е-защо?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

е-защо?

е-защо?

Образователното министерство търси кой да достави онлайн платформа за обучение, но вместо похвали засега събира критики

Люба Йорданова
7811 прочитания

© shutterstock


Александър сяда на компютъра, влиза в училищната система и проверява домашните си за следващия ден. Започва с литература, където в екип със свои съученици трябва да разсъждава над героите от гръцката митология в поредицата романи за Пърси Джаксън. Александър включва видеокамерата и вече обсъжда въпросите с останалите. След като приключват със задачата, системата автоматично изпраща съобщение до учителя на Александър. Той преглежда домашните и дава обратна връзка на учениците в общия чат на класа. Майката на Александър влиза в родителския модул на системата, за да проследи прогреса на сина си и да си насрочи консултация с учителя му по английски.

Този сценарий засега е измислен, но може съвсем скоро да стане реалност. В началото на юли Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) пусна обществена поръчка за доставка, внедряване и поддръжка на платформа за електронно обучение в средните училища. Тя трябва да предлага всички функционалности, необходими за ефективно онлайн обучение - управление на курсове и общности, електронен дневник, модул за сътрудничество и видеоконферентна връзка. Поръчката е на стойност шест милиона лева, които идват от Европейския социален фонд и оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Идеята на министерството е похвална и трябваше отдавна да се случи. Електронното обучение може да бъде успешно допълнение към учебния процес, да ангажира учениците и да събуди интереса им към материала.

Дотук обаче свършват добрите новини. Обществената поръчка на МОМН съдържа няколко притеснителни момента, които могат да нарушат конкурентния принцип между потенциалните фирми кандидати и да обвържат администрацията с една компания за неопределен период от време. Освен това поръчката беше пусната тихомълком, без публично обсъждане на това как точно ще протича онлайн обучението и какви цели трябва да постигне бъдещата платформа. Всичко това подкопава добрите идеи на министерството и може да провали една от най-важните реформи в българското образование.

Състезание без участници

Първият въпрос, който изниква от изискванията в обществената поръчка на МОМН, е защо критериите за кандидатите са толкова стесняващи. Участниците задължително трябва да представят разработена вече платформа, която е инсталирана и работеща в не по-малко от два проекта, всеки от които с минимум сто училища и сто хиляди потребители. Освен това участникът трябва да има общ оборот от дейност, сходна с предмета на поръчката, минимум 15 милиона лева за последните три години. (Под "сходен предмет" е посочен изрично проект за платформа за поне сто училища и сто хиляди потребители.)

Това на практика не дава възможност на български фирми да участват в конкурса със собствени разработки, защото досега министерството не е давало заявка, че подкрепя електронната форма на обучение и търсене и предлагане на такива системи съответно няма. Отделни училища в страната вече използват онлайн платформи, но със сигурност не са над сто. Така вариантите за кандидати по поръчката се свеждат до чуждестранна компания или българска в обединение с чужда. В това по принцип няма нищо лошо, но при наличието на голям брой софтуерни компании на българския пазар не става ясно защо министерството ги изолира.

"Това е една дълго чакана поръчка от всички, които се интересуват от съвременни образователни  технологии", коментира Тодор Георгиев, изпълнителен директор на "Кабината БГ", които имат система за онлайн обучение. Според него заданието на поръчката описва съвременна платформа за e-learning, която ще реши и проблема с електронния дневник в училищата. "Основното ни притеснение е в изискванията за икономически и финансови възможности на участниците", допълва обаче Тодор Георгиев и прави извода, че единствено компании, които са работили по такива проекти в други страни, отговарят на критериите.

Според представители на две български IT компании, пожелали да останат анонимни, конкурсът е "предопределен" и "писан за определен участник".

Цветан Цветански, председател на Центъра за образователни инициативи, който разработва и поддържа онлайн платформата u4ili6teto.bg, намира още притеснителни детайли. "Министерството е на път да постави в монополна зависимост електронното обучение в България", коментира той. Аргументите му са, че според изискванията на поръчката платформата трябва да може да обхване минимум 2500 училища и един милион потребители, което на практика означава всички (училищата в България са общо около 2700, учениците – около 720 хиляди, учителите - 75 хиляди). Освен това министерството изисква минимален гаранционен срок на платформата три години, условия за удължаване на този срок, включващи цена на годишна база и предоставяне на безсрочен лиценз за ползване. Всичко това означава, че най-вероятно плановете на МОМН са всички училища в България да работят с една и съща платформа за неопределен период от време. Откъдето следват още въпроси, като например кой и откъде ще плаща за администрирането на платформата след изтичането на проекта - министерството от бюджета си или училищата (които обаче не са имали право на избор на платформа) от делегираните им средства.

"Капитал" изпрати въпроси по тези и други детайли от поръчката до образователното министерство, но до редакционното приключване на броя не получихме отговори. (След приключването на броя получихме отговори от Орлин Кузов, директор на дирекция ИКТ в МОМН, които публикуваме по-долу.)

По информация на вестника в първата седмица от обявяването на поръчката документация за участие са закупили "Кабината БГ", Центърът за образователни инициативи, едно физическо лице и компаниите ballistic cell и "Верео". Последните две фирми потвърдиха, че са закупили документите, но не коментираха повече детайли, както и дали ще участват с оферта. Срокът за подаване на предложения е 1 август.

И какво от това

Критериите за участниците са важен детайл от целия процес, но истински големите въпроси са други. И те засягат визията и целите на идеята за електронно обучение. Доставката на платформа е всъщност най-дребната задача. Още повече че МОМН вече веднъж похарчи средства за изграждането на Националния образователен портал, който трябваше да изпълнява подобни цели, но в крайна сметка не проработи. По-същественото е какво учителите и учениците ще правят с бъдещата платформа, с какво съдържание ще се пълни и с какви методи ще се преподава. А това нито става ясно от обявлението за поръчката, нито е било обсъждано, преди тя да се появи.

"Всяка платформа за електронно обучение трябва на първо място да бъде обвързана с нов подход на преподаване", смята учителят по история Емил Джасим, който е и част от екипа на Центъра за образователни инициативи. Според него, когато този нов подход липсва, единственото, което се променя, е инструментът - нещо като да замениш черната дъска и тебешира с бялата дъска и маркера. "Най-важното условие да започне успешната работа с електронна платформа е учителите да бъдат добре подготвени за функционалностите на подобен софтуер и за смисъла този софтуер да се използва", допълва Емил Джасим.

Досега обаче образователното министерство не дава знак, че тези въпроси са на преден план. Електронните платформи за обучение всъщност дори не са записани като средство за преподаване в класната стая в гласувания вече на първо четене нов Закон за предучилищното и училищното образование. Осъвременяването на методите на преподаването и на материала също се губят сред безсмислени спорове от типа дали ГЕРБ и Бойко Борисов трябва да присъстват в учебника по история. За момента изискванията за бъдещата платформа за електронно обучение се свеждат само до технически характеристики на софтуера. Това измества фокуса от истинския дебат за повишаването на качеството на образованието. И създава усещането, че всичко се случва просто защото някъде е имало едни пари, които е трябвало да се изхарчат.

Орлин Кузов, директор на дирекция ИКТ в МОМН: Новият тип образование вече не е само в училище

Какви са целите на проекта за доставка, внедряване и поддръжка на платформа за електронно обучение в средните училища в България? Какви резултати трябва да бъдат постигнати с него?

Модернизацията на образованието неизбежно минава през процес на внедряване на технологии – светът се развива и за да сме конкурентни, особено внимание следва да обърнем на новостите в образованието и обучителния процес, защото те са в основата на персоналното развитие и на растежа на националната икономика.

Целите на внедряването на подобна платформа не са една и две – от една страна искаме да дадем на учителите, родителите и учениците мощно средство за организиране и възприемане на електронно съдържание по един лек и удобен начин, а от друга - да увеличим многократно възможността за общуване между учители и ученици, да насърчим работата по съвместни проекти, да въведем интерактивни подходи и други иновационни образователни практики. Знаете, че в момента расте едно изцяло цифрово поколение младежи и тази платформа е една сериозна стъпка в посока на това да започнем да говорим на техния език. Има и една ключова неизбежност да направим подобна стъпка - това е необходимостта от самоподготовка на учениците в къщи, защото новият тип образование вече не е само в училище, то е повсеместно и навсякъде и за да влезем в тон с идеята за обучение през целия живот, то и съответните технологии трябва да са ни достъпни.

Защо в поръчката е поставено изискването кандидатите задължително да представят разработена вече платформа, която е инсталирана и работеща в не по-малко от два проекта, всеки от които с минимум сто училища и сто хиляди потребители и да имат общ оборот от дейност, сходна с предмета на поръчката, минимум 15 милиона лева за последните три години?

Признавам, че този въпрос малко ме изненадва. Преди всичко говорим за платформа, която ще се ползва от близо милион души, огромната част от които деца, някои от тях в съвсем крехка възраст. Като министерство, отговорно за този ресор, за нас, е абсолютно задължително това да е апробиран и тестван продукт, особено в училищата. Тъй като всякакъв проблем с функционалност, технически недостатък или възможност за неправомерна намеса на трети страни в този продукт, би се явило като рисков фактор не само за нормалното протичане на учебния процес, но и в по-фрапантни ситуации, касаещи психичното здраве и нормалния живот на учениците. Считаме, че дори сме били пределно минималистични в изискванията си: поне 2 проекта, броя обслужени ученици (в нашия случай ще са поне 700 000, искаме да е имало едва 100 000), но в крайна сметка, ние също сме чувствителни на тема дискриминация и не сме целили да отстраним някого. Колкото до оборота той е под разрешения от закона праг, а и нашата логика е, че когато някой е имал подобен оборот от продуктите си, тези продукти са си заслужавали цената, иначе никой не би я платил, защото все пак по света има достатъчен брой сериозни платформи за е-обучение и това е конкурентен пазар.

Ще трябва ли всички училища в България да работят с тази платформа за електронно обучение или се предвижда възможност за избор от страна на училището?

Ние в МОМН поначало не обичаме думата "трябва" и извън чисто законовите рамки сме изключително внимателни в изказа и либерални в очакванията си. Знаете, че насила можеш да накараш някой да пълзи, но не и да полети, а ние определено смятаме, че въвеждане на една подобна иновация е мерило за растеж на цялата образователна система. Ако едно нещо е полезно, удобно и стойностно за учителите и учениците, те ще го възприемат и ще се чувстват привилегировани и щастливи да го ползват, ако не е добро, то просто няма да се наложи.

В България вече има училища, които успешно работят с онлайн платформи за обучение. Ще бъдат ли те принудени да реорганизират учебния процес на новата платформа?

Предполагаме, че за тях няма да има особена разлика, просто в един момент ще получат многократно по-големи възможности - нещо като да си сменят аналоговия телевизор с цифров, с 3D, смарт функции и достъп до интернет - в този смисъл не очакваме и особени проблеми в тази посока.

В поръчката има условие за предоставяне на лицензи за безсрочно ползване на софтуеър. Съществуват обаче програми с отворен код, които не оскъпяват процеса с допълнително закупуване на лицензи. Защо бъдещата платформа не се използва такива?

Първо - ние сме прегледали доста съществуващи системи, а и не забравяйте, че дори в момента основната част на националния образователен портал все още залага на Moodle, който е безплатен. Второ - причината да се целим по-високо е най-вече в нуждата да има сериозен разработчик и отговорност за безпроблемната работа на това, което се ползва, яснота кой ще реагира и ще отстрани проблем, ако такъв се появи, чия ще е вината, ако системата не сработи. Не забравяйте, че образованието е тема, която под някаква форма касае всяко едно домакинство в страната - не искаме да оставяме нищо на случайността, когато става дума за нашите деца, още повече че платформата от даден момент ще трябва да даде възможност за реално препитване, оценяване на домашни, поставяне на оценки и прочее, като разбира се междувременно ще се погрижим и успоредно да реагираме с нужните промени в нормативната база. Трето - темата с отворения код е доста широка и трудно можем да я изчерпаме сега, но по същите причини примерно все още ползваме MS Windows в образователната система - аз лично също съм привърженик на идеята за отворения код, но според Вас колко ученици ползват Linux в къщи и как ще реагират ако от утре обявим, че минаваме изцяло на отворен код, нали всичко просто ще спре?... Освен това в крайна сметка ние не купуваме лицензи, а купуваме функционалност - естествено, че ако се появи безплатно решение с всички необходими ни функции, ще го ползваме, но такова няма. Подобни стъпки не стават за ден, а в случая безплатен и отворен са съвсем различни категории.

Кой ще поддържа платформата след изтичането на срока от 39 месеца? Какви средства ще се използват за поддръжката й след изтичането на проекта - от делегираните бюджети на училищата или от централния бюджет?

Политика на МОМН, поне за последните десет години, е централизирано да финансира подобни системи именно поради нуждата от съвместимост - ние централизирано закупуваме софтуер за училищата, централизирано разработваме информационните системи, подпомагащи администрирането на учебния процес, логично е и централизирано да финансираме платформа за електронно обучение. Освен това, каквито и средства да изисква поддръжката на платформата след изтичане на трите години, те ще са символични на фона на ползата от подобна система, в крайна сметка ние няма да заплащаме за доразработване на някакви радикално нови неща, а за ъпдейт на съществуващи функционалности, както актуализираме останалите си системи. Дори да не дадем никакви пари, системата няма да спре да работи, защото ще имаме безсрочен лиценз, просто самите училища логично ще поискат най-актуалните функции.

Как на практика ще се осъществява работата с платформата по време на обучението в средните училища?

Същността на работа с тази платформа ще е възможността за самоподготовка, поставянето на учебни материали, наличието на интерактивност, възможностите за съвместна работа, видеоконференции, виртуална класна стая... Дори в момента над 90% от учениците нямат компютър пред себе си като са в училище, просто защото инвестиционните ни възможности не позволяват това. От друга страна, почти 100% от учениците и учителите имат компютри в къщи и именно това ще използваме за да засилим връзката между тях и да пренесем една съществена част от обучението в дигиталното пространство, където повечето от децата се чувстват в свои води - ако трябва да изразя конкретните си очаквания, след въвеждането на подобна система очаквам да намалее примерно ползването на Facebook за сметка на различни модули от платформата, просто защото ще са нещо ново, полезно и интересно и очакваме да се възприемат добре и моментът за това е подходящ.

В проектозакона за училищното и предучилищното образование електронните платформи не са записани като инструмент за обучение. Как в такъв случай ще се използва новата платформа?

Думата "софтуер" също не е спомената в проектозакона. Това дали според Вас означава че софтуер не трябва да се използва в обучението? В крайна сметка за нас ролята на един закон е да урежда обществени отношения, а не да описва очевидни дадености или явления, които вече в ежедневието сме възприели като нарицателни, каквото е примерно навлизането на технологиите.

Кой ще обучава учителите на работа с платформата и как ще се измерва ефективността на това обучение?

В рамките на поръчката, която стартираме, има обучение на сериозен брой учители, които на практика впоследствие ще обучат останалите. Освен това има изискване за наличие на видеоуроци по всяка една ключова функционалност, така че не очакваме проблеми, най-малкото защото нашите учители вече са достатъчно цифрово грамотни и на над 50% от тях и в момента им се налага да качват в различните ни портали сканирани изображения, да въвеждат и работят с метаданни и др.; над 90 000 души са получили базова компютърна грамотност, а над 20 000 са завършили успешно курс по електронни социални умения. Така че - не, не очакваме проблеми, а ефективността ще е ясна по ползваемостта на платформата, която е лесно измерима и има всякакви критерии за количествена оценка.

Защо изграденият вече Национален образователен портал не се подобри и администрира така, че да служи като платформа за електронно обучение в средните училища?

Всъщност именно с тази система ние ще го подобрим и обогатим, а не може да стане с просто закърпване, защото тук вече имаме нужда и от качествено нова софтуерна архитектура, с много по-сериозна мощност, потенциал и функционалности - все пак ако на Трабант сложим двигател от Ферари, той няма да стане Ферари - много по-вероятно е двигателят да излети и да остави опаковката на старта...

Какви са причините Националният образователен портал в момента да не изпълнява напълно функциите си?

За времето си той е изпълнил достатъчно добре функциите си и дори и в момента на него има хиляди електронни учебни материали, които интензивно се ползват. Естествено има какво да се желае по отношение на обща функционалност, поддръжка и т.н., но там основната причина е хроничната липса на инвестиции и както виждате сега, имайки възможност да направим една решителна крачка към подобряването му, ние я правим и резултатът е новата платформа.

Александър сяда на компютъра, влиза в училищната система и проверява домашните си за следващия ден. Започва с литература, където в екип със свои съученици трябва да разсъждава над героите от гръцката митология в поредицата романи за Пърси Джаксън. Александър включва видеокамерата и вече обсъжда въпросите с останалите. След като приключват със задачата, системата автоматично изпраща съобщение до учителя на Александър. Той преглежда домашните и дава обратна връзка на учениците в общия чат на класа. Майката на Александър влиза в родителския модул на системата, за да проследи прогреса на сина си и да си насрочи консултация с учителя му по английски.

Този сценарий засега е измислен, но може съвсем скоро да стане реалност. В началото на юли Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) пусна обществена поръчка за доставка, внедряване и поддръжка на платформа за електронно обучение в средните училища. Тя трябва да предлага всички функционалности, необходими за ефективно онлайн обучение - управление на курсове и общности, електронен дневник, модул за сътрудничество и видеоконферентна връзка. Поръчката е на стойност шест милиона лева, които идват от Европейския социален фонд и оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Идеята на министерството е похвална и трябваше отдавна да се случи. Електронното обучение може да бъде успешно допълнение към учебния процес, да ангажира учениците и да събуди интереса им към материала.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    shang avatar :-|
    shang

    принципно и сега може да се провежда електронно обучение, без специални платформи итн. материали могат да се разпращат и да се обработват съвместно в реално време напр. по дропбокс, гугъл докс/драйв, или просто шернати директории на някой училищен мини-сървър за 100€, а конференции и чатове - в скайп, гугъл ток, фейсбук итн... само желание да има...

  • 2
    tzvetanski avatar :-|
    Tzvetan Tzvetanski

    Първо, нецелесъобразност на обявената процедура при наличието на open source софтуер като MOODLE, на който е базиран и сега действащия Национален образователен портал. В нея постоянно и преднамерено се набляга на доставянето (закупуването) на лицензионен софтуер като че ли основната цел на поръчката е непременно да се усвоят някакви средства. Простото сравнение правено от редица образователни институции, в случая ще се позова на анализа, направен от Университета на Северна Каролина и Чарлът, показва, че годишната поддръжка на платформа, базирана на MOODLE в сравнение с поддръжката на платформа, базирана на лицензионен софтуер, собственост на търговска компания (умишлено не споменавам името на компанията) оскъпява поддръжката поне двойно. И за да не бъда голословен ето линк към анализа:
    http://lmseval.uncc.edu//index.php?option=com_content&task=view&id=62&Itemid=9
    Второ, поставянето на електронното обрзование и българското училище в монополна зависимост от една търговска компания, в чиято полза МОМН явно ще планира в бюджета си ежегодна такса, както разбираме от думите на министерския служител.
    Трето, в отговорите на чиновника прозира очевидното неосъзнаване от страна на министерството на собствената му роля и изживяването му като „бащица“ на родното образование. Неговата задача е не да ни храни от един общ, централизиран казан, а да окаже ясни правила и регламент за електронното образование, така че всяко училище да може самостоятелно и без безпокойство, че може да бъде санционирано, да определи нуждите си и начина, по който да ги реши.

  • 3
    p.tsvetkov avatar :-|
    p.tsvetkov

    До коментар [#2] от "tzvetanski":

    Напълно съм съгласен с тезата, че този търг е от типа "тук има едни пари, дайте да ги усвоим". По принцип в това, да се усвояват пари от Еврофондовете, няма нищо лошо, защото предназначението на тези пари е такова - да се усвояват.
    Обаче не и когато това се прави нецелесъобразно и с тенденция да се постави образователната ни система в монополна зависимост (без значение дали компанията е чужда или българска).

    Искам да коментирам две от несполучливите сравнения, които министерският чиновник прави, в опита си да замаже изключително точните и на място въпроси, поставени от журналистката. Директорът от МОН доста набляга на "нова софтуерна архитектура", "по-сериозна мощност и функционалности", "по-големи възможности", сякаш не знае, че MOODLE притежава всичко това.

    Всъщност г-н Кузов косвено признава, че търгът е предопределен, след като казва, че българските училища, които до този момент работят (успешно при това) с MOODLE , нямало да имат проблем да мигрират на новата платформа - все едно "нещо като да си сменят аналоговия телевизор с цифров, с 3D, смарт функции и достъп до интернет". Коя е тази нова платформа, на какъв нов софтуер ще е базирана - на Blackboard или някой майкрософтски?
    То е все едно е да смените една добра кутия за телевизор, с друга вероятно също добра кутия, но и двете кутии са празни. Това в никакъв случай не е качествена промяна.

    Второто, което признава г-н Кузов, е, че МОМН няма капацитета да поддържа създадения и базиран върху MOODLE Национален образователен портал. И затова казва: "Всъщност именно с тази система ние ще го подобрим и обогатим, а не може да стане с просто закърпване, защото тук вече имаме нужда и от качествено нова софтуерна архитектура, с много по-сериозна мощност, потенциал и функционалности - все пак ако на Трабант сложим двигател от Ферари, той няма да стане Ферари".
    А всъщност г-н Кузов казва, че МОНМ ще задължи всички училища да си купуват скъпи коли, при положение, че биха могли да изберат по-евтини, които да вършат същата работа, със същите функционалности като скъпите.

    Има поне два варианта след отговорите на директора на дирекция ИКТ в МОМН.
    Или не знае как реално са сравними MOODLE с този друг, неназован още, но избран скъп софтуер - и тогава не е на мястото си.
    Или знае, но манипулира обществото и подвежда началниците си и в този случай пак не е на мястото си.

  • 4
    bibito_82 avatar :-|
    bibito_82

    Доста формална позиция на чиновника от министерството - ни лук ял, ни лук мерисал. Старае се да излъчи обективност и компетентнтост, но не може да прикрие нито провала си като идеолог на Националния образователен портал, нито неприязънта си към Open source софтуера.

  • 5
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    До коментар [#1] от "shang":

    много ясно...
    има поне 10 системи с отворен код, както и 10 комерсиални, които могат да се използват веднага за нуждите на почти всички училища и университети.

    и както сам спомена, дори с google.docs, zoho, или разни cloud приложения за съхраняване на файлове, или комуникационни приложения.

    но някое министерство или агенция просто трябва да профука няколко милиона евро спрямо някоя подбрана фирма...

    но Европейската Комисия е виновна за това, че се прахосват парите на данъкоплатците по такъв безобразен начин. да се съберат 5-6 евро-експерта в образованието, да избистрят стратегия за образованието в ЕС (образованието трябва да е насочено повече към креативност и решаване на проблеми и разбиране на това как работят нещата, а не към зазубряне на факти). след което да излязат с препоръки от 1 до 3 методологии/системи/технологии и това е то. няма всяка държава да си решава сама за себе си как да прахоса едни пари по една програма?!?

  • 6
    tims avatar :-|
    tims

    Условията по поръчката въвеждат монополизация на услугата, премахват конкуренцията и нарушават основни принципи на пазарната икономика. Дано някой от заинтересуваните страни по тази поръчка сезира компенентните органи - КЗК и пр. навреме. Аман от чиновническа власт!

  • 7
    emil.i.stoyanov avatar :-|
    Emil Stoyanov

    Най-малкото възниква въпроса за общата цена на придобиване за проект от подобен мащаб, включително инфраструктура, мигриране на съществуващото и създаване на ново адекватно и атрактивно учебно съдържание, включително видеоуроци, без което цялото мероприятие сякаш няма особен смисъл. И каква увереност от страна на чиновника за мерцедеса, като че вече се е качил на него...

  • 8
    stg avatar :-|
    stg

    поредния случай в който хора очевидно не знаещи за какво става въпрос обсъждат материя която им е непозната с цел да се усвоят пари

  • 9
    emiljassim avatar :-|
    Emil Jassim

    Възмутен съм от наглостта на чиновника Орлин Кузов, който не се притеснява да лъже, да манипулира и дори да насажда страх.

    В предните коментари на статията бяха ясно посочени някои от основните проблеми на тази обществена поръчка. Мен обаче особено ме притесняват средствата, чрез които г-н Кузов се опитва да манипулира и неговите мотиви да го прави.

    В отговор на въпроса дали училищата, които успешно работят с онлайн платформи за обучение ще бъдат принудени да реорганизират учебния процес на новата платформа, Кузов отвръща, че „за тях няма да има особена разлика, просто в един момент ще получат многократно по-големи възможности - нещо като да си сменят аналоговия телевизор с цифров, с 3D, смарт функции и достъп до интернет“. ТОВА Е АБСОЛЮТНА ЛЪЖА!
    Сравнението е нелепо, защото всъщност всяка базирана върху MOODLE платформа притежава всички изискани в тръжното задание функционалности, но никой не се е постарал да ги включи. Това означава, че г-н Кузов ни е купил 3D телевизор, но не е направил и най-малко усилие да ни даде 3D очилата, да ни включи смарт функциите и достъпа до интернет.

    В същото време в същите отговори, които бяха изпратени съвсем умишлено след редакционното приключване на броя, г-н Кузов твърди, че нямало как да се работи с отворен код, защото вече всички били свикнали с лизензираните софтуери, за които всъщност всички ние плащаме. Орлин Кузов дори се опитва да насади страх, казвайки „според Вас колко ученици ползват Linux в къщи и как ще реагират ако от утре обявим, че минаваме изцяло на отворен код, нали всичко просто ще спре?“
    И тук идва следващите въпроси: кой ни постави в тази зависимост и кога най-сетне тя ще бъде прекратена?
    Докога ще ни плашите, че нищо няма да работи, ако не платим на някоя корпорация?

    С отговорите на последните два въпроса Орлин Кузов признава тоталния провал на Националния образователен портал (НОП). Сравнявайки Портала с „Трабант“, Кузов без капка свян признава, че създаденият от него и неговата дирекция инструмент е всъщност неработещ и не е отговорил на нуждите на учителите. Той признава, че е разходил пари на данъкоплатеца за нещо, което е било смятано за „Трабант“ (т.е. нещо старо, зле работещо и извън времето си), но пък е отхвърлена дейност, защото както Трабантът, така и Ферарито целят просто да ни закарат от една точка до друга. Проблемът не е във функционалностите, нито в това по кое време е бил създаден НОП. Проблемът е, че никой не го е поддържал, никой не е обучил учителите как да го използват и никой не е посмял дори да се опита да го превърне във възможна за работа електронна платформа за обучение. Т.е. МОНМ и най-вече дирекция „ИКТ“, олицетворявана от директора Орлин Кузов, се опитват да направят две неща:
    1. Да монополизират електронното образование;
    2. Да дадат монопола на частна фирма.

    Тук идва следващият въпрос: защо МОНМ не иска да понесе отговорността за поддръжката на една подобна платформа? Или пък по-скоро не може? В първия случай вероятно не иска, защото трябва да даде „едни пари“ на „едни хора“, а в замяна някой и друг чиновник да си вземе „своето“. В другия случай пък няма капацитета да се справи с една задача, която, по наше скромно мнение, би трябвало да е по възможностите на Държавата. Следователно и в двата случая г-н Орлин Кузов, който не един и два пъти си е навличал гнева на българското учителство с неадекватните си реакции, не е на правилното място. Той е в това министерство от поне 10 години и явно участието му в раздаването на „едни пари“ не е от вчера. (за справка вж. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/10/31/984966_daits_da_zavurtim_edni_pari/)

    Аргументът му, че причината за провала на НОП е в „хроничната липса на инвестиции“, е не просто несъстоятелен, ами категорично неверен. Функционалностите, които притежава базирания върху MOODLE НОП, създаден от самия Кузов, отговарят на всички изисквания, посочени в заданието. Просто трябва някой да направи едно малко усилие.

    Явно г-н Кузов умишлено се опитва да заблуди обществото, като поне за нас неговата цел е ясна и тя е лична.

  • 10
    bulkorcal avatar :-|
    bulkorcal

    Не разбирам много от детайлите, но тези цифри: 15 милиона оборот, два проекта с по 100 хиляди потребителя, ми изглеждат абсурдно завишени. Кузов, който ми беше съвършено непознат като име допреди един час, говори за някакви цифрови телевизори и "Ферари"-та: по-добре е да говори за танкове или металургични комбинати. Като човек, който работи в образованието (пък макар и без MOODLE засега), имам няколко притеснения, далеч не само от професионална гледна точка:
    - първо: ако става дума за инвестиция от около 4 милиона долара, защо изискването трябва да е от 15 милиона (3 х 5) оборот? Защо капацитетът на евентуалния изпълнител да надвишава трикратно, че и повече, предвидените държавни субсидии?
    - второ: защо при условие, че училищата в страната търсят повече самостоятелност - и за да могат да се конкурират помежду си, и защото демографската и социалната картина не ги поставят в еднакви условия и трябва да се спасяват поединично, - МОНМ налага с подобен тоталитарен административен натиск общо решение за всички? Получава се следният дисбаланс, който до няколко години ще съсипе целия проект, за който сега тръбят фанфари:
    а/ бедните училища няма да успеят да поддържат проекта и ще трябва да отпаднат от него;
    б/ след като бедните училища (а предполагам, повечето училища ще се окажат бедни, за да си заплащат подобно удоволствие, в момента в който срокът на целевата субсидия изтече) се откажат, необходимото условие за един милион потребителя (което И В МОМЕНТА не отговаря на демографските реалности) ще провали проекта дори и за онези учебни заведения, които поради по-добро общинско субсидиране или поради учебни такси (визирам частните училища) била могли и желали да поддържат системата.
    - трето: огромните цифри не само че изолират евентуални български участници, но подсказват, че тайнственият фаворизиран кандидат цели пазар ПО-ГОЛЯМ от българския; т.е. загнездва се у мен едно съмнение, че ще правим общ проект с Румъния, което принципно не е зле, но ми мирише на много удавени в Дунава, усвоени пари, нулеви резултати и прехвърляне на топката с години от единия на другия бряг.
    - четвърто, което сумира предните три: освен че мирише на предопределен търг и изливане на евро-парите в приятелски джобове, мирише и на ЕДНОКРАТНОСТ. Парите ще се изконсумират веднага, а дори да се създаде подобна огромна платформа, тя ще оцелее в гаранционния срок от три години и след три години всички училища, учители, ученици и родители, които ВЕЧЕ ЩЕ СА СВИКНАЛИ да работят с MOODLE, ще увиснат.
    Така че от чисто практическа гледна точка като много вероятен потребител на една или друга учебна платформа, аз бих предложил следното:
    - възможно най-голяма свобода на училищата сами да определят формата и обема на работата, извършвана чрез електронна платформа; аз самият бих предпочел електронната платформа да остане само помощен и определено второстепенен фактор в общуването учител-ученици-родители.
    - възможно най-евтин вариант: за сметка на заплатите на учителите, поддръжката на сградния фонд или извънкласните мероприятия ли трябва да стане одирането на училищата в полза на платформата?
    - възможно най-приспособим вариант, за да се улесни неговата актуализация след трите години субсидия; т.е. когато поръчката се изконсумира, да е технически най-лесно всяко училище да се спаси поединично, като избере само дали и как да продължи поддържането на системата.
    КАТЕГОРИЧНО СЪМ ПРОТИВ възможността, която се надушва от информацията, МОНМ и неговият таен частен партньор да заробят ЦЯЛАТА образователна система както например кабеларките заробват клиентите си: ще ви направим 50 процента отстъпка за една година, ако ни останете абонати за две; МОНМ ще поддържа системата без пари за три години, ако още кой знае колко години училищата останат ДЛЪЖНИ да ползват точно тази електронна платформа, но да си я ПЛАЩАТ САМИ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK