SMS-и вместо здравна реформа

Виждали сте ги. Има ги във вестниците, телевизиите, Facebook... Срещали сте ги на улицата. Лицата и имената на хората, които събират пари, за да излекуват тежката си болест някъде в чужбина, са почти всекидневното доказателство за тежкото състояние на българското здравеопазване. Отвъд личната трагедия на болните те показват много фундаментелен дефект - има много болести, за които в България не може да се получи адекватно лечение. Солидарната система на здравно осигуряване не работи, както се предполага - в някои случаи, ако имаш пари, ще живееш. Това е нечестно и неприемливо. 

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

През последните години работата на държавните институции, които отпускат средства за лечение на болни българи в чужбина, чувствително се е подобрила. След няколко години съмнения за злоупотреби и неефективна работа Фондът за лечение на деца върви в правилната посока. Раздвижване има и в НЗОК и Комисията за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването, които разглеждат документите на възрастните (какъв е пътят за отпускане на средства виж в графиките вляво). Въпреки това обаче от телевизионните екрани, страниците на вестниците и интернет сайтовете продължават да ни заливат тъжни кампании за набиране на средства за болни деца и възрастни. Както казва председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването Стойчо Кацаров: "Всяка една кампания означава, че някой в държавата не си е свършил работата." Защото животът на един човек не може да зависи от това колко sms-и е събрал.

Роля за решаването на този проблем има единствено държавата, която управлява парите ни за здравеопазване. Лечението на тежко болни деца и възрастни няма как да бъде нечий друг приоритет. Още по-малко може да е отговорност на дарителите. Причините да има дарителски кампании са всъщност дупките в системата, които пречат пациентите да получат качествени медицински услуги - неефективно управление на средствата, липса на доверие в здравната система, недостиг на специалисти и апаратура и безсмислени административни спънки. Те раждат и порочните практики, в които някои хора злоупотребяват с тежката ситуация на други и със състраданието на дарителите за собствена облага. На следващите страници описваме всеки от проблемите и даваме идея как може да се реши. Тези решения всъщност превеждат на прост език част от онова, което се крие зад мъглявия израз "реформа в здравеопазването".

И за да е ясно - не казваме, че дарителски кампании въобще не трябва да има. Напротив. Дори има нужда от насърчаване на дарителството чрез преференции за дарителите и прозрачност на целия процес. Кампаниите обаче трябва да са насочени в съвсем друга посока. Те трябва да набират средства не за конкретен болен пациент, а за решаването на общи проблеми, от които зависи подобряването на средата. В Ирландия например Ирландската асоциация на трансплантираните чрез дарителство изгражда хостели непосредствено до болниците, в които да могат да отсядат безплатно близките на пациентите. Така че да бъдат заедно по всяко време и те самите да се чувстват обгрижвани и по-спокойни.

Ако дарителските кампании продължат да вървят със снимка на дете или емоционална история на болен възрастен, цялата идея на дарителството всъщност се размива. Би следвало дарителят да може да обмисли спокойно каква помощ е готов да даде. Да дари, защото има желание и защото знае, че ще допринесе за една по-добра среда. Не да се чувства длъжен да изпрати един sms, защото нечий друг живот зависи от него. Да плаща два пъти (веднъж със здравните си вноски, втори път, за да спаси), замествайки държавата в най-чувствителната област на обществото - здравето и живота на хората.



През 2008 г. Георги Елчинов е диагностициран с рак на окото. Единственото възможно лечение в България е да му бъде извадено болното око. Той се свързва с болница в Германия, където му предлагат модерна терапия, която ще запази и зрението, и окото му. Елчинов подава молба до Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за лечение в чужбина. Здравната каса му отказва с обяснението, че неговото заболяване се лекува в България. Елчинов така и не дочаква отговор и заминава за Германия, където е успешно излекуван. След това обжалва решението на касата пред съда. Съдия Николай Гунчев отправя запитване до Съда на ЕС в Люксембург дали текстът от Закона за здравноосигуряване, който казва, че не се плаща за вече проведено лечение, за което касата не е дала разрешение, не противоречи на Европейското право. Съдът приема, че лечението на Елчинов трябва да бъде покрито от НЗОК.

Казусът на Георги Елчинов променя не само практиката на здравната каса (след този случай има само две дела във Върховния администрaтивен съд), но става причина ЕК да приеме директива за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, която е обща за ЕП и на Съвета на Европа. На практика Георги Елчинов е основната причина държавата да започне да плаща на хора, които имат нужда от качествено лечение в чужбина. Неговият случай е пример и за това как пациентите трябва да отстояват правата си, вместо да се примиряват с абсурдите на администрацията или да виждат като единствено решение дарителските кампании. Защото в крайна сметка здравната система е такава, каквато ние сме позволили да бъде.

Управлението на средствата за лечение в чужбина: Тотална недостатъчност
Липсата на доверие в здравната система: Само не и тук
Отказите за финансиране: На опашка за живот
Липсата на специалисти и на пари за обучението им: Докторе, къде си
Недостигът на съвременна апаратура и средства за медицински изделия: Липсващото звено
Липсата на донори: Листата на чакащите, която няма край 
Злоупотребите с доверието на хората: Даренията като криминогенен фактор

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
• 7
• 8
• Следваща страница » "Управлението на средствата за лечение в чужбина: Тотална недостатъчност"