С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
43 20 юли 2012, 16:59, 11787 прочитания

Черният лебед на терора

Какво и как трябва да се промени в службите за сигурност, за да предотвратим бъдещи атентати

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Никой не го очакваше, никой не беше готов за него. Атентаторът самоубиец, който взриви автобус с израелски туристи на летището в Бургас, беше последното, което българските служби за сигурност - ДАНС, Националната разузнавателна служба и МВР, са мислели за възможно.

Терористичният акт може да бъде определен като класически черен лебед според теорията на икономиста Насим Талеб - събитие, което е напълно неочаквано за наблюдателите му, има изключително голямо въздействие и след случването му изглежда като че е можело да бъде предвидено (предотвратено). Учените, които се занимават с тази теория, смятат, че слепотата към черните лебеди може да бъде предизвикана от няколко основни недостатъка. На първо място е илюзията за контрол над ситуацията, съчетана с организационни недостатъци и това, че различни звена са съсредоточени предимно в това да задоволяват собствените си нужди, а не да извършват услугите, за които съществуват.


Всичко това може да бъде видяно в трагичната история от Бургас. И ако има смисъл да се връщаме назад и да търсим пропуските, довели до смъртта на седем човека, то е само за да видим какво трябва да се направи, за да не се случват повече те. Да се научим как да виждаме черните лебеди, преди те да ни връхлетят.

Големият въпрос сега е дали този атентат е можело да се предотврати. Имало ли е предварителни сигнали, направена ли е оценка на риска, след като през януари е имало предупреждение от израелските служби, че техните туристи може да бъдат атакувани в зимните курорти на България и че именно автобусите са слабата точка, реагирало ли е българското разузнаване на факта, че миналата седмица в Кипър е бил заловен потенциален терорист, който е трябвало да се взриви по същия начин...

"Държа да кажа, че досега сме имали поне 15-ина сигнала, различни през годините, които сме проверявали, установявали, едни задържали, други предотвратявали. Това, което се тиражира - имаше декември-януари, но за зимните ни курорти. Тогава поработихме с колегите доста и не се случи. За този атентат имаше повече съмнения да бъде в други държави, но се случи тук", каза премиерът Бойко Борисов ден след атентата. От времето си на главен секретар на МВР той винаги е бил предпазлив, когато става въпрос за това, дали България е потенциална мишена за атентати, и много нервен на журналистите, които експонират тази тема.



Безспорно работата срещу тероризма е много трудна. Това е асиметрична заплаха - с много малко ресурси може да се нанесе огромна вреда, както обясняват специалистите. Класическите методи, които се използват, не са много ефективни тук - няма как да се поставят под наблюдение милиони хора например. Това не е и военна заплаха с фронтова линия, на която се стреля от двете страни.

"Тези отговорности лежат на първо място и преди всичко на раменете на българите в този конкретен случай. Изглежда, е провал и на разузнаването - нямаше предупреждение, идващо от службите, доколкото знам. Охраната също се провали, тъй като е нямало никакви мерки за сигурност, когато пътниците са напуснали терминала", казва в интервю за "Дневник" д-р Боаз Ганор, експерт по национална сигурност. "Склонен съм да вярвам, че нападението в България е било планирано като едновременно нападение с това в Кипър - било като синхронна акция, било като атаки една след друга.

От ретроспективна гледна точка със сигурност бих помолил местните власти да увеличат бдителността си за други възможни мишени. Казвайки други възможни мишени, може да е във всяка държава по света. Броят им обаче може да бъде ограничен, знаейки кои са най-посещаваните от израелски туристи места. Ако се ограничим до тези държави, ще имаме не повече от 4, 5, 6 държави и България е една от тях. Така че това е нещо, което в ретроспекция Израел можеше или трябваше да свърши по-добре", твърди експертът.

За това, че специалните служби не са очаквали България да стане мишена, говори фактът, че темата за терористичните заплахи не присъства в годишния доклад за състоянието на националната сигурност на ДАНС. Това заявиха членове на Комисията за наблюдение на ДАНС в парламента, след като изслушаха в четвъртък нейния заместник-председател Владимир Писанчев и останаха неудовлетворени от неговите доклади. Според ротационния председател на тази комисия Иван Костов: "Това означава, че те са преценили, че няма такъв риск за държавата, и са коригирали една постановка от началото на века, че тероризмът е потенциална заплаха за България и рискът за това е повишен поради определени условия."

В президентството смятат, че е пресилено да се каже, че темата е подценена. Анализът на риска се извършва на няколко нива, има два основни компонента - вътрешна и външна среда. Изследват се интензивността на заплахата, вероятността да се случи, защитата на обектите, казват оттам. Носителите на заплахата и местата, където биха могли да ни ударят. От известно време ДАНС съставяли планове на критичната структура в страната. Елементи от нея били летищата, автогарите и гарите.

Но е факт, че
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Разнобой сред управляващите за ремонта на Су-25 3 Разнобой сред управляващите за ремонта на Су-25

Според председателя на парламента Караянчева това ще става в Русия, според военно министерство – в Беларус

26 юни 2019, 1303 прочитания

Вечерни новини: Оставка на шефа на строителния надзор в София, рекордни жеги в Европа Вечерни новини: Оставка на шефа на строителния надзор в София, рекордни жеги в Европа

И още: България ще се забави с чакалнята за еврозоната; Три варианта се обсъждат за партийните субсидии; Депутатите бързат да отхвърлят ветото за дивото къмпингуване

26 юни 2019, 1510 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Странични ефекти

Или защо опитът на правителството да изпълни популистките обещания за по-ниски цените на лекарствата трудно ще даде ефект

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Поизтънелите възглавници на банките

Показателите за капиталова адекватност се понижават заради ръста в кредитирането, раздаваните дивиденти и нови регулации

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков