Собствениците на земеделски земи, които нямат сключени договори за аренда, трябва да подадат до 31 юли заявление дали искат да ги обработват. В противен случай необработваните терени ще се разпределят служебно на големите арендатори в землището. Те пък трябва да внасят към сметка в общината дължимите суми, които собственикът може да потърси в тригодишен срок. Регламентът идва от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Каква е идеята
Всички собственици на земеделска земя, които не са я отдали под аренда, трябва да декларират в срок до 31 юли дали искат да я обработват сами, или пък нямат желание да я предоставят за ползване на друг. Това става в местните служби по земеделие, в чийто обсег попада имотът. Ако не го направят, парцелът им попада в схема за разпределение на база служебно споразумение, което се сключва с общината и големите земеделци в землището.
Документът, който се подписва преди началото на новата стопанска година, предвижда пропорционално разпределение на изоставените парцели между работещите фермери в района, за които те плащат средната рента за конкретното място. Сумите се внасят в извънбюджетна сметка към общината, като в тригодишен срок собственикът на нивата може да си ги получи. В случай че не ги потърси, всички внесени пари остават в полза на местната администрация.
Малко предистория
Разпокъсаните измежду много наследници парцели и огромната площ необработваеми земи през годините създават сериозно напрежение в сектора. От една страна, за самите земеделци е трудно да развиват бизнеса си заради липсата на уедрени земи, а, от друга, през годините имаше стотици случаи, в които непотърсени от години земи се обработват неправомерно, без да се плаща рента на собствениците. Причината е, че често става дума за наследници на парцели, които живеят в друг град, в чужбина или дори не знаят, че притежават такава собственост.
Макар никога да не е правено мащабно изследване колко земи се обработват неправомерно, през годините прогнозите са били за между 15 и 25% от всички ниви в страната. Ревизиите на държавния поземлен фонд също са показвали, че в неотдадени под аренда или наем парцели са се "настанили" фирми, а през годините е имало и инциденти покрай спорове за земи. Така се стигна до постепенни промени в законодателството, които предвиждат служебно разпределение на т.нар. бели петна (запустели ниви) измежду земеделците, работещи в конкретното землище, като се въведе и изискването те да плащат рента за тях в общината.
35 млн. дка са земеделските земи, 3 млн. дка - пустеят
Според последните данни на министерството земеделските земи в страната са около 36 млн. дка, като от тях се обработват около 33 млн. дка. Останалите около 3 млн. дка ниви са пустеещи и често местните власти не могат да открият собствениците им. Мащабно проучване на Евростат от миналата година отчете, че от 2003 г. насам в България е регистрирано най-голямото увеличение на обработваемата земя от всички държави - членки на ЕС - 24.7%. Средната площ на едно стопанство обаче у нас е 9.8 ха при над 14 ха средно за ЕС, показват още данните.
Собствениците на земеделски земи, които нямат сключени договори за аренда, трябва да подадат до 31 юли заявление дали искат да ги обработват. В противен случай необработваните терени ще се разпределят служебно на големите арендатори в землището. Те пък трябва да внасят към сметка в общината дължимите суми, които собственикът може да потърси в тригодишен срок. Регламентът идва от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
2 коментара
Некомпетентно, крайно некомпетентно... Много разочароващо. Поне начална базова информация да бяхте събрали. Напр. никъде в ЗСПЗЗ няма "местни служби по земеделие". От 3 години общините не правят разределение на земеделската земя. Никъде в нормативната база няма понятие "бяло петно", то пък не е това, което описвате. С една дума, пълна пародия сте в тази статийка.
А аз мислех, че вече всичко се обработва.