Близо десет месеца след като новият Изборен кодекс беше изпробван в местните и президентските избори, ще бъде ремонтиран отново. До следващите избори остава по-малко от година. 

От няколко месеца работна група от ГЕРБ начело с един от основните автори на кодекса, Искра Фидосова, и депутати от мнозинството от правната комисия работи по поправките. Народни представители твърдят, че промените ще засегнат общо около 30 текста от кодекса. Противно на очакванията обаче, че ГЕРБ ще промени радикално някои текстове или че ще се опита да вкара такива промени, които да работят в полза на сегашното мнозинство на предстоящия парламентарен вот, каквито притеснения имат в редиците на опозицията, поправките ще са по-скоро козметични и ще отразяват част от забележките в доклада на международните наблюдатели. В документа те са общо 32, като 10 от тях бяха обявени за приоритетни, а останалите са записани в графата "други".

ЦИК на показ

По време на предишните избори ЦИК беше най-много критикуваната институция за хаоса около вота, в деня на изборите и след тях. Началото на работата й започна с гаф около разяснителната кампания в медиите. Клипът, който трябваше да обясни на избирателите как да гласуват, беше свален от екран две седмици преди изборите заради неточности. След това се оказа, че членовете на секционните избирателни комисии не са били обучени да боравят с изборните книжа и разписаните от ЦИК правила за регистрация на кандидатите. Имаше и скандали, свързани с решения на общинските избирателни комисии, които отказаха да регистрират кандидатите за кметове, подрепени от "Синята коалиция" в Плевен и Монтана, без да са ясни мотивите им за това. Още по-притеснителното обаче беше, че нямаше яснота как ЦИК взема решенията си – заседанията на комисията бяха обвити в пълна мъгла и никой не може да разбере нито как се вземат решенията в избирателния орган, нито как гласуват членовете му, които са назначени там на квотен принцип на парламентарно представените партии.

За да се съобразят частично със забележките, от ГЕРБ предвиждат да въведат постоянна изборна администрация. Подобно предложение се обсъждаше още при приемането на Изборния кодекс, но така и не стана ясно защо от мнозинството тогава се отказаха от тази идея. Сега управляващите обмислят да назначат около 12 души, които да работят постоянно в комисията. "Това ще са държавни служители-експерти, които ще се занимават с изборните книжа, ще обучават членовете на секционните и общинските избирателни комисии (СИК и ОИК) и ще отговарят за разяснителната кампания за вота", казват от ГЕРБ. За да няма съмнения, че управляващите ще изпратят "свои хора" в изборната администрация, от мнозинството смятат да предложат те да се назначават след конкурс, а в комисията по избора да участват представители на парламентарно представените политически сили.

Хората от постоянната изборна администрация ще отговарят и за регистъра на населението на ГРАО, където всеки гражданин може да провери дали фигурира в избирателния списък. От ГЕРБ смятат да предложат този регистър да бъде качен на интернет страницата на ЦИК. С тази промяна се надяват да улеснят хората да проверят преди изборите дали са вписани с списъците и ако са пропуснати, да имат достатъчно време да се впишат. Това според депутати от ГЕРБ ще реши проблема от предишните местни и президентски избори, когато много хора не успяха да гласуват, защото фигурираха в т.нар. забранителни списъци. "МВР вече няма да дава информацията кои хора са напуснали страната, а това трябва да заявяват гражданите в ГРАО съгласно промените, които направихме в Закона за гражданската регистрация", казват депутати от ГЕРБ.

Управляващите обаче няма да приемат предложението на неправителствени организации и партия "Движение България на гражданите" на Меглена Кунева да се въведе активна регистрация на гласоподавателите за изборите и така да се изчистят фантомите от избирателните списъци. Мотивите на мнозинството са, че от регистрирането на избирателите преди всеки вот няма нужда, защото примерно могат да се регистрират един милион души, а до урните да отидат значително по-малко.

Контрол върху контролирания вот

Ограничаване на броя на застъпниците и представителите на партиите в изборния ден в СИК е другата по-важна промяна, която смятат да предложат от ГЕРБ. "По време на изборите към нас имаше обвинения, че сме стимулирали неограниченото регистиране на застъпници, независимо че ние няма как да правим това, защото имаме представители в секционните и общинските комисии. Сега ще въведем такова ограничение, за да спрат тези обвинения", коментират от мнозинството. За регистрацията на голям брой застъпници се смята, че това е една от схемите, които се използват за контролиран вот и за купуване на гласове. А логиката е следната – застъпниците получават възнаграждение за това, че следят изборите, и така се счита, че те и семействата им гласуват за съответната политическа партия, която ги е наела. Пример в това отношение са последните частични избори в Кюстендил през май, когато при 16 хиляди гласоподаватели имаше 1600 застъпници.

Досега всеки кандидат имаше право да регистрира по двама застъпници. Управляващите обмислят да предложат застъпниците да се записват на базата на кандидатски листи. "Примерно, ако имаме в един многомандатен избирателен район листа от 10 кандидати за депутати, ще има застъпници на цялата кандидатска листа, като този брой не може да надвишава двойния размер на секциите за съответния многомандатен избирателен район. Така, ако в него има сто секции за една листа от 10 човека, дадена партия може да регистрира не повече от 200 човека", казват от ГЕРБ. "Същото ще важи и за представителите на политическите партии", добавят от мнозинството. Това, което предстои да бъде уточнено, е колко от застъпниците от кандидатската листа ще имат право да присъстват в изборния ден в помещението за гласуване.

Другата мярка срещу купуването на гласове е използването на специални разузнавателни средства (СРС). Това обаче ще бъде регламентирано в Наказателния кодекс, като предложението на ГЕРБ предвижда СРС да се прилага само за тези състави, където има организация на купуване на гласове и искането на подслушване ще има право да прави само прокурор.

Ще се създаде и нов регламент за броенето на недействителните бюлетини. Досега към броя на невалидните се прибавяха празните бюлетини и пликове. От ГЕРБ смятат да предложат те да се броят отделно от недействителните. Това предложение от мнозинството обясниха с поведението на ДПС за президентските избори, които по думите им дали указания на избирателите си на първия тур от вота за държавен глава да пускат празни бюлетини и така да бъде увеличен броят на недействителните бюлетини, но и процентът на активността, който е важен при този вид избори. Това според депутати от ГЕРБ била една от причините за високия брой недействителни бюлетини на президентския вот.

Експериментално

ГЕРБ възнамерява да предложи и текст, с който да се въведе гласуването по интернет. Подобни текстове фигурираха в кодекса, но бяха отменени от Конституционния съд. "За този текст ще ни трябва съгласието и на останалите политически сили", коментират депутати от ГЕРБ. От мнозинството възнамеряват, ако това предложение се приеме, гласуването по интернет да бъде еспериментално в няколко секции в страната и в чужбина. Депутати от ГЕРБ са категорични, че няма да приемат машинното гласуване, за което настояват от БСП. По думите им този вид гласуване е доста скъпо и ще струва около 6-7 млн. лв.

За сметка на това обаче от ГЕРБ са готови да дадат шанс на друг експеримент, който беше изпробван на местните избори – т.нар. преброителни центрове, където гласовете от един район вместо в районните комисии се събират и преброяват на едно място. По този начин се пресича контролираният вот, защото брокерите на гласове не могат да разберат кой как е гласувал в секциите, където е имало такъв вот. На местните избори миналата година експериментално беше въведен такъв център в община Бобошево и управляващите отчитат, че той е бил успешен. Сега от ГЕРБ смятат да изпробват този модел и за парламентарните избори. Все още обаче не е решено окончателно дали да е за цял многомандатен район или за част от него.

Чисти медии

Партии, коалиции и инициативни комитети да качват на интернет страниците си съдържанието на договорите си с медиите, е друго предложение, което смятат да внесат от мнозинството. Досега политическите сили имаха задължението само да обявяват с кои медии имат договори за отразяване на предизборната им кампания. "Хубаво е хората да знаят какво пише в тези договори и кой какви пари е платил на определена медия", аргументират се депутати от ГЕРБ. " Така ще спрат обвиненията, че има поръчкови медии или че има медии, които са с управлаващите", добавят от мнозинството.

От ГЕРБ са категорични, че не са обсъждали нито идеята за т.нар. гръцки модел, при който спечелилата изборите партия получава самостоятелно мнозинство да управлява, каквито твърдения имаше, нито мажоритарния вот за депутати, каквито слухове вървят в кулоарите на парламента. Нямат и намерение да предлагат увеличаване на изборната бариера за коалиции. Въпреки това обаче от опозицията смятат, че по-радикалните предложения на мнозинството могат да се появят между първо и второ четене на Избирателния кодекс.

"Очаквам истинските им идеи да бъдат лансирани между първото и второто четене на измененията, и то предложени от трета страна", коментира народният представител от БСП Мая Манолова.

Един от потенциалните заподозрени за помощник на ГЕРБ в спорни законодателни инициативи, лидерът на РЗС Яне Янев, не коментира по същество какви предложения ще направи в кодекса. По думите му това ще са "три-четири по-скоро технически корекции", които юристите му все още уточняват. Именно Янев внесе в края на предишния параламент предложението за увеличаване на изборната бариера за коалиция, което застрашаваше влизането на "Синята коалиция" в следващото Народно събрание.

Интересът на лидера на РЗС обаче е концентриран в изменения в Закона за политическите партии. Негова е идеята формация, която в продължение на три поредни избора не успее да получи толкова гласове, колкото подписа е събрала в своя подкрепа пред ЦИК, да се заличава. Още по-странни са други две идеи - гражданските сдружения да не могат да прерастват в партии, а наименованията на партиите да не повтарят тези на сдруженията. Възможно е тези проектотекстове да са насочени срещу политическата инициатива на Меглена Кунева, която преди дни учреди партия "Движение "България на гражданите", като първо регистрира сдружение със сходно име.