С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
29 13 юли 2012, 16:31, 6331 прочитания

Филип Отие: Бюджетната дисциплина не е достатъчна, България трябва и да расте

Посланикът на Франция в България пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тези дни се очаква новият мониторингов доклад на ЕК, който ще обхване целия период от въвеждането на механизма за проверка. Според вас има ли с какво да се похвали България за изминалите пет години в областта на борбата с корупцията и реформата на съдебната власт?

Всяка година оповестяването на доклада е повод за съспенс, на който и Хичкок би могъл да завиди. Тази година е дори повече, защото ще има равносметка на петте години от влизането на България в ЕС. Със сигурност ще има червени точки, но и слабости, които ще бъдат отбелязани. В сравнение с миналата година все пак има развитие, например започването на работата на специализирания съд за борба срещу организираната престъпност, приемането на закона за конфискация на незаконно придобито имущество, а скоро и на закона за съдебната власт.


За тези пет години България направи значителни неща в сферата на законодателството. Сега приоритетът е спешното прилагане на всички тези закони. И основното е прозрачността при избора на магистрати. Досега това е слабост и през следващите месеци ще тестваме ефективността на приетите закони при избора на новите членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на комисията за установяване на незаконно придобитото имущество. Изключително важно е процесът на избор на магистрати да бъде напълно прозрачен и да има публично изслушване на кандидатите. Защото така има по-голям шанс тези, които не са достатъчно подготвени и подходящи, да се въздържат да участват. Ключов момент ще бъде и решението кой да бъде следващият главен прокурор. Важно е процедурата по неговото номиниране и избиране да бъде ръководена от новия състав на ВСС, чиито членове да могат да гарантират, че са взели адекватно решение.

За пряк и прозрачен избор на магистратите настоява и Брюксел. Мислите ли, че има шанс тази практика да бъде въведена навреме за избора на новия ВСС през есента?


Да. Струва ми се абсолютно постижимо и е в интерес на България. Знаете, че ЕК препоръча избора на членовете на новия ВСС от съдебната квота да се случи пряко с гласовете на всички магистрати, а не от делегати, излъчени от съсловието (принципът да бъде "един магистрат - един глас"). Засега разбирам със съжаление, че това няма да може да се случи до есента, но се надявам да стане възможно най-скоро.

По-общо казано, основното предизвикателство за България в момента е догонването, постигането на средния стандарт на живот в ЕС. За това е нужен устойчив икономически растеж, който може да дойде при две условия. Първото е да има политика на макроикономическа и финансова стабилност. В България това е факт. Второто е изравняването с европейските стандарти по отношение на правовата държава, нормалното функциониране на съдебната система, борбата срещу корупцията и организираната престъпност.



От пет години в докладите на ЕК се повтаря едно и също, а нещата в България не се променят. Как мислите, какво пречи?

Основното е да се върви напред, да се удвоят усилията и да има решимост за промени.

Според вас дефектите на съдебната система отразяват ли се негативно и на бизнес средата? Чували ли сте такива отзиви от френски компании в България?

Вероятно да. Не съм чувал конкретни оплаквания, но със сигурност френските компании и другите чужди фирми в  България са много чувствителни към тази правна непредсказуемост. Българската съдебна система има сериозни затруднения да взима решения, да постановява категорично, да санкционира, да издава присъди. По обективни и субективни причини това тежи на бизнес климата. За един външен наблюдател са фрапиращи песимизмът и фатализмът на българите. Малко повече прозрачност би помогнала за това. Дори и да е въпрос на субективно усещане, непредсказуемостта кара инвеститорите да бъдат по-резервирани.

Макроикономическата рамка в България е стабилна. Но микроикономическите условия вероятно ще се подобрят в деня, в който България изпълни всички свои ангажименти по механизма за сътрудничество и проверка и той постигне своите цели.

Споменахте закона за конфискацията. Имате ли някакви съмнения, че той нарушава основни човешки права, каквито коментари имаше?


Не. Разбирам тези опасения, но не ги споделям, защото ми се струва, че са взети необходимите предпазни мерки. А и не трябва да се забравя, че подобен закон е изключително важен, за да се води ефективна борба срещу организираната престъпност. Трябва механизъм, който да позволи да се мине към конфискация, без да се чака наказателна присъда - нещо, което в България отнема много време и невинаги се стига дотам.

Франция е една от държавите, които имат резерви за влизането на България и Румъния в Шенген. Можем ли през есента да очакваме раздвижване?

През септември на срещата на вътрешните министри на ЕС разговорите ще тръгнат от предложената схема за влизане в Шенген на два етапа - първо отваряне на въздушните и морски граници и след това на сухопътните. Ако докладите на ЕК за България и Румъния са положителни, постигането на споразумение за членството ще бъде по-лесно. Но понякога си задавам въпроса дали България и Румъния са добре информирани и оценяват правилно до какво ще доведе присъединяването към Шенген. Това не е магическа формула, която би решила всички проблеми. Членството е предизвикателство. Аз бях на българско-турската граница на Капитан Андреево и видях, че всички технически изисквания са приложени, но да не забравяме, че днес миграционният натиск там е доста умерен. Той е най-вече на гръцко-турската граница, откъдето минават 80% от нелегалните имигранти в ЕС. В деня, в който България стане член на Шенген и външна граница на ЕС, тя ще стане много по-атрактивна. И този поток ще отклони поне отчасти към границата между България и Турция, но също и към тази между България и Гърция, която тогава ще стане вътрешна за Шенген. 

Най-голямата гордост на българското правителство е, че успя да запази финансовата стабилност. Но сега и тук го има този дебат, който се води в ЕС - бюджетен контрол срещу икономически растеж. Как би могла България да расте по-бързо?

Гордостта е съвсем основателна. Политиката за бюджетна дисциплина е добра, но не е достатъчна, защото България има проблем с развитието. Страната регистрира растеж, който миналата година е по-висок от този във Франция например. Но ако някоя държава в ЕС има истинска нужда от растеж, това е точно България, защото е най-бедната и трябва да наваксва. Това имам предвид под проблем с развитието.

Постигането на устойчив икономически растеж предполага една работеща държава, която е в състояние да поеме и изпълнява изцяло функциите си на арбитър, добро правосъдие и инфраструктурата. Всичко това струва пари, нищо от изреденото дотук не идва безплатно. Наскоро например бях в Свещари, исках да видя тракийската гробница. За да стигна дотам, пътувах по кошмарни пътища. За България би било полезно да е в състояние да финансира ремонта на пътищата си. А за да може една страна да харчи за това, което й е нужно, понякога трябват и по-високи данъци. Трябва да престанем да диаболизираме данъците. Да, прекалено многото данъци могат да убият една икономика. Но прекалено малкото водят до фалит. Имате на юг съседи, които се сблъскаха с този проблем.

Много хора в българското правителство не биха се съгласили с вас, вицепремиерът Дянков дори искаше да вкара в конституцията спирачка за вдигане на данъците.

Това си е решение на България и е част от суверенитета. Но е илюзорно да се смята, че една страна може да продължи да бъде конкурентоспособна единствено с ниски данъци. Конкурентоспособността зависи много повече от доброто образование, квалифицираната работна ръка, качеството на инфраструктурата. Сега виждаме, че България не е особено атрактивна за чужди инвеститори и това е доказателство, че ниските данъци не са достатъчни.

Казвате, че е въпрос на суверенитет, но в ЕС се говори за хармонизиране на данъци и Франция е една от страните, които подкрепят това.

Тази тема тепърва ще се обсъжда. Но е важно да се разбере, че хармонизиране не означава уеднаквяване. Идеята е да се противодейства на риска от завъртане на спирала, водеща към все по-малко данъчно облагане. Това би попречило на всички страни да имат баланс във финансите. Защото, ако оставим данъчната конкуренцията да се развива свободно, днес някой ще каже "аз слагам ставка от 20%", утре друг ще я свали на 19%, вдругиден трети ще я направи 18%, в крайна сметка ще стане нула за всички и бюджетите тотално ще излязат от равновесие. Това е надпревара, в която всички губят. Целта на данъчното хармонизиране е да я предотврати. Същевременно то е част от стратегията за излизане от кризата в еврозоната, защото това може да се случи само с повече Европа, а не с по-малко. Което означава повече интеграция, хармонизиране, премахване на националните пазари и задълбочаването на единния.

Как според вас ще изглежда ЕС след кризата, ако успее да я преодолее?

Сигурно е, че Европа ще се промени. Това не е криза на публичните дългове, те са само симптом, но не и причината. Това е криза на управлението на еврозоната. И изходът от нея е поправяне на дефектите при създаването на еврото, нови институции и по-голяма интеграция. Бюджетната дисциплина е изключително важна, но не е достатъчна за контролиране на вътрешните дисбаланси, които вкарват еврозоната в дефлационен капан. Заедно с нея има нужда от известен брой институции, които да могат да управляват тези дисбаланси. На последната среща на върха на ЕС имаше голям напредък по създаването на банков и икономически съюз. По-силна и интегрирана Европа означава две неща - повече дисциплина и по-голяма солидарност. Не може да има едното без другото. След излизането от кризата Европа ще бъде по-обединена и ще има повече яснота за посоката, в която отива.

Профил

Филип Отие е посланик на Франция в България от края на 2010 г. Преди това е бил директор по бюджетните и финансови въпроси във френското Министерство на външните работи. От 2000 до 2004 г. е бил втори по ранг дипломат в посолството във Вашингтон. Работил е и във френското представителство в Сеул. Завършил е елитната Национална школа по администрация и Висше търговско училище.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокуратурата нападна и "Медиапул" - с обвинения във "вандалски акт" Прокуратурата нападна и "Медиапул" - с обвинения във "вандалски акт"

Медията само направи сравнение за различната практика на обвинението при случаи на обругаване чрез некролози

21 авг 2019, 492 прочитания

Вечерни новини: Идея за 15 години затвор за хакерство, глобата за пробива в НАП ще е за милиони Вечерни новини: Идея за 15 години затвор за хакерство, глобата за пробива в НАП ще е за милиони

Президентът сменя началника на НСО; Какви са сценариите за италианската криза; Централните банкери ще обсъждат мерки срещу забавянето на глобалната икономика

21 авг 2019, 825 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Непокорните съдии ги уволняват, нали?

Защо уволнението на председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова е опасно за обществото

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА