Владислав Тодоров: Системата за сигурност у нас е по-скоро книжна

Профил Владислав Тодоров е доктор на философските науки и преподавател в Пенсилванския университет. Докторската му дисертация е в областта на руската политическа история. През лятото на 1997 г. той специализира в центъра "Удроу Уилсън" - Вашингтон, по проблеми на сигурността, преподавал е  история на тероризма, автор е на книгата за тероризма "Хаотичното махало".

Атентатът в Бургас въпреки кървавите кадри и жертвите сякаш не мина през съзнанието на обществото, дали не сме претръпнали към тероризма?

- Последният терористичен акт, преди този на летище Сарафово, беше случаят с двамата отвлечени български шофьори и излъчената тяхна екзекуция по интернет.  Този акт имаше политически смисъл – да изкара България от участието й във войната в Ирак, като уплаши обществото и го настрои срещу това участие. Това беше част от масирана терористична кампания срещу участващите в коалицията нации. В България това проработи – имаше голям обществен резонанс, имаше двама души - български жертви, наказани за това, че са българи. Обществото тогава реагира бурно и драматично в сравнение със случилото се на Сарафово.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Тук също имаше убит един българин, шофьорът...

- Да, при това мюсюлманин. Но той е колатерална, странична жертва. Вероятно това е причината. Колкото и зверски да е актът и колкото и медиите да се опитват да го натрапят на хората, ставаше дума за атака срещу Израел на наша територия.

Фокусът беше изместен върху това как този атентат може да попречи на туризма ни, по-меркантилни ли сме станали?

- Жертвите са чужди граждани, на прицел е Израел, а не България. По принцип тероризмът има за цел да промени политиката или поведението на гражданите, като ги уплаши до смърт и мобилизира общественото мнение срещу властващи в момента политики. В случая българските граждани не са директна цел, защото очевидно целта на това действие не е да се промени политиката на България или мнението на българите чрез всяване на страх.



Съществува твърдение, че България е била избрана, защото е "мека цел", т.е. има занижени критерии за сигурност.

- За жалост, за да станем "твърда цел", трябва да минем през фазата на "мека цел", докато службите чрез практика се учат ефикасно да реагират.

След атентатите в Ню Йорк, Мадрид, Лондон бяха взети изключителни мерки за сигурност. Ще изникне ли дилемата сигурност срещу права и в България ?

- Не мисля, поне не на база на случая на летище Сарафово. Не български, а израелските граждани са в несигурност. Те са застрашени по целия свят, защото има интернационализиране на заплахата. Подобен беше случаят с американските граждани след атентата на "Ал Кайда".

Терористите стават все по-изобретателни, може ли да се очакват други изненадващи и страшни атентати?

- От известно време насам тероризмът се развива в посока на така наречената съпротива без лидерство. Парадоксалното е, че това е тактика, измислена в САЩ, за противодействие при евентуална инвазия от страна на Съветския съюз. Идеята е, че всеки знае кой е смъртният враг и че той трябва да бъде унищожен и всеки според възможностите си може да се съпротивлява, както се каза, "по места". Тоест не е нужно лидерство, централи и директиви. Възможно е в случая "Сарафово" да имаме напълно свободен атом, самоинициативно действащо лице. Типичен пример за подобен самосезирал се терорист е Тимъти Маквей, извършил бомбеният атентат в Оклахома през 1995 г. "Ал Кайда" развива подобна идея – глобално оплетена мека, почти течна, мрежа, която не се къса, а се прелива и дава изключителна възможност на лица и малки групи да действат сами. А и колкото по-децентрализирана е една система, толкова по-трудно е да бъде изкоренена тя, особено когато светът гъмжи от самоубийци единаци с ясна кауза и враг.

Можете ли да предположите кой стои зад атентата в Сарафово?

- Ветрилото е много широко – дали е един човек-бомба, местна ядка или "Хизбула" – можем само да гадаем. Обществената параноя обаче, както и медийните експерти, които я захранват, имат тенденцията да привиждат в подобни актове големи конспирации, а не голям хаос на случайни фактори.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Възможно ли е терористът да е имал логистична подкрепа в България?"