Много труд за нищо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Много труд за нищо

Много труд за нищо

Увеличението на доходите отново изпреварва ръста на производителността. Ако тенденцията се засили ще свие конкурентността на икономиката

Калина Чернева, Вера Денизова
11946 прочитания

© shutterstock


Багерист може да изкопае една дупка за един час и неговата заплата е 800 лв. Обикновен работник може да свърши същата работа за осем часа, като неговото възнаграждение е 200 лв. Задача: Кого от двамата бихте наели, ако сте работодател?

Решението може и да не изглежда трудно, но в практиката биха възникнали и множество подусловия. Дали бихте инвестирали в покупката на багер, как можете да финансирате такава покупка и има ли достатъчно работа тя да се изплати. Във всеки случай обаче, ако мислите на макро ниво, за икономиката би било по-изгодно повече предприемачи да предпочетат работника с машината. Въпреки че е по-скъп, той е и по-производителен и добавя повече стойност за този, за когото работи, и прави продукцията по-конкурентна. Ако в икономиката има повече работещи с лопати вместо с багери, а компаниите не инвестират достатъчно в нови машини, е логично и хората да получават по-малко.

Както и да се мери, България е едновременно страната с най-ниско ниво на производителността на труда и с най-ниски доходи в ЕС. Затова и желанието за увеличение на заплати и пенсии, дори и по време на криза, изглежда повече от разбираемо – все пак разполагаемият доход на средния българин е под половината на средния европеец. Въпросът е, че когато заплатите растат много по-бързо от ефективността на работещите, бизнесът става неконкурентен и това отблъсква инвеститорите. Липсата на свеж капитал от своя страна води до по-нисък ръст на икономиката и в крайна сметка бумерангът отново се връща към доходите.

Затова и когато предишни пъти синдикатите са настоявали за увеличение на пенсии и заплати, най-силният аргумент против е бил именно ниската ефективност на труда. Така в последните няколко години правителството успяваше да задържи нивата на разходите за труд ниски.

С наближаването на изборите обаче, изглежда, все по-реално да има увеличения. Финансовият министър Симеон Дянков дори намекна, че догодина минималната работна заплата ще стигне 310 лв. и ще се увеличат заплатите в публичния сектор, което неминуемо оказва натиск нагоре и в частния. Отделно от това в момента текат и преговорите за новите минимални осигурителни прагове по браншове, като първият резултат е 15% увеличение за работещите в една от най-нископлатените индустрии - текстилната. А това раздува и разходите за труд на компаниите. И то по административен път.

Въпросът сега е не дали доходите трябва да растат, а можем ли да си го позволим.

Механичен ръст

Кризата в България започна да се усеща по-осезаемо в началото на 2010 г., когато компаниите прибегнаха към масови съкращения. Дори и след като поръчките към тях започнаха да се увеличават, мениджърите предпочетоха да не избързват с назначаването на нови хора. В същото време много от тях приложиха като антикризисна мярка и понижение на заплатите. Така изведнъж чисто механично производителността на труда започна да изпреварва осезателно разходите за труд - по-малко хора започнаха да вършат същата или повече работа, на места дори срещу по-ниско заплащане. Това продължи до края на миналата година, когато тенденцията отново се обърна (виж графиката).

Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, България е икономика, чиято производителност е сред най-бързо растящите в ЕС. А разминаването между ръста на доходите и на ефективността на труда сега може да е в рамките на статистическата грешка. Освен това е възможно по-високите нива на заплащане, които отчита статистиката в края на миналата и началото на тази година, да се дължат на освобождаването на по-нископлатени работници за сметка на по-висококвалифицираните. Ако производителността на последните се увеличава, то тогава бързият ръст на заплатите не е проблем.

Административен автогол

Това, което според анализаторите може да навреди на икономиката, е увеличението на административно налагани ограничения като минималните осигурителни прагове. За много сектори те служат и като минимална заплата и техният ръст ще доведе и до по-голяма безработица. Причината е, че с праговете се увеличават разходите на работодателите за труд и по време на криза, вместо да се постигне ефектът изсветляване на икономиката, по-скоро се стимулират съкращенията. И то в момент, в който пазарът на труда изпитва сериозни трудности. Последните данни на Евростат показват, че безработицата продължава да расте и през юни вече е 12.4% (сезонно изгладени данни).

Според Георги Ангелов от института "Отворено общество" едно от решенията е минималните осигурителни прагове да се диференцират на регионален принцип. Икономистът дава пример със сектор туризъм – във Варна и Бургас, където той е развит, по-високите прагове не би трябвало да са проблем. В същото време за регион като Видин например увеличението им ще задълбочи безработицата, защото заплатите като цяло са по-ниски.

По-логично е при висока безработица, каквато има в момента, разходите за заплати като цяло да намаляват, тъй като конкуренцията за едно работно място нараства, допълва Ангелов. Увеличението на доходите идва естествено, когато расте производителността, а затова са нужни и инвестиции. Тогава работодателите откриват и нови работни места, защото те им носят печалба.

Не е черно-бяло

Общата картина не може да се пренесе механично за цялата икономика. Ако се направи разрез по сектори, някои от тях и в момента се справят добре откъм ефективност на труда, а при други влияят временни фактори като цени на някои суровини.

Например IT секторът е един от най-бързо растящите. Логично разходите за труд там също се увеличават - с 14.4% през първото тримесечие на тази година спрямо същото на предходната. Причината е, че дори и по време на криза компаниите изпитват глад за кадри.

Разбивката, която дава националната статистиката по сектори, обаче е твърде обща. През втората половина на 2010 г. например производителността на труда в индустрията започва да расте рязко и след това спада, но в случая това може да се обясни не с подобрените умения на работещите или пък с инвестициите в нови машини, а с поскъпването на медта на международните пазари. Сегментът на услугите пък е с намаляваща ефективност от 2010 г. насам (виж графиката). Той е посочен като най-проблемен и в работен доклад по въпроса на Международния валутен фонд (МВФ). Експертите от фонда посочват, че маржът на печалбите там спада, а липсата на квалифицирана работна ръка принуждава работодателите да задържат кадрите си с високи заплати, неоправдани спрямо ръста на производителността на труда. В същото време това е и секторът, който понесе най-тежки съкращения по време на икономическия спад. Причината за това според МВФ е структурна. А именно – има несъответствие в квалификацията на работниците и уменията, от които имат нужда компаниите.

Дългосрочните проблеми

Останалите фактори, които според експертите влияят на ефективността на труда, а и на потенциала на икономиката като цяло, са ефективността на институциите и административната тежест, иновациите, добрата инфраструктура. Икономистите добавят и образованието. В момента обаче българските университети произвеждат специалисти в сфери, от които пазарът няма нужда.

"Поради невъзможността на образованието да се справи със създаването на квалифицирани кадри, от които бизнесът има нужда, на всяка фирма се налага сама да си обучи специалисти. Едни от най-проблемните сектори е машиностроенето. Там техническите познания, придобити на университетската скамейка, са или остарели, или им липсва практическа насоченост", убеден е Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Проблемно е и средното образование. "Трябва да се пресече този омагьосан кръг - от средното образование излизат недобре подготвени ученици. Те влизат в университетите и оттам излизат недобре подготвени специалисти, които след това стават преподаватели в училищата", коментира Ангелов.

Георги Ганев допълва, че за ръст на производителността са необходими и повече стимули за създаване на физически капитал. Докато образованието е натоварено със задачата да гради човешки капитал, то бизнесът трябва да се погрижи да има с какво да работят тези хора. След кризата обаче преките чуждестранни инвестиции в България намаляха в пъти, а българската икономика явно не може да генерира достатъчно спестявания и съответно растеж само с вътрешни сили. Кредитирането също все още е на много ниски нива, въпреки че за последните шест месеца БНБ отчете съживяване на заемите за бизнеса.

Ако не се решат структурните проблеми като образование и бюрокрация в дългосрочен план, България ще си остане няколко обиколки след европейските олимпийци по доходи. Експертите от МВФ дори са направили и точна сметка. Ако производителността ни расте с 4.25% годишно (или половин процентен пункт повече в сравнение с постигнатия през последното десетилетие ръст), ще достигнем нивата на доходи в най-бедния член на еврозоната – Португалия, в далечната 2040 г. Ако не се подобри ефективността на труда обаче, сме обречени на още по-бавно догонване. А всеки опит да се избяга от това просто с административни мерки не само че е обречен на неуспех, но залага и опасни проблеми в бъдеще. Това си проличава и от сегашната дългова криза в Европа, чийто корен е именно в това, че прекалено много работници с лопати получаваха заплати на багеристи.

Багерист може да изкопае една дупка за един час и неговата заплата е 800 лв. Обикновен работник може да свърши същата работа за осем часа, като неговото възнаграждение е 200 лв. Задача: Кого от двамата бихте наели, ако сте работодател?

Решението може и да не изглежда трудно, но в практиката биха възникнали и множество подусловия. Дали бихте инвестирали в покупката на багер, как можете да финансирате такава покупка и има ли достатъчно работа тя да се изплати. Във всеки случай обаче, ако мислите на макро ниво, за икономиката би било по-изгодно повече предприемачи да предпочетат работника с машината. Въпреки че е по-скъп, той е и по-производителен и добавя повече стойност за този, за когото работи, и прави продукцията по-конкурентна. Ако в икономиката има повече работещи с лопати вместо с багери, а компаниите не инвестират достатъчно в нови машини, е логично и хората да получават по-малко.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

118 коментара
  • 1
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Конкурентността на икономиката ни няма да се свие с нормализирането на доходите ни (най-ниските в Европа). Ниските данъци ще запазят конкурентността, докато увеличаването на доходите ще стимулира потреблението и инвестициите на предприемачите в ефективност.

  • 2
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    Много ми хареса статията! Да започнем с багера и лопатата... В 21 век бизнес модел с лопата ми се струва доста странен. Естествено грешката в модела е именно тази, която се дава като причина за появата на такъв! С други думи ако няма кой да копае за 200 лева, подобен избор няма да съществува всички ще са с багери и ще получават по 800 лева, което ще доведе до огромен скок на производителността. Просто бих казал гениално и гениално просто...
    Когато капиталисти ви говорят за производителност с лопата, това означава само едно - искат да копаете за още по-малко пари! Реално, ниското заплащане е НАЙ-ГОЛЕМИЯ стимул за ниска производителност. Конкурентността на икономиката пък реално зависи в огромната си степен от съвсем други фактори като заплатите са сигурно на последните места... Както знаем високо конкурентните икономики не са с най-ниските заплати. Мантрата, която вече толкова много години ни пробутват - как ниските заплати щели да докарат купища глобални инвеститори все не се случва... Реално тя е за да ви оправдае мизерните заплати!
    И о, да след 40 години ще настигнем Португалия ако продължим да растем така! Малката подробност е, че западния модел на евтин кредит изчерпа потенциала си. Така тенденцията е възможно да се обърне и не само ние да растем, а те да се свиват... Току виж от 40 станали на 5-6 години! Дали е възможно - възможно е да! Това, че португалските фирми са ползвали два пъти по-евтин ресурс може и да ги е правило конкурентни, но и на това му се вижда края!

  • 3
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    Да добавя и за кадрите, които все липсвали на българския бизнес! Всеки иска да плати друг сметката ама все някой трябва да го стори. В българските университети има супер-дупер способни хора, хора с желание за реализация и себедоказване, силно мотивирани и отговорни, но няма кой да ги открие! Или трябва да са роднина на управителя или адски късметлии за да оползотворят таланта си. Естетвено трябва леко да се напъне бизнеса, да открие тези хора и да им предложи подходящите условия. Естествено от статията се вижда как мисли бизнеса - плитко, не поема рискове относно човешкия потенциал, по възможност ако има 8 багериста и работа за един ще ги накара да копаят с лопати за да не се харчи гориво и консумативи.
    Едновременно с това ще отиде да копае без договор за да си вдигне "производителността" и като не му платят няма даплати на багеристите, защото "на него не му били платили"...

  • 4
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    Ха-ха-ха...Отново се почва тъжната и протяжна лакърдия за "ниската производителност"... Тъй като хабер си нямат от обективно случващото се, аматьорите икономисти отново потъват в мистификации и "мислификации" (последното, от "аз мисля", което дълбоко не им е присъщо)...
    По-добре изчислете производителността на Боко, Цвъко... на Дянков, щастливо разпускащ край морето... Най-вероятно е да откриете любопитни стойности, клонящи към 0, дори и отрицателни...
    Напълно подкрепям № 2 и 3 - изцяло е обрисувал картинката...

  • 5
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Днес няма решаващо значение как се извършва съответен производствен процес, защото при наличие на непригодно за „Незлатни пари” държавно управление участниците в стопански живот са обречени жертви на държавна грешка, при условия на която те колкото повече се трудят да произведат добавена стойност - толкова по-голяма стопанска криза се развива.

    Неделимо от тях, политиците споделят тяхната съдба на обречени жертви и колкото по-добре изпълняват свои задължения – толкова по-голям е техния провал.

    За съжаление през 2012 г. професорите по икономика и експертите в правителство са на ниво, при което не отчитат качества на „Незлатни пари” и това не им позволява пълноценни изводи за преодоляване на съвременна стопанска криза.

    Известно е, че причината за сегашната стопанска криза е вече разкрита.

    Тя е държавна грешка, изразяваща се в непригодно за "Незлатни пари" държавно управление.

    До 24 часа време след ползване на ГОДНО за „Незлатни пари” държавно управление – сегашната стопанска криза в съответна страна ще е прекратена.

    Иван Митев – икономист

  • 6
    ozd05563707 avatar :-|
    ozd05563707

    Гледайте си работата с вашата производителност. Докато има надници по 5 лв на ден, е върви и лафа с ниската производителност. Щото българският тупан шеф търси еФтини работници, под 30 години, с почти никаква квалификация и на 300 лв., по възможност без договор и осигуровки. А хората, които знаят на какво са способни, и не са съгласни да работят с олигофрени за жълти стотинки със сигурност не влизат в статистиката "ниска производителност на труда". Авторите, на вас КОЛКО ВИ Е ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА и КАК я МЕРИТЕ? На бюро от 9 до 5?

  • николай митков колев

    Отново някой е плащал да се покаже на работещите ,колко много им се плаща , а отговорът е очебиен . Трябва само да се разгледат статистиките на напускащите България в последните години , доколкото си спомням миналата година България са напуснали два пъти повече млади хора от предходната . Ниските заплати в комбинация с комсомолци капиталисти е една смъртоностна комбинация за икономиката на България .
    Да не забравяме и тоталното безхаберие на управляващите загледани в магистрали и метро доведоха до тотално задушаване на дребния и среден бизнес цели райони в родината ни са превърнали в икономически призраци.

  • 8
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    До коментар [#5] от "Иван Митев":

    Митев, взимай си лекарствата и по тихо

  • 9
    bzm avatar :-|
    bzm

    Добре,съгласен съм,изпреварва ги,но....с какво труда на полицая е по-малко производителен от този на бобитата в Лондон или на куките от Вашингтон..?С какво труда на учител от местното школо е по-различен от тоз на колегата му в английско такова?С какво труда на ватмана е по -различен от труда на ватмана от Мадрид..?С какво труда на пожарникаря от Пловдив е по-малко опасен от тоз на пожарникаря от Ню Йорк...?Но такава е приетата система у нас и сега страдаме от нея.Затова хората ни бягат и никога няма да се върнат тук,затова учим децата си на чужди езици и ги пращаме през терминал 1 и 2 с еднопосочни билети и със заръката:Гледай,прави струвай,тук не се връщай :(Празноглави са ни политиците,безумни са решенията им,насочени срещу нацията и определено мразещи хората са тез другарчета.

  • 10
    bzm avatar :-|
    bzm

    До коментар [#5] от "Иван Митев":
    Как можа да изприказваш толкова много приказки без да кажеш нищо съществено???????Аз съм дипломиран икономист и нищо не разбрах......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.