Спасителният износ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спасителният износ

Спасителният износ

Много компании намират алтернативи на стагниращата Европа, а текстилният и мебелният сектор разчитат изцяло на външни пазари

Стефан Антонов
8864 прочитания

Износът на България изненадващо нараства с 10.7% през май спрямо същия месец на миналата година и стойността му достига 3.59 млрд. лв. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ), които също така затвърдиха започналата още 2011 г. тенденция вносът да се покачва изпреварващо - с 19% до 4.41 млрд. лв. само за май.

Износът беше основната причина през 2010 и 2011 г. българската икономика да отбележи растеж. През първото тримесечие на тази година обаче стойността му започна да намалява и при липсата на други двигатели за икономиката правителството намали прогнозата си за растежа на икономиката. Същото сториха Европейската комисия, БНБ, МВФ и редица независими анализатори, според които рецесията в някои държави от еврозоната заплашва да засегне и България.

Последните данни също отразяват тази несигурност, защото за страни от ЕС, където по традиция се пласират две трети от българския експорт, увеличението на износа през май е 2.2%. Продажбите към трети страни пък скачат с цели 25% на годишна база.

Тенденцията се потвърждава и от обобщените данни за петте месеца на годината, като износът за ЕС намалява с 0.7% на годишна база, а този към останалия свят расте с 3.3%.

От началото на годината се наблюдава ускорено увеличаване на вноса и за петте месеца външната търговия на България е с дефицит от 3.23 млрд. лв., което представлява 147% ръст на годишна база.

Въпрос на адаптация

Самият факт, че българският износ успява да се пренасочва към по-малко засегнати от кризата пазари, е позитивен. Данните само от един месец са крайно недостатъчни да се вадят изводи. Например от тях си личи, че най-голям принос за покачването на експорта през май с 300 млн. лв. идва от горивата, чийто износ нараства с над 130 млн. лв.

Те обаче в голямата си част са внос, който тук само се рафинира, така че като цяло по-скъпият внос изяжда ефекта и реално дефицитът в сектора се увеличава. Друг сектор със сериозен принос в ръста на износа са металите, но и там последните месеци има спад на цените, който може през второто полугодие да намали положителния ефект.

Все пак доста компании от различни сектори успяват да намерят алтернативи. Износът за страни като Обединените арабски емирства (основно заради тютюневия сектор) и Израел (горива) расте със стотици проценти. Следващите тримесечия ще покажат дали това е устойчиво, или се дължи на еднократни сделки.

Анкета на "Капитал" сред компании износители показа, че несигурността в западноевропейските икономики засяга в различна степен и техния бизнес.

Атанас Бобоков, който председателства управителните съвети на производителите на акумулатори "Монбат" и на масла "Приста ойл", обясни, че през първата половина на годината износът на компаниите е бил близък до този през януари - юни на миналата. За второто полугодие, както и за годината като цяло пък не очаква да се постигне значителен ръст и поръчките са почти на същото ниво.

Компаниите, които управлява, също опитват да диверсифицират своя износ, но въпреки усилията Европейският съюз остава основен пазар за тяхната продукция, а фирмите са зависими от икономиките в еврозоната.

Иван Динев, директор за връзки с инвеститорите в алуминиевия производител "Алкомет", обясни, че компанията се е подсигурила с хеджиране срещу промените в цените на алуминия, поради което и крайната й продукция запазва стабилни цени.

"Ние имаме дългосрочни договори с добри дистрибутори и не се притесняваме за продажбите си. Там, където имаме директни клиенти от автомобилната или самолетостроителната промишленост, също рядко изпадаме в положение да не работим с пълна мощност. Изстискваме всичко възможно, с което разполагаме, и даже инвестирахме в увеличение на производството на валцувани продукти, за да отговорим на пазарното търсене", каза той.

В пълен контраст с вътрешния пазар се развива експортът на текстилния сектор. Докато на вътрешния пазар продажбите на компаниите се свиват, а производството се представя с колебливи темпове, производителите на дрехи увеличават износа си с 36% за май и с 37% за петте месеца от началото на 2012 г.

Камен Обрешков, изпълнителен директор на русенския производител на облекло "Маркам", обясни, че компаниите щяха да са засегнати от рецесията в Испания и Италия, където пласират голяма част от своята продукция, но се възползват от географските си предимства, които днес ги правят конкурентни на китайските компании.

"Заради спада на поръчките и нуждата от бърза реакция при възникването на търсене европейските компании получават заявки, които преди се възлагат на азиатски компании. Така свиването на пазара се компенсира с увеличаването на поръчки за европейските производители. Вътрешният пазар е затворена страница за момента", илюстрира ситуацията Камен Обрешков.

Сходна тенденция има и при производителите на мебели, които отчитат 83% ръст на продажбите си зад граница за май и 47% увеличение на износа за петте месеца спрямо същия период на миналата година.

Добър внос, лош внос

Засиленият внос може да е сигнал както за положителни, така и за отрицателни тенденции в икономиката. Ако той се движи от ръст на потреблението (както бе преди кризата), това допринася за икономическия растеж и отразява оптимизъм в домакинствата, които без да се тревожат за доходите и работните си места, харчат повече.

Това би било добър сигнал, тъй като потреблението за вносни стоки отива и за местни и така стимулира икономиката. За май обаче НСИ отчете пореден спад в продажбите на дребно (0.3% на месечна база и 1.8% спрямо миналия май), което означава, че вносът едва ли се движи от повишено потребителско доверие.

Друга възможност е покачването на вноса да се дължи на инвестиционно пробуждане, което неминуемо изисква машини и други стоки от чужди пазари. Увеличеният инвестиционен внос е полезен за икономиката, защото се създава производствен потенциал и отразява планове на бизнеса за разрастване. Поне през първото тримесечие обаче едва ли и това е двигателят зад вноса, тъй като те спадат с 5.4% на годишна база и растат само с 0.4% спрямо края на миналата година.

Сега обаче може да има и промяна, тъй като статистиката отчита, че най-силно се увеличава вносът на машини и оборудване. "Това е добра индикация, която предполага увеличение на инвестициите в икономиката. Въпросът е доколко е устойчив този процес и това ще разберем следващите месеци", коментира в блога си икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.

Ако данните не затвърдят подобна тенденция обаче, това ще е сигнал, че вносът расте главно заради поскъпване на вносните стоки, в които основен дял заемат горивата и енергийните суровини (виж графиката). А това е повод за тревога, защото раздува дефицита по текущата сметка, но за разлика от годините преди кризата няма валутни постъпления от чуждестранни инвестиции, които да го покрият, и от държавата ще започнат да изтичат повече средства, отколкото постъпват.

Как промените влияят на бюджета

Заради увеличението на външнотърговския дефицит от началото на годината текущата сметка на платежния баланс отново е с отрицателно салдо. Тенденцията обаче влияе положително за данъчните приходи в краткосрочен план, защото в България основен принос имат косвените данъци - ДДС и акцизи, и при увеличаване на вноса облагането му повишава постъпленията в бюджета. От Министерството на финансите вече съобщиха, че от началото на годината до края на май приходите от ДДС растат с 15% на годишна база.

В дългосрочен план обаче подобна тенденция не вещае стабилност нито за частния, нито за публичния сектор. Причината е, че ако няма достъп до инвестиционно кредитиране или чуждестранни инвестиции, поскъпването на вноса трудно може да се понесе от частния сектор, а свиването на икономическата активност води и спад в бюджетните приходи.
Износът даде сигнал, че може и да се съживява, но вносът расте с изпреварващи темпове и търговският дефицит се задълбочава
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Автор: Капитал Daily
Автор: Капитал Daily
Автор: Капитал Daily

Износът на България изненадващо нараства с 10.7% през май спрямо същия месец на миналата година и стойността му достига 3.59 млрд. лв. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ), които също така затвърдиха започналата още 2011 г. тенденция вносът да се покачва изпреварващо - с 19% до 4.41 млрд. лв. само за май.

Износът беше основната причина през 2010 и 2011 г. българската икономика да отбележи растеж. През първото тримесечие на тази година обаче стойността му започна да намалява и при липсата на други двигатели за икономиката правителството намали прогнозата си за растежа на икономиката. Същото сториха Европейската комисия, БНБ, МВФ и редица независими анализатори, според които рецесията в някои държави от еврозоната заплашва да засегне и България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    bta avatar :-|
    bta

    добре е за сега

  • 2
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Да поздравим компаниите износителки за това, че успяват без някаква смислена държавна подкрепа!
    1. Защо българските търговски представители в чужбина не съставят доклади за възможностите които има там за българските фирми? Ако пишат такива, то къде можем да ги намерим?
    2. Дистанцията от "в Индонезия има възможности" до "продажби в Индонезия" изисква значителни знания и умения. Но нямаме програма за повишаване на квалификациите в сферата на външната търговия?
    3. Къде е държавната стратегия които указва кого ще поддържаме, как и с какви очаквани резултати? Няма такава.

  • 3
    kihano avatar :-|
    kihano

    Какво спасително? Вносът расте по-бързо от износа. И така е било последните 20тина години с изключение годините след кризата от 2008. То много машини и оборудване трябва да са внесли :) А като влезеш в произволен магазин вносните стоки са повече от българските.
    А и какъв износ? Преработен нефт, който е внос, метали, текстил на ишлеме. Профил на страна от третия свят.

  • 4
    commotion avatar :-|
    commotion

    Бих искал да се обърна към авторката Надежда Чипева. Моля, имайте предвид, че думата "алтернатива" няма множествено число. Нека пишем по-грамотно.

  • 5
    hellwitch avatar :-|
    hellwitch

    Вноса на петрол и газ ни прецаква цялата икономика.

    Правилната стратегия е повишаване на ефективността при използване на енерго носителите. Де монополизиране на горивата - Лукойл би трябвало да се разцепи по съдебен път поради естествения му монопол в момента. А вноса на газ да се диверсифицира максимално бързо.

    Статистиката показва как Русия ни "изсмуква" икономиката през петрола и газа.

  • 7
    nicoolay avatar :-|
    Харалампий

    Откога снимката на автомобилно производство е представителна за българската икономика? Че и износ? Май дори и само на тези автомобили вноса е е повече от износа като стойност. По-скоро шивачки наведени над машпините и чакащи да им дойде часа за ходене до тоалетна.

  • 8
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    До коментар [#2] от "pzashev":

    Ако има държавна подкрепа смятай, че няма да е смислена, затова сега е по-добре. Всяка подкрепа по принцип е вредна за който и да е бизнес. По-важното нещо е държавата въобще да не се меси в бизнеса. Едни данъци и стигат, нищо друго не трябва да зависи от държавата. Дори законовите рамки в които да се прави бизнес не трябва да се изработват от държавата а от самия бизнес. Държавата само трябва да гарантира, че ще се спазват от всички еднакво.

  • 9
    keipax avatar :-|
    keipax

    ... "Износът за страни като Обединените арабски емирства (основно заради тютюневия сектор) и Израел (горива) расте със стотици проценти."...

    Сега си обяснявам защо през ден в нефтеното пристанище разтоварват по един нов танкер... Няма лошо!

  • 10
    savov_d.a. avatar :-|
    savov_d.a.

    До коментар [#9] от "keipax":

    В кое пристанище и кои хамали разтварват нефт от ОАЕ...просто търсим работа през ден. Благодарим предварително.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK