Как дойде зеленият ледников период
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как дойде зеленият ледников период

Как дойде зеленият ледников период

Спекулантите не идват от нищото. Тях ги ражда държавата

30102 прочитания

Ледниковата епоха в сектора на зелената енергия е вече факт. В края на миналата седмица Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одобри предложението на Електроенергийния системен оператор до 1 юли следващата година да не се подписват нови договори за намерение за изграждане на ВЕИ.

Както се има предвид, че замразяването полуофициално е в сила от началото на миналата година, в следващите 12 месеца шанс ще получат само много малко обекти, които са успели да сключат окончателни договори до средата на тази година. 

Поводът за замразяването е очевиден - в рамките на последните няколко месеца фотоволтаичните проекти избуяха. Последната официална информация е за 264.60 MW, присъеденени към електропреносната мрежа към 29 май. Междувременно обаче са  завършени, чакат или вече са присъединени около 350 MW. Така България запълва целта си за соларни инсталации до 2020 г., като тази за вятърна енергия е запълнена до 2013 г. До 2020 г. трябваше да бъдат изградени максимум 1800 MW вятърни и 600 MW фотоволтаични паркове, така че 16% от брутното енергопотребление (не само на електричество) да идват от възстановяеми източници (ВЕИ).

Бързото достигане на целите обаче не е повод за радост - то означава, че се е случило на много по-висока цена. В последните четири години себестойността на фотоволтаичните панели падна 4 пъти. В следващите осем тяхната цена със сигурност ще падне още.

Причината да се стигне дотук обаче не е толкова очевидна - въпреки обвиненията срещу "зелените спекуланти" истинският виновник е държавата. Защото в крайна сметка инвеститорите във ВЕИ играят по правилата, наложени (или не спазвани) от парламента, правителството и регулатора.

Малко факти

Големите преференции наистина са дадени през 2008 г. - тогава цената за един мегаватчас беше определена на 782/718 лв. (в зависимост от мощността), а периодът за гарантирано  изкупуване беше удвоен на 25 г. През следващата година цената вече достига 823/755 лв. за мегаватчас. В закона обаче се запазваше възможността за промяна на преференциалните тарифи.

През 2008 г. сключените от НЕК предварителни договори за присъединяване на соларни и вятърни ВЕИ стигнаха 1112 MW. През следващата година те скачат на 1700 MW. Реално изградени през 2009 г. обаче са едва 340 MW ВЕИ, от които огромната част вятърни централи.

След това публичните данни изчезват...

Предполага се, че бумът на предварителните договори се случил през 2010 г., когато шеф на НЕК беше Красимир Първанов. Бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков обвиняваше именно него за бума на договорите, които иначе държавната компания може лесно да отказва, оправдавайки се с липса на капацитет. Първанов беше освободен от директорския пост НЕК през април 2011 г., след скандал между него и Трайков за подписването на поредния анекс с "Атомстройекспорт" за продължаване на строителството на АЕЦ "Белене".

Факт е обаче, че няма никакво законово или друго нарушение в подписаните договори за присъединяване, защото в този период официалната политика на правителството беше да се стимулират инвестициите във ВЕИ, а по закон НЕК трябваше да осигурява присъединяване на по-големите проекти, а ЕРП на по-малките.

И така, докато НЕК обявяваше в края на 2010 г., че спира да сключва нови договори, а ДКЕВР започна да повишава изискванията за лицензирането на нови обекти, в началото на следващата година предварителните договори стигнаха до близо 6 хил. мегавата.

Тогава се задейства парламентът

И започна да готви ограничения. Водеща фигура беше сегашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, тогава депутат от ГЕРБ.

Промените в Закона за енергията от възобновяемите източници (ЗЕВИ) изискваха инвеститорите да внасят гаранции за проектите си, да дадат доказателства, че са купили земята за тях, както и да предоставят копие от виза за проектиране или валиден подробен устройствен план. Премахна се и възможността инвеститорите да заявяват по-голям проект, който да изграждат на етапи, но с тарифа, определена към началния момент на строежа. Фиксирането на преференциалната цена беше изтеглено на по-късен етап - Акт 15, но в същото време беше отменено правото на ДКЕВР да променя ежегодно тарифите с плюс-минус 5%.

Дългосрочните ограничения бяха въвеждането на годишни лимити за присъединяване (в сила от 1 юли тази година).

От своя страна ДКЕВР намали рязко цените за фотоволтаиците до 485 лв. за мегаватчас.

И... се случи бум

Според Българската фотоволтаична асоциация бурният старт на изграждането на соларни проекти започва през септември 2011 г., само няколко месеца след като са приети поправките. Оказа се, че инвеститорите са платили гаранции за ВЕИ проекти с обща мощност близо 4.3 хил. MW.

Обясненията за това за няколко.

Вместо ред и регламент промените в ЗЕВИ сигнализираха замразяване на ВЕИ сектора след година. От тази седмица вече официално не се приемат нови заявки за проекти година напред, а предварителните договори, подписвани до април-май миналата година, изтичат сега. Тези, които останат, пък ще получат график от ЕСО и мрежовите оператори, който може да се окаже след години.

На практика от август зеленият сектор започва начисто.

Това обаче накара всеки, сдобил се с разрешение, да бърза - дали да строи, дали да продава на реален инвеститор.

Промените през 2011 г. направиха соларните инсталации доста по-изгодни от вятърните. Изискването за фиксиране на цената едва на Акт 15 (т.е. когато строежът е приключил) направи трудно приложимо намирането на финансиране за вятърните проекти, които отнемат поне една година - няма как банка да отпусне кредит, след като не знае дали след 12 месеца регулаторът няма да промени тарифите под прогнозите на инвеститора. За сметка на това соларните проекти, които при добра работа могат да се изградят за два месеца, се оказаха облагодетелствани - премахването на възможността за промяна на тарифите в движение от ДКЕВР направи техните приходи изключително стабилни и предвидими.

Според Българската ветроенергийна асоциация (БВА) причината за бума е комплексна, регулаторният натиск е само част.

Всичко това съвпадна с още три процеса. Срутването на ВЕИ пазар в Европа накара всеки предприемач, дали от Испания (която миналата година оряза преференциите за слънчеви проекти) или Холандия, да поиска да дойде в България. И тъй като вятърните проекти бяха блокирани, търсенето мина основно в слънчевия сектор.

Спукването на балона на имотния пазар в България пък остави много строители с капитали и желание да намерят нова реализация - това особено важи за Югоизточна България, където много притежатели на земя изведнъж станаха зелени инвеститори.

От своя страна свръхпредлагането на компоненти поради глобалния спад на търсенето и инвестиции в свръхкапацитет в Китай свали цените на слънчевите панели над два пъти за една година.

Буквално за няколко месеца икономиката на инвестициите в соларни проекти се промени от неизгодна до много изгодна и инвеститорите реализираха част от намеренията си.

Какво се издъни

Двете най-съществени грешки бяха липсата на по-ниски цени за големите проекти, за което от БФА между другото предупреждаваха и липсата на отсяване, така че да се реализират по-изгодните проекти - това че зелената енергия е субсидирана, все пак не означава, че тя трябва да бъде подкрепяна на всяка цена.

Първото направи възможно изграждането на огромни проекти от по 50, 60 и дори 80 MW, които запълват квотите за зелена енергия на високи изкупни цени. Само няколко от тях доведоха да няколкократния скок при фотоволтаиците. ДКЕВР пък беше лишена от възможност да коригира цените успоредно със спада на разходите за изграждане, така че да охлажда интереса на инвеститорите.

Пълна непрозрачност

Всичко това се случва при пълна непрозрачност. На практика няма как да се се проверят сметките за ДКЕВР за това колко точно струва зелената енергия (регулаторът дори предоставя данните в pdf формат, който по-трудно се подава на обработка). Прехвърлянето на отговорността за поддържането на регистъра на зелените сертификати към Агенцията за устойчиво енергийно развитие пък създаде абсурдна ситуация - той е още по-лош и малко информативен от този на ДКЕВР. Сякаш някой умишлено с опитва да размазва данните. Това създава основателни съмнения, че умишлено се създава ситуация, в която ВЕИ проектите да бъдат нарочени за "виновни" и на техен гръб да се покрият други разходи и неефективности в системата.

За количествата изкупувана енергия в общи линии се разчита на честната дума на НЕК и ЕРП-тата. Държавната компания никога не е предоставяла разбивка на количествата зелена енергия - по вид и цена, за която впоследствие бива компенсирана от потребителите. Тази година от Българската ветроенергийна асоциация са поискали с официално писмо по закона за достъп до обществената информация ДКЕВР да предостави тези данни. От регулатора са отвърнали с абсурдния аргумент, че данните засягали трети страни и те трябвало да поискат тяхното съгласие. Тоест как се харчи обществената субсидия се оказва търговска тайна.

Ясно е, че за миналата година НЕК наистина е натрупвала загуби от изкупуването на зелената енергия - това е видно от проста съпоставка на приходите от зелената надбавка и реално изкупените количества ВЕИ енергия. Но дали тя е 120 или 150 млн. лв. едва ли някой знае - отказът да се предостави информация говори, че може и НЕК да не знае. На тази фон текущото повишение на цените и зелената надбавка (виж допълнителния текст) може и да е оправдано, а може и да не е. От БФА подозират, че НЕК може би ще получи около 70 млн. лева в повече - което ще поправи финансовото състояние на държавната компания, но ще натовари потребителите с тежести, за които ВЕИ проектите не са отговорни. А по-скоро АЕЦ "Белене", "Цанков камък" и банките, в които стоят сметките на енергийното дружество.

Причината за всичко това е, че така и не беше създаден

Пазарен модел 

за зелената енергия. А за това имаше много предложения.

Опозицията миналата година настояваше проектите да се конкурират и най-изгодните да печелят. "Икономически обосновани", както се изразява бившият министър на енергетиката и депутат от БСП Румен Овчаров. Тези предложения не придобиха конкретна форма, a бившият и настоящият министър на икономиката Трайчо Трайков и Делян Добрев повтаряха, че е твърде късно за кардинална смяна на модела.

Инвеститорите обаче предлагаха доста идеи. Себастиян Ньотликс от БВА коментрира миналата година за "Капитал", че сериозните инвеститори не искат прекалено високи цени, нито прекалено наплив - първото неизбежно ще накара правителството да ореже цените (както тогава се случи в Испания), а много заявления за строежи просто задръстват администрацията с преписки и тя блокира. "Бизнесът трябва да се охлади, но не и да се убие", каза тогава той.

От Българската фотоволтаична асоциация предлагаха няколко неща. Да се създадат повече тарифни нива, така че големите проекти да получат значително по-малки преференции. Друга възможност, предлагана от БФА, беше при достигането на определени индикативни цели (каквито поне на теория има) тарифите автоматично да се понижават, както е в Германия. 

Друго предложение беше да се въведе търгуване на правото за строеж на ВЕИ. Ако през 2012 например трябва да се построят 150 MW зелени централи, правото може да се разиграва и да печели този, които предложи най-изгодни условия за присъединяване и най-ниски цени за изкупуване. Такава е системата в Холандия. Това автоматично ще изкара извън пазара спекулантите и ще понижи рязко преференциалните цени. В същото време потребителите щяха да знаят, че не всеки бизнесмен може да яхне тяхното зелено левче, а то от своя страна докарва максимална полза.

Нищо от това не се случи и най-честото обяснение е, че не може да се въвеждат правила със задна дата (при наличието на вече огромно количество предварителни и окончателни договори). Освен това предлаганите различни модели са по-сложни и изискват повече административен капацитет, какъвто страната няма. А и за голяма част от инвеститорите беше по-важно да има система, в която те по някакъв начин сключват договори (въпреки официалното им замразяване), а не се конкурират.  

Сега надеждата е, че създаденият голям капацитет за изграждане на ВЕИ няма да се разпилее и българските предприемачи ще имат възможност да приложат опита си в съседните държави, които тепърва тръгват по този път. Искаме или не искаме, след състоялия се бум на зелени проекти България стана лидер в региона. Страната и фирмите от сектора имат всички предпоставки да се възползва от това си водещо положение. Най-глупавото би било сега да се поведе битка със зелената икономика и този потенциал да изчезне.

Как се повишаваха цените

1. Ценовият скок

Последното решение на ДКЕВР е за повишение на цените с 13%. За потребителите на ЧЕЗ това означава допълнителни около 2 ст. на кВтч, като цената ще достигне 17.6 ст. на кВтч. На практика, ако сте потребявали средно месечно по 300 кВтч (53 лв.), към сметкaтa ви ще се добавят още 6 лв. Годишно - 72 лв.

2. Кой кой e в повишението?

По изчисление на Института за енергиен мениджмънт 55% от този скок идва от НЕК - държавната компания получава 120 млн. лв., с които да покрие загубите от по-големите от предвидените плащания за зелена енергия за периода 2011-2012 г.; 140 млн. лв. от разходите по дългосрочните договори на дружеството с частните TEЦ "AES Гълъбово" и "Контур глобал Марица-изток 3" се извеждат в нова надбавка "невъзстановяеми разходи"; 70 млн. лв. пък се добавят заради по-високите цени на електричеството от електропроизводствения микс на НЕК.

31% от скока са предизвикани от новоприсъединяващите се зелени обекти (за 2012-2013 г.), основно фотоволтаици. По 7% процента добавят по-високите цени за електроенергията за ТЕЦ и другите централи извън микса на НЕК ( "Марица 3", Бобов дол и Варна)

Върху цялата тази сума домакинствата ще трябва да добавят и 40 млн. лв. за ДДС.

3. С колко субсидираме зеления ток?

Общата тежест на зелените проекти в настоящето увеличение е 51%, като се прибавят и неразплатените разходи на НЕК за миналия ценови период. Така надбавката за тях скочи на 0.01110 лв. от 0.00371 за всеки киловатчас, който потребявате. При консумация от 300 кВтч на месец всяко домакинство дава по 3.33 лева за чисто електричество. Общата сума за периода 2012-2013 г. възлиза на 346 млн. лева.

4. А колко струва слънчевият бум?

В последните три месеца са присъединени около 300 MW нови фотосоларни централи. Заради това ДКЕВР увеличи предвидената надбавката от 0.00896 лв. за кВтч на 0.01110, т.е. с още 23%. Нагледно, ако с вашите 300 киловатчаса потребление преди щяхте да субсидирате зеления ток с 2.69 лв., сега ще плащате 3.33. На макрониво това са допълнителни близо 90 млн. лв. Ако всички те се бяха присъединили към по-евтината тарифа след 1 юли, субсидията щеше да бъде двойно по-малкоТъй като в последния момент на доста проекти им е било отказано присъединяване, те ще се включат след 1 юли на по-ниска тарифа. Така че по-горните прогнози на ДКЕВР може да се окажат леко пресилени и потребителите ще трябва да плащат с няколко стотинки повече в сметките си, тъй като цените вече са фиксирани.

5. А каква е субсидията на парното?

Официално с 0.00383 лв. за кВтч. Т.е., ако се върнем на сметката ни от 300 кВтч, всяко домакинство, независимо дали има централна топлофикация или не, дава по 1.15 лв. на месец, с които се поддържат по-ниски сметки парно. Пълната цена, на която "Топлофикация - София" продава електроенергията си, е 316 лв. От тях обаче само 110 лв. се водят надбавка. Надбавките за зелена енергия обаче се смятат като горница над 70% от средната продажна цена на крайните снабдители за предходната календарна година - близо 89.24 лв. за мВтч. Ако се приложи тази логика, горницата на софийското парно е цели 227 лв. за мВтч, което е доста над добавката за фотоволтаичните централи - 150 лв. за мВтч. Тогава кафявата надбавка би трябвало да бъде около 0.0960 лв. кВтч, т.е. почти колкото зелената. Което не учудващо, тъй като "Топлофикация - София" е произвела през 2011 г. 1 056 000 мВтч електроенергия, малко повече от всички слънчеви и вятърни централи за миналата година.

6. А пък мръсните централи?

Част от тецовете, които трябваше да бъдат затворени поради това, че не изпълняват екологичните норми, също са рекордьори. "Брикел" продава на цена от 120 лв. за мВтч, количество, което за 2011-2012 г. ще е близко до това на вятърните централи. ТЕЦ "Бобов дол" и "Марица 3" получиха допълнително 21 лв. и 18.19 лв. за мВтч, за да покрият плащанията по квотите си за изпускане на въглероден двуокис. Поради тази причина към вашите сметка се добавят по 18 ст. (част от онези 6 лв. от въпрос №1).
Източник: Капитал

Ледниковата епоха в сектора на зелената енергия е вече факт. В края на миналата седмица Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одобри предложението на Електроенергийния системен оператор до 1 юли следващата година да не се подписват нови договори за намерение за изграждане на ВЕИ.

Както се има предвид, че замразяването полуофициално е в сила от началото на миналата година, в следващите 12 месеца шанс ще получат само много малко обекти, които са успели да сключат окончателни договори до средата на тази година. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

57 коментара
  • 1
    daks avatar :-|
    ДАКС
    • -11
    • +125

    То като падне и потреблението (покрай кризата, затриването на производството и постоянното намаляваме на хората в БГ и на техния доход), като нищо може да се окаже, че през 2020 г.делът на "зелената" енергия в България е 50 % от потреблението.

  • 2
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi
    • -16
    • +131

    Още в самото начало винаги е било ясно, че електроенергия със себестойност от 80ст за киловат просто е ненужна на българския супер скъсан потребител. Доста овце обаче бляха как било важно да бъдем зелени, други плашеха, че нямало да достигнем дела от възобновяеми източници в микса, трети пък имаха интереси в бранша и направиха всичко възможно да убедят матряла как всичко е за негово добро! Резултата - 25 години по-скъп ток с поне 7-8%, което просто сметнато означава, че един месец от годината ще пълним гушите на някой. Целта за 2020 достигната още през 2012 - конграчулейшън на матряла! Настигнахме Германия в дела на ВЕИ, скоро ще достигнем и цените там!

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#2] от "nqma zna4ka koi":

    Да добавим, че м. ноември 2011 с личния ангажимент на доста голяма група най-конкретни депутати беше предотвратено междиното преизчисляване на цените 2 пъти годишно. Ако беше гласувано, тези новопоникнали в пролетния сезон 600 МВ щяха да влязат в микса с цена на изкупуване около 300 вместо 485 лева/мвч. И още нещо - в стенограмите ще се видят поне 100 изказвания, пак на най-конкретни личности, че срок за изкупуване под 20 години щял да обезсърчи банките. Пак лъжа, предвид че кредитите за слънчевите финтифлюшки са масово 5-6 годишни, рядко 10-годошни - за международни компании.

    Така вече не минава ден, без да бъдат разобличени конфликти на интереси, предопределили развоя в сектора. Красимир Първанов има няколко обекта директно чрез сина си, но по-големите му се водят на маргинали от ромски произход. Как искаш този човек да сложи ред? За него мътната вода е идеалния случай, неговите дела да не бият на очи. Днес излезна случай - депутатка от Плевен. Да се досетим ли и тя как е гласувала?

    Тоест спокойно можем да говорим за корпоративно устроено народно събрание. Взеха скрапа, избомбиха цигарените гилизи, а сега се готви и поредният удар с фиксирани цени на лекарствата. Не се мисля за прорк, но някои неща ги познавам отрано. Прочети ми първия коментар под тази статия отпреди 1 г. и 2 месеца. Единствено не съм познал, че хербецидът ще двойно по-силен: само 2% разреждане вместо 4%:

    http://www.dnevnik.bg/morski/2011/05/13/1088774_aptekari_v_burgas_protestiraha/

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    ПС. Понеже подхванах темата, на фармацевтите им гласят наистина изкореняване на съсловието. Под благовидния предлог за "неспекулативни надбавки", разбира се. Надбаваката 2% е сметната така, че да ги чака пълен фалит - фирмен и личен, загуба на имуществото и дългогодшна немотия, така че децата им отрано да тръгнат на ангария и да нямат средства, да изучат занаята на родителите си. Нещата ще се развият за 1-2 месеца. На 2% печалба ниой не може да си плаща тока, хеле наема. Първо ще опитат да поизлъжат, но това е капан - за 1-2 месеца ще ги натряскат с глоби за няколко десетки хиляди лева. На третия месец ще са затворили. Просто животът на това съсловие е на косъм. Съжалявам ги, но не много, защото те самите даваха постоянно пари на депутатите, да им уреждат разни лобистки поправи. Научиха депутати и министри да вземат сухо, но явно сега някой голям е извадил повече сухо от тях и им готви пълно изличаване от икономическия ландшафт, за сметка на 1-2 големи акули.

  • 5
    innlov avatar :-|
    innlov

    Нито НЕК нито ЕРП ще направят разбивка на ел.енергията по видове добив без административно и дори наказателно да ги принудят.
    Основната причина за това е изкушението да се консумира "кафява" енергия и фиктивно да се реализира като зелена.
    Всъщност нещата изглежда се размиват още в регистъра на издадените гаранции. / http://www.seea.government.bg /
    - Много от датите на въвеждане в експлоатация по реализираните проекти не са верни. Преобладаващо са по-ранни.
    - Инсталираните мощности не са верни. Нямам информация някой в страни от "схемата" да ги е проверявал.
    - Спорен е въпроса за т.н. "сертификати за произход" на реализираната енергия.
    - Преобладава прехвърлена собственост, която в последствие е кредитирана и/или поета или пък пряко поръчителствана от офшорка..

    Може би е необходима повече публична информация и то не само правна, а и метрологично-контролна от агенцията за устойчиво енергийно развитие.
    Никой не дава ясна информация и по следната хипотеза:
    - след време при наличие на свръх производство от ФтЕЦ, въведени в експлоатация преди 01.07.2012 и наличие на реално предлагане на енергия от ФтЕЦ на по-ниска цена НЕК,ЕРП, ДКЕВР какво правят!?
    Продължават да изкупуват над пазарната цена съгласно договорите преди 01.07.2012 или се опитват да купуват приоритетно по-евтиното.
    Аз лично считам, че е време ДКЕВР и АУЕР да станат по-публични.

    Иначе "купона" се премести в града "на покрива".. :)

  • 6
    ijj avatar :-|
    ijj

    "В последните четири години себестойността на фотоволтаичните панели падна 4 пъти."

    Това твърдение е малко пресилено. Защото ако се проследи изменението на преференциалните цени на електроенергията от фотоволтаици в други страни - например в Германия - те съвсем не са намалели 4 пъти. Намалението през тези 4 години е по-скоро в рамките на 25-30% и доведе до рязко намаление и на съответните инвестиции. Разбира се, някакво намаление на цените на фотоволтаиците все пак има, но то не се дължи на съществена промяна в технологията през този период, а по-скоро на появата на китайски производители.

    Просто в Германия предпочитат сравнително по-евтините вятърни турбини (дори и с морско разположение) и затова понижиха преференциалните цени за електроенергията от фотоволтаици (но все пак запазиха сравнително по-високи преференциални цени за малките инсталации по покривите на сгради). А и техните собствени производители на фотоволтаици вече не са съвсем конкурентноспособни.

    За разлика от Германия, при нас има все още неизползвани възможности и за още по-евтините водноелектрически централи.

    В кръга на шегата - ако цитираното в началото на коментара изречение беше в Уикипедия, редакторът сигурно щеше да поиска позоваване :)

  • The Core

    "...В същото време потребителите щяха да знаят, че не всеки бизнесмен може да яхне тяхното зелено левче, а то от своя страна докарва максимална полза...."
    "Ползата" за потребителите е само със знак минус към портфейлите им!
    Колкото беше и ползата от енерго-спестяващите осветителни тела!
    Спестихме малко киловати, но ни вдигнаха цената на тока, а крушките станаха 20-кратно по-скъпи!
    Сега, като наближи зимата пак ще започнат "въглеродните драми" с ТЕЦ-овете на Ковачки и някой ще трябва да стои на студено на финала!
    С тока - същото: бития бит, ...но продължението не винаги е приятно! (по Гиньо Ганев)
    А който измисли че ВЕИ са "зелени" е просто престъпник! Технологията за производството на 1 МВ такава мощност изразходва много голяма част от въглеродната му квота по време на самото му производство и строителство! Вредата към природата няма нужда от анализ, "красотата" на гледките също! Най-голямата дивотия е да произвеждаш ток(соларен!), вместо храна!
    Целият "зелен комплот" не решава никакъв проблем, но създава редица нови такива!
    Печалбата от "инвестицията" изтича към външни производители и частни джобове, без грам полза за потребителите и държавата!
    Тук влиза и сметката за така оформения "профил" на генериращите мощности - в облачен, студен и безветрен зимен ден/нощ!/ пак ще имаме нужда от пълната инсталирана генерираща "не-зелена" мощност!
    Иначе - ще зинзикаме! А частника няма никакви задължения!
    Въобще - здраво я набарахме (потребителите) "зелената фаза", направо бръкнахме в контакта!!!
    ПП:Ето това е резултата от всичкото балтавене за "глобално затопляне" - наложени с груб лобизъм мерки, водещи до глобално изтичане на капитали към определени кръгове, за сметка на народи и правителства!
    Честито!

  • 8
    marinella.ivova avatar :-|
    marinella.ivova

    До коментар [#2] от "nqma zna4ka koi":
    Пази Боже! В Германия делът е точно 50%.

  • 9
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    До коментар [#8] от "marinella.ivova":

    50% е инсталираната мощност, като % произведено обаче веитата са далеч по-малко...

  • 10
    45iv avatar :-P
    45iv

    Интересно какъв е дълът на Иво Прокопиев , един от от основните крадци в Фотоволтовата далавера. Мисля 4е специално Капитал да говори по този въпрос с езика на популистите е демагогия от най примитивно естество. Все едно касапина да пише статий за лошото отношение към животните който отиват в кланницата.Постоянно го правите по разли4ни теми , но навярно бъркате интелигентноста на аудиториата си.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK