Производствените цени също спадат през май
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Производствените цени също спадат през май

Текстилните продукти (без дрехи и обувки) поскъпват с 8.7% на годишна база, според данните на НСИ.

Производствените цени също спадат през май

Компаниите продават по-скъпо на вътрешния пазар, отколкото на външния

Стефан Антонов
4273 прочитания

Текстилните продукти (без дрехи и обувки) поскъпват с 8.7% на годишна база, според данните на НСИ.

© Надежда Чипева


Производствените цени падат на месечна база и забавят ръста си на годишна, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) към края на май. Спадът спрямо април е 1.7%, а в сравнение с миналия май има ръст от 3.2%. Годишното покачване през април пък бе 3.7%.

В средата на месеца НСИ съобщи и за отчетена дефлация от 0.1% на месечна база при потребителските цени.

Инфлацията на производител отразява промени в пазара на природните ресурси и суровините или отразява промени в търсенето. Затова затвърждаване на посоката им в няколко последователни месеца може да сочи и посоката, в която се движи определен сектор или цялата икономика.  

Тази пролет се наблюдаваше забавяне на поскъпването, след като година по-рано цените нарастваха значително, движени от силното индустриално търсене и монетарното разхлабване в САЩ и Западна Европа.

Понижение на месечна база има практически във всички производствени отрасли. В преработващата промишленост цените падат средно с 2.1%, в енергийния сектор то е 0.7%, а в добивната промишленост – с 0.1%.

В сравнение с миналата година пък металургичните компании са понижили цените си средно с 9.9%, а производителите на неметални минерали - с 1.3%.

За сметка на това поскъпват текстилните продукти (без дрехи и обувки) с 8.7%, химическата промишленост е пласирала своите продукти с 6.1% по-скъпо, а повишението при производителите на каучук и пластмаси е с 5.3% спрямо миналия май.

НСИ изчислява цените на производител с 3 индекса – за вътрешния пазар, за износ и общ ценови показател. Данните за експортните цени не се огласят, заради ангажименти НСИ да пази търговската тайна на компании, които често доминират в един бранш. Като цяло обаче вътрешният индекс може да покаже как се движат и цените на износителите.

Разбивката показва, че износителите са предлагали по-ниски цени за своите клиенти. Доказателство е фактът, че на месечна база цените на вътрешния пазар падат само с 0.9%, или двойно по-бавно, отколкото общия индекс. Това означава, че цените на външния пазар теглят общия показател надолу, а вътрешният пазар пречи на инфлацията да падне.

Експертите отдават това на по-високата конкуренция, с която се състезават износителите, докато на вътрешния пазар компаниите могат да си позволят по-високи цени, заради липсата на алтернативно предлагане.

Производствените цени падат на месечна база и забавят ръста си на годишна, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) към края на май. Спадът спрямо април е 1.7%, а в сравнение с миналия май има ръст от 3.2%. Годишното покачване през април пък бе 3.7%.

В средата на месеца НСИ съобщи и за отчетена дефлация от 0.1% на месечна база при потребителските цени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    sqrt avatar :-|
    Daria

    Дефлация??? Тея ненормални ли са? Кой ще им повярва на глупостите??? Инфлацията от началото на годината е поне 10%, а ръстът на икономиката който отчетоха от 0,5% по незнайно каква методология доведе до намаляване на работните места с 60 000. Въобще НСИ е напълно излишно - една баба с боб може да свърши същата работа както целия институт и хилядата паразита, които храним в него.

  • 2
    dragoslava avatar :-(
    Dragoslava

    Но не виждам това да се отразява на потребителските цени.

  • 3
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Това Бойко ли го е поръчал?Бареков знае ли?

  • 4
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Дано да не си вземат тези кожодери повод това,за да вдигнат минималната работна заплата,с което да увеличат безработицата,а там където вече няма хора за съкращаване,да фалират още фирми!

  • 5
    ruark avatar :-|
    ruark

    като виждам статията и искам да напиша нещо полезно

    По отношение на определянето на българските производствени и крайни цени и безсилието на правителство и синдикати.
    мнението ми е че в бг цените се определят на принципа на претегляне на платежоспособността на клиента на парче и от практическа гледна точка цена по сравняемост на конкурента.
    Пример: защо сашо една бира ти е три лева в в заведението?
    отговор защото и навсякъде е така.
    или тези чужденци имат пари и .... или ден година храни.
    тон пелети за огрев достигна 400 - 450 лв. лятото е по евтин.
    по отношение как се образуват цените давам най елементарния пример от различните калкулации.
    в един нат. сок например влизат всички произв. разходи това са ток, вода материал за напрвата му, опаковки, бруто работни заплати, наеми, армортизац. отчисления. Оттам разходи за реклама и дистрибуция, и др.... Всички те се изчисляват и се пиравняват в една бира. после се поставя процент на печалбата за фирмата и оттам крайна брутна цена със ддс за ТЪРГОВЕЦА на едро. Той си слага печалба и продава на търг. на дребно, той също си слага печ. и го продава на крайният потребител
    защо един натурален сок хепи дей на едро и на дребно или чрез интернет струва ако не се лъжа струва 2,60 лв.
    в магазин струва повече. в сравнение с германия или австрия цените са почти същите. ако в магазина в бг един сок струва около 4 лв. този сок в германия или австрия е на същата цена или по евтин. съдържанието вътре е различно. в бг качеството е др. значи произв. фирми спестяват от плод.
    Така. къде е проблема. Отговорът е в маржа на печалбата на производителя и търговеца
    на запад труда е 10 пъти по скъп. ако един работник работещ в производство на нат. сок взима 2000 евро брутто + 13 и 14 заплата, която е 80% от нормалната брутна заплата. в бг един работник взима около не съм сигурен да речем 400 евро бруто.
    разликата е в пъти. ало един търговец на едро или дребно има на запад 10% печалба. в бг са вече 30 или 40%. или повече.
    да не говорим за корпоративен данък, който е в австрия 25% а в бг 10 %.
    сравнението не е базирано на статистики а на самата реалност по мое наблюдение за пазар като бг и да речем белгия или австрия горе долу със същото количество потребители.
    Изводът е: на базата на по евтини произв. разходи би трябвало един натурален сок (опаковка) в бг да бъде около 70 ст лв. или 1 лв. максимум 1,50 крайна цена.
    причината е разбира се и в неадекватната ни система на ценообразуване.






  • 6
    ruark avatar :-|
    ruark

    поправка имах предвид "Всички те се изчисляват и се приравняват в един нат. сок. понеже примера е за сок"

  • 8
    ivaylo.simeonov2 avatar :-|
    Ивайло Симеонов

    Смисъла на съществуването на "българският Енрон" (с подобни отчети и данни), навярно е следният: 1. Това помага да се вземат кредити от държавата на по-ниски лихви. 2. Стимулира инвестициите.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    "Компаниите продават по-скъпо на вътрешния пазар, отколкото на външния"

    >>> Но не пречи да твърдят, че веригите им обират маржа

  • 10
    kihano avatar :-|
    kihano

    До коментар [#5] от "ruark":

    Прав си разбира се. Но! Нали това беше зорът. Да се освободят цените. Свободният пазар регулирал всичко. Печалбата била заслужена и морална. Е къде е проблемът? У нас има търсене за сок на 4 лв, продава се за 4 лв. Има предлагане на работна ръка за 400Евро на месец и се наема на тази цена. Къде е проблемът?
    Ето къде. Ако на производителя на сок+търговците тук им откажеш цена 4 лв те ще изнесат сока в Европа и ще си получат 4лв. Работникът обаче не може да се изнесе така лесно в западна Европа. Дори всички законови пречки да се махнат остава езиковата бариера и факта, че там ше се пренасели и цената на труда и там ще падне. А и не забравяме, че каквото и да се говори, хората обичат мястото където са пораснали и където имат роднини и приятели.
    За решаването на такива проблеми има отдавна разработена политика - с мита, износни и вносни квоти и т.н. Само че в момента свтът е завладян от демагогията "свободен пазар", която е изключително вредна за кап. системата. Тепърва има да й берем плодовете.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK