. Пропуски в образованието има на всички нива, но като че ли най-чувствителни в подготовката на кадри в професионалните училища.

"Професионалното образование не е добро в България, а опитът показва, че в държави, където то е на ниво, младежката безработица е ниска. Така са Германия и Белгия, например", казва зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Според него за бизнеса е важно да компетентностните умения да залегнат в образователните стандарти, защото не е важна дипломата, а какво реално могат завършилите.

Спасение дебне от някъде

Държавата и социалните партньори са единодушни, че младите хора трябва да бъдат подготвяни за пазара на труда още от класната стая. "Обречени сме, ако започнем да мислим за мерки срещу младежката безработица, след като децата излязат от училище. Трябва да започнем да работим срещу нея още от началото на гимназиалния курс - с професионално ориентиране, профилиране, въвеждане на дуалната система в образованието, да им създаваме трудови навици", категорична е Деяна Костадинова.

Първите няколко месеца след завършване на образованието са изключително важни. Ето защо стемежът на социалното министерство е да осигури платен стаж или работно място за току-що завършилите средно или висше образование в срок до четири месеца след дипломирането им.

Оперативна програма Развитие на човешките ресурси пък има бюджет от близо 500 млн. лв. за намаляване на младежката безработица, насърчаване на предприемачеството сред младите, подобряване на знанията и уменията на учащите и превенция на ранното отпадане от училище. Недостатъците на програми, които насърчават наемането само на младежи или само на по-възрастни хора обаче, крият опасност от изкривяване на пазара на труда. Освен това те са по-скоро временни решения.

За това наред с прилагането им, държавата не трябва да се разфокусира от по-належащите проблеми. Сред важните задачи на правителството е и да наблегне на образователната реформа и привлича инвестиции, защото това е единственият начин за създаване на работни места за младите и връщане им обратно в страната. Сектори с потенциал, според Георги Ганев са превенция на здравето, медицински грижи за възрастни хора, висококачествени туристически услуги. Земеделието и горската промишленост , както и техническите специалности също не трябва да се подценяват.

Дори и героят ни Боян да няма интерес в нито една от тези области, рано или късно и той ще се изправи пред необходимостта да избира. А от избора на професия, ще зависи целият му живот. За това е добре да знае какви са нужди от кадри на пазара, какви са неговите пропуски в образованието, как може да ги навакса и до колко претенциозен може да бъде по отношение на предложенията за стаж или работа, които получава. Хубаво е Боян да помни, че времето, в което младите психолози, културолози, философи и историци в Европа можеха да превърнат от хобито си добре платена работа работа, уви, вече отмина!

*името е променено

Автор: антония тилева

"1, 2, 3... 12!!!" След еуфорията около абитуриентския бал обаче Боян* бързо трябва да стъпи на земята. Резултатите му на матурите не са добри, а средният успех от дипломата е недотам задоволителен. Боян кандидатства в няколко университета, макар и сам да усеща, че между желаното и реалното съществува огромна пропаст и шансовете му за университет спрямо тези на останалите връстници са нищожни. Какво ще прави, ако не бъде приет да учи? Отговаря лаконично "ми ше работа". Боян все още не знае, че сбъдването и на това желание няма да е лесно. Огромна пропаст между желаното и реалното съществува и на пазара на труда, а пред младите хора този проблем е дори по-голям.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

144 коментара
  • За да останат ХОРА в България.

    "ми ше работа" - нема начин да го приемат, не се косете! Това не е България от 1985-89 , когато при 90 000 завършващи имаше места за 18 000 в университетите, и се кандидатстваше трудно, с много пот, кафе и четене!
    Сега завършват 70 000, приемат 80 000 ... Проблем няма. Важното е да можеш да си напишеш името с не повече от 2 грешки и си приет.

  • 2
    pag avatar :-|
    pag

    Диплома и образование не е едно и също........
    Тези, които имат образование, т.е. усвоили са определен, доста голям обем знания и имат желание и някаква представа как да ги прилагат, намират "работа".
    Тези, които имат само диплома, търсят не "работа", а "служба" или "работно място", където да правят "нещо" (по възможност - колкото се може по-малко). Е, те имат проблем........

  • 3
    dragoslava avatar :-P
    Dragoslava

    До коментар [#1] от "bestbuy":

    Точно!

  • 4
    vesko_dechev avatar :-|
    Веселин Дечев
    • -14
    • +114

    как няма да имамладежка безработица, като повечето учат синекурни специалности!
    Я вижте дори в СУ-колко хора учат разнби философии, социологии, педагогики и какви ли не екзотични специалности!
    Колко от тях работат после по специалността си?
    А за УНСС да не говорим-там колко "Икономики на... " има-бедна ви е фантазията!

    А и младежите свинаха с идеята, че им се полага да живеят кат чалга звезди, а да не дават нищо, освен блясъка си
    Сори, не става!

  • 5
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    Не знам защо ама ми е трудно да си спомня дали съм срещал или чувал за безработен дърводелец, водопроводчик, заварчик, ел. техник и т.н. Верно е че тези професии не са от най-предпочитаните и най-чистите, и като следствие не кой знае колко имиджово определящи, само че дори и по мое време в България имаше глад за такива хора. Това че младите се ориентират към хуманитарни специалности и неглежират фундаментални технически и инжинерни такива звучи като девиза "Учи мама да не бачкаш" да ама не, учи за да можеш да работиш, работи за да се усъваршенстваш. Не може решението на проблема да се фокусира единствено върху диржавните институции, ролята на семейството също е много важна ако ли не съществена.

  • Conservator

    Няма работа! Положението е критично!

  • 7
    al_georgieva avatar :-|
    al_georgieva

    ".....но инстинктивно е убеден, че и от "ученето голяма файда няма". " погрешни инстинкти има младежа. По-добре да се стегне, да хване някоя техническа специалност и ще види, че работа има. Виж за всякакви "измислени" специалности, които са си чисто нищоправене работя естествено няма

  • 8
    ronin2001 avatar :-|
    ronin2001

    До коментар [#6] от "Conservator":

    Ами създай си!

  • 9
    tartaruga avatar :-P
    La Tartaruga

    Ще трябва да се поотърсят от комунистическото "Учи мама, да не работиш." и да минат на "Докато учиш, мама, трябва и да работиш, за да можеш после да си изкарваш някак хляба." :)

  • 10
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    Хмм, не мога да разбера такива противоречиви статии - ами нали всички искат по-малко роля на държавата в икономиката. Бизнесът се оплаквал... Минимална роля на държавата / и ниски данъци/ означава да осигури армия, евентуално някаква полиция, данъчни и съдилища. За нещо повече - всеки да се оправя сам. Не че аз поддържам такава стратегия, но пък очевидно аз съм от малцинството.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK