Икономическото ведомство: Много започнато, малко довършено
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономическото ведомство: Много започнато, малко довършено

Делян Добрев смени Трайчо Трайков на поста министър в икономическото министерство

Икономическото ведомство: Много започнато, малко довършено

В много направления МИЕТ има само символични функции, като туризма например

11288 прочитания

Делян Добрев смени Трайчо Трайков на поста министър в икономическото министерство

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


"Обърнахме доста пластове в енергетиката и вкарахме в релси големите енергийни проекти, преработихме правилата по европейската програма "Конкурентоспособност", така че да са в интерес на бизнеса. Създадохме всички стратегически документи, които си бяхме поставили за цел и се очакваха от нас. Заехме пробизнес позиция във всички теми, свързани с административен климат, данъчна среда и социално-трудови въпроси". Така в средата на 2010 г. в интервю за "Капитал", тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков оцени първата година от своето управление. Две години по-късно, през март 2012 г., Трайков беше ненадейно уволнен и на негово място дойде неговият заместник-министър с ресор енергетика Делян Добрев. По повод решението за смяната на Трайков през март 2012 г. премиерът Бойко Борисов оцени свършеното в министерството така: "Много неща започнахме да правим с него (бел. ред. - Трайков), може би най-тежкото министерство... повече от три години все още сме само започнали. И ако трябва да сравните предишното министерство на икономика и енергетика и сега - разлика няма."

Новоназначеният министър Добрев пък постави като свои приоритети развитието на икономиката и туризма. Той обеща повече подкрепа за малките и средните предприятия и повече усилия за привличане на чуждестранни инвестиции.

Заради разнородните сектори, които управлява ведомството, разделихме анализа на свършеното в по-едри направления като енергетика, туризъм и т.н.

Добрият край на мегапроектите

Въпреки желанието да насочи усилията си към решаването на икономическите въпроси Добрев също не успя да избяга от образа на енергиен министър, който беше наложен и на Трайков. Това отчасти е нормално, като се има предвид, че най-много активи държавата все още държи именно в енергийния сектор. В много направления МИЕТ има само символични функции, като туризма например.

С встъпването на длъжност на Добрев беше взето и едно от основните решения изобщо в управлението на ГЕРБ – отказът на България от проекта "Белене", след като подписването на окончателния договор за изпълнение беше отлагано 13 пъти. Макар че то беше подготвяно още от Трайков, накрая спирането беше санкционирано от премиер след доста преобръщания в неговата позиция.

Милионите, налети в "Белене", бяха договорени от предишното правителство, но ГЕРБ продължи да ги плаща (макар и не директно от бюджета) близо две години след идването си на власт. Обяснението отчасти беше, че средствата така ли иначе трябваше да се платят, както и това, че в кабинета е нямало единство около проекта. Първият аргумент обаче е съмнителен, тъй като след спирането пак останаха неразплатени средства към "Росатом". По времето на ГЕРБ допълнително бяха дадени 500 хил. лв. на консултанта по проекта, британската банка HSBC. В крайна сметка обаче правителството така и не отчете техните анализи при взимането на решението си за отказа за изграждането на новата АЕЦ.

Едновременно с отказа си да строи нова ядрена мощност беше взето и решение за изграждането на нов блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй" с вече поръчаното оборудване за "Белене", за който обаче все още няма ясна икономическа обосновка. Желанието този проект да бъде изграден изцяло с частни средства също ще бъде трудно издържано, тъй като държавата в лицето на АЕЦ "Козлодуй" ще трябва най-малкото да плати предпроектното проучване, чийто изпълнител ще стане ясен този петък.

И ако тройната коалиция стана известна със своя голям шлем в енергетиката, правителството на ГЕРБ и в частност министерството на икономиката и енергетиката, което отговаря за този ресор, ще бъде запомнено с неговото разваляне. Няма как да не се отбележи отказа на България в участието в проекта за петролопровод "Бургас - Александруполис", въпреки че министерството на икономиката и енергетиката не отговаряше пряко за него.

Така част от големите енергийни проекти всъщност не са "вкарани в релси", а просто бяха прекратени.

Наред с отказа от "Белене" министерството на енергетиката започна интензивни преговори с "Газпром" за изграждането на газопровода "Южен поток", който беше обявен за стратегически проект, а работата по него трябваше да се ускори, така че строителството на тръбата да започне в края на тази година. Очертава се този проект, който е от стратегическо значение за Русия, да изпревари газопровода "Набуко", който все още е в изчаквателна позиция.

Какво изостава

Газовите връзки със съседните страни бяха обявени за стратегически, тъй като биха помогнали за повишаването на енергийната сигурност на страната. Повече от три години след газовата криза в началото на 2009 г. те обаче все още не са изградени, а България продължава да е почти 100% зависима от вноса на руски природен газ. Липсата им беше и едно от обвиненията към Трайков от страна на премиера. След посещението на Бойко Борисов в Турция преди два месеца той обаче разбра, че нещата не опират само до липса на желание от българска страна. В случая с Турция се оказа, че самата Анкара не е много ентусиазирана.

В тази връзка не беше предприето нищо за превръщане на изчерпаното газово находище "Галата" в хранилище, нито пък беше разширен капацитетът на хранилището в "Чирен", въпреки че такива планове съществуват.

Като един от големите провали на министерството трябва да се отчете и обещаната от руската "Газпром" отстъпка от 11% в цената на газа, която в крайна сметка така и не беше получена. Все още не е подписан и новият газов договор с "Газпром", който да осигури доставките на горивото след 2012 г. Министерството не проведе задълбочена информационна кампания за възможностите за добив на шистов газ, така че независимо от крайното решение - за или против добива, поне да има информирана дискусия в страната. В крайна сметка парламентът наложи некомпетентен мораториум за проучването и добива на шистов газ в България, който заплашваше да спре дори сондажите за вода.

Прозрачност близо до нулата

По отношение на прозрачността в енергийните дружества, които са част от Българския енергиен холдинг (чийто принципал е министерството на икономиката и енергетиката), трудно може да се отчете видим напредък. Поне по отношение на медиите тези дружества продължават да са затворени, а начините им за комуникация - напълно архаични. За пример ТЕЦ "Марица-изток 2" общува с медиите единствено чрез съобщения, изпратени по факс или занесени лично до централата. В някои от дружествата дори липсва звено за връзките с обществеността, а в други достъпът до него е напълно блокиран. Така информацията за случващото се в тези дружества достига до обществото изключително трудно, и то благодарение на други институции. Преди месец от доклад на Държавната финансова инспекция стана ясно, че при голяма част от обществените поръчки на мини "Марица изток" има злоупотреби. Това обаче донякъде поставя под въпрос доколко Българският енергиен холдинг изпълнява функциите си, тъй като министър Трайков обясняваше неговото съществуване именно с контрола върху обществените поръчки.

Едно от големите постижения според самия Трайков - въвеждането на търгове за продажбата на електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", също не постигна очакванията за по-голяма прозрачност. Като цяло свободният пазар на електроенергия остава недоразвит, а електроенергийната борса все още липсва.

Министерството се забави значително и с разделянето на Електроенергийния системен оператор от НЕК, което според изискванията на Европейската комисията трябваше да се случи още през март 2011 г. В тази връзка страната ни беше заплашена от започването на съдебно дело. Все пак през май необходимите промени в закона за енергетиката бяха приети, а реалното разделяне се очаква да се случи до края на годината.

Няма как да не се отбележи и непоследователната политика на министерството в областта на възобновяемата енергия. В рамките само на една година законодателството в тази област беше променено два пъти, като и в двата случая инициатор бе самото министерство. Като резултат от несигурната среда инвеститорите, планирали проектите си напред във времето, побързаха с тяхното изграждане, което доведе до бум от нови мощности в сектора. Създаде се дори съмнението, че промените в законите облагодетелстват само фирмите, които вече имат сключени предварителни договори (подписани основно през 2009 и 2010 г.) за сметка на всички потенциални инвеститори.

Така наред с многото неща, които "започнахме да правим" по думите на премиера, има и други, по които все още нищо не е направено, а трети са със съмнителен положителен ефект.

Спорен напредък в бизнес средата 

Да се направи обективна оценка доколко благоприятна е бизнес средата в България и дали тя се е подобрила през последните три години е трудно. От икономическото министерство твърдят, че са предприели редица мерки за свиване на административната тежест. Бизнес организациите също отбелязват, че част от предложенията им са приети и вече работят. Погледната отвън обаче, ситуацията не се е променила значително. Според последния годишен доклад Doing Business на Световната банка България се нарежда на 59-о място от общо 183 държави в света по условия за правене на бизнес. Нещо повече, страната е отстъпила с две позиции от миналата година.

Не броят, а формата

За изминалите три години експертите на МИЕТ разработиха два екшън плана за свиване на административната тежест. Изпълнението на всеки от тях трябва да облекчи процедурите с по 20% - съответно до края на тази година и до края на 2014 г. Досега са изпълнени 91 от общо 135 мерки по първия план, ефектът от който се оценява на 26 млн. лв. С още 312 млн. лв. годишно трябва да намалее административната тежест за бизнеса с реализацията на втория.

Големият проблем за бизнеса обаче не е толкова броят на регулациите, а формата им. "За нас е важно те да се смекчат", каза Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара. Например вместо лицензи за стопанска дейност може да се изисква регистрация. За отделни търговски дейности пък може да се прилага не разрешителен, а удостоверителен режим. "Така ще намалее корупцията, тъй като тежките форми на регулацията са предпоставки за нея", коментира Колев.

Проблеми и решения

Все още стои нерешен и въпросът с таксите, които събират различните администрации. Една от основните задачи на МИЕТ бе да въведе разходоориентирани такси, т.е. те да покриват само разходите по издаване на документи, а не да носят печалба. Методиката вече е одобрена, но все още се бави въвеждането й от отделните администрации. "Проблемът е важен, тъй като таксите на практика са второ данъчно бреме", посочи Камен Колев.

Положителна стъпка все пак е премахването на възможността таксите да се използват за допълнително стимулиране на администрацията. Нещо, за което бизнесът отдавна настояваше, тъй като на практика то представляваше конфликт на интереси - администрацията сама си определяше таксите и сама си ги ползваше. Друг съществен плюс е разширяването на полето на т.нар. мълчаливо съгласие, което преди се отнасяше само за отделни търговски сделки. Сега принципът важи и за регистрационните режими, т.е. за стопанските дейности.
Трудната "Конкурентоспособност" 

Министерството на икономиката отговаря и за една от ключовите програми, чрез която се разпределят европейски субсидии за бизнеса – оперативна програма "Конкурентоспособност". Стартът й бе по време на тройната коалиция и още тогава проличаха куп недомислици - прекомерна бюрокрация, несъобразени срокове и т.н. За съжаление недобрият имидж на програмата и скептичното отношение на бизнеса се запазиха и при сегашното управление. Все пак бяха направени няколко генерални реформи, които, ако не друго, звучат обещаващо.  

Липсата на съфинансиране изпъкна като сериозна пречка, заради която над 30% от одобрените проекти не можеха да се реализират. За да реши този проблем, министерството заложи на възможностите за нисколихвени заеми въпреки недоволството на някои фирми, които настояваха, че директните субсидии са по-добър вариант от кредит, който все пак трябва да изплащат.

Преди няколко месеца бяха обединени и двете звена, които отговарят за програмата – дирекцията в рамките на министерството и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Тази мярка трябва да помогне за съкращаване на срока на оценка на проектите. Планират се и други инициативи, които би трябвало да подобрят усвояването на парите по програмата – от разширяването на функциите на регионалните звена до намаляване на броя на документите по кандидатстването. Неприятното е, че през този програмен период бизнесът така и няма да има възможност да подава проекти по електронен път. Тестът ще бъде направен само с програми на изследователски организации.

Към момента са договорени 51% от бюджета на програмата, който възлиза на близо 2.3 млрд. лв. Разплатената сума обаче е само 596 млн. лв., или малко над 26%. При това в този процент се включват и парите по инициативата JEREMIE. Всъщност началото на програмата през тази година е сред положителните новини, защото няколко проекта за стартиращ бизнес вече са одобрени за финансиране.

Добито единство 

Едно от спазените обещания на ГЕРБ беше да събере в едно министерство концесиите на природните богатства. Доскоро те се регулираха от три ведомства - на околната среда, на регионалното развитие и на икономиката, и това бе довело не само до натрупването на огромен брой необработени заявления, но и създаваше условия за корупция заради слабия контрол.

Новият орган на практика заработи през март 2011 г. и от тогава до сега са обработени близо 600 заявления за предоставяне на концесии и над 700 заявления за предоставяне на разрешения за търсене и проучване. "Към днешна дата няма необработени заявления", отчитат от МИЕТ. Вече са приключили и над 100 концесионни процедури и близо 200 процедури за издаване на разрешения за търсене и проучване. "Диалогът по отделните казуси на компаниите се подобри много. От министерството се ангажират с конкретни срокове за становища и фирмите получават конкретни отговори", уточни Надя Лазарова, зам. генерален секретар на Българската асоциация на производителите на инертни материали.

Има известен прогрес и по отношение на контрола върху добивната дейност, най-вече на действащите договори. В резултат на това приходите от концесии се увеличават постоянно през последните години. През 2010 г. са били събрани над 47 млн. лв., през 2011 г. сумата е достигнала 63 млн. лв., а само до юни тази година плащанията са над 43 млн. лв., показват данните на МИЕТ. Проблем обаче остава незаконният добив, най-вече на строителни и скалнооблицовъчни материали. Затова в момента се обмисля идеята за създаване на мобилни групи с представители на икономическа полиция, еколози и експерти, които да следят за нерегламентирана дейност.

Туристическо безвремие

Туризмът в България е почти изцяло частен сектор и като такъв той няма нужда от значителни реформи и държавна намеса. За последните три години министерството имаше три основни цели – да създаде нов закон за туризма, да подобри прилагането на регулациите и да се грижи за туристическия маркетинг на България, което включва и усвояването на европейските средства. Сякаш обхванат от пълно безвремие обаче, ресорният екип в министерството може да отчете по-скоро вяла държавна политика в този сектор.

Още преди да спечелят изборите, ГЕРБ получиха симпатиите на бранша с обещанието за нов закон за туризма, който да замести кърпеният десетки пъти и като цяло неадекватен на модерните реалности стар закон. Неговите параметри бяха очертани още тогава. Три години по-късно законът все още не е факт. След редица колебания и резки завои в концепцията документът влезе в парламента едва преди броени седмици. Въпреки търсения консенсус с бранша и въпреки някои безспорно добри страни законът не урежда един от големите проблеми, посочвани от експертите – управлението на туристическите атракции, държавна собственост. Става дума за културните паметници, природните забележителности и др., които са основен ресурс за туризма. Сега тяхната собственост е разпръсната сред ведомства и общини, което затруднява ефективното им управление в полза на туристическия бранш. Това, изглежда, няма да се промени.

По отношение на регулациите министерството за три години се сблъска с един-единствен голям проблем, който обаче показа, че то се движи след събитията. Изненадващият фалит на големия туроператор "Алма тур" през 2010 г. разкри, че задължителните застраховки в сектора са недостатъчни, за да покрият щетите при подобно събитие. Впоследствие те бяха неколкократко завишени.

При европейските средства за реклама и маркетинг направеното "номинално" изглежда по-добре – парите се усвояват приблизително в срокове. Браншът обаче има редица критики. Така например е спорно доколко рекламата в престижните, но скъпи паневропейски канали като Discovery Channel, National Geographic и др. e ефективна спрямо таргета на не особено платежоспособните туристи, които почиват в България, или пък доколко е оправдано наливането на милиони в официалния сайт bulgariatravel.org и на двойно повече милиони за популяризирането му.

"Обърнахме доста пластове в енергетиката и вкарахме в релси големите енергийни проекти, преработихме правилата по европейската програма "Конкурентоспособност", така че да са в интерес на бизнеса. Създадохме всички стратегически документи, които си бяхме поставили за цел и се очакваха от нас. Заехме пробизнес позиция във всички теми, свързани с административен климат, данъчна среда и социално-трудови въпроси". Така в средата на 2010 г. в интервю за "Капитал", тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков оцени първата година от своето управление. Две години по-късно, през март 2012 г., Трайков беше ненадейно уволнен и на негово място дойде неговият заместник-министър с ресор енергетика Делян Добрев. По повод решението за смяната на Трайков през март 2012 г. премиерът Бойко Борисов оцени свършеното в министерството така: "Много неща започнахме да правим с него (бел. ред. - Трайков), може би най-тежкото министерство... повече от три години все още сме само започнали. И ако трябва да сравните предишното министерство на икономика и енергетика и сега - разлика няма."

Новоназначеният министър Добрев пък постави като свои приоритети развитието на икономиката и туризма. Той обеща повече подкрепа за малките и средните предприятия и повече усилия за привличане на чуждестранни инвестиции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

92 коментара
  • 1
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Статията отразява доколко цялата пара на министерството е отишла за енергийни теми. И след цялото внимание по темата - пак нищо!
    През същото време:
    - мисъл и виждане кои индустрии има смисъл да развиваме няма
    - няма реална и целенасочена поддръжка на износа
    - не се вижда никакви мисъл и движение как можем да удължим туристическия сезон и се вдигнем малко като ценова категория
    - като лекота за правене на бизнес (въпреки 135 им мерки), рейтинга ни също спада
    - и за капак агенцията за инвестиции не може да привлече нито един значителен инвеститор

  • 2
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Цитат от статията: ""Заехме пробизнес позиция във всички теми, свързани с административен климат, данъчна среда и социално-трудови въпроси"".

    Чудесно! След като управляващите работят ВИНАГИ САМО ЗА БИЗНЕСА - нека само бизнеса да им плаща данъци. Останалите веднага трябва да бъдем освободени от тази ангария (прибирането на данъците ни, без да получаваме нищо в замяна).

  • 3
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Цитат от статията: "С встъпването на длъжност на Добрев беше взето и едно от основните решения изобщо в управлението на ГЕРБ – отказът на България от проекта "Белене", след като подписването на окончателния договор за изпълнение беше отлагано 13 пъти. Макар че то беше подготвяно още от Трайков, накрая спирането беше санкционирано от премиер след доста преобръщания в неговата позиция."

    Наистина! За какво ни е притрябвал ток?! Нали можем да внасяме такъв от румънската АЕЦ "Черна вода", която беше построена сравнително наскоро, както и, в бъдеще, от турските АЕЦ-и, които сега са в строеж (всички те бяха започнати след АЕЦ "Белене" и своевременното им завършване не направи цената им безумна, за разлика от дълги години отлаганата наша централа).

  • 4
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Цитат от статията: "Едновременно с отказа си да строи нова ядрена мощност беше взето и решение за изграждането на нов блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй" с вече поръчаното оборудване за "Белене", за който обаче все още няма ясна икономическа обосновка. Желанието този проект да бъде изграден изцяло с частни средства също ще бъде трудно издържано, тъй като държавата в лицето на АЕЦ "Козлодуй" ще трябва най-малкото да плати предпроектното проучване, чийто изпълнител ще стане ясен този петък."

    Това пък беше "най-мъдрата" част от сагата с "Белене"! На цената на два блока да бъде построен един! Върховно достижение на "икономическата" мисъл - изцяло български патент...

    За частните средства за строежа - сегашния държавен статут на "Козлодуй" не е никакъв проблем. Просто ще "приватизират" (откраднат) и "Козлодуй" и - ето ти "проблема" решен... А и винаги може и този проект да бъде провален, нали?

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Който може по-малко да започне и повече да завърши в икономиката да вземе властта на изборите 2013 и да демонстрира.....

  • 6
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Цитат от статията: "Министерството не проведе задълбочена информационна кампания за възможностите за добив на шистов газ, така че независимо от крайното решение - за или против добива, поне да има информирана дискусия в страната."

    Хората си казаха мнението за шистовия газ, с най-недвусмислени протести срещу него и в полза на чистата вода. В Европа също започнаха държавни мерки срещу добива на шистов газ и замърсяванията, до които този добив води. Някои американски щати също го забраниха. Този въпрос е приключен, точно както и въпроса за АЕЦ "Белене".

  • 7
    45iv avatar :-P
    45iv

    Слаби ракии са ГЕРБЕр4етата. Три години страх да направят нещо , щото някой може да е против, но пък си запазваме до някъде рейтинга. Да правиш реформи , и да тръгнеш срещу те4ението , е за хора с големи топки , сегашните ОПРЕДЕЛЕНО им липсват. Не можеш да 4акаш 4е за реформите ще те оби4ат , понеже засяга статуквото и стотици хиляди семейства свикнали от десетилетия на държавната ясла. Но бъдещите поколения Определено ще го оценят.

  • 8
    45iv avatar :-|
    45iv

    До коментар [#4] от "Станислав Янков":За мъдроста на Българския политик го знае всекии. Но за мъдроста на тез в момента, е тема за психиятър от световна вели4ина. Решението за Белене е най тъпото нещо което съм видял в Бг. от 1989 насам. В Чехия догодина запо4ва строежа на 2 реактора в Темелин и един в Дуковани, без дескусии дали са необходими. За построяването им се надпреварват и Руснаци , Амариканци и Французи. Нито дума дали от тях ще има нужда. Демагогията навярно са я оставили за Българите. Освен това днес мин. им на икономиката направи пресконференция в която обяви проиритерите си за 20 год. и те са само свързани с атома. След 2025 когато реакторите бъдат готови ряско ще спрират извли4ането на въглища които са най ве4е на открита технология, и ще намалят рязко износа си към Германия. Тъка искат да запазят много села които трябва да бъдат изселени. А това 4е в Германия за ТЕЦовете суровината рязко ще се ускъпи е проблем на Германия. За Чехия е важно 4е в бъдещите обединени системи които предлага на борсата най ефтин ток тои има клиенти. Едно от бъдещето на икономиките Е , бягство към държави с по ефтини енергоресурси.

  • 9
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    До коментар [#4] от "Станислав Янков":И досега не ми е ясно как бай Тошо построи 6 блока на Козлодуй с държавно финансиране, когато имахме и стохилядна армия, образованието беше безплатно, здравеопазването също, а тия нямат пари за нищо. Май попиват някъде. Оня ден гледах Любо Пъпката като обясняваше , че на Ривиерата той лично нямал имоти за 20 млн. Те били на жена му , на сина му , той само давал парите.

  • 10
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Правенето на първа капка е лесно. Може и с официален костюм. Понататъшното копане , обаче , иска да го съблечеш и да мааш с кирката денонощно. Виж, това не им харесва , няма камери, изпотяваш се, огладняваш , няма време да риташ топка , та затова стигаме само до първата копка. Някъде по три пъти . Засега - на завода за боклук в София.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK