SMS-и вместо здравна реформа

Много дора статия! Само на малко места виждането ми за проблемите се различава от написаното.

"...само при условие че лекарите и апаратурата там са по-добри и предлагат много по-благоприятна прогноза за лечение."

Ако тук съществува някаква критична нотка, че не се позволява лекуване в чужбина за щяло и нещяло, а само при по-добра апаратура там - не съм съгласен. Парите за лечението се дават от българската държава (здравните вноски на българското общество) и е съвсем уместно държавата да определи, ако условията са еднакви и у нас и навън, къде да протече лечението. Няма никакъв смисъл всяко лечение, което може да се проведе със същия успех и в България, да се прави навън (поне не, докато България не съзададе с една или повече други държави съвместна, обща здравна каса). Който иска да се лекува навън на всяка цена - да си плати този каприз от собствения джоб.

"Така например Фондът за лечение на деца би трябвало вече да е достигнал лимита си за годината от шест милиона лева."

Да! Да вземат да намалят фонда с още някой и друг милион, за да могат да мрънкат, че парите не стигат и още по-голяма част да отиде за дарителски кампании чрез SMS-и...

Не мога да разбера, тия управляващи луди ли са или много успешно се преструват на луди?!!! Сякаш току-що са дошли във властта и нямат никаква идея, колко пари в действителност са нужни за фонда, за да функционира нормално!

"На практика става въпрос за сума на стойност не повече от 50 млн. лв. годишно. Това са разходите на пациентите и техните придружители за лечение в чужбина, които здравните институции поемат. Издръжката им е пренебрежимо малка на фона на лечението, което осигуряват."

Това е една микроскопична част от лот на магистрала. Всичко при оперирането с ограничени средства е въпрос на структуриране на приоритети. Така за България се вижда, че строи усилено магистрали и поддържа изкуствено-ниски данъци и осигуровки за сметка на здравето на гражданите си, за сметка на образованието им и за сметка на какво ли още не...

"Владимир Томов, председател на Алианса на хората с редки болести, отива още по-напред. Според него възможно решение е да има частни осигурителни фондове, които да не са отделна част от здравната система и да се конкурират с националната каса."

Това е тъпо решение, което единствено ще увеличи разходите за администрация (тази на НЗОК плюс тази на частните фондове, плюс печалбите за последните на всичкото отгоре). Вече сме го гледали този филм при държавното и частно пенсионно осигуряване, като частното дори не може да излезе на плюс и ако не беше държавното - хората просто щяха да измрат без никакви пенсии. Елементи на конкуренция трябва да има, но единствено в рамките на НЗОК.

"Държавата трябва да си прави сметка колко би спестила, ако лекува пациента сега, вместо да плаща за усложнения след години."

Такива сметки са излишни. Държавата просто трябва да лекува своевременно, независимо дали своевременното лечение е повече или по-малко изгодно. Плащам здравни вноски, за да бъда лекуван своевременно и никой да не си играе на тънки сметки със здравето ми.

"Всяка една кампания означава, че някой в държавата не си е свършил работата." Защото животът на един човек не може да зависи от това колко sms-и е събрал.

затова хора помагайте.
може и едно левче да е,но цял един живот зависи от това ваше левче.

Добър материал, с методичен анализ и конструктивни предложения.
Сравнявайки с преди двайсетина години, виждам, че е направено наистина много за решаване на този болен проблем.

Тема доверието в здравеопазването. Оставям настрана техническата част - там явно се прави много като за бедна държава. Нека погледнем към човешкия фактор в него, с централни фигури лекарят и санитарката. Лекарят, който лекува и с думите си, явно продължава да е рядка птица, защото старите си отидоха, а младите лекари масово не остават в България. Санитарката явно продължава да е баш-мениджър в болничното ежедневие. В тази връзка, си спомням удивлението на едно малко момиченце, попаднало в чужда клиника след многомесечни перипетии по наши болници - то не вярваше, че там, където никой не му се кара, където е чисто и тихо, е болница... Та именно това ще се промени бавно, докато се счита за едва ли не второстепенно, а к не зная доколко има нагласа за единоначалие. Дотогава тежкоболният българин и семейството му ще дават мило и драго за лечение навън, а бюджетът ще се задъхва в търсене на евтини решения.

Тема хемодиализното лоби. В медицината открай време има доста цинизъм, но това не значи, че не трябва да се сведе до минимум. Не е за вярване, че не може да се намери начин да се озаптят печалбарите.

Тема значението на гражданските инициативи. Ами огромно е! Следя дейността на "Спаси, дари..." почти от самото начало. Поклон за всичко направено дотук.

Имало дупки в системата...Най-голямата дупка е Дянков!Колко от парите за здраве похарчи!