За освежителен ремонт

"Изборите за президент, за кметове и общински съветници като цяло се характеризираха със зачитане на основните права и свободи. Въпреки това широко разпространените обвинения за купуване на гласове и фактът, че практически цялото медийно отразяване на предизборната кампания трябваше да бъде срещу заплащане, само подчертават нуждата от трайна реформа. Особено безпокойство създаде определена липса на прозрачност в начина на взимане на решения на Централната избирателна комисия (ЦИК), както и липсата на възможност комисията да взема навременни или изобщо някакви решения по ключови въпроси."

Това записаха в доклада си след изборите през есента на миналата година международните наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Докладът на организацията беше оповестен в началото на годината, а управляващите и опозицията очаквано го изтълкуваха в две коренно противоположни посоки.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От ГЕРБ изтъкнаха като еднозначна оценката на ОССЕ, че кодексът е "сериозна правна база за провеждане на демократични избори в България". Зам.-председателят на ДПС обяви от парламентарната трибуна президентския и кметския вот за "най-лошо организираните и най-манипулирани от властта избори".

Близо десет месеца след като новият Изборен кодекс беше изпробван в местните и президентските избори, ще бъде ремонтиран отново. До следващите избори остава по-малко от година. 

От няколко месеца работна група от ГЕРБ начело с един от основните автори на кодекса, Искра Фидосова, и депутати от мнозинството от правната комисия работи по поправките. Народни представители твърдят, че промените ще засегнат общо около 30 текста от кодекса. Противно на очакванията обаче, че ГЕРБ ще промени радикално някои текстове или че ще се опита да вкара такива промени, които да работят в полза на сегашното мнозинство на предстоящия парламентарен вот, каквито притеснения имат в редиците на опозицията, поправките ще са по-скоро козметични и ще отразяват част от забележките в доклада на международните наблюдатели. В документа те са общо 32, като 10 от тях бяха обявени за приоритетни, а останалите са записани в графата "други".

ЦИК на показ



По време на предишните избори ЦИК беше най-много критикуваната институция за хаоса около вота, в деня на изборите и след тях. Началото на работата й започна с гаф около разяснителната кампания в медиите. Клипът, който трябваше да обясни на избирателите как да гласуват, беше свален от екран две седмици преди изборите заради неточности. След това се оказа, че членовете на секционните избирателни комисии не са били обучени да боравят с изборните книжа и разписаните от ЦИК правила за регистрация на кандидатите. Имаше и скандали, свързани с решения на общинските избирателни комисии, които отказаха да регистрират кандидатите за кметове, подрепени от "Синята коалиция" в Плевен и Монтана, без да са ясни мотивите им за това. Още по-притеснителното обаче беше, че нямаше яснота как ЦИК взема решенията си – заседанията на комисията бяха обвити в пълна мъгла и никой не може да разбере нито как се вземат решенията в избирателния орган, нито как гласуват членовете му, които са назначени там на квотен принцип на парламентарно представените партии.

За да се съобразят частично със забележките, от ГЕРБ предвиждат да въведат постоянна изборна администрация. Подобно предложение се обсъждаше още при приемането на Изборния кодекс, но така и не стана ясно защо от мнозинството тогава се отказаха от тази идея. Сега управляващите обмислят да назначат около 12 души, които да работят постоянно в комисията. "Това ще са държавни служители-експерти, които ще се занимават с изборните книжа, ще обучават членовете на секционните и общинските избирателни комисии (СИК и ОИК) и ще отговарят за разяснителната кампания за вота", казват от ГЕРБ. За да няма съмнения, че управляващите ще изпратят "свои хора" в изборната администрация, от мнозинството смятат да предложат те да се назначават след конкурс, а в комисията по избора да участват представители на парламентарно представените политически сили.

Хората от постоянната изборна администрация ще отговарят и за регистъра на населението на ГРАО, където всеки гражданин може да провери дали фигурира в избирателния списък. От ГЕРБ смятат да предложат този регистър да бъде качен на интернет страницата на ЦИК. С тази промяна се надяват да улеснят хората да проверят преди изборите дали са вписани с списъците и ако са пропуснати, да имат достатъчно време да се впишат. Това според депутати от ГЕРБ ще реши проблема от предишните местни и президентски избори, когато много хора не успяха да гласуват, защото фигурираха в т.нар. забранителни списъци. "МВР вече няма да дава информацията кои хора са напуснали страната, а това трябва да заявяват гражданите в ГРАО съгласно промените, които направихме в Закона за гражданската регистрация", казват депутати от ГЕРБ.

Управляващите обаче няма да приемат предложението на неправителствени организации и партия "Движение България на гражданите" на Меглена Кунева да се въведе активна регистрация на гласоподавателите за изборите и така да се изчистят фантомите от избирателните списъци. Мотивите на мнозинството са, че от регистрирането на избирателите преди всеки вот няма нужда, защото примерно могат да се регистрират един милион души, а до урните да отидат значително по-малко.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Контрол върху контролирания вот"