Денят след дълга
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Денят след дълга

Денят след дълга

Оценките за емисията са положителни, а вицепремиерът Симеон Дянков очаква повишаване на инвестиционния рейтинг

Стефан Антонов
13647 прочитания

Успех на правителството и доверие на чуждите инвеститори в България. Това са преобладаващите коментари на експертите, които "Капитал Daily" анкетира ден след като България се върна на международните дългови пазари, пласирайки петгодишни облигации за 950 млн. евро при 4.436% лихва. "Република България се завърна впечатляващо на международните капиталови пазари след десетгодишно отсъствие", гласи и изявлението на финансовото министерство.

Критики все пак имаше. Те се чуха от участници на българския капиталов пазар, които бяха изолирани от емисията и не получиха книжа, макар да бяха подали поръчки. Друга по-обща критика бе, че кабинетът пропусна възможността да проведе реформи, с които да свие разходите си. Ако те бяха факт, днес правителството щеше да разполага с повече пари във фискалния резерв, с които можеше изцяло или частично да изплати падежиращия в началото на 2013 г. 818 млн. евро дълг.

Цената на заема

Общо 201.8 млн. евро ще струва на данъкоплатците изтеглянето на новия облигационен заем. Тази сума излиза, като се съберат лихвените плащания по облигациите за петте години до неговия падеж. 

От Министерството на финансите обясниха, че като доходност крайната цена на заема е 4.436%. Тя се формира от 4.25% лихвен купон плюс разликата между номиналната и продажната цена на облигациите. Всъщност срещу поемането на дълг за 950 млн. евро. във фискалния резерв ще постъпят 942.22 млн. евро, защото книжата са продадени на инвеститорите с 0.82% отстъпка от номиналната им стойност.

Коментари, че емисията е записана при по-изгодни условия от тези, постигнати преди 10 години от Милен Велчев, направи премиерът Бойко Борисов, а късно в понеделник и самият президент Росен Плевнелиев. Сравнението им обаче е некоректно, защото сега се емитират петгодишни облигации, а екипът на Милен Велчев пусна десетгодишни. При нормални условия доходността по дълговите книжа става по-висока заради по-дългия срок, в който може да се реализират рискови събития.

Има и недоволни

Заради високия чуждестранен интерес поръчки на български инвеститори не са били одобрени и цялата емисия е била купена от чуждестранни институции. Това предизвика недоволство както сред представители на управляващите дружества, така и на пенсионните фондове и банките. Те също са подавали поръчки, като част от тях са били не състезателни. При тях инвеститорът е готов да купи облигации независимо каква цена се постигне на аукциона, но въпреки това българските институции са били изключени. 

Една от причините е, че така Министерството на финансите успява да набере ликвидност, която се предлага от чуждестранни инвеститори, които почти със сигурност не биха си купили държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар. Логиката на такива играчи е да намерят стабилен емитент, който заради общата несигурност на пазара търси заем и приема по-висока лихва за рисковия си профил. В същото време обаче такива инвеститори се нуждаят от ликвидност и само международно търгувани облигации като въпросната емисия могат да привлекат интереса им. Обратно - ДЦК с нисколиквиден вторичен пазар просто не отговарят на техните критерии, но ликвидността е била привлекателна и за българските институции.

"Не мога да кажа, че сме щастливи от това, че като български инвеститори не можахме да купим от облигациите, макар че подадохме заявки. Очакваме да чуем мотива на финансовото министерство, защото в момента се получава, че ние няма ограничение да купим книжата на вторичен пазар, но това ще е на по-висока цена", коментира Даниел Петкова, изпълнителен директор на пенсионната компания "Доверие".

"Условието, което аз зададох, беше, ако има достатъчно интерес, тази емисия наистина да е за външни инвеститори. А не инвеститорите, които са на вътрешния пазар, да отидат и да си купят български дълг, само че от Лондон или от Люксембург, и да се презапасят. Така и стана – имахме достатъчно голям интерес и това ни позволи да отсеем тези, които участват на българския пазар. Не е редно да са и във външната емисия", каза за "Капитал Daily" вицепремиерът Симеон Дянков (виж интервюто).

Подробности за емисията

Облигациите са 5-годишни и падежът по тях е на 9 юли 2017 г. Желаещите да купят от българските облигации пък са подали поръчки за 6 млрд. евро, което означава, че търсенето надхвърля повече от пет пъти предложеното количество.

"Петкратното презаписване на емисията показа големия апетит за български риск. Интерес имаше от инвеститори Близкия изток, Азия, Европа и САЩ - това също говори за успеха на емисията. Със сигурност фактори като изхода от гръцките избори и срещата на върха в Европа спомогнаха да се получи позитивна подкрепа от пазарите, но не мога да кажа, че само тя бе определяща. Книжа бяха поръчани включително и от инвеститори, които държат от облигациите, падежиращи догодина", коментира Григорий Ананиев, директор "Капиталови пазари за България и Румъния" в Citibank. По данните на финансовото министерство 25% от книжата са закупени от британски институции, 17% от германски, от Австрийски - 13%, от САЩ и американски офшорки - 9%, от швейцарски компании - 7%, от френски и италиански по 5%. Девет процента са придобити от азиатски инвеститори и 10% е разпределението сред останалите купувачи, чиято национална принадлежност не може да се определи.

В инвестиционни фондове пък са попаднали 43% от новата емисия. Банки са получили 19%, застрахователни и пенсионни фондове са купили 14%, хедж фондове държат 12%, и други 6% са купени от централни банки. Последните 6% от емисията са попаднали в инвеститори, които не могат да се причислят към класическите инвеститорски профили. 

Григорий Ананиев, началник "Капиталови пазари за Румъния и България", Citibank
Между България и Румъния има разлика. Румънските CDS се търгуват на ниво 400 базисни точки, а българските деривати днес са на 300 базисни точки. Оттам рисковата премия за Румъния е по-голяма с един процентен пункт. Една от причините за това е по-високият дял на държавния дълг спрямо брутния продукт в Румъния. По-добре от България пък стои Латвия, при която тези деривати са на ниво 260 точки. Няма механизъм, който директно трансферира равнището на нивата на доходност по държавните облигации върху лихвите на вътрешния пазар, но сигналът е положителен. Емисията бе успешна и очаквам, че ще има активен вторичен пазар, тъй като бе задоволен само чуждестранният интерес, а има български инвеститори, които сега ще трябва да закупят облигациите на вторичния пазар и на него също ще се създаде търсене. 

Даниела Петкова, главен изпълнителен директор, ПОК "Доверие"
Не мога да кажа, че сме щастливи от това, че като български инвеститори не можахме да купим от облигациите, макар че подадохме заявки. Очакваме да чуем мотива на финансовото министерство, защото в момента се получава, че ние няма ограничение да купим книжата на вторичен пазар, но това ще е на по-висока цена, отколкото ако облигациите ни бяха продадени на първичния пазар. В този смисъл не разбирам защо като български инвеститори трябва да получим облигацията на по-висока цена, в крайна сметка всичко е за сметка на нашите клиенти. В качествено ниво няма разлика между вътрешните ДЦК и тази международна емисия. Разлика има в доходността. Всичко, което купуваме или продаваме, е за сметка на клиентите ни.

Димитър Чобанов, макроикономист, УНСС
Според мен емисията е пълен неуспех на правителството, защото в последните две години можеше да се води такава политика, че днес заемът да се изплати, а не да се рефинансира. Затова лихвените плащания в размер на близо 200 милиона евро са си чист неуспех за кабинета. Може да се разглеждат като успех само на фона на риска да платим дори и повече лихви, ако инвеститорите бяха потърсили по-висока доходност. Сигурни печеливши са само посредниците и тези, които купиха на първичен пазар, защото при сегашното съотношение между риск и доходност сделката не е лоша.
Редно е правителството да не решава от името на пазара дали да разпредели книжата само сред чуждестранни инвеститори, или да остави част от облигациите и на български компании. Друг позитив идва и от гледна точка на финансовата сметка на платежния баланс, защото това ще е валутен приход, който ще се отчете като чуждестранна инвестиция.

Десислава Николова, старши икономист, Институт за пазарна икономика
Емисията определено е с добри показатели. Сравнение със страни от ЕС, като Испания например, показва, че може нашите облигации да се пласират при по-ниска доходност от аналогичните на държави, чийто кредитен рейтинг е по-висок. Това определено е много добър резултат, но отново се потвърждава неадекватността на рейтингите и че няма връзка между рейтинга, присъждан на една държава, и цената, която постига от пазарите при опита й да се финансира. Отпаднаха въпросите за финансиране на падежиращите облигации, защото тази емисия ни решава въпроса не само с тях, но и с набирането на 2/3 от нужното финансиране за следващите шест месеца.

Успех на правителството и доверие на чуждите инвеститори в България. Това са преобладаващите коментари на експертите, които "Капитал Daily" анкетира ден след като България се върна на международните дългови пазари, пласирайки петгодишни облигации за 950 млн. евро при 4.436% лихва. "Република България се завърна впечатляващо на международните капиталови пазари след десетгодишно отсъствие", гласи и изявлението на финансовото министерство.

Критики все пак имаше. Те се чуха от участници на българския капиталов пазар, които бяха изолирани от емисията и не получиха книжа, макар да бяха подали поръчки. Друга по-обща критика бе, че кабинетът пропусна възможността да проведе реформи, с които да свие разходите си. Ако те бяха факт, днес правителството щеше да разполага с повече пари във фискалния резерв, с които можеше изцяло или частично да изплати падежиращия в началото на 2013 г. 818 млн. евро дълг.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    pa_pa avatar :-|
    pa_pa

    Некоректно е да се сравняваме с Испания или Италия, къде се търгуват Чехия, Полша или Литва? Защо Дянков не се появи да каже, че спред спрямо Германия от 387 базисни точки е лична оценка за него, както се опита да каже през 2009-та година? Ще опита ли Дянков да обясни защо България се финансира на Германия+275 преди 10 години за 10 годишен падеж, а сега на Германия+387 за 5 годишен падеж? Това означава ли, че пазара писа слаб /2/ на кабинета Борисов? Защо емисията бе презаписана 6 пъти? Това не означава голям апетит за български риск, а лоша за България като кредитополучател лихва, защото ако цената беше по-близка до нормалната - например Германия+275, то емисията щеше да е най-много 1.5-2 пъти презаписана. Като цяло Дянков сключи сделката на неизгодна за момента цена, защото спреда ни спрямо Германия не отговаря на кредитния ни рейтинг от Мууди'с. Или Дянков сключи лоша сделка, или любимите на Борисов Мууди'с са тотално сбъркали нашия кредитен рейтинг. Сами си вадете изводите. Ситуацията плаче оставки, а HSBC не трябва повече да получава български бизнес.

  • 2
    ivaylo.simeonov2 avatar :-|
    Ивайло Симеонов

    Поздравления за министър Дянков! Той постигна незаслужено добра лихва, макар и с цената на
    проформа положителни резултати за българската икономика.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    До коментар [#1] от "pa_pa":
    До коментар [#2] от "Ивайло Симеонов": В коментарите и на двама Ви има доза истина. Чудеса нестават. Но страната,като цяло върви в правилната насока.

    Да,можем да желаем много повече. Но ............... това е реалността. Политиците са еманация на нас,избирателите. Това е нивото ни към днешна дата. А разликата в рисковата премия има едно просто обяснение - 2008 година. Депресията промени много неща,едно от който е начина на изчисляване на риска.

  • 4
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Край! Цъфнахме-та вързахме! И къде е икономическия растеж? Имаме много да наваксваме след кризата... Ами чуждите инвестиции къде са? (То се е видяло, че и за тоя кабинет родните инвестиции не са от никакво значение. От над година се мъча да събера 5000-6000 лева за стартиране на личен бизнес, ама с тия български заплати - таратанци! А току-що пак скочиха цените на тока и то - надскочиха очакваното увеличение! Следва поскъпване на всичко останало - от храна-до кой знае какво още. А заплатата ми не е мърдала, откакто тия дойдоха на власт... Да вървят на...с фалшивите им "успехи" и тия продажници! Да им плащат данъци само чужденците, за които единствено работят...)

  • 5
    hristov19 avatar :-|
    Sion с 27,Дневник , амнистия по изборите?

    [quote#2:"Ивайло Симеонов"]Той постигна незаслужено добра лихва, макар и с цената на
    проформа положителни резултати за българската икономика[/quote]

    Тази лихва е заслуга на финансовият министър преди Дянков.Най-беглият преглед на всички макроикономически показатели го доказва..Ако нямахме близо 8 млрд резерв и ако не бяха достигнати ниските нива Дълг/БВП от Орешарски , никога нямаше да има тази лихва.

  • 6
    merkel avatar :-|
    merkel

    ГЕРБ и Борисов вече дъжат 6 милиарда лева на българският народ! 4 милиарда опоскан фискален резерв и 2 милиарда лева взети като дълг под формата на ДЦК! Така резерва ни е намален от 8 на 4 милиарда а дълга ни е увеличен с въпросните 2 милиарда! Нещо невиждано от времето на Виденов насам! Не трябва да оставаме Борисов да си замине без да си плати сметката и да ни върне парите.
    ФАКТИТЕ:
    Три правителства подред Костов царя и Станишев пълнеха фискалният резерв до 8 милиарда лева и намалиха външният и вътрешен дълг до рекордните 15% от БВП! От както ГЕРБ управлява опоскаха фискалният резерв до 4 милиарда лева и вземаха външни и вътрешни заеми! Около 2 милиарда лева вътрешни заеми до момента и 2 милиарда външен заем!

  • 7
    alex.p.ivanov avatar :-|
    alex.p.ivanov

    До коментар [#5] от "hristov19":

    С пояснението "благодарение на икономическия растеж" това мнение щеше да е перфектно. По време на мечи пазар е трудно да се увеличава резервът на държавата. И все пак, Орешарски трябва да го поздравим че е добавил към резерва вместо да харчи излишъка. Не знам дали е бил от хората които са очаквали световната криза, но гледайки назад решението е добро.

    Между другото защо merkel, kardinalat и Станислав говорят все едно че рецесията е отминала и не може все още Западна Европа да навлезе в депресия?

  • 8
    hristov19 avatar :-|
    Sion с 27,Дневник , амнистия по изборите?

    До коментар [#7] от "alex2":

    Приемам забележката.И съм на мнение не само че ще има депресия , но и че тя ще бъде в невиждани до сега размери,пред която 30 те години ще изглеждат като летен повей..И няма да е само в Западна Европа.Това което прави Бернанке с операция „Туист” и „количественото облекчаване“, рано или късно ще бъде платено.Виждам че ЕЦБ върви по същият път.Дано разума надделее , но надали..

  • 9
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#7] от "alex2":

    Няма как трудните времена да са отминали, при това ново сриване на потреблението в Европа. Даже тепърва и Германия ще почне да "бере плодовете" от забатачването на Гърция и след нея на Ирландия, Португалия, Испания, Италия, даже и Франция (последните също започнаха да се оплакват от затруднения с бюджета). Кризата в Европа ще се задържи още дълго (особено на фона на тази европейска политическа безизходица и непреодолим разнобой) и дори ще засегне и други (САЩ, Китай и т.н.)...

  • 10
    kamata avatar :-|
    kamata

    До коментар [#1] от "pa_pa":

    Може би ако вземеш в предвит икономическата обстановка при която са реализирани двете емисии, ще разбереш причината за разлика в лихвените им проценти (настрана от матуритетната структура) :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.