Дългово завръщане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дългово завръщане

Финансовият министър Симеон Дянков заяви, че очаква да бъде повишен кредитният рейтинг на България

Дългово завръщане

Първото голямо държавно плащане е подсигурено при добри условия, но по-големият тест ще е след две години

Вера Денизова, Татяна Пунчева
15726 прочитания

Финансовият министър Симеон Дянков заяви, че очаква да бъде повишен кредитният рейтинг на България

© Надежда Чипева


Само допреди няколко години твърдението, че България може да се финансира на по-добра цена от Италия или пък Испания, звучеше като анекдот.

Тази седмица това се случи. След десет години отсъствие страната се завърна на международните дългови пазари. И по всеобщо мнение го направи добре. Правителството пласира еврооблигации за 950 млн. евро при по-добра от първоначално очакваната доходност и си осигури нужните средства за първото голямо плащане по външния дълг догодина. Въпреки продължаващата криза в Европа. Така управляващите внесоха доза предвидимост в публичните финанси поне до началото на следващата година.

Доброто представяне на страната се превежда като доверие на чуждите инвеститори към способността й да бъде надежден получател на кредит. Оценката ще се пренесе и към цената, на която корпоративният сектор може да получи външен дълг.

Зад успешната емисия еврооблигации стоят няколко фактора. Тя е следствие на добра подготовка, съчетана с правилно избран момент и малко късмет. Въпросът е дали големият интерес към българския дълг може да се прочете и като положителна оценка за потенциала на икономиката ни.

Добре написано домашно

Всички студенти знаят, че хубава оценка рядко се получава с много късмет и много по-често – ако положиш достатъчно усилия. Седмица преди листването на емисията финансовият министър Симеон Дянков и подуправителят на Българската народна банка Калин Христов са представили страната на потенциалните инвеститори в поредица от срещи в няколко големи финансови центъра в Европа. Извън частните разговори с най-големите играчи на дълговия пазар е имало и общи презентации за всички с интерес към предложените облигации.

За успешното пласиране повлия и добре подбраният момент. Първо, изходът от гръцките избори беше добър, а след това пазарите се успокоиха и заради сигналите, излъчени на срещата на лидерите на ЕС. На местно ниво пък седмица преди емисията Министерството на финансите обяви, че бюджетът към май е на излишък. Брюксел ни спря процедурата по свръхдефицит, а последният доклад на еврокомисията за икономическо сближаване показа, че България отговаря на маастрихтските критерии за дълг, бюджетен дефицит и дългосрочен лихвен процент. Има и още. Данните за развитието на икономиката ни, както и за състоянието на банковата система, към момента изглеждат доста добре на фона на повечето страни от еврозоната. Т.е. в рамките на няколко дни се събраха достатъчно добри новини, така че инвеститорите да погледнат по-оптимистично. Ако правителството беше изчакало още малко, те можеха да поискат по-висока доходност заради наближаващия падеж на облигациите през януари 2013 г. и заради очакванията на почти всички международни институции за забавяне на българската икономика през тази.

"Ако погледнете с очите на инвеститора – напоследък в Европа се наливаше ликвидност под формата на нисколихвени заеми. Така че доходността по нашите книжа изглежда много добра инвестиция от гледна точка на риска, който носи България", обяснява икономист от българска банка.

Параметрите по сделката

Друг важен фактор за успех е структурирането на емисията. Облигациите са 5-годишни и са в евро, с което се избягва валутният риск. На самия аукцион интересът към тях е бил голям - подадените поръчки първоначално са за над 6 млрд. евро, което означава, че търсенето надхвърля повече от шест пъти предложеното количество. Това е позволило на банките мениджъри да намалят първоначалната ориентировъчна доходност по емисията с около 30 базисни пункта. В крайна сметка постигнатата доходност е 4.436%. Тя се формира от 4.25% лихвен купон плюс разликата между номиналната и продажната цена на облигациите. Така разходите на бюджета за лихви по новия заем ще са около 200 млн. евро за петте години и ще са по-ниски спрямо тези на падежиращата през януари 2013 г. емисия.

Постигнатите резултати от аукциона са добри и в сравнение с някои страни, които доскоро бяха смятани за много по-безрискови от България. Например рейтингите на Италия и Испания са с една степен по-високи от нашия, а доходността по техните сходни емисии от последните дни е около и над 5 процентни пункта.

Друга държава, чиято икономика доскоро се оценяваше по-високо от българската, е Хърватия. На 19 април тя пусна 5-годишна емисия в щатски долари (при тях лихвите са по-ниски) и постигна 6.37% доходност.

"С тази цена ние се доближихме много до тази, която получи Литва при сравними еврооблигации. Купонът по облигациите на Литва беше 4.21%, а нашият е 4.25%. Литва обаче има по-висок рейтинг от нашия", коментира финансовият министър Симеон Дянков.

Според Григорий Ананиев, директор "Капиталови пазари за България и Румъния", в Citibank петкратното презаписване на емисията показва големия апетит за български риск. "Интерес имаше от инвеститори от Близкия изток, Азия, Европа и САЩ - това също говори за успеха на емисията", коментира пред "Капитал Daily" той.

Данните на финансовото министерство са, че една четвърт от книжата са закупени от британски институции, 17% - от германски, от австрийски - 13%, от САЩ и американски офшорни дружества - 9%, от швейцарски компании - 7%, от френски и италиански - по 5%. Девет процента са придобити от азиатски инвеститори. Почти половината от новата емисия е отишла в инвестиционни фондове, а 6% - в централни банки.

Неочаквано големият интерес към еврооблигациите логично провокира и въпроса дали правителството не се е подценило. Следващото голямо плащане на България по външния дълг обаче е през 2015 г. и може да й се наложи отново да излезе на международните пазари. "Затова е важно чуждите инвеститори сега да останат доволни, това е вид инвестиция в положителна репутация", обяснява инвестиционен банкер.

Другият важен момент около структурирането на емисията е нейният матуритет. Тя ще падежира през лятото на 2017 г. и ще съвпадне с по-следващите парламентарни избори. "Не мисля, че трябва да се търси подтекст в това съвпадение. Според мен е избрана по-кратка емисия, защото се разчита, че дотогава ще се нормализират и нашата икономика, и тази на еврозоната, съответно и финансирането ще е по-евтино. Така че с по-къса емисия ще се пести от лихвени плащания", обяснява банкер.

И какво от това

Ефектът от доброто представяне на България е най-вече репутационен. "В момента има негласно състезание между държавите от Източна Европа, което е чисто имиджово. Това е важна битка – да се представиш добре, за да имаш по-силен глас при взимането на решения в Брюксел", обяснява банков анализатор. Той допълва, че по цена на финансиране България се нарежда малко след балтийските отличници и доста преди Румъния. Доскоро в анализите на почти всички чужди анализатори двете съседни държави вървяха в пакет.

"Най-бърз и директен ще е ефектът върху цената, на която се финансира правителството на вътрешния пазар. От гледна точка на финансовия министър това е добре, защото по наши изчисления той ще разчита на нетно вътрешно финансиране от около 750 млн. евро през 2013 г.", твърди банков анализатор (виж карето).

Добрата доходност по външния дълг на държавата ще повлияе и върху условията, при които корпоративният сектор се финансира на външния пазар. А и чрез емисията България става разпознаваема на пазари, които са чували малко за нас, като например тези в Азия.

"Успешната емисия се забелязва от пазарите. Това според мен ще ни даде допълнителна възможност за увеличаване на кредитния рейтинг следващата година", обясни Дянков. По-добрата оценка за риска на България пък автоматично сваля цената на финансиране на всички български банки. А това в крайна сметка ще даде положително отражение върху цялата икономика. Пряка връзка между нивата на доходност по държавните облигации и върху лихвите на вътрешния пазар обаче няма.

"Продължаваме да смятаме, че съществува потенциал за увеличаване на кредитния рейтинг на България, въпреки че той очевидно не е свързан със следващите няколко месеца. От една страна, балансът на българския публичен сектор има параметри, които са по-благоприятни от средните за страните с инвестиционен рейтинг една степен над най-ниския възможен, какъвто има България в момента. Секторът на домакинствата също има много солиден консолидиран баланс, а условните задължения на правителството са ниски за стандартите на развиваща се икономика", смята Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Той допълва, че очаква през следващата година тенденцията на нарастване на лошите кредити да се забави значително, а броят на банките, които все още не са редуцирали външните си пасиви до устойчиви нива, да остане пренебрежимо малцинство. "И най-важното, нашият централен сценарий предвижда гръцката криза да приключи по някое време следващата година. Според нас това ще доведе до сравнително бърза положителна промяна в нагласите на инвеститорите към целия регион, и най-вече към България, която в момента е страната с най-голяма експозиция към ставащото в Гърция", допълва Павлов.

Спорните моменти

Парадоксално, но добрата оценка, която България получи от пазарите, е и заради липсата на сериозни реформи. Ако ГЕРБ беше започнал да променя образованието, здравеопазването и съдебната система, които в момента гълтат милиарди, а осигуряват лоша публични услуга, поне в началото трябваше да налее още повече пари в тях. А това неминуемо щеше да увеличи числата след минуса в бюджета.

В същото време пак заради отлаганите от няколко правителства, включително и сегашното, структурни реформи, разходите на държавата не бяха свити. Ако преразпределителната й роля беше ограничена, кабинетът щеше да разполага с повече пари във фискалния резерв, с които можеше изцяло или частично да изплати падежиращия в началото на 2013 г. 818 млн. евро дълг.

В същото време страната много внимателно трябва да прецизира публичните си разходи в следващите само няколко години, защото в периода между 2015 и 2017 г. я чака два пъти по-голямо дългово плащане от настоящото. Само главниците по двете падежиращи външни емисии - доларовата през 2015 г. и новата еврова две години по-късно за над 4 млрд. лв. (виж инфографиката). А не трябва да се игнорира и фактът, че страната активизира и вътрешния пазар на дълг, който също трябва да обслужва. Това означава, че следващото правителство ще трябва отсега да мисли както за реформи, които, ако са ефективни, биха свили публичните разходи, така и за възможните опции най-вече как да рефинансира задълженията. Защото сега има интерес към 1 млрд. евро наш дълг, но 2 млрд. са по-внушителна сума, за която инвеститори ще искат повече от отличие по европейските норми. Ще искат и икономически растеж, какъвто страната имаше късмет да я споходи в годините след последното голямо дългово преструктуриране през 2002 г. Разбира се, между тогава и сега има огромна разлика (виж графиката), но основните структурни реформи останаха неосъществени, а конкурентоспособността - ниска. Така че задачите не са леки, но изискват значителен стратегически поглед още отсега и подготовката на доста по-голямо домашно от сегашното. Защото, когато Европа излезе от кризата, а тя все пак ще излезе, ще има много повече отличници от нас и тогава конкуренцията ще е значителна.

Защо не избраха българското

Основните критики по емисията се чуха от участници на българския капиталов пазар, които бяха изолирани и не получиха книжа, макар да бяха подали поръчки. Разочарованието им идва оттам, че единственият начин да купят от най-ликвидната българска емисия е да играят на вторичен пазар. А към момента доходността на книжата там е по-ниска. Хора от екипа, които са подготвяли еврооблигациите, твърдят, че преценката кой да запише на аукциона е била много внимателно обмислена. С предимство са били чуждите инвеститори, за да може да останат доволни и да имат интерес към български дълг и за в бъдеще. Ако книжата бяха дадени на български институционални инвеститори, щяха да бъдат заключени до падеж, а това прави емисията неликвидна и непривлекателна за чужденци. Някои чуждестранни анализатори и сега я смятат за неликвидна, така че активната й търговия на вторичен пазар е още по-важна. Отделно, ако местните инвеститори бяха купили евробонда, това щеше да обере ликвидността на вътрешния пазар, което пък прави по-трудна възможността на държавата да се финансира чрез ДЦК. Въпреки това сега финансовият министър е в позицията на силния, което пък му гарантира по-евтино финансиране на вътрешния пазар, което отчасти може да е в ущърб на клиентите на пенсионните фондове. Все пак обаче инвестициите в ценни книжа прави институционалните инвеститори мързеливи, защото им гарантира сигурен доход. А това отклонява например банките от основния им бизнес – кредитирането, а пенсионните фондове - от търсенето на по-добра възвращаемост за осигурените лица.

Само допреди няколко години твърдението, че България може да се финансира на по-добра цена от Италия или пък Испания, звучеше като анекдот.

Тази седмица това се случи. След десет години отсъствие страната се завърна на международните дългови пазари. И по всеобщо мнение го направи добре. Правителството пласира еврооблигации за 950 млн. евро при по-добра от първоначално очакваната доходност и си осигури нужните средства за първото голямо плащане по външния дълг догодина. Въпреки продължаващата криза в Европа. Така управляващите внесоха доза предвидимост в публичните финанси поне до началото на следващата година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

86 коментара
  • 1
    zizu avatar :-P
    Zizu

    Хубави неща!
    Браво на Дянков, на човека, който го сложи на този пост и на хората , които го препоръчаха!

  • 2
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Веднага се набива на очи, че пак се говори за "реформи" за пари, вместо зо реформи за качество (последните се нуждаят от по-големи разходи, а и данъците не могат да бъдат ниски, за да се запази балансиран бюджет). Много интересно, за какво намаляване на разходите можем до говорим, при условие, че България дава най-малко пари на глава от населението спрямо нормална европейска държава и за сигурност, и за образование, и за каквото се сетим друго?! Въобще ли трябва да останем без тези неща, само и само за да намаляваме още разходите?!

  • 3
    kilmer avatar :-|
    kilmer

    На Дянков всички Българи трябва да му целуваме ръка!!! Ако не беше той финансов министър през цялата криза, която продължава..., БГ щеше да бъде в същото жалко пред-банкрутно състояние с намалени заплати и вдигнати данъци като всички останали държави от югоисточна европа. Всеки, който тръгне да плюе по него в този форум няма да бъде искрен, поне според мен...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    avalanche avatar :-|
    avalanche

    Оценката ще се пренесе и към цената, на която корпоративният сектор може да получи външен дълг?!?

    "Капитал" много силен извод този път! или както се казва - А дано ама надали....

  • 5
    lollymajik avatar :-|
    michael

    господин Дянков с претенциите за специалист, които има би трябвало да продава хладилници на ескимосите а вместо това той единствено спестява и ограничава да нагласи сметките, това го може и прави всяка баба на село , която се пробва да оцелее с пенсията си даже бабите са по- предприемчиви от него като си гледат в градинките това онова и отиват да продадат на пазара я цветя , я зарзават я друго нещо дето са ПРОИЗВЕЛИ.

  • 6
    cestlavie avatar :-|
    C est la vie

    Добра статия. На мен не ми носи и полъх за оптимизъм. Управляващите от герб трупат дългове от международните пазари и от вътрешния.
    "Това означава, че следващото правителство ще трябва отсега да мисли както за реформи, които, ако са ефективни, биха свили публичните разходи, така и за възможните опции най-вече как да рефинансира задълженията."
    Реформи не очаквам. Не мога да си представя че управляващате може да си помислят за свиване на публичните разходи, включително съкращаване на работещите в обществения сектор. Ударно гоним Гърция в това отношение. Понеже управляващите вече изстискаха максимума от икономиката, опукаха де що видяха пари и май няма повече накъде...и след изборите вероятно ще вдигнат някоѝ данъци. Затова повече не трябва да са управляващи! Очаквам повишаване на данъците през 2014г .

  • 7
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    До коментар [#5] от "lollymajik":

    какво намекваш? че Милен Велчев и Пламен Орешарски са по-талантливи, по-способни, по-предвидливи, по-дисциплинирани финансови министри от Симеон Дянков?

  • 8
    aron25 avatar :-|
    aron25

    До коментар [#7] от "Rage Against":
    Симеон Дянков не е в тази категория, че да бъде сравняван:) Той е един счетоводител. Затова положението наглед е уж розово, а всъщност цялата ни икономика е рухнала..

  • 9
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    До коментар [#6] от "ЗА Революция":

    говориш абсолютни глупости!

  • 10
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    До коментар [#8] от "aron25":

    и с какво е рухнала на нашата икономика?
    или ти говориш за "вашата икономика"? сергишевата и догановата?
    защото тя е в развалини, да...

    Дянков го оценяват международните инвеститори и пазарите. оценката им е доста по-висока от оценката, която дадоха на Белчев и Мулешарски...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.