С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
36 25 юли 2012, 20:51, 7894 прочитания

Сигурността на дипломите

Непризнаването на българските дипломи в Турция е удар върху престижа на българското висше образование

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Университетите са като производители на сирене, а държавата – хипермаркет монополист, който казва: "Аз ще ви го изкупувам по 5 лева килото, а пък вие, ако намерите на някой да го дадете за 20 – ОК."
Атентатът на летището в Бургас по жесток начин показа на света нещо, което ние и без това си знаем: че българската държава не може да гарантира сигурността на своите граждани и гости. Няколко дена след това дойде сходен удар, за щастие безкръвен – Съветът за висше образование на Турция спира процедурата по признаване на дипломи на турски студенти, издадени от български висши училища.

За разлика от атентата това решение не е окончателно, а и не идва изневиделица – преди две години Турция въведе приравнителни изпити за завършилите в България свои висшисти, после май ги премахна, проблеми с българските дипломи имаше и в Гърция.


Вероятно ще има преговори между Министерството на образованието, науката и младежта (МОНМ) и турските институции и ще се намери някакво решение. Ударът върху престижа на българското висше образование обаче остава – налице са съмнения, че българската държава може да гарантира сигурността на дипломите, които издава.

Непризнаването на българските дипломи е опровержение на пазарно-либералната философия, следвана в а българското образование през последните десетина и повече години. Тезата на министрите реформатори беше: "Университетите да правят каквото искат, пазарът ще отсее добрите."

Да, но ето сега турската страна не иска да отсява, не я интересува какъв университет е завършил студентът и честно ли си е вземал изпитите, или ги е купувал. Всички възпитаници са сложени в един кюп. Сега ректорите ще започнат да се оправдават, че такива работи в техните вузове не стават, а ако стават, са чисто криминална проява, министърът ще отговори, че не може да следи всеки студент, и т.н.



Също като при атентата, където вината се прехвърля ту на службите, ту на МВР, ту на външната ни политика, ту на охраната на летището. Света обаче не го интересуват подобни оправдания. Погледнато отвън,

проблемът е на системата като цяло

Затова и решенията трябва да се търсят на системно равнище.

Вероятно шамарът от турска страна ще накара министерството да се опита поне на хартия да засили контрола върху получаването на оценки и дипломи във висшите училища. Освен за контрол обаче трябва да се мисли и за предпоставките, които генерират риск от корупция и занижаване на стандартите. Естествено в корена на проблема е финансирането.

Българските висши училища получават издръжката си от държавата според броя приети студенти държавна поръчка. (Бройките се определят от държавата.) Могат при определени условия да приемат и студенти платено обучение. Държавната издръжка за един студент варира в зависимост от специалността, т.е. от разходите за обучението.

Таксата за платено обучение за български граждани и граждани на ЕС е пропорционална на държавната издръжка за съответната специалност, като не може да е по-малка от нея, нито да я надвишава повече от два пъти. Тази такса се определя от висшите училища, но в повечето специалности няма особено желание да се достигне разрешеният максимум, защото липсват желаещи, затова таксата е горе-долу колкото държавната издръжка.

И така за година университетът ще вземе за студент от България (или от ЕС) примерно 1500 лв. от държавата, ако е държавна поръчка, или ще му прибере такса примерно 2000 лв., ако е платено обучение. (В някои специалности като медицина таксите за платено обучение могат да стигнат и до 5-6 хиляди лева на година, но, общо взето, в останалите специалности те се движат между 1000 и 3000 лв.).

Когато обаче студентът е от страна извън ЕС като Турция, той плаща такса от 3000 – 3300 евро кръгло независимо от специалността (отново само в медицината таксите са по-високи, до 8000 евро). Е, когато българският студент ти носи 1500 лв., а турският – почти 6600, дали критериите при явяване на изпит ще бъдат еднакви?

На някого подобни сметки ще се сторят цинични, но

циничен е начинът, по който държавата финансира

висшето образование. Университетите са като производители на сирене, а държавата – хипермаркет монополист, който казва: "Аз ще ви го изкупувам по 5 лева килото, а пък вие, ако намерите на някой да го дадете за 20 – ОК." С тази уговорка, че и държавата, и университетите знаят, че 5 лева за качествено "сирене" не стигат. И още една подробност: държавата е поела пред обществото ангажимент да осигурява наличието на "сирене", и то качествено.

Има два варианта за преодоляване на този дисбаланс, който ерозира отвътре висшето образование. Първият е държавата да плаща и тя 3000 евро за издръжката на българския студент, приет държавна поръчка – толкова, колкото плаща семейството от Измир за издръжката на своя. Разбира се, ако чуе за нещо такова, министър Дянков сигурно ще припадне от смях.

Вторият вариант е съвсем реалистичен и не изисква драстично вдигане на разходите за образование (а че разходите трябва да се вдигнат, е друга тема) – държавата съкращава бройката на приеманите студенти държавна поръчка, примерно четворно, и съответно вдига четворно издръжката за оставащите. Вместо да плаща за 100 души по 1500 лв., плаща за 25 по 6000. Ако има останали желаещи, те могат да се запишат платено.

Подобно решение няма да отстрани всички дефекти на системата "Парите следват студента". То обаче поне ще постави студентите в равностойна ситуация, за да не бъдат някои от тях третирани като кокошката, която снася златни яйца.

*Авторът е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". От 1993 г. е редактор в "Литературен вестник". Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 1662 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 744 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Дневник: Георги Колев не иска журналисти за делото на Мирослава Тодорова

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма