С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 27 юли 2012, 16:24, 7931 прочитания

Идва ли краят на чиновническата секретност

Промяна в директива на ЕС ще накара институциите да публикуват данните си в интернет

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Къде сме ние

 
България може да се окаже един от водещите примери за прилагане на обновената директива, ако положи малко повече усилия, смята Калфин. Основната част от комуникационната инфраструктура за това е готова: оптични връзки са изградени между областните центрове и постепенно навлизат към по-малките общини. Необходимо е обаче да се премине към "облачно" съхранение на информацията, както и създаване на общи бази данни. Това ще спести много средства на държавата и ще премахне дублирането на информацията.
 
Като потенциална косвена полза от директивата Калфин посочва казуса с българските фирми, които в момента подават годишните си отчети на три места – в данъчните служби, в търговския регистър и в статистиката. На практика това са едни и същи данни, които могат да се въвеждат веднъж. Когато се съхраняват на общо място, те могат да се ползват както от администрацията, така и от всички останали.
 
У нас вече има институции, които осигуряват достъп до наличните си данни. Добър пример е Търговският регистър, чрез които всеки може да получи конкретна информация за дадена фирма. Особено популярни пък са справочните услуги на Националната агенция за приходите (НАП) и Националния осигурителен институт (НОИ). На регионално ниво пък добър пример е Столичният център за градска мобилност, който предоставя в интернет информация за движението на превозните си средства. Тя може да бъде филтрирана по спирка, местоположение или конкретна превозна линия. А когато промяната в Директива 2003/98 стане факт, всички държавни ведомства ще трябва да възприемат тези добри практики.

Според Александър Кашъмов, юрист и ръководител на правния екип на програма "Достъп до информация", проблеми с евентуалното прилагане на директивата у нас в момента не липсват. Най-големият е липсата на публикувано пълно законодателство в интернет. "Недопустимо е страна - член на ЕС, да не публикува цялото си законодателство в глобалната мрежа", коментира за "Капитал" Кашъмов. "Макар и да има работещи публични онлайн регистри, трябва да се провери качеството на информацията в тях. Доколко тя е пълна и адекватна", казва той. Правителството трябва да подкрепя тази директива и да не й пречи с инициативи като опитите за частично закриване на публичността на Търговския регистър, който по принцип е един от положителните примери у нас, допълва адвокат Кашъмов.


Липсват и много данни от географски характер, за околната среда и за ландшафта. "Има ги, но не са публикувани в интернет. Това е пропуск не само за тази директива, но и за директивата "Инспайър", която е приета още през 2007 г.", казва още Кашъмов. Пропускането на близки по съдържание и обхват директиви е друг проблем, който се забелязва у нас. Трябва да се изясни, обсъди и анализира свързването на европейското законодателство с нашето, смята той.

Освен това българското правителство е част от Партньорството за открито управление, което се оглавява от САЩ и Бразилия. Въпросите с директивата пряко попадат в приоритетите на откритото управление, допълва той.

Очаква се българската позиция по предложението за промяна на директивата да бъде гласувана от нашия парламент през ноември т.г. След това предстоят преговори с останалите страни - членки на Европейския съюз. Според прогнозата на Ивайло Калфин промяната в директивата трябва да бъде приета окончателно към пролетта на следващата година. След това държавите от ЕС ще имат две години, за да я въведат в националното си законодателство. И ако всичко наистина се случи по план, това трябва да бъде краят на чиновническия произвол на тема достъп до информация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1249 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 944 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Електрическа алхимия

Как една немска фирма опреределя решенията на енергийния регулатор

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие