С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 5 юли 2012, 21:27, 6815 прочитания

България под лупата на германския бизнес

Приемствеността в политиката е важно условие за нови инвестиции

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Кога ли най-после ще получа положителен отговор за ново партньорство от университет или фирма от България?!", чуди се проф. д-р Алфред Иваински и отправя покана към бизнесмените на срещата в Технологичния парк "Берлин-Адлерсхоф" по време на визитата на президента Росен Плевнелиев в Германия в началото на тази седмица.

Иваински – директор на немското Сдружение за насърчаване на приложната информатика GFAI – с нотка носталгия разказва за успешното си сътрудничество с Русенския университет в рамките на голям европейски технологичен проект. Оттогава всяка година сдружението предлага няколкомесечни стажове за български студенти и търси контакти с малки и средни предприятия в сферата на високите технологии в България.


Модел за подражание

Комплексът "Берлин-Адлерсхоф" е седалище на над 900 фирми и научни институти. Приоритет е насърчаването на малкия и средния бизнес във всички фази на развитие: от работата в първите месеци след основаването на фирмите в малките офиси в т.нар. инкубатор за нови предприемачески идеи до високотехнологичната дейност в модерните лаборатории и производствените халета.

Най-големият технологичен парк в Германия е модел за подражание: "Дошли сме да се учим от най-добрите", заяви Росен Плевнелиев при представянето на идеята за изграждане на индустриалния парк "София тех" при посещението си в немската столица.



Директорът на Сдружението за оптични технологии OpTecBB д-р Бернд Вайднер сподели пред "Капитал", че вече е разговарял с шефа на "София тех" Елица Панайотова и има интерес да подпомогне за развитието му чрез обмяна на опит, бизнес контакти и трансфер на технологии.

Вайднер признава, че като някои свои колеги не познава добре индустриалната структура в България, но шансът на немските предприемачи да стъпят на българския пазар е именно в участието им в мащабни проекти като планувания в София технологичен парк.

Немските бизнесмени – участници в икономическия форум в рамките на президентската визита – бяха оптимисти относно възможностите за развиване на бизнес в България. Пред "Капитал" Росен Плевнелиев определи с една дума – "доверие" – впечатлението от разговорите си с тях.

Несигурна правна система

Според проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара от началото на тази година обаче 35% от немските инвеститори в България съжаляват, че са избрали страната ни за инвестициите си. "Дали този резултат е положителен или негативен е въпрос на интерпретация", заявява пред "Капитал" Митко Василев, управител на камарата.

"Не трябва да забравяме, че все пак 65% от инвеститорите може би ще останат в България и ще влагат капитали дългосрочно в производство и създаване на нови работни места", продължи той. Факторите, които според анкетата смущават предприемачите, са неефективната държавна администрация, несигурността в правната система, липсата на прозрачност при обществените поръчки и корупцията.

"Корупция и бюрокрация си имаме и в Германия и това не би ме спряло да осъществявам бизнес контакти в България", убеден е Ралф Хесе – управител на фирмата за търговия с Източна Европа PeRa Trading GmbH. Според него един от показателите за интензивността на бизнес контактите е присъствието на фирми на международни панаири.

Хесе редовно участва в Пловдивския панаир и следи представянето на българските предприятия на Международното изложение в Хановер.

По данни на българското Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и през 2011 г. Германия се е утвърдила като основен търговски партньор на България, като износът на български стоки към Германия е на стойност 2.412 млрд евро, а вносът на немска продукция възлиза на 2.564 млрд. евро.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв. 4 Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв.

Два месеца след началото на водната криза в града правителството предложи решение, но вероятно режимът ще остане

18 яну 2020, 2384 прочитания

Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори

Дипломатичната формула на Столична община при обсъждането на бюджета: не знаем за проблема, но ще правим анализ

18 яну 2020, 965 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Борисов "закри" пожара на Витоша, екопротестите продължават

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10